Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

се променя - разгледайте новостите и споделете с нас впечатленията си Включете се
Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора
Здравейте на всички Smile,
рядко пиша в този форум, предпочитам да чета, но сега мисля че се налага да споделя нашият проблем., за да почерпя от вашия опит, тъj като тук има майки с големи деца, които сигурно са се сблъсквали с подобни проблеми.
Детето ми, момиченце на 3 години ходи от 2 месеца на детска градина, преди това ходеше на ясла от година и половина. В началото когато тръгна на градина (а това и е нова градина, щото се преместихме да живеем в друг квартал) казваха, че се държи чудесно. След месец започнаха да се оплакват от нея. Дебнела учителката кога излиза от стаята и вземала всичко което успее да докопа от бюрото на учителката, миналата седмица взела коректора и надраската дневника (и блузката разбира се), излизала при шкафчетата, отваряла ги вземала всичко което и хареса от там  -книжки, играчки, кърпички, вода и т.н. Да ви кажа честно, все едно не говорят за моето дете, бях шокирана в началото. После се посъветвах със свекърва ми, която е педагог, много улегнал и мъдър човек.
Та тя ми каза, че всички проблеми идват на първо място от семейството. Учителките имат вина, но семейството е на първо място. Та се оказа, че напоследък общуваме по-малко с нашата щерка, че трябва да говорим много, постоянно да обясняваме, да даваме примери, а ние за наш срам отбягвахме тези моменти. Че трябва да заживеем като семейство, а не постоянно при всеки удобен случай да ходим на гости, както правехме напоследък. Трябва заедно тя и ние да споделяме всекидневните грижи, тя да има постоянни задължения и да вижда как ние изпълняваме нашите и си помагаме във всичко. Трябва да и се заостри внимамнието върху това, че трябва да уважава личната собственост, при все удобен случай да и се показва че има неща, които могат да се вземат само след разрешението на другия. А в следstвие постоянното ходене на гости тя остава с впечатлението, че може да пипа чуждите неща свободно и че това е в рамките на нормалното. Освен това изискванията на всеки родител са различни, ние разрешаваме едни неща а в пове4ето случаи като идем на гости това което сме забранили там е разрешено и по подразбиране става и за нея разрешено. Трябва да прекарваме повече време заедно, само ние тримата. Трябва да се научим да общуваме пълноценно, да разговаряме като приятели, да споделяме. Но, колко лесно е да се говори а трудно, да се направи. Свекърва ми каза, че в началото е добре да просто само да обясняваме за личните неща - бельо, обувки, четки за зъби, чанти, книжки, играчки и прочее и да и се напомня винаги на пита ако поиска нещо. Не е добре да се казва (в началото) - "не трябва така", "не пипай", "така е лошо да се прави", чак после можело да се добавя. В никакъв случай не трябвало да и се казва, че краде, да и се заостря вниманието върху това. Подхода трябва да е много деликатен и тактичен, за да не се засегне чувствителната детска душа. Препоръча ми да намерим подходящата приказка, с която тактично да я насочим в правилната посока. Та кажете ако се досещате за такава, подходяща за случая. Кажете ми как споделяте с вашите деца, как общувате? Знам, че всичко е строго индивидуално, но сигурно има общи павила в общуването, с които е крайно време да се запознаем. Примерно какво казвате, как разговаряте с детето като го вземете от градина? Разказвали ви то за своя ден, споделя ли пакостите които е направило, ако се чувства за нещо виновно казва ли ви? Как успявате да го предразположите към доверителен разговор? Моля споделете?
И също се притеснявам да не и се лепне етикет и тя да живее с мнението, че по-различна от другите, по-лоша, така да се каже. Ох, много писах а дали се изразих ясно? Дано! Пишете приятели! Чакам вашите отговори с нетърпение!
« Последна редакция: пн, 20 ное 2006, 21:18 от Reza »
Цитирай
За мен най-подходящото време за разговор с детето ми е на път към къщи поради 2 основни причини
1. През това време сме си само 2те - няма 3 ти човек и това я предразполага да се оптусне. Често ми е разказвала за случки от градината на следващия ден на път към градината.
2. Събитията са "пресни" и тя ги разказва с по-голяма точност.

Но независимо от времето, за такъв разговор е необходимо уединение.

