Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 29 ноем. 2006, 10:36 ч.
  • Преглеждания  1 292  Мнения  15  Онлайн  1
Отговори
  • z point
  • Мнения: 412
Имах съвсем друга идея, но току що тази приказка поиска да бъде започната  Grinning
Ще допълвам, трия и дописвам  Laughing и задължително ще променя името на главния герой по-нататък  Flutter
ето и едно предложение за корица на книгата ни  Grinning


И тази сутрин Чандриньо се събуди изморен…сякаш от самото спане. Жълтото му чаршафче на чудновати ухилени човешки бебета се беше намотало на топка в лапите му и цяла нощ той бе потръпвал в съня си. От тъга или студ...все едно. Така и нямаше кой да го завие. Нямаше кой ласкаво да го изкомандва “лапичките под завивката!” или да го разбуди на разсъмване с гъделичкане…
Докато се чудеше дали изобщо има смисъл да се изтърколи от леглото, змейчето съчини ето тази

Първа тъжна песничка на Чандриньо

Ех, колко зъзнещо и тъжно е през лятото,
Ако си нямаш истински приятел –
Да те прегърне, да те следва във игрите,
Да те усмихне и да сподели сълзите,
Да сподели дори и сладоледа…
Да ти отстъпи мъничка победа,
Да му отстъпиш своята шегичка,
Ех…
Летният приятел по-важен е от всичко!
Но аз съм толкоз тъжен и самотен, че избирам,
През юли да се скрия и да хибернирам…


- Да хибер…какво? – чу се боботене от съседното креватче. – Тогава Чандриньо си спомни, че не е съвсем сам. Както и, че никой никога не е харесвал пеенето му. Или пеенето му никога не бе харесвало никого – всички тези усмихнати и шумни деца от горския летен лагер, хулигански дюдюкащи, вечно весели, отблъскващо щастливи…
Този лагер беше най-ужасното място, където Чандриньо бе попадал. Деца …деца имаше навсякъде. Даже човешки деца, които бяха най-лоши от всички – дърпаха го за опашката, нарочно го ядосваха, за да бълва огън…Всъщност бълването на огън го могат само възрастните змейове, дори не всички, само истински опасно страховитите. В целия род на Чандриньо имаше само един чичо, който умееше да огнедиша. Ех, как съжаляваше тъжното змейче, че не е научило огнедишането, за да го оставят на мира. Единственото нещо, което искаше в момента.
- Много хубаво пееш, но песента ти е тъжна… - обади се отново гласът от съседното креватче. – Какво е хибернирам?

Реклама
# 1
  • Мнения: 6 682
ха- ха.....Аз ще си взема за корица обложка от албум на Наутилус Помпилиус   Joy




специално за теб:

http://www.nautilus.ru/begin.htm

http://www.alex.tsi.ru/music/nautilus/index.html

Последна редакция: ср, 29 ное 2006, 12:01 от secretgarden

# 2
  • z point
  • Мнения: 412
Сикрет хи-хи  Grinning
благодаря   bouquet

# 3
  • София
  • Мнения: 3 068
абонирам се!

# 4
  • z point
  • Мнения: 412
Чандриньо се правеше на заспал, когато предишната нощ на съседното креватче се настани Някой...
Дори нямаше представа от какъв вид е, и сега не искаше да се обърне с муцуна към него, защото с всяка люспица предчувстваше най-лошото - вероятно това беше човек...или дете...няма значение, някакъв лош и невъзпитан гигант, който със сигурност щеше да го намрази...
Е, вече му се подиграваше. Със сигурност.
Чандриньо изсъска през рамо, надявайки се да уплаши натрапника:

Втора тъжна песничка за хибернирането през юли

Остави ме на мира,
остави ме на мира,
не виждаш ли, че хибернирам!
Да хибернираш, драги, това е
никой за теб да не ще и да знае,
да си със всички и пак да си сам,
отвън да си малък, а отвътре голям...
Даже най-вкусният ягодов сладоледен крем,
да си остава на топка в корема ти...
Ей такова да ти е свито, но ти не разбираш...
тъжно,
            самотно,
                          настръхнало
                                               и хиберниращо...
Остави ме на мира...
остави ме на мира...

Последна редакция: ср, 29 ное 2006, 12:50 от chandra

# 5
  • Мнения: 9 045
Жестоко! Peace

# 6
  • Там някъде
  • Мнения: 1 113
Чандра, прекрасна си!  bouquet

# 7
  • z point
  • Мнения: 412
Чандриньо спря да пее и се ослуша, присвил главица между слабичките си раменца… newsm78 Очакваше присмех, крясъци и дори да бъде ударен с възглавница или замерен с пантоф…Но нищо не се случи.
Няколко минути Чандриньо привикваше към тревожната тишина, все още с гръб към Някой от съседното креватче.
“Може би Някой е Никой и само ми се е причуло и съм сам…” – Чандриньо не знаеше дали тази мисъл се промъква с надежда, облекчение или тъга…затова сънливо я пропусна и лениво се протегна.
“Нищо не предвещава по-различен ден и тишината не е тревожна, както аз…”
…и тогава отчетливо чу хлипането.  Cry Когато чувствителните му змейски уши го откроиха като отделен шум от звуците на разбуждащ се детски лагер и стотици палави тътрещи се крачета, лапи, пипалца и перки…Чандриньо усети, че хлипането е било там още когато Някой за пръв път се обади “хибер…какво”. Ама че работа…
- Ей, ама какво…- Чандриньо за пръв път се осмели да погледне към някой или в случая към тресящата се и хлипаща покрита с чаршаф купчинка. – ама да не би аз…знам, че не бива да пея и…
Някой под чаршафа не му отговори, само избута навън едно листче с размазани букви, където бяха капали сълзите му.
- Да я изпея ли или само да я прочета?
- И-и-изпей, моля. – отговори някак още хлипайки Някой. – Мммного хубаво пееш…
 Embarassed SickРозово-зелен от удоволствие, Чандриньо изпя тази

