Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 29 ноем. 2006, 20:33 ч.
  • Преглеждания  1 086  Мнения  16  Онлайн  1
Отговори
  • Сред звездите...
  • Мнения: 819
Мили мами,моля Ви за съвет.Моя много близка приятелка си има момиче,на три и половина,отскоро ходи на градина и сега нещо става с него-като се прибере вкъщи и започва да реве по половин час без да спира.Какво му е,не знам,но мислите ли,че е нужна консултация с детски психолог?

Реклама
# 1
  • София
  • Мнения: 1 058
Да не я тормозят в детската градина.

# 2
  • Сред звездите...
  • Мнения: 819
И аз това я питах,ама тя не знае,много е притеснена.

# 3
  • под голямата лоза
  • Мнения: 7 724
И моята дъщеря преживяваше по същия начин тръгването си на градина.
Аз си тълкувах нещата така:
Тя не беше ходила на ясла, тръгна направо на градина. Това за нея беше пълен шок- отделянето й от мен, нова среда, нови хора, нови навици, нова храна, нов креват, нов режим и............заспиване без мама.........
изобщо все нови неща, кото й дойдоха ударна доза. Освен това, тя трабваше да свикне с мисълта, че това няма да е само вчера, днес и утре, а ще продължи завинаги. Когато отивах да я взема, очаквах от нея, че ще се радва, като ме види, а тя- напротив- почваше да плаче искренно. Shocked
 
Мисля, че натрупаните през деня преживявания, съчетани със стреса и ужаса, който изпитват от това, че спят без мама , изведнъж избиват, когато я видят. Това е техния начин да се разтоварят.

Много ми беше жал в този период - тя плаче и аз плача с нея, защото си представях какво й е в душичката, дали не се чувства завинаги отхвърлена от мен, дали не я страх от това , че няма да дойда да я взема, ......... абе все едни такива "прекрасни" мисли.  Cry
Осъзнавах, обаче, че ако се предам в този момент-кошмарът никога няма да свърши и стисках зъби. Confused

Мога да посъветвам само майката да не се предава- това ще отмине.
......но мислите ли,че е нужна консултация с детски психолог?
....е чак пък #Crazy


# 4
  • София
  • Мнения: 5 468
Детето ми се държеше по същия начин след ясла. Рев, тръшкане за най-малкото нещо и не можеше да я укроти нищо. Първите 2-3 месеца...
После тъкмо свикна и сценките спряха, и я отписахме ooooh!.

Казваха ми, че така се отърсвала от натрупаното напрежение през деня. В яслата не може да се държи, както си иска и понеже цял ден й се налага да слуша, вечер си показва всичките магарии пред нас за 1-2 часа.
Много труден период беше.

# 5
  • Видин
  • Мнения: 2 657
Люби правеше същите истерии,след като го прибирахме от яслата.Даже беше и по зле,пищене и дране до 00 4аса и след един 4ас сън се започва с пищенето отново.
И аз съм на мнение,4е в яслата или в градината си задържат емоциите,а като са в къщи се разтоварват по този начин.При нас този период продължи 2 месеца и тъкмо реших да го отпиша,той взе да изявява огромно желание да е с децата Wink

# 6
  • В полите на Витоша
  • Мнения: 214
Съвсем нормална реакция на дете, което за първи път се отделя от мама. Наистина чак за психолог не става дума. И на мен са ми минавали мисли "Боже, какво причинявам на детето си?!" и т.н. Децата показват по различен начин емоциите и чувствата си.
Иван ми е изпадал в истерии нееднократно след градина - вкъщи, на улицата, където свари. Постоянно се гушкаме, цункаме, обясняваме се за всяко нещо. Искам да разбере, че не го наказвам като го водя на градина, а е за негово добро " Там има много деца-приятели, играчки /различни от неговите/, песни, танци, рисуване. Вече е голям да се храни сам, облича сам, да спи без мен" и т.н. Говорене, говорене и много обич, внимание.
И много търпение и здрави нерви от страна на майката! Peace

# 7
  • Мнения: 6 461
Мисля ,че е нормално .
Тошко от време на време ми прави подобни номерца и аз го отдавам на това ,че цял ден на градинката натрупва  емоции,на това че там трябва на истина да слуша и да е примерен и на това ,че на него не му се ходи на градинка .И в един момент като се прибере в къщи или по -някога плаче или започва да пощурява.Мисля ,че по този начин си го изкарва на нас.Но аз винаги намирам начин да го укротя и както се казва да успокоя духа..... Wink
Наистина трябва търпение... Peace

