Има я тази фаза на тази възраст.....четох, че тогава децата започват да осъзнават зависимостта си от родителите и болезнено да я чувстват.....това върви със страх от загуба , страх да не се наруши нещо връзката.....постепенно преминава ......успокояват се , като че ли се убеждават , че всичко е наред ....но в това време не бива да им се позволява да си нарушават навиците ...основните ....за спане например сами в стая (както преди ако е било така изобщо) ..... Ежедневието да си върви нормално....
- Публикувана: 21 ноем. 2006, 10:23 ч.
- Последно мнение: 22 ноем. 2006, 14:48 ч.
Като "залепен" за мен
И ние сме така,не признава никои друг(дори и баща си понякога).Аз нямам много роднини тук,освен от страната на мъжът ми,но бабите тук не са като бг баби.Никои не ми помага,от раждането съм сама,мъжът ми много работи,и затова и Елисе е свикнала най вече с мен.Вчера бях на зъболекар ,и отидох с свеки ,та да е гледа докато сме там...ами какво да ви кажа,2 часа рев...а като отидох при накрая при нея ,като е гушнах,спря веднага остана само хълцането...Догодина смятам да е пускам за по няколко часа на детска градина(дори и ако трябва аз да стоя там за да ме вижда в началото),да свиква с други хора...
И аз мисля че е до дете(характер).
И аз мисля че е до дете(характер).
Ето тук има някакви съвети. Дано помогнат! 
http://www.amber-bg.com/index.php?option=com_content&task=vi … 120&Itemid=27
http://www.amber-bg.com/index.php?option=com_content&task=vi … 120&Itemid=27
Нормално е това "залепване " за толкова малко бебенце.......радвай му се и го гушкай повече.......носи го в кенгурото, докато миеш чинии или бъркаш манджата...на бебчето му е скучно в кошарата, толкова месеци все едно и също гледа........носи го насам - натам, показвай му какво правиш и му говори, пей му нещо, подрусвай го.......