Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора

Сред звездите...

Мнения: 819
Мили мами,моля Ви за съвет.Моя много близка приятелка си има момиче,на три и половина,отскоро ходи на градина и сега нещо става с него-като се прибере вкъщи и започва да реве по половин час без да спира.Какво му е,не знам,но мислите ли,че е нужна консултация с детски психолог?
Цитирай

София

Мнения: 1 058
Да не я тормозят в детската градина.
Цитирай

Сред звездите...

Мнения: 819
И аз това я питах,ама тя не знае,много е притеснена.
Цитирай

под голямата лоза

Мнения: 7 727
И моята дъщеря преживяваше по същия начин тръгването си на градина.
Аз си тълкувах нещата така:
Тя не беше ходила на ясла, тръгна направо на градина. Това за нея беше пълен шок- отделянето й от мен, нова среда, нови хора, нови навици, нова храна, нов креват, нов режим и............заспиване без мама.........
изобщо все нови неща, кото й дойдоха ударна доза. Освен това, тя трабваше да свикне с мисълта, че това няма да е само вчера, днес и утре, а ще продължи завинаги. Когато отивах да я взема, очаквах от нея, че ще се радва, като ме види, а тя- напротив- почваше да плаче искренно. Shocked
 
Мисля, че натрупаните през деня преживявания, съчетани със стреса и ужаса, който изпитват от това, че спят без мама , изведнъж избиват, когато я видят. Това е техния начин да се разтоварят.

Много ми беше жал в този период - тя плаче и аз плача с нея, защото си представях какво й е в душичката, дали не се чувства завинаги отхвърлена от мен, дали не я страх от това , че няма да дойда да я взема, ......... абе все едни такива "прекрасни" мисли.  Crying or Very sad
Осъзнавах, обаче, че ако се предам в този момент-кошмарът никога няма да свърши и стисках зъби. Confused

Мога да посъветвам само майката да не се предава- това ще отмине.
......но мислите ли,че е нужна консултация с детски психолог?
....е чак пък #Crazy


Цитирай

София

Мнения: 5 467
Детето ми се държеше по същия начин след ясла. Рев, тръшкане за най-малкото нещо и не можеше да я укроти нищо. Първите 2-3 месеца...
После тъкмо свикна и сценките спряха, и я отписахме ooooh!.

Казваха ми, че така се отърсвала от натрупаното напрежение през деня. В яслата не може да се държи, както си иска и понеже цял ден й се налага да слуша, вечер си показва всичките магарии пред нас за 1-2 часа.
Много труден период беше.
Цитирай

Видин

Мнения: 2 657
Люби правеше същите истерии,след като го прибирахме от яслата.Даже беше и по зле,пищене и дране до 00 4аса и след един 4ас сън се започва с пищенето отново.
И аз съм на мнение,4е в яслата или в градината си задържат емоциите,а като са в къщи се разтоварват по този начин.При нас този период продължи 2 месеца и тъкмо реших да го отпиша,той взе да изявява огромно желание да е с децата Wink
Цитирай

В полите на Витоша

Мнения: 214
Съвсем нормална реакция на дете, което за първи път се отделя от мама. Наистина чак за психолог не става дума. И на мен са ми минавали мисли "Боже, какво причинявам на детето си?!" и т.н. Децата показват по различен начин емоциите и чувствата си.
Иван ми е изпадал в истерии нееднократно след градина - вкъщи, на улицата, където свари. Постоянно се гушкаме, цункаме, обясняваме се за всяко нещо. Искам да разбере, че не го наказвам като го водя на градина, а е за негово добро " Там има много деца-приятели, играчки /различни от неговите/, песни, танци, рисуване. Вече е голям да се храни сам, облича сам, да спи без мен" и т.н. Говорене, говорене и много обич, внимание.
И много търпение и здрави нерви от страна на майката! Peace
Цитирай


Мнения: 6 461
Мисля ,че е нормално .
Тошко от време на време ми прави подобни номерца и аз го отдавам на това ,че цял ден на градинката натрупва  емоции,на това че там трябва на истина да слуша и да е примерен и на това ,че на него не му се ходи на градинка .И в един момент като се прибере в къщи или по -някога плаче или започва да пощурява.Мисля ,че по този начин си го изкарва на нас.Но аз винаги намирам начин да го укротя и както се казва да успокоя духа..... Wink
Наистина трябва търпение... Peace
Цитирай

