Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Кърмене и захранване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 1 586
История на кърменето

Австралийската Асоциация на кърмещите майки избра да публикува тази статия в коледното издание на списанието си през 1998г.
 Ted Greiner, PhD  

Може ли изучаването на историята на бебешкото хранене да ни помогне в разбирането на днешните тенденции в тази област? Очевидно кърменето съществува откакто на земята има бозайници. Много трудно се намира информация за храненето на бебетата в древната история. Нещо толкова естествено като кърменето рядко е било описвано дори и от малкото древни автори, интересуващи се от детско здраве. Старинните гръцки и римски медицински писания от Хипократ, Соранус и особено Гален засягат бебешкото здраве и хранене до известна степен в по-обширните си трактати за здравето. Тези схващания са пренесени в средновековието от Арабската школа (Разес, Авицена и Аверос), използвани са и в ренесансовите медицински писания (Багелардус, Метлингер, Рослин, Файър, Муфет, де Валамберт) и продължават да се повтарят из педиатричната литература. Предполага се, че тези схващания са се разпространявали по същия начин като “хуморалната” (“топло-студено”) теория за причиняване на болестите през по-голямата част от Азия и средния изток, чрез Моорс до Испания и чрез испанските завоеватели до Латинска Америка. Те получили по-широко приемане в Европа с откриването на печатарската машина и използването на народните езици през петнадестеи и шестнадесети век.Може би същите схващания лежат в основата на забележителните прилики между много “традиционни” вярвания за храненето на бебето по света днес.


Продължителност на кърменето

“В един рядък коментар относно приетата продължителност на кърменето в древните цивилизации се казва, че “осемгодишният Плотинус често бягал от учителя си при дойката, искайки гърдата.”(1) Уикс не обобщава, че “примитивните” народи по негово време използват древни практики, но твърди, че са “всъщност високо цивилизовани, въпреки че тяхната форма на цивилизация е еволюирала по различна линия от нашата.” Все пак той цитира прегледът на антропологичната литература на Плос и Бартел (2), който посочва средна продължителност на кърменето 3-4 години (въпреки че някои кърмели доста по-малко). Казва се, че на Хаваите кърмели 5 години, ескимосите – около 7 години, като “максимумът се достига в земите на крал Уилям - 15 години”. Форд (3) пише, че кърменето продължавало три или повече години в 15 от 45 “примитивни” култури, за които той могъл да намери ясни данни, 2 години в 16 от тях, 18 месеца в 13 от тях и 6 месеца само в една култура.

Ренесансовите автори обикновено пишели относно бебшкото хранене, приемайки, че читателят е запознат със съществуващите в момента практики.Уикс (1) все пак открива един източник от втората половина на 15-ти век, разкриващ, че по това време е било нормално да се кърми само около една година в Германия. В Италия през 1583г. Меркуриалис (4) пише, че жените давали каша през третия месец и спирали да кърмят до 13-тия месец. През 19-ти век продължителното кърмене изглежда е било смятано за вредно. През 1842г. едно лекарско писание в Лансет относно епилепсия, развила се у дете, кърмено до 3 години, заключава: “Най-лошите симптоми на дебилност най-накрая прекратиха тази чудовищна практика.” Към 1900г. кърменето се смятало за неморално в Тирол.


Въпроси относно лактацията

Пренебрегването на коластрата и използването на мед и пречистено масло за изхождане на мекониума и отлагане на кърменето до петия ден след раждането е било използвано в Индия според брахминиковата (Brahminical) медицинска литература през втори век преди новата ера. Старият завет (Исая 7:15) споменава за даване на извара(сгъсено мляко) и мед на сина, роден от девица “докато се научи да отхвърля злото и да избира доброто.” Табуто върху коластрата е пренесено в английската и френската педиатрична литература през XVII век чрез дервните гръцки и римски източници (1).  Все пак Етмюлер през 1699г.(5) и Смит (6) препоръчвали коластрата да се дава на новородените.

Различни средства за увеличаване на кърмата , макар  в действителност рядко да са били нужни, са били дълго време обичайни в много култури още от 1550г. пр.н.е.(1), давайки почва на Джелиф и Джелиф (7)(стр.164) да заключат, че неуспеха на рефлекса на слизане на млякото се дължал обикновено на “страхове от омагьосване или вина поради неспазване на табутата, особено тези от сексуално естество.”

