Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама

Сватбени гафове

  • 22 ноем. 2006, 17:01 ч.
  • Преглеждания  3 902  Мнения  45  Онлайн  1
Отговори
  • Пловдив
  • Мнения: 257
Имаше ли гафчета  на вашата сватба?По принцип май никога не минава без такива   Grinning  Ако имате желание споделете при вас как беше.А може и да не са от ваша сватба  Laughing Ами хайде на гафоветеееееее   Joy

Реклама
# 1
  • ГО
  • Мнения: 2 829
Ами,не знам дали се води за гаф,ама един забавен епизод ще споделя.Когато си хапвахме торта и мъжо ме омаза,едно парче от тортата ми падна между ц...те и в същия момент DJ-я ми дава микрофона да кажа нещо,а аз с пълно гърло се изцепвам:
-Да бръкне да го извади. ooooh! Blush
Ужас.Сраааммм,а хората се смяха много.

# 2
  • в пълна къща
  • Мнения: 3 740
Сватбата на брат ми. Служителката в ритуалната зала пита бъдещата ми снаха:
- Съгласна ли сте....
Получава отговор "Да" и без да попита брат ми, тържествено произнася:
- Обявявам ви за съпруг и съпруга.
В настъпилата неловка тишина се чува как моят мъж казва на мъжа на сестра ми:
- Баджо, да бягаме, че тука женят, без да питат!

# 3
  • София, Бели Брези
  • Мнения: 3 862
хехе, забавна тема


В ритуалната зала ни объркаха името...прекръстиха ни на Лукови вместо Лучкови, народа много се смя и ни обяви за ЛУкови глАви

# 4
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 158
На нашето подписване племенникът ми се лепна за нас, за ръчица. И какво, държим си го ние, а баща му се обажда отзад, ехидно:
- А така, я колко голям си станал, а майка ти и баща ти чак сега решиха да се оженят. Mr. Green
Лелката, която водеше церемонията, доста се сконфузи.
Тя си беше сговнена още от началото, защото аз й казах, да забрави с тези глупости за клетката на обществото и да кара по същество.  Joy Joy Joy

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 191
хаха,на нашаъа сватба гафът го направих аз,на влизане в ритуалната зала,така красиво се спънах,че счупих токчето на едната обувка...така преминах церемонията и в момента ,когато трябваше да го настъпя единият ми крак висеше във въздуха  и така и не успях...малко гадно ми стана,но после се преобух!Тези обувки са ми доста скъп спомен!

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 257
 Joy Joy Joy
nadia_krisi трябвали да вземеш един "ментос" Laughing Мисля,че за тях бяха направили такава реклама със счупено токче.
А на мен малко преди да дойде родата на мъжлето ми се разтвори ципът на роклят.После цялата сватба внимавах да не правя резки движения,а да не казвам,че ме беше страх да седна нормално на стола.Стоях изправена като кол  Embarassed

# 7
  • София
  • Мнения: 2 408
Кумът ни държа реч и но пожелаваше дълъг съвместен живот,  много любов и   
много деца от мен ви пожелавам.. Grinning

# 8
  • Мнения: 958
Хм явно няма сватба без гафове Simple Smile
При нас беше доста неприятно щото оператора закъсня от там мъжа ми закъсня да дойде, за малко да изпуснем церемонията Simple Smile
След това в ресторанта, шева на роклята ми точно на гърба взе да се разпада, и едвам ми я закрепиха с две безопасни игли щях да си остана гола Simple Smile
и накрая имахме уговорка с мъжа ми да не ме цапа много с торта но той се върза, че аз го настъпих и ми размаза едно огромно парче на лицето, и аз без да мисля загребах от тортата и метнах в неговата посока - той и още 4 човека бяха целите в торта, много конфузно беше ама ми простиха Simple Smile))

# 9
  • София
  • Мнения: 4 858
Кумът ни държа реч и но пожелаваше дълъг съвместен живот,  много любов и   
много деца от мен ви пожелавам.. Grinning
newsm62 smile3532човека да си каже предварително,после да няма изненадани Joy hahaha

# 10
  • in the boulevard of broken dreams
  • Мнения: 1 517
1. Забравихме да купим топлийки
2. Вече си бях пренесла багажа при мъжо. На 18.10.97 беше 4 градуса сутринта, а аз по лятна рокля. Зетя таман ще тръгва за булката и вижда бъдещия тъст да идва  #Crazy . Шашнал се, а баща ми: "Давай на булката кожуха, че на шушулка стана".
3. Зетко пристига да ме вземе, а аз - още прическата ми не е готова. И постояха сватовете на студено навън. Щото мъжо е седмак и все бърза, дойде с 20 мин по-рано.
4. Още преди ритуала щях да си изгоря роклята с цигара, ама не можах.
5. През цялото време на тържеството ми се разкопчаваше ципа на роклята.
 

