Редно ли е детето да се отдели от родителите след завършване?

luluto ме подсеща, че най-много платилите за самостоятелността, най-много  пазят децата си по един или друг начин.
От погледа на моите и от приятелски родители съм за белязала, че родителите започнали семеен /пък и самостоятелен/ живот сами, рано или трудно, помагат на децата си много повече от тези дето са живели като млади при "старите" или са им гледали децата. И с пари и с дума и с гледане на дете за час.

Готовността да се отделиш е по-важна от това дали ще го направиш, помня случей на жена която ходеше всеки ден да чисти и готви в квартирата му , през два блока, ексик му и отделянето му и чудото.
От друга страна аз бях готова за домакинстване и взимане на решения за всичко отнасящо се за дома, здравето и бюджета, преди да навърша 18, но това е защото се налагаше да се грижа за брат си и сестра си, които са по-малки и съм изпадала с тях във всякакви ситуации.

Зависи и какво учиш, защото при моето образование например,който учеше и работеше общо взето не завърши, също и момичетата, които родиха по време на следването, абе гадна работа, ама пак си зависи...

Аз се преместих точно в началото на последната година от средното. И нито за секунда не съм съжалявала въпреки че родителите ми 2 месеца не ми говориха. На мен лично най-много ми пречеше липсата на самостоятелност - винаги всичко те могат да направят по-добре, няма смисъл аз да се захващам, да ми помогнели....и в 1 момент става все едно аз сама не мога примерно да отида до магазина...
Вече, честно казано, ми е много по-спокойно. Вярно, ако можех да работя щяхме да живеем по-добре, но и сега се справяме. И не мога да разбера защо родителите трябва да купуват апартамент на децата си /прочетох го в предходни постинги/? И мислите ли, че някой, който е получил всичко наготово /апартамент, кола.../, може да оцени това същото всичко както този, който е работил за да го постигне? Образно казано, хора различни.
Малко изместих темата, но само малко

На мен си ми е добре при мама и тати , а дали е редно ...сега ми се е паднало

А, то това няма много общо с привързаността и аз като много други от 14-та си година бях на 4 часа път от родителите си и така и не успях да се завърна в бащината къща, ама и моят мъж не може да проумее мойта потребност да съм близо до нашите пък било то и виртуално.

А иначе по темата мисля, че по- скоро трябва да е избор на детето- самостоятелният живот носи със себе си както благинки, така и отговорности, с които не е лесно да се справяш, но по мое лично мнение пък си заслужава.

Желателно е.

Аз се изнесох на 19, защото отидох да уча в София. Избрах по-нежеланата специалност само и само да съм по-самостоятелна. Ми не се получи съвсем както го мислех, от първи курс се мъча да се издържам сама, ама не става. Получава се нещо като репликата на Асса.И все пак, наблюдавайки себе си и приятелките ми в Пловдив, които останаха при родителите си - има голяма разлика в поведението и начина на мислене. И то аз съм се променила
Не знам аз самата къде ще живея точно, но ако детето ми избере университет в града, в който живеем, ще излезе на квартира, ще работи и ще учи. Нищо че като гледам това са проекти са след 20 години

 Много зависи!(отново )
 
  Ние сме трима и сме точен пример за "зависи-то"

Аз съм излязла на 18 год. от къщи - отидох студентка в друг град. В къщи винаги много са ни карали да работим, ангажирали са ни с най-различни неща и са се стремели да бъдем самостоятелни, но като отидох сама на друго място се оказа, че нещата са по-различни.
За пример - настаняваме се в общежите в петък, 3 броя момичета установяваме, че лампата в коридора не свети и се вайкаме - колко е неудобно. Събота и неделя стоим в тъмното и чак в понеделник ни идва на ум да пробваме да не би да е изгоряла крушката(естествено това беше)
Родителите са ми давали пари, но това не ми попречи да стана самостоятелна(в действията си, във вземането на решения и т.н.) и като завърших вече окончателно се изнесох да живея самостоятелно.
Сестра ми на другата крайност - категорично отказа помощ от моите родители(а те искаха да помогнат) - изнесе се на квартира на 18, учеше, работеше, но мизерстваше - много често не са и стигали парите и за ядене.Обаче пуста гордост...
 В момента и двете сме еднакво самостоятелни, отговорни, работещи и гледащи семейства. Само, че при мен всичко стана много по-плавно, а при нея с много трудности(но тя е инат и никога няма да си признае).
 Брат ми отиде студент в друг град на 18, сега живее самостоятелно с жена си, работи - финансово е самостоятелен, но не е самостоятелен във вземането на решения(все чака ние със сестра ми да му помогнем, да му кажем, да го посъветваме, при най-малкият проблем - звъни).
 Смятам, че не е задължително отделянето на 18 - зависи и от индивида, и от семейството, и от финансовите възможности като цяло.
 
 
 

"....Ако получаваш наготово точно толкова, колкото ти е необходимо, няма да имаш стимул да направиш по-голямо усилие и да видиш, че би могъл и повече...."

Не е съвсем така.Това е хипотетично, а ипотетично погледнато-познавам чудесно реализирали се хора, дърпащи все напред и вдигащи все по-високо летвата, а до момента, когато започнаха-получаваха всичко на готово, осугурено им беше едно охолно доволство за годините им/17-18-19-20/, то пък им  даваше сигурност и стабилноист , а не се лашкаха във версии как, какво и от къде да скалъпят.Имам и познати, които пък по ред причини се отделиха също като мен-рано.Едни се пребориха, други до ден днешен роптаят и оплакват съдбата си.Но това, че са били самостоятелни не ги е направило по-борбени, по-можещи, по -целящи се в нещо, даже напротив-карат го ден за ден.
Така че-пак е според зависи...

Ако дъщеря ми желае да се отдели след завършването(след 2год.)и да работи,няма да я спирам.Никога не съм я спирала-пожела да работи още преди 16-никакъв проблем.Каква обаче ще е тази работа,дето ще й даде възможност да си плаща квартира и т.н.?Ние не сме нито САЩ,нито Запада,където каквото и да работиш,все ще си осигуриш насъщния.Засега решава да следва и беше започнала да си избира специалност по това кой град най й харесва,въпреки,че същото се изучава и в нашия град.Обясних й,че заради нейните капризи няма да лишавам семейството да й плащам квартири и издръжка,и ако държи да се мести в друг град,ще се финансира сама.Нека да се отдели когато е добре за нея,няма нужда от геройства.Научаваш цената на парите за сметка на мизерията и стреса.

не знам дали е редно, но е много препоръчително, особено за момчетата.
Като махнат сега и казармата, няма друг начин да станат мъже

Едва ли е съвсем американски, защото там пълнолетен ставаш на 21 години. А до тогава вече е твърде вероятно да учиш в колеж и да живееш в общежитие. За след това вече не знам.

А това с ученето в университет и работенето, за да се издържаш изобщо не го разбирам. Какъв е смисълът? Какво ще научиш?

Зависи какво работиш. Аз съм студентка от понеделник до петък на обяд. Петък вечерта, събота и неделя работя. Не ми пречи на ученето.

Така е, зависи. Просто лично аз не бих се хванала да работя вечерта ако става въпрос за персонал на заведение или нещо подобно.

Ами ако няма как да си платиш обучението иначе...? По-добре да работиш, отколкото да не учиш изобщо нали.