Относно проблема в градината - според мен ще е добре няколко дена госпожите да не "излизат от старята", защото проблемните за тях неща стават по време на това тяхно отсъствие. Не е добре, че прехвърлят вината изцяло върху теб. Значи проблема е, не че детето пипа чужди вещи, а това че пипа ТЕХНИЯ коректор и драска по дневника. Не оспорвам, че и ти трябва да вземеш отношение в случая, но все пак това става през времето, в което ТЕ отговарят за детето ти. Могат да се редуват с лелята.
Просто детето е видяло че може нещо и е използвало. Обаче имам предположение как ще реагират на такова едно предложение от твоя страна  Rolling Eyes
В крайна сметка детето прекарва с теб не повече от 4-6 часа дневно 5 пъти седмично, докато е в градината 8-9 часа ... предполагам....
Цитирай
Да, така е, по цял ден е на детска градина, така че вината не е само наша, но сигурно е предимно наша. Вече така предпочитам да разсъждавам, защото виждам по-добре моите си грешки, не се отпускам, не се самозалъгвам. Мисля даже, че толква болезнено изживях проблема (и го преживявавам в момента)само защото подсъзнателно съм си мислела, че се грижа чудесно за нея, че съм така да се каже съвършенна майка, май от много гордост човек пада надълбоко. Просто моето его не може да приеме, че МОЕТО дете се държи така и във възпитанието му има такива големи пропуски. Ох, колко е трудно да работиш над себе си. Май заедно с тях растем и ние в духовно отношение. Проявяват се наши най-скрити недъзи. Човек се вижда по-ясно и това му причинява болка.
4ао! Smile
Цитирай

Варна

Мнения: 603
Свекърва ти е дала много правилни съвети. Ние тук всички много четем, питаме, даваме акъл, но понякога наистина трудно виждаме какво всъщност се случва в къщи. Трябва по-често да си напомняме, че няма лоши деца, а неправилно отношени и общуване с  деца.
Зад всяко поведение се крие някаква причина и в повечето случаи тя е в семейството /липса на внимание, прекалено много внимание, липса на време за игри, липса на търпение, прекалено много забрани, непостоянни забрани, липса на съгласие между родителите...насилие.../
Ние си ги знаем, но по-често трябва да се сещаме за тях и да помислим имат ли те почва и у нас...
Цитирай

Европа

Мнения: 2 929
.................................
 Кажете ми как споделяте с вашите деца, как общувате? ...........
 Примерно какво казвате, как разговаряте с детето като го вземете от градина? Разказвали ви то за своя ден, споделя ли пакостите които е направило, ако се чувства за нещо виновно казва ли ви? Как успявате да го предразположите към доверителен разговор? Моля споделете?
........

зори /пак_zori , твоята свекърва наистина ти е дала отлични съвети.Всичко опира до общуването.
Как го научих да споделя? Ами отначало питах за простички неща - какво обядва , с кого си игра и т.н.
Постепенно започна да разказва и други неща.Разказваше и за белите ,които е правил.Но никога не го "нападах"- не започвах да се карам -докато не си изясня ситуацията.Може би така го спечелих - доверие за доверие.
Как го предразполагах?- Като споделях и аз. Аз също разказвах как е минал денят ми.
Към доверитерителен разговор  - пак така : споделях нещо " много важно " за мен , от света на възрастните , а той ме гледаше сериозно и ми даваше съвети.
Ето така процедирах аз , процедирам и до ден-днешен.

Цитирай
Благодаря ти Yoko за добрите съвети.
А имаш ли предложение за приказка, която да и разкажа? Аз не се сещам за нищо Sad
Когато не искаше да си прибира играчките и говорех за това, че всеки си има задължения и задължение на децата е да си прибират нещата, както мама и тати правят. Но след като синдрома "мързел" продължи реших да взема по-строги мерки и и прочетох приказката "Който не работи не трябва да яде" - е имаше страшен ефект, вече винаги, когато не иска да прибира, сама се сеща за приказката и се мотивира. Звучи като заплаха, не знам дали беше правилно? Но засега дава видимо добри плодове. Ще видим. Май трябва да се науча да НАБЛЮДАВАМ детото по-добре.
"Наблюдението е тайната на доброто възпитание "- казва нашият добър семеен педагог.
Цитирай
Зори,
Много неадекватно ще е да и се каже НЕ за нещо, което го е направила в предишен момент. Значително по-добър ефект ще има, ако в момента на взимане на чужда вещ някой около детето ти му обясни за лични вещи, общи играчки и т.н.
Иначе се получава "помниш ли като си пи кафето онзи ден...."
Едно такова възспиране преди самото действие, придружено с изискването да се пита "може ли" и последващо разрешаване/неразрешаване ще породи момент на замисляне преди самото действие.
Затова именно сдпоменах за присъствието на госпожите, които не трябва да гракнат "НЕ" а в този момент да обяснят кое какво е и какво може.
По какво детето да разбере, че въпросната вещ е лична, а не обща?
В крайна сметка всички дечица берат маргаритки, по какво маргаритките се различават от коректора на госпожата, защо може да вземе изоставената кофичка на пясъчника да си поиграе с нея и т.н...
И още е рано да го възприемаш като кражба, така че не се притеснявай.