ПЛОВДИВ

Мнения: 511
Съвсем нормална реакция на дете, което за първи път се отделя от мама. Наистина чак за психолог не става дума. И на мен са ми минавали мисли "Боже, какво причинявам на детето си?!" и т.н. Децата показват по различен начин емоциите и чувствата си.
Иван ми е изпадал в истерии нееднократно след градина - вкъщи, на улицата, където свари. Постоянно се гушкаме, цункаме, обясняваме се за всяко нещо. Искам да разбере, че не го наказвам като го водя на градина, а е за негово добро " Там има много деца-приятели, играчки /различни от неговите/, песни, танци, рисуване. Вече е голям да се храни сам, облича сам, да спи без мен" и т.н. Говорене, говорене и много обич, внимание.
И много търпение и здрави нерви от страна на майката! Peace
И АЗ СЪМ ГО ПРЕПАТИЛА НО МУ МИНА
Цитирай


Мнения: 891
Дъщеря ми това го правеше като тръгна на ясла.
Сутрин пищеше като я оставях,
вечер като отидех да я взема, в момента в който ме види на вратата, пак започваше,
не спеше спокойно, нощем се събуждаше с писъци  Tired
Ревала съм всяка сутрин в колата до работата в продължение на месеци  Crying or Very sad
За първи път се отделяше детето от мен и мисля, че е нормално.
Много ми беше трудно тогава, но се радвам, че този период отмина, свикна си детето  Smile
и сега в градината нямаме никакъв проблем. Дори ходи с желание.
Цитирай


Мнения: 11 596
Мисля ,че е нормално .
Тошко от време на време ми прави подобни номерца и аз го отдавам на това ,че цял ден на градинката натрупва  емоции,на това че там трябва на истина да слуша и да е примерен и на това ,че на него не му се ходи на градинка .И в един момент като се прибере в къщи или по -някога плаче или започва да пощурява.Мисля ,че по този начин си го изкарва на нас.Но аз винаги намирам начин да го укротя и както се казва да успокоя духа..... Wink
Наистина трябва търпение... Peace
Peace И при нас е така!!!
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 656
Ох, сърцето ми се свива като чета  си помисля какво ни чака като се затръгва Влади  на ясла Crying or Very sad Crying or Very sad
на мен хич не ми трае търпилото и като нищо няма да го водя, ако плаче  ooooh! Tired
И сега често като го водим у баба му да спи, като ревне и се връщам да го прибирам  ooooh! ooooh! НЕ е правилно, ама после се скъсвам от рев и си провалям свободното вечер с татито. Ще я мислим някакси  newsm78
Цитирай

Sofia

Мнения: 1 734
Дано скоро отшуми този период
Цитирай

най-шареното място

Мнения: 7 781
Пробвахте ли да подготвите детето дълго преди да го отделите, независимо дали за гости или ясла.
Ако ден по-рано, сутринта същия ден, 2 часа преди от юделянето това му се обясни /и в трите момента/ и ясно се каже, че мама оставя детето за малко и после ще си го жземе защото много иска да си играят и да си гушне, детенцето има време да свикен еи да приеме спокойно раздялата. Това работи пти повечето деца от най-ранна възраст. А при часлата има и изкушение да играе с деца и нови играчки; при баба да играе на нейната маса, дивана, баба да му даце курабийки и т.н...
Моя детко с нетърпение чакаше яслата /на 1г.10м/ и свикна лесно с няколко дни натъжаване на отиване /първите -рев/ и плач, че го вземам - да играе още.
Това понякога е дори по-тъжно обаче, защото въпреки, че е доволно вечер, сутрин виждаш, че детето не иска на ясла, но се примирява, че така трябва ...
Цитирай


Мнения: 1 143
Ще споделя, какво направихме ние, дано помогне на мами, татковци и дечица, на които им предстои да минат по тази пътечка.
Димитър беше на две години и три месеца, когато го записахме в яслата. Поне два, три месеца го подготвяхме за този момент. Всеки път, когато минавахме покрай детска градина или ясла и той виждаше децата, му обяснявах, колко много деца има там, как и той ще отиде и ще си играят, ще пеят песнички и т. н...
И в къщи, при всеки повод, сме коментирали темата пред него. Така направихме и за градината, после и за предучилищната група, в която го преместихме. Сега говорим за училището, където ще учи. По - лесно се адаптира, когато знае, какво да очаква.
В яслата и той плачеше в началото, нормално е, но бързо свикна. Искаше да го вземам първи, което не винаги беше възможно и му го казвах. Исках да изпитва сигурност в нас за да е спокоен и мисля, че успяхме.
  bouquet Ще се справите, момичета! Вие най - добре познавате характерите на децата си  и от какво точно имат нужда. Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора