Мами в 4ужбина, я да ви попитам...

При мен пък е обратното Хонди4ка. Аз си стоях в къЩи до 7 мия месец на Мале4ка ( не броя и двете години преди това като току Що кацнала тук дето бях съвсем пред отка4ане )и нямах търпение да тръгна пак на работа за да видя хора и свят Щото в къЩи се 4уствах адски затъпяла и гроги по цял ден сама с бебка сред памперси и ревове. Е да тръгнах на работа и какво: голям праз. Сега хвър4а като финикиец, с детето си прекарвам не особено много време и съм супер изнервена , уморена и кисела   Времето не ми стига за ниЩо и дните ми отлитат без да остане спомен... Дали май някакво средно положение не е идеалния вариант  Помните ли едно време в Бг как майките ни си стояха в къЩи до третата година на детето май беШе ? И после пак си по4ваха работа. Дали това не е маги4еската формула на успеха   : гледаШ си детето докато поотрасне, плаЩат ти май4инство и когато детето поотрасне тръгваШ пак да се трудиШ? Май неЩо много се разфантазирах ...

И аз в момента съм от още неработещите, но дъщеря ми преди няколко дни навърши годинка и още ме е жал да я оставя някъде да ми я гледат докато аз работя и ще си я погледам още малко мисля. А иначе най-късно догодина по това време ми се ще вече да съм от работещите, поне на половин ден, че така се чувствам като малко изолирана  От скоро живеем на ново място и досега май все съм завързвала запознанства покрай работата (или ученето) и сега в един момент се оказах неподготвена за такава ситуация (че и още е студено да ходим да висим по площадките та да се запознаем с някой) и ми е скучно- малко работа би ми дошла много добре .
Свободно време имам достатъчно засега ...

Аз съм от работещите мами. Докато Анна навърши 6.5 месеца си бях вкъщи с нея, после тръгнах отново на работа на пълно раб. време. Нямах много голям избор от финансова гледна точка - ако можех още тогава да си позволя да работя на съкратено раб. време щях да го направя.
Времето не знам дали ми стига. Нямам време като преди да се виждам с приятели, но и много от тях са в моето положение и ме разбират. То и вкъщи да си стоях, пак нямаше да имам кой знае колко време да излизам вечер например.
Домакинската работа - гледам да не съм максималистка или перфекционистка. Делим си с мъжът ми колкото се може повече.
Уморявам се доста, особено сега като съм и бременна. А и с нетърпение чакам второто майчинство. Кроя грандиозни планове и да видим.
Мисля, ако мога, да си взема цялата година, която ми се полага. Като се върна (ако се върна за повече от задължителния минимум за да не им изплащам обратно майчинските) на сегашната си работа със сигурност ще е на 2 или 3 дневна работна седмица. Това според мен е много добър вариант, тъй като хем работиш, хем имаш и доста повече време за децата. Мисля още докато съм в майчинство да започна да се занимавам и сериозно (т.е. да разработя клиентела) и да изкарвам пари и с новопридобитите си квалификации на тереапевт-масажист, а и да поуча за още две три (другия месец ще карам курс за масаж за бременни и следродилен масаж, а после и за инструктор за масаж за бебета като се роди бебка, след това мисля да последва и ароматерапия или рефлексология). Та ако това потръгне (а има и още една две по-гъвкави възможности) общо взето ще мога по-добре да си контролирам раб. време сама и да решавам аз кога ще работя и по колко. Със сигурност, не бих искала да спра съвсем работа - може би единствено ако решим да имаме поне още 2-3 деца, но и тогава би ми се искало да правя нещо пък било то и по полвин ден седмично.

Права си Хонда. И моите впечатления са такива.
И дори и едно време не е било толкова роzово. Майка ми ме е дала на ясла на 1 година и 4 месеца не zащото много е искала, а zащото парите от майчинството не са стигали zа нищо и тогава. Брат ми се роди когато родителите ми се бяха стабилиzирали малко и майка ми можа да си остане 2 години в къщи. Толкова беше платеното майчинство. 3 години се паzеше работното място, но на третата година нямаше 1 ст майчинство. Затова не съм съгласна че ни е била поzната магическата формула на успеха. А сега май е още по zле...

Аз съм от всички категории, но за разлика от повечето "нормални" хора, които са си стояли вкъщи и след това са се върнали на работа аз направих обратното - върнах се на работа, когато Изабела бе на 6 месеца и спрях да работя, когато стана на 2 години. Преди това работих 1 година от вкъщи (ходех на работа периодично да си натрупам материалите и после си обработвах данните и си пишех статите вкъщи).
Гледах си я абсолютно сама до 6 месеца, след това (понеже започнах работа) с помощта на майка ми, след това свекърва ми и после отново сама. През това време се местихме, аз прихождах, майка ми бе диагностицирана с карцином, мина през 9-те кръга на ада, в крайна сметка без успех на терапията; изобщо не ща да си смомням за периода август 2002 - септември 2003 година.   най- тежкия период в живота ми. Ето затова не се върнах на работа и останах да гледам детето. През това време доходът ни спадна значително, но засега се оправяме някак без да се лишаваме от нищо. Да сме живи и здрави, другото е лесно...
На мен времето ми стига, защото съм много организирана. Например ако трябва да пера, готвя и чистя първо ще сложа прането, докато се пере ще подготвя материала за готвене докато се готви ще изчистя. Така за 1 час свършвам 3 неща, докато съпругът ми тези 3 акта ги извършва последователно. На моите забележки отговаря  "мозъкът ми работи линейно".  
Честно казано, не съм имала намерение да спирам да работя, защото съм работохолик и кариерата ми буквално се срина в резултат от това решение, но го направих поради стечение на обстоятелствата и сега не съжалявам. В началото ми бе много трудно да приема факта, че стоя вкъщи и водя нечленоразделни разговори (Изабела бе на 13 месеца и казвашесамо уаф-уаф; мууу и бааа) при положение, че преди това съм била практически през цялата си кариера в университети заобиколена от интелектуалци. С течение на времето свикнах и сега ми доставя удоволствие да си играем заедно, да рисуваме, да моделираме с пластилин и т.н.

В България започнах работа, когато малкия беше на 9 месеца. 8ч. на ден + веднъж месечно дежурство в събота. Много тежко ми беше, но пък майка ми беше до мен и страшно много помагаше с гледането на детето.
Като дойдох на Острова беше супер почивка за мен, но до определено време. Бързо ми писна. Започнах език да уча, сутрин малкият докато е в училището. Като придобих малко самочувствие с езика потърсих работа. Първата беше съботно неделна, ама никак не ми допадна. Когато двамата мъже са в къщи аз на работа   Никъде не можем да отидем. После започнах през седмицата, вечер, когато мъж ми си е в къщи да гледа детето. 5 дни в седмицата по 4 ч. Събота и неделя си бяха наши
Откакто се преместихме в Бристол, мъж ми много пътува и няма кой да гледа детето. Имах късмет, че попаднах на работа пак по 4 часа, през седмицата, когато малкият е на училище. Понеделник не работя   През ваканциите плащам да ми го гледат в един клуб Супер ми е така. Хем работя хем имам време за себе си и семейството. Сега с бебето ще си поседя в къщи до 6тия месец поне, после ще му мисля. Живи и здрави да сме само.
Много ми се иска да си намеря работа по специалността, която завърших в БГ. Търсят се такива специалисти много на Острова. Проблемът е, че от БГ нямам много стаж в тази сфера, а пък от доста години съм се откъснала въобще от тази работа. Изискванията тук са високи и май ще трябва да доучвам нещо, ако искам такава работа   Лошото е, че годинките минават и да не стане много късно докато се реша  

здравейте.,
Живеем в usa..аз работя от 6та седмица след раждането на Ния.Тя ходи на една леля в квартала к гледа още 3-4 деца; сами сме тук-няма баби и пр..Готвя 2/седмица-2 супи,3 манджи и 1 десерт за съпруга ми(в неделя и сряда);аз ям предимно задушени зеленчуци и салати, к дробя докато неговото се топли в microwave-a..не ядем навьн и не попьчваме, че е скьпо и гадно..чистя само weekedna и не се престаравам хич..за мен всичко е ? на огранизация-остава ми време за спорт,за гости-каним хора у нас почти всеки weekend,чета доста,кино гледаме..всяка свобода минута сьм с детето, но тя си играе в краката ми докато готвя или чистя,пеем и си говорим и аз режа лук:)правя докторат,заета сьм доста в службата ,но не сьжалявам за миг че така стана,инвестирала сьм много в мен си ,за да си позволя 1 година да си остана в кьщи..а и не сьм таква,полудявам ако съм без работа..
питайте още:)
приятен weekend,
Анна

Ами не знам, но както се казва 'има много хляб' в този вид дейност. И слава богу вече и отношението е малко по-различно (т.е. не е като на тази, жена която била питала за еротичните масажи), а хората все повече се насочват към масажите и другите алтернативни терапии и ги възприемат като нещо полезно и естествено приятно. Поне моите наблюдения са такива.
Много компании плащат или субсидират частично масажи по време на обедната почивка (става въпрос за масаж на раб. място т.е. рамене, гръб, врат, глава). А и на мен ми действа много добре и отпускащо  да се занимавам с това. Съвсем различно е от работата ми, и честно казано ми харесва повече....Е, не знам все още дали ще се отдам напълно само на тази дейност, но и като комбинация не е лошо за допълнителен доход.

Ай,че интересна тема-тъкмо съм пред дилемата на живота си! Що да правя: излезнах по майчинство в 8-ия месец и имам мястото до 1 година тоест септември 2005г /е, не е естествено изцяло платено/, но хич не ми се връща. Работата ми е по специалността, а и е сред доста умни хора /все завършили престижни университети, от които има какво да се научи.Щур късмет да ме вземат  Да но не ме кефи работното време-да почвам сутрин в 7.00 и да свършвам в 18.00. /само за инфо:това е новият 5 Терминал на Хитроу-фантастичен проект/ Но Не мисля, че ще намеря ясла с такова работно време, а детегледачка не искам да взимам. Парите на мъжа ми ще ни стигат дори и аз да не работя, пък и аз съм си разумна. Но и моите не са лоши. Но това работно време ме убива, дори и като бях бременна едва ли не спях на бюрото си Какво да правя, я дайте малко акъл

Щеше да е супер, ако свекървата дойде да погледа малката, ама оная не ще да си разваля рахата в Бг. Тъй че ще се оправяме сами. Тъпото е,че ако купим наш дом парите просто ще изчезнат, а тогава не знам, ще бъда принудена да се върна на работа, но кой ще гледа Стела Но няма да я пратя в Бг някой да ми я захранва от 3месец и тем подобни

Ето ме пак... Май по_горе не обясних добре какво имам в предвид като казах за "маги4еската формула": дале4 съм от мисълта 4е това което беШе едно време в Бг е идеалното и 4е все оЩе съЩествува. Знам, 4е напоследък всеки го дърпат да се върне на работа и де4ицата се гледат от баби,детегледа4ки и на ясла. . Мисълта ми беШе ,4е би било хубаво все пак 4овек да може регламентирано да си стои малко пове4е в къЩи, да му се пази мястото и най_ве4е да може да си го позволи финансово. На мен ми беШе хубаво докато си бях в къЩи с бебка,после като тръгнах на работа пак бях доволна а сега съм във фаза, в която ми се иска пак да се спра за малко и да си остана при мале4ка,заЩото сехга е в някаква такава много готина възраст и имам 4увството,4е изпускам хубави моменти Май 4овеШката природа е такава,4е не можем да сме винаги доволни
Както и да е поздрав от нас с Джулия за вси4ки мам4ета и бебоци  
ннбнхббййбйййпййкьйуьуьииьиижжижиуицуцуцууууууууууууууууууууужужу (Това го написа малката след голяма борба пред клавиатурата   )

ннбнхббййбйййпййкьйуьуьииьиижжижиуицуцуцууууууууууууууууууууужужу

  Хубаво звучи

Ади, а childminder с какво работно време са? Проверявала ли си? Освен това има един Working Tax Credit, който ти плаща част от разходите за childcare, ако двамата родители работят.

и аз да кажа:6 месеца мисля да си стоя в къщи и гледам бебка,а след това ще се върна на работа,но 2 дена в седмицата.така хем ще нося пари в къщи,ще се разнообразявам от бебешкото ежедневие,хем пак ще имам достатъчно време за бебка през останалите дни от седмицата!!това според мен е идеалният вариянт-дано да проработи де ;о))

Екстра и аз мисля да говоря за нещо подобно или да си взимам домашното за в къщи, но не знам дали ще стане. Не ми звучи много убедително в предвид огромния строеж и щурата работа

Ако ти харесва работата ти направи всичко възможно да я задържиш.

Здравейте!:D

Много интересна тема наистина! Не знам, дали ще е интересно за вас, но аз съм от тези мaйки, които са били вкъщи 4 години с детето си. Живея в Чехия и тук (моля не падайте) платеното майчинство е 4 години (без запазване на работата) със запазване е 2, но много малко мaйки се връщат след 2 години. Вярно е, че понякога, човек се чувства като в омагьосан кръг, но за нищо на света не бих заменила времето прекарано със сина ми в къщи! Тук по принцип много говорят и държат на тези прословути първи години от живота на детето. Яслите са много рядко срещани(дори не съм сигурна, дали в нашият 35 000 град въобще има ясли). На детска градина (редовно) се ходи от 4 годишна възраст, но само до обяд.От 5 години цял ден.А детегледачките са много рядко явление и толкова скъпи, че само определен кpъг от хора могат да си ги позволят. Така че ако нямаш баби да гледат - нямаш и много алтернатива. Хубавото е, че въведоха закон, за това, че майките в майчинство могат да си изкарват допълнително (чрез работа в къщи или почасово) до равнището на минимална работна заплата, без да им се взима майчинството(което е около половината на мин. раб. заплата)!:)
Аз лично ви съветвам ако имате финансовата възможност, да останете с детето колkото може по-дълго. Знам за какво говоря, защото аз съм от тези, които са тръгнали на ясла на 10 месеца и майка ми и до сега със сълзи разказва за това, че нито е видяла първите ми стъпки, нито е чула първата думичка, която съм казала. Тези първи години от живота на детето са най-важни, но и най-забавни и би било жалко, да не набюдавате детето си точно когато открива света около себе си! Това е моето мнение разбира се и не бих искала да го натрапвам! Колкото до свободното време - най-трудно ми е било през първата година, но после е много по- свободно, а и ако има баби или мъжът ви е толерантен, ще си намерите време и за спорт и за кино и за самоусъвършенстване! Успех!

nataly, аз верно паднах!!!! 4 години никъде до сега не съм чувала. Браво на чехите!!!! Хем към EUто се присъединиха, хем са запазили тази социална придобивка. Нашите в БГ ще съкращават майчинството и оправданието е уж заради бъдещото присъединяване  
Абе преди години аз хубаво навивах моя в Прага да ходи да работи  

ех, страхотно би било 4 години... Наистина сте за завиждане в Чехия.
Аз съм и от двете страни на медала, и пак не съм доволна. В смисъл, че работя в къщи, т.е. съвсем не съм използвала майчинство, а в първите месеци просто по-малко работих.  Обаче макар и да съм си в къщи, просто не става да си едновременно работеща, майка и домакиня, нито имам време, нито сили. Докато работя, малкия се мотае насам-натам, докато не се движеше, се отегчаваше и искаше да го взема на ръце, сега е опасно, че ходи навсякъде с проходилката, или пълзи, и не знам каква беля ще направи ако го оставя... Така че често идва свекърва ми да ми помага. Или него гледа, или ми готви за обяд. Иначе го правя аз. Вечерята почти винаги е задължение на мъжа ми, с почистването и подреждането се занимаваме заедно, пера и гладя аз...
Радвам се на всеки миг с детето, макар че заради това понякога работата ми куца, друг път се чувствам виновна, че не излизаме много често на разходка, защото работя... Абе, няма угодия.
След месец ще дойдат нашите за 3 месеца, и майка ми ще го гледа, така че ще мога по-често да излизам с мъжа ми, че и на някое кино да идем.... Не че много ми липсва, в къщи си имаме проектор и екран, и даже е по-хубаво от на кино /както казва сестра ми, много ми харесва това кино, може и да се яде, и да се излегне човек на дивана   /
Те това е...

Az si sedia v kusti vse oste... Po profesia sum mama (nai-hubavata i nai-trudnata profesia spored men). Samo deto naposleduk zapo4vam da si otka4am po cial den zatvorena s beb4o, koito izobsto ne mi ulesniava polojenieto, stoto e strashno kriv, revliv i tem podobni bebeshki mu raboti.
Kato doidoh tuk (na ostrova) stoiah 1 godina i nesto v kusti. 4uvstvah se kato kukumicin. posle zapo4nah rabota (malko nelegalna ama nisto) i sled niakolko meseca vzeh, 4e zabremeniah i aide pak v kusti. izobsto sum si kustna mebel, no tova mi polojenie ste e do kum mart-april mesec (dai boje!)

Kolkoto do kustnata rabota...uff, dobre 4e imam razbran muj, 4e ina4e ste izbiaga   Niamam vreme da si vdigna glavata i da si iz4istia kustata. E, ne e tolkova 4ak tragi4no polojenieto, no naistina dreb4o ne me ostavia. Edinstvenite dni v koito moga da se otdam na 4isteneto sa subota i nedelia, kogato bebo go gleda muja mi, no puk togava izpolzvame da vidim blizkite i priatelite i pak vremeto ne stiga (nalaga se da biagam kato reaktiven samolet). Svekurite mi go razgleziha Iker i go sviknaha na ruce i sega az im subram poparata.V rucete sum stanala sum kato Arnold Shwarceneger (ili tam kakto se pishe), a puk krusta mi e kato na 90-godishna babi4ka. Izobsto cvetusto otkudeto i da go poglednesh. I estestveno, az sum nai-zanimarena v slu4aia, stoto vinagi na preden plan sa mujleto, deteto i dori kustata. No ne se oplakvam...

Ne bih si zamenila 2-sukrovista za nisto na sveta! Moje da si hodia s neopraveni vejdi i s roshava kosa, obache sum si mnooogo happy s dvamata mujovci v kusti !