Последна редакция: ср, 22 ное 2006, 21:00 от Delta

# 11
  • Белгия/София
  • Мнения: 27 528
О, цял роман е мойта сватба  Grinning Станах рано сутринта, да пия кафе на спокойствие и ... минах през една витрина. Срязах си до кокал два пръста, всичко стана в кръв, майка ми припадна, баща ми тича за марли и антибиотици. Овладяхме кървищата с куп превръзки и се сетихме, че единият от прилежно бинтованите пръсти е този, на който би трябвало да се сложи халката. Размотахме, пак кръв, лепенки, мерим - минава ли, не минава ли....
Обличам роклята... не ми става. Вечерта беше идеална, сега не става. Напънахме ципа - скъса се. Останах без рокля. Зашихме я директно на гърба ми, толкова беше стегнато, че едвам си поемах дъх. Тръгнахме. В залата се разбра, че забравихме букета. Върнаха се да го вземат. Едвам издържах церемонията. Тръгнахме към църквата, аз се шмугнах в един бар, запретнах белите поли, тръшнах се на бара и поисках една голяма водка. Посетителите взеха да ме гледат съжалително, явно реших,а че женихът ме е зарязал пред олтара  Crazy Подкрепих се и се заклатушках към църквата. Попът също беше фиркан, така че бяхме ок. Кумът изпусна пръстените и загубихме единият. Сто гости лазиха да го търсят. Намериха го. Мина и тази церемония. Отидохме в ресторанта в парк-градина. Заваля дъжд. 100 гости и ние чакаме под една стряха. Слава Богу, бързо спря, та седнахме. Тъкмо да мирясам, хвана ме цистит. Страшна криза, с кръв. Няма мърдане обаче. Кенефът - на майната си. Резултат - булката вее коси и поли и тича бързо-бързо на всеки на 3 минути до кенефа и обратно. След 3 часа препускане до кенефа реших да ходя да си търся антибиотик. Взех такси, купих си, пих. Обувките ми - с 25см ток. Свалих ги. Не можех да дишам от роклята, реших да се отърва и от нея. Хукнах боса и по рокля, взех такси и бегом у нас да се преоблека. Там - само кучето ми. Ха да съблека роклята... ами тя е зашита на гърба ми, няма кой да ми я свали. Слизам пак долу да спра такси, боса, чорлава и със сватбена рокля... никой не ще да ми спре... Обаждам се на приятели, да дойде някой у нас да ме съблече... Намери се меркалия, преоблякох се и хайде беж пак на сватбата ми. Те докарали вече тортата, никой не знае къде съм, тя се топи и шаш и паника. Остатъкът от вечерта мина без произшествия  Laughing

# 12
  • при палмите и алигаторите,FL
  • Мнения: 904
Нашето не беше сватба, а само подписване, по тази причина бяхме само ние с кумувете.Служителката като ни видя пред вратата, каза че още не са дошли младоженците и трябва да почакаме е изяснихмве се и ни бракуваха.

# 13
  • Мнения: 4 806
Блонди   bouquet
Това ми е любимият разказ за сватба, макар и с доста болки... Имах намерение да те подсетя да я напишеш пак тук. Ако би имало номинация за сватби, тази ще грабне приза, определено Simple Smile

# 14
  • Мнения: 2 161
О, цял роман е мойта сватба  Grinning Станах рано сутринта, да пия кафе на спокойствие и ... минах през една витрина. Срязах си до кокал два пръста, всичко стана в кръв, майка ми припадна, баща ми тича за марли и антибиотици. Овладяхме кървищата с куп превръзки и се сетихме, че единият от прилежно бинтованите пръсти е този, на който би трябвало да се сложи халката. Размотахме, пак кръв, лепенки, мерим - минава ли, не минава ли....
Обличам роклята... не ми става. Вечерта беше идеална, сега не става. Напънахме ципа - скъса се. Останах без рокля. Зашихме я директно на гърба ми, толкова беше стегнато, че едвам си поемах дъх. Тръгнахме. В залата се разбра, че забравихме букета. Върнаха се да го вземат. Едвам издържах церемонията. Тръгнахме към църквата, аз се шмугнах в един бар, запретнах белите поли, тръшнах се на бара и поисках една голяма водка. Посетителите взеха да ме гледат съжалително, явно реших,а че женихът ме е зарязал пред олтара  Crazy Подкрепих се и се заклатушках към църквата. Попът също беше фиркан, така че бяхме ок. Кумът изпусна пръстените и загубихме единият. Сто гости лазиха да го търсят. Намериха го. Мина и тази церемония. Отидохме в ресторанта в парк-градина. Заваля дъжд. 100 гости и ние чакаме под една стряха. Слава Богу, бързо спря, та седнахме. Тъкмо да мирясам, хвана ме цистит. Страшна криза, с кръв. Няма мърдане обаче. Кенефът - на майната си. Резултат - булката вее коси и поли и тича бързо-бързо на всеки на 3 минути до кенефа и обратно. След 3 часа препускане до кенефа реших да ходя да си търся антибиотик. Взех такси, купих си, пих. Обувките ми - с 25см ток. Свалих ги. Не можех да дишам от роклята, реших да се отърва и от нея. Хукнах боса и по рокля, взех такси и бегом у нас да се преоблека. Там - само кучето ми. Ха да съблека роклята... ами тя е зашита на гърба ми, няма кой да ми я свали. Слизам пак долу да спра такси, боса, чорлава и със сватбена рокля... никой не ще да ми спре... Обаждам се на приятели, да дойде някой у нас да ме съблече... Намери се меркалия, преоблякох се и хайде беж пак на сватбата ми. Те докарали вече тортата, никой не знае къде съм, тя се топи и шаш и паника. Остатъкът от вечерта мина без произшествия  Laughing

Това да се закове направо! Grinning

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт