Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Хоби (общ)
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 66 отговора

Там някъде

Мнения: 1 112
Добре дошли във януари,
когато студ и сняг земята са сковали,
ще ви разкажем ний за змей един,
наричан просто - Никодим.
Таз приказка ще пишем със старание
аз, Сафо, bowuu, и моля - на вашето внимание-
представям ви Съкровищницата прекрасна,
поетеса, с мисъл ясна. Love
Тук каним всеки по душа поет
да завърти по някой друг куплет,
началото е дадено, така че,
очакваме поне едно другарче Very Happy


************************

Вече празникът отмина,
почна новата година.
Никодимчо се събуди,
очи търка и се чуди -
що не взема аз шейната
и да ида във гората,
по големият баир,
ще се спускам аз без спир.
После вместо сладолед,
ще си близна малко лед.

Като всяко огнедишащо създание,
Никодимчо удостои с внимание,
впечатляващо количество от пухкавия бял снежец,
След което каза с вече дрезгавия си гласец :
“Бррррррр, вардаааааааа, писта дайте тукааа!!!”,
и с трите си опашки нервничко почука....
Божичко, какво направи Никодим?
Всичко се покри с гъст, белоснежен дим
И на всеки през ума му мина –
Няма друго – туй ще е лавинаааааааа!
В миг хукнаха децата напосоки,
Сред снежни преспи и гори високи,
И змеят ни игрив остана там самотен,
Отчаян, без приятели, сиротен,
Така минутката на ентусиазъм и липса на внимание,
Изпълни сърчицето му със отчаяние!
« Последна редакция: пн, 27 ное 2006, 11:34 от Safo »
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 501
- Моля, моля, извинете!
Да сте виждали тук цвете?-
каза тъничко гласче
и сърцето му превзе.
Че пред жалния му взор,
насред полския простор,
едно момиченце стоеше
и боязливо го следеше
с поглед хем уплашен, хем и смел...
Туй дете ли е или пък змей?  newsm78
Не, това бе тя - принцеса,
от друга приказка привнесена.
Цитирай

София

Мнения: 3 058
 35
Супер! браво!
Цитирай


Мнения: 5 876
ЗапИс!
Цитирай


Мнения: 8 958
Разкош, мили дами!  Peace
Ако случайно приседне за малко римуваната муза, разрешавате ли да ви посетя?
Цитирай


Мнения: 6 026
Браво   bouquet
Цитирай

Там някъде

Мнения: 1 112
Поздравявам кака Сийка за това,
че включи се във нашата творба  bouquet
А който иска да си сгрей душата в Януари -
да заповяда - ето ви покани: smile3523
Вечернице, за нас ще бъде чест,
да стане триото квартет Very Happy

Сега по темата не ще да взема отношение
но дообмислям продължение.
Цитирай

Там някъде

Мнения: 1 112
Между на Съкровището и на кака Сийка постинга, предлагам това:

Никодимчо сведе трите си глави,
едри сълзи капеха от шесте змейови очи
“Защо съм толкоз тромав аз, незная,
децата с мен не искат да играят.
и даже тялото ми да е тежко и голямо,
сърцето за приятели е закопняло.
Ах, мъчно ми е, много ми тежи!
Ех, майчице, защо ме змей роди!”

Както си редеше тъжните слова,
Никодим се стресна щом дочу това:


Тук започва за принцесата. Бива ли?
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 501
Камък падна от сърце ми,
че добре сте ме приели.  Hug
И за ваш`та добрина
искрено благодаря!   bouquet

Бива!  Laughing
Ако нещо объркам логиката или изказа - свиркайте, ще поправям/махам.  Wink
Цитирай

Там някъде

Мнения: 1 112
Подреждам всичко написано до тук:

Вече празникът отмина,
почна новата година.
Никодимчо се събуди,
очи търка и се чуди -
що не взема аз шейната
и да ида във гората,
по големият баир,
ще се спускам аз без спир.
После вместо сладолед,
ще си близна малко лед.

Като всяко огнедишащо създание,
Никодимчо удостои с внимание,
впечатляващо количество от пухкавия бял снежец,
След което каза с вече дрезгавия си гласец :
“Бррррррр, вардаааааааа, писта дайте тукааа!!!”,
и с трите си опашки нервничко почука....
Божичко, какво направи Никодим?
Всичко се покри с гъст, белоснежен дим
И на всеки през ума му мина –
Няма друго – туй ще е лавинаааааааа!
В миг хукнаха децата напосоки,
Сред снежни преспи и гори високи,
И змеят ни игрив остана там самотен,
Отчаян, без приятели, сиротен,
Така минутката на ентусиазъм и липса на внимание,
Изпълни сърчицето му със отчаяние!

Никодимчо сведе трите си глави,
едри сълзи капеха от шесте змейови очи
“Защо съм толкоз тромав аз, незная,
децата с мен не искат да играят.
и даже тялото ми да е тежко и голямо,
сърцето за приятели е закопняло.
Ах, мъчно ми е, много ми тежи!
Ех, майчице, защо ме змей роди!”

Както си редеше тъжните слова,
Никодим се стресна щом дочу това:

- Моля, моля, извинете!
Да сте виждали тук цвете?-
каза тъничко гласче
и сърцето му превзе.
Че пред жалния му взор,
насред полския простор,
едно момиченце стоеше
и боязливо го следеше
с поглед хем уплашен, хем и смел...
Туй дете ли е или пък змей? 
Не, това бе тя - принцеса,
от друга приказка привнесена.


Ако искате изберете си цвят и сборната творба ще оцветявам взависимост от това кое какво е написал.
П.П. Заглавието последно ли ще го мислим или имате идеи?
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 501
-К-к-как тъй цвете? В този сняг?-
Никодим приседна чак. -
Ти май с мен се подиграваш?
Не е честно, тъй да знаеш...
- Не, не Ви се подигравам -
каза тя със глас отчаян
и след туй прибави жално:
- Търся цвете ароматно!
Мама има ден Рожден,
много важно е за мен
да намеря туй, което
силно и копней сърцето.
Знам, обича тя цветя,
а градината сега
е потънала във сняг
как да я зарадвам, как?
До прозореца седи,
а в очите и - сълзи...


За цвета - изберете първо вие, аз - след вас.  Very Happy
Цитирай

В детски очи и мъжко сърце!

Мнения: 1 006
 Very Happyобобщавам нашето творение,
пълно със любов и вдъхновение,
весела компанията се заформи,
приказката дружно ще оформим.... Laughing

Вече празникът отмина,
почна новата година.
Никодимчо се събуди,
очи търка и се чуди -
що не взема аз шейната
и да ида във гората,
по големият баир,
ще се спускам аз безспир.
После вместо сладолед,
ще си близна малко лед.

Като всяко огнедишащо създание,
Никодимчо удостои с внимание,
впечатляващо количество от пухкавия бял снежец,
След което каза с вече дрезгавия си гласец :
“Бррррррр, вардаааааааа, писта дайте тукааа!!!”,
и с трите си опашки нервничко почука....
Божичко, какво направи Никодим?
Всичко се покри с гъст, белоснежен дим
И на всеки през ума му мина –
Няма друго – туй ще е лавинаааааааа!
В миг хукнаха децата напосоки,
Сред снежни преспи и гори високи,
И змеят ни игрив остана там самотен,
Отчаян, без приятели, сиротен,
Така минутка ентусиазъм и липса на внимание,
Изпълни сърчицето му със отчаяние!

Никодимчо сведе трите си глави,
едри сълзи капеха от шестте змейови очи
“Защо съм толкоз тромав аз, не зная,
децата с мен не искат да играят.
и даже тялото ми да е тежко и голямо,
сърцето за приятели е закопняло.
Ах, мъчно ми е, много ми тежи!
Ех, майчице, защо ме змей роди!”

Както си редеше тъжните слова,
Никодим се стресна, щом дочу това:

- Моля, моля, извинете!
Да сте виждали тук цвете?-
каза тъничко гласче
и сърцето му превзе.
Че пред жалния му взор,
насред полския простор,
едно момиченце стоеше
и боязливо го следеше
с поглед хем уплашен, хем и смел...
Туй дете ли е или пък змей?  
Не, това бе тя - принцеса,
от друга приказка привнесена.

К-к-как тъй цвете? В този сняг?-
Никодим приседна чак.
- Ти май с мен се подиграваш?
Не е честно, тъй да знаеш...
- Не, не Ви се подигравам -
каза тя със глас отчаян
и след туй прибави жално:
- Търся цвете ароматно!
Мама има ден Рожден,
много важно е за мен
да намеря туй, което
силно й копней сърцето.
Знам, обича тя цветя,
а градината сега
е потънала във сняг
как да я зарадвам, как?
До прозореца седи,
а в очите и - сълзи...

и така...
От усмивката на Никодим
Снегът стопи се яко дим.......
И там, където зимата с  юрганче
завила бе полето-поспаланче,
Едно кокиченце наперило листа,
Проболо бе заспалата земя!
Урааааааааа! – подсокчи Изидора,
-Аз хванах се на бас със Двора,
че в татковите царствени имения,
във нашите наследствени владения,
дори цветята ни са смели като рицари,
и храбростта навред цари!
А ти пък кой си, прихна Изи изведнъж,
Такъв зелен и многоглав, жена ли си или пък мъж?
Не те познавам, кой си ти?
Аз съм Принцесата!
Тя тропна с крак : сега се представи!

...Никодимчо тук тактично замълча...
Спомни си какво през миналия век си обеща

 Rolling EyesБих се спряла на зелен нюанс,
щом и двете давате аванс Embarassed Hug

« Последна редакция: пн, 27 ное 2006, 17:48 от Съкровищница »
Цитирай

Там някъде

Мнения: 1 112
Много ми харесва продължението Very Happy,
личи си, че върви ви вдъхновението.
На мен детето ми се разболя
и нещо музата замря.
Затуй сега цвета ще избера,
а утре ще се пробвам да творя.
Щом кака Сийка действа джентълменски,
избирам синьото, като на Левски.
Макар да съм от ЦСКА,
червеното го свързвам с партия една.
Цитирай


Мнения: 4 339
...Никодимчо тук тактично замълча...
Спомни си какво през миналия век си обеща

Изпълни се сърцето с жал
от спомена как беше се отдал
на вярност на една принцеса,
омайна, чудна поетеса!

Реши той бързо да й отговори
та раната му да не се отвори.
И каза боязливо - Никодим,
на децата змей любим!
« Последна редакция: пн, 27 ное 2006, 20:06 от tanita_ko »
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 501
Два студени цвята...ясно,
приказката - януарска...
Аз пък ще си избера цикламено
за контраст, не за нещо спамено.  Laughing

Здрасти на tanita_ko -
радост в моето око!
   bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 66 отговора