Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Хоби (общ)
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 3 447
И ето че неусетно пристигна август, прашен и пъстър като стара въртележка. Малките змейчета заминаха при баби-змейките си и кварталът опустя.
Никодим седеше унило на пързалката, бъркаше си в носа и вадеше оттам ту сополче, ту пламъче. Беше му скучно, ужасно скучно. Братята му също бяха заминали – Марин работеше в аквапарк на морето, Ивелин отлетя на специализация в Китай, а Аспирин беше сключил договор за целия туристически сезон с някакво шотландско езеро. Никодим, за съжаление, беше още малък, а и баба си нямаше, така че го оставиха в къщи. Ала както добре знаем, градът през август не предлага кой знае какви забавления за змейчета. Затова сега Никодим седеше на пързалката, бъркаше си в носа и размишляваше ли, размишляваше... Когато извади оттам всички сополки и пламъчета, вече беше взел решение.
Литна бързо до в къщи, извади раничката си и я напълни с най-необходимото – фенерче, четка за зъби, пакет ”Зайо Байо” за из път и плюшеното си мече Спайдърмен. Метна я на гръб, размаха криле и... потегли. Направи едно кръгче над сивите градски покриви, после се спусна на югоизток, оставяйки зад гърба си пуфтящите комини и ръмжащите коли. Дълго летя над реки и потоци, над слънчогледови поля и царевични ниви. Накрая съзря пред себе си нещо голяяяямо и тъмно, с много гърбици и цялото покрито с настръхнали бодли.

“Да е змей – не е змей – помисли си Никодим – Прекалено голямо е, а и не мърда”. Продължи да лети към Нещото, малко по-бавно (за всеки случай), като разсъждаваше.
“Сетих се – извика той и плясна с криле – това е Плънина! Ах, колко съм умен, колко съм умен!” 
Цитирай


Мнения: 5 876
ЗапИс!
Цитирай


Мнения: 8 956
Ах, колко съм умен, колко съм умен!” 

Ура за умника! Laughing
Цитирай


Мнения: 1 143
Ай, ай, накъдето и да се обърна, сал приказки се леят. - рече Никодим и
отсече: Завесата пада. Mr. Green
Цитирай


Мнения: 6 026
Ето , пак за змейове   Crossing Arms 

Цитирай


Мнения: 1 143
Сакън, недей сЪ сърди!
Ти, мене, уважа`аш ли мЪ, ил` не мЪ уважа`аш, а? ревна магарицата от десетата плЪ нина. Аеропланчето мЪ чака и шЪ видиш ти магарица боб хапва ли си ил` не.....
Цитирай

София

Мнения: 3 447
Скоро Никодим навлезе в Плънината. Направи няколко кръгчета, кацна на една поляна, разкърши криле и се заоглежда. Това, което отдалеч бе помислил за бодли, се оказаха дървета. Остри, тъмнозелени и бодливи... “Смърчуве” – припомни се змейчето. Смърчувете растяха нагъсто, земята под тях бе покрита с иглички, а светлината едва-едва се процеждаше. Никодим реши да поогледа в Гурата – защото това си беше точно Гура – и пристъпи плахо между дърветата.  В този миг нещо зад него изтопурка, излумпурка и изгрухтя. Сърчицето на Никодим слезе в зелените му петички, после скочи чак в ушите му. Той баааавно се обърна и се сблъска с някакво Много Странно Животно.

Отдръпна се рязко, огледа внимателно Животното и възкликна:
- Пумба! Ти си Пумба, нали? Гледал съм те по телевизията!
- Хъм-хъм-грух-грух-ъъъъ... Не знам за каква Пумба говориш, отдалеч се вижда, че съм Диво Пръсе – изсумтя Дивото Пръсе, което изобщо не беше най-дружелюбното Пръсе на света.
- Оооо, така ли... аз... извинявай тогава – притесни се змейчето и заотстъпва заднишком – Аз и без това си тръгвах вече.
- Тръгваше ли си? Че ти тамън дойде бре, аланкоолу – избоботи гръмовен глас зад него. Никодим замръзна.
Смърчовете се разтвориха и направиха път на едно Огромно Нещо, което хем приличаше на Никодим, хем не. Беше по-голямо, по-космато, миришеше по-лошо, гледаше по-свирепо и като цяло изглеждаше по-некултивирано.
- Аз съм Змей-Гурянин – ревна Нещото – кой си ти и какво търсиш в моята Гура?
- Аз... аз... такова... на разходчица малко... – смънка Никодим.
- На разходчица викаш, а... Как се казваш?
- Никодим... господине – възпитано отговори змейчето – А... вие?
Змеят-Гурянин се смути и започна да кашля.
- Ами... кхъ-кхъ-кхъ... Делю Хайдутин – смотолеви накрая той с половин уста.
- Делю Хайдутин? Онзи Делю Хайдутин ли? – ококори се Никодим (който си беше едно умно змейче).
- Ннне, кръстен съм на него – унило каза Гурянинът – Ако мама беше пуснала навремето тема за името ми в змейска-мамма.ком, сега можеше да се казвам и Кристофър Робин, ама на...
Цитирай

В детски очи и мъжко сърце!

