Защо се прави скенер при аутизъм?

Чела съм и за метода на здравата прегръдка ,че е ефективен при деца с аутизъм и в частност при нервни изблици ,агресия и авто агресия но така и не успях да го пробвам.

Много хора с нарушение от аутистичния спектър обичат докосването до определени материи. Някои от тях се чувстват защитени, когато са плътно обгърнати, вкл. от прегръдка. Не е рядкост и болезнената зависимост от родител, обикновено майката, и изпадането в криза при нейното отсъствие. Така че гушкането не е от най-добрите показатели. Но и не потвърждава категорично диагнозата, особено при атипичен аутизъм.

Да така е.Синът ми при обследването в "Свети Никола" си беше направил бункер от едни големи кубове и се скри вътре.Едва го накараха да излезе.И в къщи разпъва палатката и с часове се крие вътре.Опитвам се да не го поощрявам.

Не ти ли позволява?

Не се е налагало.

Гери, а сина ти с каква диагноза е-атипичен аутизъм ли също или синдром на Аспергер?

ГРР-детски аутизъм

         Синът ми докосва нещата и себе си много внимателно и плахо - като че ли очаква да са горещи. Когато си мие ръцете например изобщо не ги търка силно, а едва ги докосва. По същия начин прегръща майка си от време на време. Иначе при буйстване /слава богу напоследък е много кротък / това със силната прегръдка не минава. Докато бях влязъл в клинч в него и се надявах да се измори, ръцете му бяха свободни и изкриви сушилника за чинии на главата ми като каска.

 Ама не знам вече какво да правя-да плача или да се смея?

Вие сте просто изключителни хора. Не знам как успявате да оцелеете и да намирате сили ден след ден.
 Преди няколко дни ми доведоха едно момиченце на 6 г. с атипичен аутизъм. Майката непрестанно плаче, просто не може да спре. Предполагам, че и тя ще намери сили; интересното е, че плаче само в кабинета ми. В момента в който започнем да говорим и особено когато успея да вляза в някакъв контакт с детето, тя започва да плаче неудържимо. Не иска и да чуе за психолог и на този етап сме на мотивиране на майката да продължи напред. Мисля че има малък напредък, но е още рано за траен резултат. Можете ли да ми дадете съвет - какво може да мотивира майката и да я амбицира от ваша гледна точка? Как да й поднеса информацията, че вероятно ще трябва доста дълго да работим и тя самата да помага? Аз й казах за това, но тя не иска да го приеме засега и се надява на чудо. От друга страна съм я запознала с голямата вероятност да постигнем успех /използвам АВА/. Вие имахте ли такъв период след като ви съобщиха диагнозата? Притеснявам се за тази майка. Досега родителите на децата с аутизъм са реагирали по различен начин, повечето имаха "блокаж"-най-вече емоционален. А тази майка от научаването на диагнозата преди няколко месеца е плакала почти постоянно, после е спряла и тази реакция е започнала отново след записването им в кабинета. Виждам, че като приключим,не иска да си тръгва и иска постоянно да си говорим. Минават часове /те са ми последни за деня/ и когато решим вече да тръгваме,тя отново започва да плаче.

Зависи от психологичният тип на майката.
Там се крие успеха на контакта с нея.
На л.с. ...

ABA->> applied behavior analysis ли имаме пред вид? Чудесно... наистина.

Аха, точно това, на български Приложен поведенчески анализ, но е по-известна абревиатурата на оригиналното название, така че май в България си го знаем като ABA 

        Имам идея. Ако може да присъства на срещите ви психолог, маскиран като логопед, който да работи с нея.

Мече, маскирано като еленче? 

"Ако може да присъства на срещите ви психолог, маскиран като логопед, който да работи с нея."
->нееее.
Измама->Осъзнаване за->>страшен негативизъм->неуспех...

Лош подход са "маскировките"...