# 8
  • ПЛОВДИВ
  • Мнения: 511
Съвсем нормална реакция на дете, което за първи път се отделя от мама. Наистина чак за психолог не става дума. И на мен са ми минавали мисли "Боже, какво причинявам на детето си?!" и т.н. Децата показват по различен начин емоциите и чувствата си.
Иван ми е изпадал в истерии нееднократно след градина - вкъщи, на улицата, където свари. Постоянно се гушкаме, цункаме, обясняваме се за всяко нещо. Искам да разбере, че не го наказвам като го водя на градина, а е за негово добро " Там има много деца-приятели, играчки /различни от неговите/, песни, танци, рисуване. Вече е голям да се храни сам, облича сам, да спи без мен" и т.н. Говорене, говорене и много обич, внимание.
И много търпение и здрави нерви от страна на майката! Peace
И АЗ СЪМ ГО ПРЕПАТИЛА НО МУ МИНА

# 9
  • Мнения: 891
Дъщеря ми това го правеше като тръгна на ясла.
Сутрин пищеше като я оставях,
вечер като отидех да я взема, в момента в който ме види на вратата, пак започваше,
не спеше спокойно, нощем се събуждаше с писъци  Tired
Ревала съм всяка сутрин в колата до работата в продължение на месеци  Cry
За първи път се отделяше детето от мен и мисля, че е нормално.
Много ми беше трудно тогава, но се радвам, че този период отмина, свикна си детето  Simple Smile
и сега в градината нямаме никакъв проблем. Дори ходи с желание.

# 10
  • Мнения: 13 064
Мисля ,че е нормално .
Тошко от време на време ми прави подобни номерца и аз го отдавам на това ,че цял ден на градинката натрупва  емоции,на това че там трябва на истина да слуша и да е примерен и на това ,че на него не му се ходи на градинка .И в един момент като се прибере в къщи или по -някога плаче или започва да пощурява.Мисля ,че по този начин си го изкарва на нас.Но аз винаги намирам начин да го укротя и както се казва да успокоя духа..... Wink
Наистина трябва търпение... Peace
Peace И при нас е така!!!

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 4 621
Ох, сърцето ми се свива като чета  си помисля какво ни чака като се затръгва Влади  на ясла Cry Cry
на мен хич не ми трае търпилото и като нищо няма да го водя, ако плаче  ooooh! Tired
И сега често като го водим у баба му да спи, като ревне и се връщам да го прибирам  ooooh! ooooh! НЕ е правилно, ама после се скъсвам от рев и си провалям свободното вечер с татито. Ще я мислим някакси  newsm78

# 12
  • Sofia
  • Мнения: 1 734
Дано скоро отшуми този период

# 13
  • най-шареното място
  • Мнения: 7 783
Пробвахте ли да подготвите детето дълго преди да го отделите, независимо дали за гости или ясла.
Ако ден по-рано, сутринта същия ден, 2 часа преди от юделянето това му се обясни /и в трите момента/ и ясно се каже, че мама оставя детето за малко и после ще си го жземе защото много иска да си играят и да си гушне, детенцето има време да свикен еи да приеме спокойно раздялата. Това работи пти повечето деца от най-ранна възраст. А при часлата има и изкушение да играе с деца и нови играчки; при баба да играе на нейната маса, дивана, баба да му даце курабийки и т.н...
Моя детко с нетърпение чакаше яслата /на 1г.10м/ и свикна лесно с няколко дни натъжаване на отиване /първите -рев/ и плач, че го вземам - да играе още.
Това понякога е дори по-тъжно обаче, защото въпреки, че е доволно вечер, сутрин виждаш, че детето не иска на ясла, но се примирява, че така трябва ...

# 14
  • Мнения: 1 447
Ще споделя, какво направихме ние, дано помогне на мами, татковци и дечица, на които им предстои да минат по тази пътечка.
Димитър беше на две години и три месеца, когато го записахме в яслата. Поне два, три месеца го подготвяхме за този момент. Всеки път, когато минавахме покрай детска градина или ясла и той виждаше децата, му обяснявах, колко много деца има там, как и той ще отиде и ще си играят, ще пеят песнички и т. н...
И в къщи, при всеки повод, сме коментирали темата пред него. Така направихме и за градината, после и за предучилищната група, в която го преместихме. Сега говорим за училището, където ще учи. По - лесно се адаптира, когато знае, какво да очаква.
В яслата и той плачеше в началото, нормално е, но бързо свикна. Искаше да го вземам първи, което не винаги беше възможно и му го казвах. Исках да изпитва сигурност в нас за да е спокоен и мисля, че успяхме.
  bouquet Ще се справите, момичета! Вие най - добре познавате характерите на децата си  и от какво точно имат нужда. Hug

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт