Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
 Здравейте на всички,влизам анонимно,защото още при мен нешата не са изяснени съвсем. Имам нужда от това да разбера дали мисля правилно(до колкото може да се въведе такова определение) или греша.
Проблема ми е,че вече не обичам мъжа си,женен сме от повече от 4 години и имаме дъщеря на 3. Осъзнавам,че не желая да живея повече с бащата на детето си,не ме привлича,не сме правили любов с желание от моя страна вече повече от 2 години...
Осъзнах това,когато той замина да работи в чужбина(вече 7 месеца).Видяхме се преди 2 месеца и му казах,че тотално съм изгубила любовта си и желанието за промяна(което той изискваше от мен) го няма. Чувствам се по-жива от всякога. Не излизам,нямам друг мъж в живота си,имам обожатели,но не мисля,че сега е момента да се впускам във авантюри,май нямам желание за това в момента Rolling Eyes,но знам,че искам да почувствам обичта и желанието отново,само дето това не се случва с мъжа ми. Не ми липсва,грижата за детенце е всичко за мен и преди е било така,той си ходеше за риба или си намираше някаква работа в почивните дни. Видях,че се справям отлично съвсем сама и при това се чувствам свободна в избора си за каквото и да било и няма кой да ми намира кусура постоянно,нещо от което се притеснявах,когато си беше тук.
Може би трябва да спомена,че моят мъж има много големи уши за това какво ще кажат хората,нещо ,което мен винаги ме е дразнило и той го знае. Като цяло съм човек на разговорите и винаги всякакъв проблем съм обсъждала с него,без значение за вида на проблема. Казвала съм му съвсем в прав текст какво не ми харесва и от какво имам нужда, но при нас разговорите бяха монолози и се водиха от мен,без отговор от другата страна. И дойде отчуждението ,имало е моменти,когато съм се радвала,че той е на работа,когато аз почивам. А сега вече 7 месеца сама,искам да си остана такава поне за известно време. Не желая да споделям с него вече живота си и едновременно с това се чувствам виновна някак си от това,че не мога да накарам сърцето си да го пожелае отново. Мисля когато се върне да опитаме все пак да живеем заедно,но съм ужасно песимистично настроена за изхода,тъй като като го видях преди 2 месеца (нядявайки се нещо да трепне в мен) не изпитах абсолютно нищо при срещата.
Как мислите? Дали да избера по-приятния и лек начин на живот,не ми се иска да стискам зъби и да се правя,че ми е добре.
Винаги съм мислила за другите и как да им е по-добре,но сега ми се иска да помисля за себе си мъничко  Confused Искам да съм щастлива от живота си и искам да се чувствам добре като го живея а със съруга ми не е така за съжаление.
Приемам всякакви критики или подкрепа,не знам дали някой е изпадал от тук в подобно положение и как са се развили нещата,но имам нужда от приятелско потупване по рамото,защото родителите ми смятат ,че съм щяла да постъпя детинско ако се откажа от мъжа си,а аз искам само да съм щастлива..
Благодаря на всички предварително!
Цитирай


Мнения: 4 483
Виж сега, предварително много много се извинявам за мнението си - но тук всички знаят, че може би съм прекалено радикална.
Ами ти като го избира този - не го ли видя какъв е? И сега си изстинала.. не ти било хубаво - ами не си ли даваш сметка, че после, като имаш следваща връзка - след няколко години пак ще изстинеш... И ще се натъкнеш на същия този проблем.
Не си изпитала нищо при срещата - ами ти какво очакваш да изпиташ, момиче - научно е доказано - химията е през първата половин година, после любовта се превръща в НЕЩО ДРУГО - не можеш да очакваш да се възбуждаш като го погледнеш и след 20 години, нали?
Е, ако очакваш това - ОК - но ще претърпиш още много разочарования през живота си.
Иначе - за раздялата- нищо не си му длъжна на него, ако не ти е добре - разкарай го. Само че аз искам да се опитам да ти обясня, че има риск при следващата си връзка да се забатачиш в същата история, защото животът си е един и същ, и ако ти имаш тенденцията да изстиваш във връзките си.... не можеш да обвиняваш за това другата страна и - рискуваш да повториш - собственото си нещастие.
Тука ще цитирам и нашта колежка Джали -  когато човек се освободи от безкрайните си щения - става много по-щастлив. Може би искаш идеален партньор. Е да, ама такъв не съществува, и е редно да се примириш с това тук и сега.
Няма нищо осъдително в това да приключиш връзка - не бива да ти дреме какво мислят родителите ти или обществото. За твое добро обаче е да осъзнаеш - че това е любовта - и тръпка след 20 години няма... освен в 0.001  %... евентуално  Sick
Цитирай
Всъщност не,не очаквам да срещна индеалния,а този,с когото ще мога да говоря за всичко,без да се притеснявам,че ако кажа нещо,той може да го изтълкува погрешно и без да се опита да разбере какво имам впредвид,ще се нацупи и ще прави фасони в следващите дни. При нас проблема е,че винаги сме разсъждавали различно и сме се изразявали различно един от друг,но аз като не разбера нещо питам,той не! Разговорите ни не са нормални разговори и винаги завършват със сърдене от негова страна.
И принзипно,гледах уж,когато го избирах за мой съпруг,но гледах с други очи-мислех,че мога да се нагаждам вечно на трудния му характер,а се оказа,че човек не може да бъде друг,освен себе си.
Не съм засегната,има много истина в думите ти и ти благодаря за тях.
Цитирай

София

Мнения: 2 956
Такъв за 7-8 години така и не срещнах- незнам защо винаги попадах на описания от теб персонаж...  ooooh!
По темата- направи това,което ще те накара да се чустваш по-добре, а дори и щастлива... аз лично заради това съобразяване,че на някой си няма да му е комфортно си гледам детето и съм сама...това ни най-малко не ме притеснява, но и аз като повечето жени желая да имам семейство,в което все пак да съществува разбирателство и т.н., но не и ако поддържането на семейството ще е за сметка на моето лично щастие.
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Виждам, че се е позагубил архива...ама аз пак да ти кажа - живота си е само един и си е твой! недей се превръща в мъченица заради някакви самозаблуди! Още веднъж ще кажа, ако една двойка е щастлива и след 20 години заедно значи наистина е запазила искрицата на тръпката..а ако са заедно щото няма да срещнат "идеалния" - ми мен такъв живот пък не ме кефи! Но всеки решава за себе си.
Пожелавам ти да избереш най-вярното решение за тебе и детенце! Успех! Hug
Цитирай
Искам да благодаря на всички Ви за разбирането и думите.
Успях да прочета всички отговори от изгубения архив,честно да Ви призная не очаквах да срещна толкова разбиране от всички.
Аз решението съм си го взела вече..
След поредните телефонни разговори с мъжа ми и последващи СМС-и,му написах,че ми е трудно да му пиша за себе си,защото нямам какво да кажа повече,отговора беше "тогава спри да ми пишеш" и аз спрях. Изключвам двата нейла,в които му разказвам за постиженията на дъщеря ни,нещо,което смятам за редно и честно да знае. В последния си мейл до него го уведомявах кога детенце ще спи в неговите родители,ако иска да я чуе по телефона,защото не се е обаждал повече от три седмици в къщи,но той така и не се е обадил (може и да е няма възможност да го направи).
Отговорите на двата мейла бяха "Здрасти,добре съм,поздрави"
Мисля ,че и той е тръгнал по пътя на отчуждението,а може и да е разбрал най-накрая ,че насила не можеш да накараш някой да те обича и да бъде с теб.
Още веднъж благодаря за мненията Ви-много ми бяха нужни.
Остава да чакам да се върне(на пролет) и да разрешим проблема веднъж за винаги.Няма да позволя да се чувствам подтисната повече и да правя компромиси за сметка на душичката си и да не виждам нищо насреща.
Цитирай

София

Мнения: 357
припознавам част от ситуацията....
мисля че това е голямо бреме....
според мен поживей отделно....но съм сигурна че ти самата няма да поискаш да се върнеш при мъжа си.така като чета докато е бил извън БГ си усетила как отново си се изпълнила с живот.Край на вечните упреци,край на комплексите,край на вечното саобразяване с другите....вече няма да пренебрегваш никога личното щастие защото и ти го заслужаваш....  bouquet
Цитирай
Здравейте отново и от мен. Аз самата вече съм преодоляла(така мисля) болката от разочарованието,че съм се излъгала в избора си на мъж в живота-така да се каже.
Малчо ,благодаря за хубавите думи,определено се чувствам по-спокойн а и по-не егоист,защото имаше период,в който си мислех,че съм такава и не мисля за дъщеря си. Но повече от всичко искам тя да живее в среда на любов и разбирателство,а не да вижда как със сърдене и мърморене се постигат нещата(както беше между мен и мъжа ми преди).
Desertrose ние все още не сме заедно,той си е там-в чужбината.
Знам,че има вече НЕТ в къщи и вчера го сазякох в Кю-то, писах му малко,но нямаше отговор.
Признавам,че малко ми се иска да му се обадя,не за друго,а за да чуя как е здравословно,но не мисля,че той има желание да говори с мен.
Освен това аз съм тук с нашето дете,а той от 1 месец не се е обаждал дори да попита как е тя,или само да поговори с нея. Водя я у неговите родители,като го уведомявам,че тя ще е там,ако иска да се обади,но не го прави.
Негова работа, чудно ми е как така,след като не се чуваме ще се погледнем в очите,и как си мисли,че може да живеем пак заедно след това,а дали и ще го предложи въобще. Надявам се не,защото моят отговор на това предложение ще бъде отрицателен.
Благодаря ви още веднъж, за това,че ви има и ,че ме подкрепяте в такъв момент.
Наистина си мислех,че съм егоист, но нали всеки търси разбиране,любов и взаимност.
Цитирай

София

Мнения: 357
не съм разбрала че още го няма ,но като прочетох допълнението ти....звучи ми като безотговорен баща които си мисли че детето е грижа на маиката ....един вид да си го гледа и да се оправя(може би малко грубо се изказвам...но....)
мисля че там нещо е умряло и не може да се върне към живота вече...последното което бих казала в този момент е че си егоист.
Колкото до детето-ще е по щастливо да те вижда щастлива а не с баща му но нещастна.
Н о тези решения са трудни...много трудни.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.