Разес през X век е първият автор в течение на много години, който твърди, че доста болести се дължат на “прехранване”(1). Това накарало мнозина да настояват майките да дисциплинират децата си да не получават гърда твърде много пъти или за твърде дълго време всеки път или на равни интервали. Една от първите книги за храненето на бебето е написана от Гилемо ( 8 ) и преведена през 1612г. на английски. Той препоръчвал строга дисциплина за детето. Това се следвало и от Пернел във втория английски наръчник по педиатрия през 1653г, който учел: “Нека детето не суче толкова често, нито толкова дълго” (9). В книгата си “Обща монография на болестите при бебета и деца” от 1697г. Пичей (Pechey) изброява много болести, произтичащи от твърде лакомото сукане на бебето (10). Германската книга “Медицинска практика” на Етмюлер е преведена на английски през 1699г. и включвала често споменаваното и днес предупреждение, че “нищо не е така склонно да разстрои детето, както твърде честото сукане”(11). Кадоган  (12)  препоръчвал 4 хранения на денонощие за бебетата. Смит, който през 1792г. публикувал първия наръчник за майката, съветвал на около едномесечна възраст да се мине на четиричасов интервал на хранене, понеже “честото кърмене стимулира лактацията”(6). Въпреки че интервалите (а по този начин и броя на храненията) са се променяли доста (по-големи и по-малки) от тогава, концепцията за хранене под час господствала в по-голямата част от индустриализирания свят чак до близкото минало. Професионални статии, апелиращи към кърмене при поискване са цитирани от Уикъс (13) с начало 1930г., но най-вълнуваща е цитираната от него поема от дьо Сент-Март (1584г) (14):

And I, for suckling, no fix'd hour prescribe; This Nature teaches best the nursing tribe: Let her our mistress be; and when, with cries The hungry child demands his due supplies, Forbear not you the wish'd relief to bring; Nor then be loath your snowy breast to bare, That he may suck, and streaming fragrance share.

Свободен превод: И аз предписвам сукане без фиксиран час. Природата ни учи, че това е най-доброто за кърмещото племе, нека тя бъде наша учителка. И когато с плач гладното дете поиска полагащото му се, не отказвай да му дадеш желаното облекчение. И нека снежнобялата ти гръд не носи нежелание, за да може то да суче и да споделя струящо благоухание.


Изкуствено хранене

Пособия за хранене, датиращи от около 2000г. пр. н.е. са открити в Египет. Рисунка на майка, държаща доста модерно изглеждащо бебешко шише в едната ръка и клечка, вероятно за разбъркване на храната, в другата е открита в развалините на двореца на цар Сарданополис от Ниневия, който умрял през 888г. пр.н.е. (15). Глинени пособия за хранене са открити в гробници с бебета между първи и пети век в Рим. Уикъс (1) заключава, че древните автори педиатри никога не са споменавали изкуственото хранене, понеже не са се налагали никакви съвети за приготвянето на храната – млякото не се е обработвало по никакъв начин.

“Ръчното хранене”(Hand rearing) е критикувано от Соранус от Ефес, римски лекар от втори век, който укорявал тези глупави хора, започнали изкуственото хранене твърде рано (16). Тази загриженост започва да зачестява в писания от Ренесанса. Това не е учудващо, понеже записи от детски сиропиталища в Англия и Франция показват, че огромна част от изкуствено хранените деца умирали. Сър Ханс Слоун пише, че смъртността на кърмените бебета в Британия през 1660г. била 19%, а за изкуствено хранените – 54%. В Руан, Франция, данни от двугодишния период 1763-1765г. показват, че от 132 сирачета, хранени с разредено краве мляко, каша, супи и сайдер, въведени на тримесечна възраст, само 5 преживявали (17). През 1753г. гувернаторът на шведската област Васа получил разрешение от краля да глобява майките, които не са кърмили ( 18 ).

Храненето с бутилка започва да функционира по-добре с развиването на технологиите за кондензиране и консервиране на млякото (намалявайки налягането на пресичане и стерилизирайки го) в средата на деветнадесети век. Още от самото начало педиатрите биват комерсиално въвлечени в кампанията по изкуствено хранене, както посочват акушери на първия международен конгрес Gouttes de Lait в Париж през 1903г. (13).


Дойките

Въпреки че дойките намаляват и почти изчезват към края на XIX век, тази практика била използвана от богатите семейства от зората на цивилизацията. От библейския пасаж, описващ как била намерена дойка за Мойсей (Изход 2:7-9) можем да предположим, че това е била обичайна практика най-малко във фараоновия дом в дервен Египет. Почти всички ранни писания за бебешкото хранене обръщали голямо внимание на избора на дойка, обикновено това било грижа на богатите семейства. Млякото на дойките трябвало да се тества по цвят, вискозитет, вкус и т.н. за да се види дали е добро за бебето или “отровно”. Вярвало се, че характеът на дойката се предавал чрез млякото й. Дойките във Франция били високо организирани според Дрейк (19) и имало 4 бюра за наемане на такива към 1715г. Загрижеността за собствените деца на дойките довела до издавнето на закон през 1762г. във Франция, според който жена не можела да стане дойка преди детето й да навърши 9 месеца.

Графиня Елизабет Клинтън дала осемнадесетте си деца на дойки. Жените, практикуващи тази професия обикновено не се грижели особено за поверените им деца – да ги запазят живи, освен да ги кърмят - и само един от синовете на графинята останал жив. Нейната снаха кърмила децата си, показвайки грешката на графинята и подтиквайки я по този начин да издаде книга през 1662г, умоляваща жените да кърмят. Тя изброява (и отхвърля) съвременните възражения срещу кърменето – че “разваляло фигурата”, “вредяло на дрехите” и “пречело на развлеченията” (20).

Друго решение за жените, които искали да се отделят от децата си временно, била  помпата за кърма. Първата рисунка на такава се появява в Италия през 1577г. Първата банка за майчина кърма е основана в Бостън през 1910г. (13)


Референции:

1. Wickes IG. A history of infant feeding. Part I. Primitive peoples: ancient works: renaissance writers. Archives of Disease in Childhood 1953;28:151-158.
2. Ploss HH, Bartels M, Bartels P. Woman 1935;3:184-216.
3. Ford CS. A Comparative Study of Human Reproduction. New Haven: Yale University Press, 1945. Publications in Anthropology; vol 32).
4. Mercurialis H. De Morbis Puerorum. Venice: 1583.
5. Ettmuller M. Etmullerus Abridg'd. (Second Edition ed.) London: 1703.
6. Smith H. Letters to a married woman. (6th Edition ed.) London: 1792.
7. Jelliffe DB, Jelliffe EFP. Human Milk in the Modern World. Oxford: Oxford University Press, 1978.
8. Guillemeau J. Nursing the Child. London: 1612.
9. Pernell R. Treatise of the Diseases of Children. London: 1653.
10. Pechey J. Diseases of Infants and Children. London: 1697.
11. Wickes IG. A history of infant feeding. Part III: eighteenth and nineteenth century writers. Archives of Disease in Childhood 1953;28:332-340.
12. Cadogan W. Essay upon nursing, and the management of children. London: 1748.
13. Wickes IG. A history of infant feeding. Part IV: Nineteenth century continued. Archives of Disease in Childhood 1953;28:416-422.
14. de Sainte-Marthe S. Paedotrophia. London: 1584.
15. Brennemann J. Arificial feeding of infants. In: Abt IA, ed. Pediatrics. Philadelphia: W.B. Saunders Co., 1923. Page 622. 16. Laubengayer BW. The evolution of the art of infant feeding in relation to the development of the science of nutrition. Thesis, Ithaca, NY: Cornell, 1935.
17. Hymanson A. A short review of the history of infant feeding. Archives of Pediatrics 1934;51:1.
18. Anonymous. Journal of the American Medical 1973;81:97.
19. Drake TGH. Annals of Medical History 1935;ns 7:49.
20. Wickes IG. A history of infant feeding. Part II. Seventeenth and eighteenth centuries. Archives of Disease in Childhood 1953;28:232-240.

превод от http://www.geocities.com/HotSprings/Spa/3156/history.htm
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
Много интересно!
Цитирай

София

Мнения: 9 140
О, времена, о, нрави! Laughing
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.