Мнения: 1 006
И аз ЗапИИИс!
започва интересно....................
Цитирай

Димитровград

Мнения: 859
Мдааааа.Много ми харесва.  bouquet
Цитирай


Мнения: 5 876
хахахаха, Доне, а ти се назлъндисваше! Гурката аз, зъболя ме от смях!
Цитирай

При хората, които обичам

Мнения: 3 193
-Кристофър Робин не е куул, доби смелост Никодим. Сега си кръщават децата  Ивомир. Ти колко си голям? Защото аз съм на 6 и почти ходя на училище
- Голям съм колкото тая плънина. Абе ти що и викаш плънина? Това са Родопите – моят дом.
Цитирай

При хората, които обичам

Мнения: 3 193
-Кристофър Робин не е куул, доби смелост Никодим. Сега си кръщават децата  Ивомир. Ти колко си голям? Защото аз съм на 6 и почти ходя на училище
- Голям съм колкото тая плънина. Абе ти що и викаш плънина? Това са Родопите – моят дом. Ти за родопското широко сърце не си ли чувал? Ще ми бъдеш гост. Решено е.
Никодим претегли на ум възможностите „Да остана и да се правя на досаден – ще ме потърпи ден-два и ще ме изгони...Като ме изгонииии – ще трябва да се прибера у нас и да се срещна с мама ...Брррр. Аз вече избягах. Тя мама и така ще бълва огън и пламък, поне да погостувам...” Речено – сторено.
-   Добре, оставам. Ама може ли да те наричам „бате”- много ми е дълго Делю хайдутин...
-   Може, разнежи се Змеят горянин. Ела да ти покажа къде живея...По пътя ще съберем билки и плодове. Ще си направим вечеря като за юнаци...Ти огън можеш ли да палиш?
-   Мога, бате, възторжено подскочи Никодим. -Виж...Никодим се напъна и духна с ноздри, но оттам изскочи само гъст пушек. Поляната заприлича на кръстовището на Лъвов мост сутрин към 9ч. Никодим с почувства у дома си. Опита пак – пак само пушек. Доплака му се от яд „Ама нали съм голям...Нали излизаха пламъчета...Къде са...”
-   Нищо, не плачи- обади се Делю
-   Не плача!- смръкна Никодим – просто тренировките ми куцат. Пък и мама пали котлоните със запалка. С пиезокристал!
-   Брех, подсмихна се Делю, пък ние още си го произвеждаме огъня.

Цитирай

София

Мнения: 3 447
Двамата тръгнаха към горянската бърлога, като по пътя Делю обясняваше на Никодим:
- Най-хубавият чай, малчо, става от мащерка, риган и жълт кантарион. Само боров медец трябва да му сложиш.
- Пфу, чай - изсумтя Никодим - не искам чай, искам Нескуик!
- Хайде, хайде - приятелски го перна горянинът с опашката си. Змейчето прелетя няколко метра и зарови нос в един мравуняк.
- Ще видиш, че ще ти хареса.
После помогна на Никодим да се изправи, почисти го от мравките и продължиха.
Цитирай

София

Мнения: 3 447
Изведнъж Никодим дочу особен шум... нещо като стържене и скърцане.
Точно пред тях едно космато Нещо усилено се чешеше в кората на смърча. “Прилича на Пух – помисли си Никодим – но не е толкова жълт и сладичък, и... абе защо всички в тая Гура гледат толкова лошо?!”
Окуражен от присъствието на Делю, той се приближи и каза:
- Кхъ-кхъ... ааа... какъв чудесен ден, нали?
- Хъ, че кое му е чудесното – озъби се Нещото – пукнат Мет не е останал в тая гора, само на боровинки карам и акам лилаво... да не мислиш, че е забавно?
- Оооо, вие сте Метчка, нали? И обичате Мет? – оживи се Никодим.
- Обичам, ами, то кой не обича – изръмжа мрачно Нещото и продължи яростно да се чеше.
- Не й обръщай внимание, тя си е кисела по принцип – подшушна Делю на Никодим и го побутна да продължават.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.