Някак тъжна песен на Някой от Някъде

Ах, аз зная, усещам, разбирам –
Сякаш цял живот и аз хибернирам…
Най-голямата тайна това е –
Никой за Някой нищо не знае,
Никой със Някой сладолед не разделя
И не играе футбол в неделя…
Някой е толкова глупав и грозен,
Затаралясан и изтормозен,
Че ще си остане под чаршафа завинаги,
Благодаря за песента ти…хм…


-Чандриньо. – сякаш с буца на гърлото добави малкия змей. – Ама че работа – аз мисля, че Всички са лоши, ти пък – че Всички са добри, а само ти – лош…Май и двамата сме прави. Или и двамата грешим. А?
 Wink

Последна редакция: чт, 30 ное 2006, 22:28 от chandra

# 8
  • wild southwest
  • Мнения: 2 064
chandra, давай щастливия край, че това разплаква..

# 9
  • z point
  • Мнения: 412

Мая хлопна с досада кориците на книжката и я захвърли настрана...

Ооо започвам да се прозявам -
в Тази Приказка нищо не става!
Няма нито едно приключение,
премеждие, вълшебство и поучение...
Май ще ида да си поиграя.
Но интересно все пак, какъв и е края? 
newsm78

Приказките никак не обичат да им прескачат средните страници, но пък малките момиченца и особено пък малката Мая никак не обичаха такива туткави и някак тъжни приказки. Затова тя набързо прелисти до края на тъничката книжка, където се мъдреше картинка на красива многошоколадова торта и малък змей, който с огнения си дъх палеше свещичките...
Около тортата се беше събрала весела чудновата тълпа от деца, катерички, мечета, разни приказни герои, уж страшни чудовища със смешни муцуни, кравичката Изидора дори и...
О!
В средата на пъстлата групичка...
...очетата на Мая се окръглиха от учудване и тя забоде пръстче в картинката  Grinning...

"Аз ли съм това?!"- зачуди се тя и с нетърпение зачете последното стихче:

 

# 10
  • Мнения: 6 682
Супер ......Ще събера всички на рожден ден  на 30 ти юни

# 11
  • Мнения: 9 045
Чандра, искаш ли и ти илюстрации? Погледни в Ноемврийската да видиш за какво става дума.

# 12
  • z point
  • Мнения: 412
Щастлива последна празнична песен на Чандриньо

Ех, шарено и вкусно е през лятото
да хапваш торта с истински приятели  Heart Eyes
Щастливка е рожденичката Мая
с приятели такива да играе,
с Чандриньо (мен  bowuu) песни весели да пее,
да учи,
            да расте
                           и да се смее...
да си поплаква даже, но сълзите,
веднага от приятел са изтрити
и вместо тях усмивка пак сияе!
За всеки от приятелите Мая
си има по една усмивка сладка
и резенче от торта-Шоколадка!


Да ни е жива, здрава и добричка  Grinning
Приятели, тя духа 5 свещички,
а 5 свещички толкова са много,
че всички трябва днес да и помогнем...
1, 2, 3...и духаме..., а който огнедиша
(като мен  bowuu), да си спести дъха
                                  и песен да напише  Hug


Мая се взираше замаяно в картинката...
Устните и се колебаеха дали да се разтегнат в усмивка или да довършат започнатата прозявка  Laughing
а пръстчетата нетърпеливо прелистиха назад, за да разберат

1. Мая ли е Някой или ако не кой Точно е Някой, и
2. откъде тогава се е появила Мая в приказката, ако не се е намирала от самото начало под чаршафа на съседното креватче...и
3. как Точно Чандриньо се е научил да огнедиша
4. как е намерил приятели
5. как всички станаха добри или всъщност
6. ...никога не са били лоши  Grinning

 newsm78 Толкова много въпроси измориха малката Мая и този път тя се прооозя съвсем наистина. И заспа, гушнала книжката...
 Wink

# 13
  • z point
  • Мнения: 412
Чандра, искаш ли и ти илюстрации? Погледни в Ноемврийската да видиш за какво става дума.
о, вече погледнах  Grinning
разбира се, че искам   bouquet
искам и малко помощ за средните страници и 6-те фундаментални въпроса на Мая  Laughing
като оправдание за себе си  Laughing мога да кажа, че пиша и пускам тук фрагменти лайв от работа, нередактирани, а средата тук никак не е благоприятна за приказко-фантазиране и продуциране, че даже надвисва заплаха от преждевременно пенсиониране  Joy

# 14
  • Мнения: 5 876
Млоко хубава тая приказка, познавам едно детенце, дето скоро ще я чуе за "Лека нощ"  Laughing преди да хибернира, дадада

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт