Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

...нямам дом, но имам път!

Мнения: 651
Недоумявам защо след като родителите са се споразумяли след развода едното дете /по-голямото/ да остане при бащата, а другото при майката всички останали казват "за бога не разделяйте децата".
Моля ви, искам да прочета мненията, особено на онези, които вече са преживели подобни обрати в живота си, а и бих помолила ако някой с подобни тревоги желае - нека да ми пише   bouquet
Цитирай


Мнения: 332
 newsm45
не го разбирам това-да делиш децата си???аз съм никой за да ви съдя,но ...нямате моралното право.и все пак,не съм наясно с нещата,така че....животът си е ваш,,както решите...
Цитирай

Варна

Мнения: 1 866
Мен също ме шокира налагането на раздяла на децата. В крайна сметка родителите се развеждат, не децата. Не стига че загубват присъствието на един родител ами им се налага и раздялата с брат или сестра! Аз бих направила всичко възможно децата да останат заедно, даже и ако трябва да се редуват една седмица при бащатам една при майкатам което също не е идеален вариант но е по-добрият според мен.
Цитирай

Sofia

Мнения: 1 439
Лала, напълно съм съгласна с теб.
Когато казах на мъжа ми, че трябва да се разделим, било то и временно, докато и двамата премислим нещата, той искаше да вземе поне едно от децата. Не бях съгласна и наистина смятам, че това не е добър вариант. Аз и сестра ми сме били разделени като по-малки и така си израснахме и мога да кажа, че съм се чувствала ужасно. Имаше много моменти, когато обвинявах майка ми, затова че се е съгласила да остави правата на бащата на сестра ми (ние сме от различни бащи). Не бих разделила децата!
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Всъщност вместо да искаш мнение от нас - обърни се към специалист детски психолог или прочети някоя книга за възпитание. Там ще намериш професионален отговор на този въпрос.

До колкото си спомням /защото аз имам само едно дете/ не се препоръчва децата да се разделят, но подробности... не помня.
Цитирай

...нямам дом, но имам път!

Мнения: 651
Всъщност вместо да искаш мнение от нас - обърни се към специалист детски психолог или прочети някоя книга за възпитание. Там ще намериш професионален отговор на този въпрос.

  bouquet Благодаря, това отдавна вече е направено.
Аз исках да прочета и мненията на "патили" мами...Какво лошо newsm78
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Мила от Марс, от първия ти постинг останах с впечатление, че не е така... Извинявай.
Просто никой професионалист не препоръчва децата да се делят.
Цитирай

Варна до морето

Мнения: 2 655
За Бога не ги разделяйте!
За нищо на света!

Мотивите ми са следните: Всички тук ме знаят, че имам две момиченца, малката е на 7 месеца, но вече всичко разбира. Първата дума, която изрече е "кака", първата усмивка сутрин е за кака. Най-харесва кака. Обича да я гледа как танцува, как се храни и т.н. и казва "кака". Али също обожава Малвина. Става сутрин и преди да ме е целунала отива и целува Малвина (докато я нямаше малката, аз получвах всички сутрешни целувки Laughing). Люлее я в люлката, играе с нея, подава и играчки, грижовна и добра е и т.н. Ако е била на разходка, влиза у дома и пита за Малвина с думите... "домъчня ми...".
Аз не бих ги разделила, не бих им причинила това зло.
Те, както и всички други деца родени в едно семейство са свързани завинаги. Само този, коитоги е свързал има право да ги раздели, не и ние смъртните.
Трябва да си изпълнен с омраза, за да причинищ такова зло на най-милите си същества. За мен, а надявам се и за всички разумни хора е абсурдно.
Мога да посоча още 1000 причини, но няма смисъл.

А от какво е провокирана темата?
Цитирай
Разведох се по взаимно съгласие. Имам две деца. Бившият иска да вземе едното - 10 г., защото то било силно и емоционално привързано към него, а другото - 3 г. - към мен. Не съм съгласна. Големия наистина иска да е с баща си, но само и единствено защото го блазни материалното. Търсила съм помощ от психолози, но ... Винаги след среща с баща си големият е настроен срещу мен. Убедена съм, че баща му го манипулира и наварно му обещава нещо. Доколко това е в интерес на децата? А малкия като стане на 10 г. и него ли ще си купи с пари и играчки. Безпристрастни ли са съдиите и психолозите в съда, или и те се купуват с пари. Бащата често биеше големия, докато бяхме семейни. Сега баща му му вменява отговорности и вина. Доколко се взема предвид мнението на детето от институциите. Бащата ме обвинява, че тормозя големия и го пребивам от бой. Това не е истина, за бога. Обвинява ме че нямам родителски качества и възпитателни методи, а как тогава бих се грижила за малкия. Моля всеки, който е преживял тази битка с бившия да даде своя съвет.
Цитирай

София

Мнения: 166
Аз търпя физически и психически тормоз, точно заради това, при евентуален развод малкия (6г.) ще бъде настроен срещу мен. Мен ще ме изкара най-аморалната на света - не знам какво да правя, а нервите ми не издържат вече. #Cussing out
Цитирай

...нямам дом, но имам път!

Мнения: 651
Аз търпя физически и психически тормоз, ........не знам какво да правя, а нервите ми не издържат вече. #Cussing out
Засилих се да давам съвети, но ще сменя тона, защото когато има, както казваш - насилие...още повече и коктеил от физическо и психическо единственото, което напира в мен да кажа е
БЯГАЙ  НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ  БОРИ СЕ
Цитирай


Мнения: 924
Моите деца не бяха разделени законно.  Но фактически са разделени.
За Бога не го допускай. Кое обичаш по-малко.
Боли ме във всяка 1 минута.
Синът ми е единствен син при 3 дъщери. 1та е моя.
Цитирай

София

Мнения: 166
Мила от Марс, извън темата, но признавам СТРАХУВАМ СЕ! Сърцето ми спира при мисълта, че някой може да ме раздели от най-ценното ми - моето детенце. Страх ме е
Цитирай

София

Мнения: 29 935
Аз съм разделено дете. Бях на 7, брат ми на 5г, когато нашите се разведоха. Брат ми остана при баща ми. И понеже родителите ми не се разбираха... Аз не можех да ходя на гости, т.е. ходила съм, но баща ми мрънкал. Брат ми също не можеше да идва у нас. Бягаше от училище, за да дойде на гости.
Мама се чустваше ужасно, защото си е оставила детето. То и аз постоянно мрънках "защо?". Не й беше лесно. Сега мама и брат ми са заедно в чужбина.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.