Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 1 350
Снощи докато седяхме на масата за вечеря на въпроса ми какво е яла в градината, Христина отговори - "спанак". "Изядох мамо 3 парчета".
Много се зачудих - тя спанак не яде, пък камо ли "3 парчета".  newsm78
Питам я как така парчета спанак, а тя взе да увърта, че не било днес, било онзи ден, пък не били парчета ами... 
И така, аз се ядосах че ми говори врели некипели. Замислих се, че напоследък тя често си измисля и послъгва за дреболии - била направила циганско колело в детската, била паднала и си ударила ръката - текло и много кръв, и все разни от тоя сорт...
И както се бях ядосала казах всичко това на баща и, който я подхвана на масата и я подложи на един кръстосан разпит как, какво и защо е яла, като в очите и каза, че е излъгала за спанака. Дръпна една лекция на тема лъжата и колко грозна е тя.
Детето много се разстрои и половин час след това плака.
И тука се смазах и аз. Прави ли сме да реагираме толкова остро на една невинна детска лъжа? Това лъжа ли е, или по-скоро фантазиране за да ни се хареса и да получи одобрение? Много ми е мъчно. Опитах се да я успокоя и да и обясня защо не трябва да се лъже, но всъщност не знам дали тя ме разбра.
От друга страна си казвам, че сега е времето в което трябва да обясним разликата между истината и лъжата, че вече е достатъчно голяма и е време да почнем да се отнасяме с нея като с голям човек, да и обясняваме нещата като на възрастен.
Всъщност не знам дали съм права и съм объркана.  Rolling Eyes
Какво мислите вие?
Цитирай

Sofia

Мнения: 429
Герчо, аз съм за това децата да бъдат възпитавани от рано да не лъжат и казват истината. Според мен правилно сте постъпили, защото се започва от някъде, както в случая от невинните детски лъжи докато се стигне до нещо по-голямо. Лошото, че се е разстроила, но без това неможе, тъй като е била "разкрита". Едно време баба ми казваше: "плачи ти, за да не плачем ние", ей, много ме бяха впечатлили тези думи, но имат абсолютна стойност и е така.
Може след като се успокила днес в приятелски разговор да си поговрите спокойно, сигурна съм, че ще те разбере.
Цитирай

София

Мнения: 4 812
ние у дома често си говорим за лъжата. винаги обясняваме, че няма добра лъжа и че е по-лесно да се каже истината, отколкото да се измислят нови и нови лъжи. умишлено реагирам остро на всеки умишлен опит за лъжа, за да покажа, че не правя разлика между малка и голяма лъжа. лъжата си е лъжа и показва липса на доверие, както и засилва взаимното недоверие между хората.

шегата е нещо, което кара хората да се смеят, без да наранява никой и е нещо съвсем различно от лъжата.

фантазията е игра - в нея могат да се включат всички, но предварително да са наясно, че става дума за не-истина.

за важните принципни неща никога не правя компромиси с идеята, че децата са още малки. как иначе след време ще им обясня смяната на правилата и ще ги мотивирам да се държат като големи?

за конкретния случай със спанака - бих показала, че знам, че си измисля и след кратка игра "за стопяване на леда" (напр. аз пък изядох три парчета слон и изпих 100 чаши дъжд) бих насърчила детето да си признае, че не е казало истината без да се карам. признаването трябва да се насърчава, нали? даже бих предложила да опита някой път спанака - ей така, за да знае какъв вкус има в случай, че пак й се прииска да изяде "3 парчета".
Цитирай

мъничко градче

Мнения: 213
Мисля че сте постъпили много правилно без място за угризения.Детето трябва да се научи че това не е добро за да не си пати после , ами някъде си изфантазира и бъде разкрито , нямата да му е удобно на него.А знаеш ли защо имаш угризения , защото си майка и е съвсем нормално но погледнато от реална гледна точка точно това което сте направили е било съвсем правилния подход .И аз бих постъпила по същия начин newsm10
Цитирай

София

Мнения: 1 137
Според мен сте постъпили правилно.
За мен децата трябва да знаят правилата, че не се лъже, че се пресича само на зелено и т.н. ....
Мисля, че е плакала най-вече защото се е почувствала обидена , че е разкрита .
Не серазстройвай, всяко нещо , което не изнася на хората се приема трудно в началото!
Цитирай


Мнения: 2 564
Аз да си призная, никога не бих се впечатлила за лошо от нещо такова  Shocked Камо ли да го правя на въпрос. Мен ми е кеф да си поговоря с детето и ако е украсил нещо, това грам не ме тревожи. Съвсем сериозно го казвам. Освен това не мисля, че съществува на този свят дете, което да не е излъгало поне веднъж. Както и ние възрастните, не лъжем ли всеки ден, дори само за да сме любезни? Например аз не понасям даден човек, но се правя, че всичко е наред, защото нямам поводи за конфликт с него и т.н. За мен да се прави трагедия от това, че детето е казало, че изяло еди какво си, е много странно. Разбира се, това си е само моето мнение  Smile

Аз например бих се разтревожила много, ако детето ми прояви грубост или нарани животно или друго дете. Тогава бих била абсолютно безкомпромисна. Но т. наречените "лъжи" от типа леко преувеличение или някаква фантазия никак не ми пречат.

Цитирай

София

Мнения: 463
Права си да си объркана
Не сте прави, че сте реагирали остро.

Лъжата е нещо съвсем различно от детското фантазиране и не е редно на всичко да се лепи един етикет. Така положителното, всъщност става отрицателно

Цитирай

София

Мнения: 76
Дъщеря ми е на същата възраст.Имаше и такъв период , но това не бих го оприличила на лъжа.По-скоро им играе въображението , чувала съм какви ли не неща .Нещата могат да се задълбочат само ако придаваш излишна важност на фантазиите й.Като усети че номера не минава ще престане .За всяко нещо , което ти казва и се съмняваш попитай я учителката в градината , я друг замесен в случката човек, но я хващаш за ръката и отивате да питате заедно.Обикновено бързо отрезвява и си признава - ама то не беше така и така , аз си го измислих.Трябва да знае , че има контрол и то не само от типа - прави това и онова , а и загриженост , внимание и връзка с другите важни в живота й хора .Но не е начина да й се караш и да й говориш сериозно .По-скоро разиграй от типа - аз ти вярвам за всичко и понеже искам повече подробности да идем да питаме и другите.Когато си признае , че не е така , вече имаш основание да се направиш на обидена.Определено ще схване по-лесно отколкото родителските речи.
Цитирай

София

Мнения: 1 069
  Подкрепям те напълно! Малките не правят разлика м/у фантазия и лъжа, затова трябва да им се обяснява търпеливо, внимателно и постоянно. Трябва да им се втълпи, че лъжата е грозна остъпка, и че винаги е по- добре да кажеш истината, ако трабва да си признаеш грешката, но да не излъжеш.
 И да не забравяме, че личния пример е много по-силен възпитателен метод, от всеки съвет.
Цитирай


Мнения: 4 806
Мисля, че е било правилно, макар и на пръв поглед жестоко спрямо детето.
Мисля си, че този половин час сълзи на детенцето, би могъл да спести много сълзи по - късно.
Да, децата имат фантазия и това трябва да се поощрява чрез игри.
Семейният разговор не е игра. То е споделяне, обсъждане.
Да се прекара вододел и да не се смесват нещата е много важно.
Естествено, че всичко това трябва да се обяснява - търпеливо и постоянно.
Възможно е да е имало начин съпругът ти да го направи по - малко болезнено.
Но постъпката мисля, че е правилна.
Цитирай

Springfield, VA

Мнения: 5 625
 Aз имам по-различно мнение от на останалите  Peace

Гледала съм предаваме по Дискавъри относно това (поредица от страхотни и поучителни серии за детската псикика и прочие..) и там  показаха нагледно какво е НОРМАЛНО за децата. И лъжата беше едно от тези неща. Направиха опит при който оставиха детето  с гръб, към един предмет, който то не трябва д вижда. Уж случайно, на жената участваща в експеримента и намираща се в стаята, и се обадиха и тя излезе за малко, като го накара да ОБЕЩАЕ, че няма да поглежда назад. Детето обеща.... Жената отиде в стая, която се крие зад огледало(както по филмите в полицейските управления, където разпитват..)

От там видяха как известно време детето стоя с гръб и понечваше да се обърне, но не смееше...След още малко, обаче, то СЕ ОБЪРНА  Wink Естествено провеждащите експериментът, видяха  Wink

Жената се върна и го попита- обърна ли се да видиш какво има отзад, а детето категорично отрече- НЕ! ЖЕната го попита -Сигурен ли си, детето отново беше категорично, че не се е обръщало.

След това тълкуваха случая и точно тогава обясниха, че това е съвесем нормално за децата и няма причина за притеснения, още по-малко лекции за добродетелите и за това кое е лошо, кое добро. Децата не могат да си дадат сметка за тези неща още  Wink

Така, че -СПОКОЙНО! Детето ти е съвсем нормално. Това е част от развитието му. Реагирали сте пресилено и сте я наранили, без тя да си дава ясна сметка, какво точно е направила....  Tired
Цитирай


Мнения: 2
Аз също приемам много драматично проявите на неистинност у детето ми. От тази гледна точка, разбирам и двама ви. От друга обаче децата наистина не правят разлика между света на фантазното и реалното - това, че, да речем, синът ми вярва, че е спайдърмен през нощта и ми разказва как е спасил двама-трима, не го прави лъжец, а просто дете с богато въображение.
С времето, мисля, че ще се научите да правите разлика между сериозните лъжи и невинните измислици.
Истината е, че колкото по-остра е вашата реакция, толкова по-голяма е опасността, измислицата да се изроди в хронична лъжа, базирана главно на инат и своеобразен протест срещу вас.
Цитирай

София

Мнения: 1 608
Правилно сте постъпили, но помислете къде е причината - опит за превличане на внимание ли, подтиснатост ли що ли.....
Цитирай


Мнения: 3 036
БУБА, това предаване и аз съм го гледала - много е хубаво. Но в конкретната ситуация ставаше въпрос за 3 годишни деца. А детето на Gercho, доколкото виждам е на 6...така че има разлика.
Все пак, обаче, и аз смятам, че сте реагирали малко пресилено и че това не е от този тип лъжи, които изискват толкова строга реакция - по-скоро е искала да ви се хареса, след като е казала, че е изяла нещо, което не обича.
Поговорете си с нея по-спокойно, без назидателни лекции, а с някой подходящ пример - разиграйте ситуацията с куклите и например. Peace
Цитирай

София

Мнения: 613
Мисля, че за да се говори за някакъв проблем, непременно трябва да се има предвид възрастта на детето и кое е характерно за този период Peace.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.