Какво разбираш под "домашни задължения"? На тази възраст единствените домашни задължения, които е имала дъщеря ми са били да си прибира играчките и да си сгъва дрехите, не са били свързани с нещо общо. Освен това не съм фенка на елемента на задължителност в тази възраст. При нас с играчките се получи куриоз, защото дъщеря ми в къщи отказваше да прибира играчките си, но затова пък в денската градина редовно ги прибирала по място, дори ревеше когато тякой друг ги разхвърля.
Цитирай
Здравейте Smile,
детето мисля, че трябва да има свои постоянни задължения удома, които го учат на дисциплина и подпомагат израстването му, защото колкото повече пораства толква повече ще му се налага да прави неща, които не са му приятни, но се налага да ги прави заради някой друг или заради самото него (задължение = заради дълга). Хубаво е да започне да се подготвя за тези моменти от реалния живот  постепенно с въвеждането на постоянни задължения, които на тази малка възраст трябва наистина да са малко - събиране на играчки и прибиране на дрешки според мен е достатъчно. Задълженията трябва постепенно с израстването да се увеличават. Примерно си мисля, че за по-големите деца, които имат по-малко братче или сестриче, постоянно задължение може да им бъде вземането на малкото от детска градина, наред с други задължения разбира се. (да си подреждат и чистят стаята примерно)
Така мисля аз.
А за приказка какво ще ми предложите?
Цитирай


Мнения: 649
Има една книжка от поредицата за костенурчето Франклин  http://911.bg/a2/offers.asp?p=2240150
Мисля, че ще е подходяща  Peace
Цитирай
Bg -mama, супер предложение, мисля, че попадна точно в десятката Smile, тези поредици са толква хубави, че със сигурност ще се харесат на щерка ми Smile.
Лека вечер!
Цитирай

Европа

Мнения: 2 929
зори   , много ми харесва как разсъждаваш по принцип .  bouquet

Само да вметна ,че  за голямото дете,трябва доста съобразяване относно задълженията.Например изхвърляне на боклука и пазаруване е добре ,но грижата за по-малкия брат/сестра трябва добре да се обмисли.Да не стане досадно задължение....
Това измества нашата тема ,но исках да го спомена.Въпрос на друга тема.
Относно книжките са ти дали също добър съвет.В момента тази поредица е уцелила десятката. Very Happy Peace
Децата много обичат историите за животни и техните малки, с които се индентифицират. Very Happy Така може да вмъкваш истории от вашето ежедневие- общуването преминава гладко и се оказва безценно и в други ситуации.

.......В крайна сметка всички дечица берат маргаритки, по какво маргаритките се различават от коректора на госпожата, защо може да вземе изоставената кофичка на пясъчника да си поиграе с нея и т.н...
И още е рано да го възприемаш като кражба, така че не се притеснявай.
........................

