Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Разведена съм от няколко месеца. Родителските права са дадени на мен. Имам двама сина, единият е на 3, другият на 10 г. Бившият ми е завел дело за промяна на род. права по отношение на големия син. Лошото е, че детето наистина иска да е при баща си, защото го вълнува материалното, а баща му е бизнесмен и разполага със средства, но начина по който иска да го вземе ме вбесява. Обвинява ме - бившия, че тормозя детето-голямото и го пребивам, а наистина не е така. Обвинява ме, че нямам родителски качества, а как тогава ще гледам малкия. Боли ме, защото иска да раздели децата. Лесно е да се вземе отгледано дете. А утре като порасне и малкия, и него ли ще си купи с пари и играчки? Знам, че на предстоящото дело ще си докара лъжесвидетели. И друго - след срещи с баща си големият ни син се държи лошо с мен и също ме манипулира - ситуацията е такава, че нищо не мога да му кажа, недай си боже да го накажа за някое провинение и веднага това се използва срещу мен. Преди развода ни, баща му често го пребиваше от бой. Питам се: това не е ли стокхолмския синдром - жертвата обича насилника си? Моля, всички които са преживели подобни дела, да споделят своя опит и позиции. Ужасно съм притеснена и стресирана.
Цитирай


Мнения: 50
Стискам ти палци
Цитирай


Мнения: 11 612
Дано въпреки всичко, и двете ти деца да останат при теб! Кураж и сила ти желая!
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Може да не ти се иска да чуеш това, което ще кажа, а и аз не съм преживяла подобни неща, но...

Първо все още не е "Стокхолмски синдром" просто, защото синът ти все още живее при теб, когато и ако се пренесе при баща си и той /бащата/ продължава да упражнява насилие - ще бъде.

Синът ти е на 10 и явно в момента по една или друга причина иска да отиде при баща си. Каквото и да му казваш и както и да го убеждаваш едва ли ще го върнеш назад. Дори съдът да не промени положението и да остави детето при теб рискуваш то да те възприеме като лошата и да закъсате с отношенията. Според мен следва да кажеш на сина си, че ти не си убедена в желанието му и в доброто му ако отиде при баща си, но ако съдът прецени, че това е по-доброто ще се съгласиш и ще го пуснеш. Така ще прехвърлиш отговорността на съда, няма ти да си лошата, а съда...

Ако съдът реши да даде род. права на мъжа ти - Кажи на детето, че го обичаш и че винаги има път назад. Че ако по някаква причина пожелае да се върне при теб - ти го чакаш и че не му се сърдиш, че предпочита баща си. Изобщо всичко така щото при евентуални проблеми синът ти да се обърне към теб. Да не се чувства изменник или предал любовта ти...

Най-радикалното, което ми се струва, че малко хора биха направили е просто да го пуснеш - без решение, без нищо... Само държиш да го виждаш често и заявяваш на бившия, че забележиш ли и най-малки следи на насилие ще имформираш социалните.

Оставам на страна въпросът защо като е 'пребивал' сина ви ти вече не си съобщила това на социалните и как си го позволила. Това не е важно. Но следва да знаеш, че в много случаи децата 'изкривяват' нещата и въпреки, че мъжът ти е упражнявал насилието детето може да те счита за виновната за това... Всичко това обаче може да го каже само детски психолог, какъвто аз не съм.

Успех
Цитирай

Троян

Мнения: 122
Опитай да поговориш с детето си и му предложи да избира-да бъде с теб,обичано и сигурно или да бъде купено....дай му възможност да  поживее с баща си и смятам ,че той няма да удовлетвори всичките му капризи....ще има възможност сам да прецени реални ли са обещанията на баща му ..а рано или късно ще му липсваш!Покажи му ,че го обичаш и уважаваш мнението му.
Страшно е да загубиш детето си ,съжалявам Sad Повече търпение и късмет!
Цитирай

Sofia/ The Hague- Nl

Мнения: 1 759
Според мен мъжа ти много добре знае,че ако вземе детето ти ще страдаш и май това му е основната цел,не,че чак толкова иска да е с детето.Ако ти му го кажеш едва ли ще повярва- в тази възраст децата имат по-различни идеали и не са в състояние да разберат кое е наистина за тяхно добро.Аз бих те посъветвала да се обърнеш към психолог,с когото детето ти да разбере как само да се справи с чувствата си,а не да се оставя да бъде настройвано към теб.

Предполагам как се чувстваш,желая ти скоро да се справиш успешно с този проблем. Hug
Цитирай

софия

Мнения: 108
Аз преживях този ад, както и майка, както и моята по малка сестра.Тогава бях от позицията на детето.Бях на 10г а сестра ми на 7г когато се развеждаха И аз точно както твоя син исках да живея с баща ми а не със майка въпреки че не материалното беше водещо а ограниченията които майка ни налагаше и то със пълно право но това го осъзнах много години по късно за съжаление Родителите ми превърнаха и без това мъчителната им както за тях така и за нас раздяла във война в която се опитваха да ни разделят като че ли сме вещи Mайка например не ни даваше изобщо да се виждаме със татко Той пък съответно правеше всичко възможно да я дразни и ни причакваше тук и там сваляйки ни звезди ,а ние нали сме деца ......Мислила ли си по въпроса да му дадеш възможност да поживее малко с баща си Сигурна съм че след известно време той сам ще разбере че е сгрешил На мен ми бяха нужни 3месеца и разбрах че съм сгрешила НЕ се отказвай от детето си  Hug
Цитирай


Мнения: 1 431
Съгласен съм с всичко което е казала Isa и най-много със това:
...
Най-радикалното, което ми се струва, че малко хора биха направили е просто да го пуснеш - без решение, без нищо... Само държиш да го виждаш често и заявяваш на бившия, че забележиш ли и най-малки следи на насилие ще имформираш социалните.
...
Така правата ще си останат при теб, детето ще живее при бившия един вид като "на безсрочна ваканция". Ако бившия го тормози или ако детето реши да се върне само ще имаш по-силна позиция (от правна гледна точка). Само не знам ако детето е при другия родител постоянно дали родителят на който е присъдено не може да има проблеми от сорта че не се грижи достатъчно - това може би Иса ще го каже.
Не мога точно да си представя, но предполагам че за една майка да не вижда детето си (дори и временно)  ще е много тежко, но мисля че така ще е най-добре за всички. Щом и детето иска - пусни го да иде, но наистина да го виждаш редовно и да знае че може да се върне при теб винаги когато поиска.  Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.