И това е вярно! С течение на времето и разговори с детето всичко ще си дойде на мястото. Peace
« Последна редакция: вт, 21 ное 2006, 09:59 от Yoko »
Цитирай
ЗДравейте на всички Smile,
благодаря още веднъж за добрите съвети. Искам да споделя още нещо с вас. За това, че вина в поведението на щерка ми има не само честото ходене на гости и всичко горе изброено, но и (може би) презадоволяването и с интересни впечатления, вследствие, което за нея това което вижда в градината и се струва скучно, безинтересно. Свекърва ми смяташе, че не е  добре всяка събота и неделя да водим детето на забавни и интересни места, че разходката в кварталната градинка е достатъчна, защото вследствие това детето ще започне да търси, да се стреми да получи само интересни, нови  впечатления и ежедневието в детската градина вече ще му се струва сиво и скучно. Тя смята, че воденето на забавни или интерсни, различни места трябва да става не повече от веднъж месечно. Примерно ние водихме щерката всяка събота и неделя на зоологическа градина, на Патиланци, и в други детски кътове, в Борисовата градина, няколко пъти на концерти, в малката зооградина на семинарията (където можете освен другото да се насладите на гледката на свободно разхождащ се кон с малко конче Smile),и пр. Даже и през седмицата ако е болна пак скитосвахме по улиците в търсене на забавното и интересното. А в реалния живот през повечето време правиш не това, което ти се иска а това, което трябва, което не е особено интересно и приятно и в повечето случаи се повтаря всеки ден. Някакси с мъжът ми смятахме, че ако не си прекараме времето навън събота и неделя
,( нагости или на интересно място )все едно сме си провалили деня. А то не било така Smile. Не бил там ключа от палатката.
Детето трябва да се научи на намира само (а понякога и с помощ) интересните неща удома, да се радва от присъствието с нас удома.
 В тази връзка искам да ви изрекламирам една чудесна книга на издателство Просвета "501 занимания за деца" от Дай Ходжис.
"Книгата изобилства от идеи, които можете да осъществите заедно с вашите деца"
"Ако имате желание да замените гледането на телевизия с вълнуващи творчески занимания, настоящата книга е точно за вас"
"Изключете телевизора за един два часа и прекарайте времето заедно с вашите деца. Изградените по този начин умения за общуване и обучение ще им дадат здрава основа за развитие през целия живот."
" Резултатите от изследванията сочат, че децата, които гледат най-много телевизия и видео имат най-слаби резултати в училище"
"Повечето дейности се организират много лесно с материали, присъстващи във всеки дом"
и т.н. Мисля, че предизвиках интереса ви. Децата се занимават сами удома с обикновенни неща
, което ги възпитава в скромност и самостоятелност.
Вече изпробвах някой от идеите в книгата - правихме фигурки от тесто и после ги пекохме във фурната, след което всички си похапнахме сладко. Смятам пак да правим тесто, но този път ще моделираме буквите. Правихме низанка от макарони, която може да стане много хубава с шарени макарони. Играхме на играта кой ще уцели кофата и прочие. Даже при игрите с тестото е достатъчно само да направиш тестото и да го връчиш на децата. Хем се чувстват полезни, хем им е интересно.
4ао засега:)
Цитирай

Европа

Мнения: 2 929
зори, аз също ти благодаря!
Поднесе ни ценна информация.
Ще потърся книжката.
  bouquet
Цитирай


Мнения: 753
Поредицата "Франклин" засяга точно тези етапи от детският свят , които ни помагат да ги преодолеем заедно с детето. Ние точно с тази поредица разбрахме , че няма страшно от тъмното и заспиването сам ... също имаше и една " Франклин намира чужда вещ" мисля . Въобще поучителни са и децата се идентифицират с костенурчето и разбират много неща. Всички деца са добри ...те просто реагират странно понякога , за да привлекат вниманието към себе си сякаш ни казват "Ехо аз съм тук и съм самотен" ... или друго подобно. Успех и целуни умното си детенце! Peace  bouquet
« Последна редакция: ср, 22 ное 2006, 21:40 от Fortune »
Цитирай
Знаете ли, какво научихме с мъжът ми, че става в детската градина, което сигурно има пряка връзка с поведението на дъщеря ни? Ами разрешават им да си внасят играчки от вкъщи и после разбира се си ги прибират. Ама много сме възмутени. Мъжът ми присъствал на следната сцена: "детенце идва с играчка в градината, друго детенце след малко поисква да си поиграе с нея, а учителката казва 'недей, тя си е негова''. Историята продължава вероятно така: "дъщеря ми вижда как има деца, които си играят с едни играчки и ревниво си ги пазят, като на никого не дават да си играят с тях, после си ги прибират в шкафчетата. Тя внимателно ги наблюдава и отива, според нея с право да си вземе и тя да си поиграе с тях. "
А ние на нея сме и обяснявали, че в градината всичко е общо, на всички и че всички имат право да си играят с играчките. А тя какво вижда, лични играчки с които "избрани" могат да си играят, което учителките толерират натова отгоре - мале иде ми да....... #Cussing out
Направо нямаме думи  Sad
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора