Публикувана: 12 дек. 2006, 13:30 ч.
Последно мнение: 2 септ. 2007, 17:50 ч.

А има ли поетеси сред нас?

17 037
259
1

1
...
3
4
5
...
18
Всички

# 45 14 апр. 2007, 12:43 ч.

ИЗГУБЕНО ДЕТСТВО

Спомни си своя детски смях и
И ще се върнеш в онзи фантастичен свят,
Където се преплитат във игра и реалното
И нереалността.

Където всяка мисъл е мечта
И всякоя сълза се в миг забравя
Усмивката стопява болка и тъга
И виждаш толкоз много красота.

Картините от твоята фантазия
Реално оживяват пак пред теб.
Не чакай ,потопи се в свойто детство
Отдавна позабравено от теб.

Дърветата със клони здрави
Примамливо подканят те “ела”
Това е свят за тебе само
Покатери се почваме игра.

Сега си в джунглата сред
Виещи лиани,в оазиса
На своята душа.

Маймуни ,палми и бъбриви
Папагали огласят тази райска
Красота.

А после си космическа совалка
В галактика незнайна ти летиш
И твойта мисия е много тайна,
Но щом си капитан ще издържиш.

Мечтите са далечните планети
Във твоята галактика “ела”
И не изгубвай свойто детство,
Защото е богатството на твоята душа.

# 46 15 апр. 2007, 09:54 ч.

Мнения: 1 770

Konche,

# 47 15 апр. 2007, 10:36 ч.

Мнения: 750

Yvette, лаконично от твоя страна, но ме радва. Кажи сега, кое ти толкова хареса. Да взема да си направя тема, в която да публикувам, та да събирам овации? Майтапче, но изясни се. Пиша от 8клас. Всичко написано е почувствано. Тика ме да го напиша. Не ми трябва като напиша нещо на прима виста, да си го запазва специално. Това последното на момента го написах тук и няма намерението да си го колекционирам. Както и доста други. Пиша на приятел, казвам му нещо истинско в рими, той ме разбира и нямам нужда да го пазя, именно защото съм била разбрана в един определен момент. Прозата съм я пробвала. Но ми трябва спокойствия за нея, което нямам. А стиховете са ми начин на изразяване и не ми пречи нито времето, нито мястото, нито обстановката. То е като да говориш, но не съвсем. А само толкова, че да има някой определен да те разбере.

# 48 15 апр. 2007, 11:55 ч.

Мнения: 1 770

Konche, беше лаконично, защото търчах по семейни задължения, а не исках да оставям писаното от теб без отговор. Подготвях се за по-дълго писмо към теб Peace

Хареса ми стиха, който написа в отговор
на моите дълги писания....
И дали интересът ми към душите поетически е заговор
на моите самотни излияния
да хванат в полета духовен онези криле,
които излагат себе си в думи?
Или просто сравняват душата, която зове
с описания така остроумни?
А може би твърде дълго е стояла сама
в света разтревожено размазан
от цветове, подтиснати от зимна слана,
от ножове и ками често подрязван...
Та интересът ми е по детски любопитен ,
сравнителен, ухажорски и напевен -
търси той разговор предварителен,
очакващ разкритие на тайни душевни.

# 49 17 апр. 2007, 14:17 ч.

Мнения: 750

Искреността във твоите очи ме забавлява
и обичам да ти посвещавам стихове.
Одухотворен си. Сън не си, отдавна беше.
Във времето израстнахме със теб.
А бяхме малки. Имахме мечти.
Опитвах върху тебе да рисувам
своите фантазии, по тялото ти.
Насърчаваше ме, аз малко се страхувах
от твоите желания- да бъдем заедно.
Опитвах се да те обсебя,
и своят въздух да ти дам. Ти искаше.
Ти пиеше от мен безропотно.
Когато спрях очите свои да затварям
пред мириса ти, вкусваща наслада,
опитоми ме. Бях доволна в своята забрава.
Светът отвън незначеше за мене нищо.
Блажено вкусвах теб. А ти така ме искаше.
Без мисъл през море от страст...
Сега си тук. И мене още ми горчи тъй сладко
вкусът на тялото ти.

# 50 19 апр. 2007, 13:07 ч.

Мнения: 750

Тежка станала тая тема... Уф, едва я бууутам sweating

# 51 19 апр. 2007, 18:41 ч.

Мнения: 1 770

Цитат на: konche в чт, 19 апр 2007, 13:07

Тежка станала тая тема... Уф, едва я бууутам sweating

Хехеееее, конче разсмя ме newsm62

Хайде народеее, побутвайте заедно с нас, че пак ще идем на 8-ма страница Crazy

# 52 20 апр. 2007, 10:22 ч.

Мнения: 750

Yvette, аз и от 8-ма ще я избутам, ама после ще диря някой да ме разтрива Grinning

Бутам темата като
Човекът на Камю.
Той бутал, бутал, нищо не избутал,
щото, сещате се за творението с планината. Laughing

Последна редакция: пт, 20 апр 2007, 10:37 от konche

# 53 20 апр. 2007, 10:36 ч.

Мнения: 750

Искаш ли да играем с пустотата.
Без ръце да се държим за нея.
Аз ще помня нейния крясък,
колко жалка беше, щом ни видя.
В душите си носим песни.
У нас зрее любов и наслада.
Тя е невиждала тези неща.
Тя, пустотата жадува тленост и прах.
Ние сме смъртни. Не се страхувам,
да я погледна в очите жадувам.
Като за пръв път, все едно ще правим любов.
С трепет очаквам да ме настигне смъртта,
за да отвърна, че те обичам.
И щом ние сме заедно, без страх ще преминем.
Тя ще бъде нещастна, тя ще остане без дъх.
Колко ли страшно може да бъде
тази безсмъртна, създадена в нас пустота да умре?

Последна редакция: пт, 20 апр 2007, 15:03 от konche

# 54 20 апр. 2007, 11:53 ч.

Мнения: 1 770

Цитат на: konche в пт, 20 апр 2007, 10:22

Yvette, аз и от 8-ма ще я избутам, ама после ще диря някой да ме разтрива Grinning

Харесват ми стиховете ти. Като ще си говорим за пустота и смърт, ето и нещо мое. В сравнение с твоето направо си изглежда наивно изказано, но да приемем просто, че стилът ми е друг Sunglasses

, пък и тук целта е различна.

На срещата в парка аз ще дойда.
Насред много, много векове.
И думичка дали ще си отроним
или в нас само сърцето ще зове?
Потънала в кал от скръб ще бъда
и останките ще видиш ти,
най-добре ще е да ме прегърнеш
и да ми влееш жар - от теб искри.
Ще трябва силно да ме стиснеш,
за да прехапя здраво челюстта
и думите така коварни
да не отмият мойта пустота.

Ще завали за мен утеха
след безкрайните и жални дни,
а любовта ти ще сътвори пътека
в пустинята на моите очи.
Едва пристъпвам, умряла в нежността,
опитвам се към теб да доближа,
но самотата е така ужасна,
а лицето ми е образ на смъртта.
Разпилени сенки ще събирам,
ще броя и дните от слънца,
безкрайни сълзи ще откривам,
създаващи наново чистота.
Цената вече е платена.
Прибираш и своите сълзи.
В утрото ме взимаш - наранена,
но окъпана в новите мечти.

# 55 21 апр. 2007, 12:37 ч.

Мнения: 750

Слънцето в косите ми се отрази,
когато ти се появи! Прекрасна беше,
а аз обичах те отдавна. Невероятно беше
да съм твоя мама. Очите ти небесни,
чисти кат' росата. А ти самата бяла,
бяла като сняг. Целунах те.
Светът ми се изпълни с мисли чисти.
Да мога аз от себе си да дам,
за да живееш, за да бъдеш.

# 56 23 апр. 2007, 09:14 ч.

Мнения: 750

Уморих се да слушам
твойте празни слова.
Уморих се да чакам
нещо с нас да се случи.
Уморих се от теб.
Дори незная вече
какво съм в очите ти.
Да очаквам усмивка,
да диря празни надежди.
Беше магия в душата ми.
Беше изгрев, бе залез.
С теб заспивах, с теб се усмихвах.
А ти от мене живееше.
Днес пусто е.
И леглото ми, даже и вътре в мен.
Няма надежда. Иди си.
Когато съществото ми не усеща
онези трепетни ласки,
по- добре затвори.
Просто си иди.

# 57 24 апр. 2007, 09:58 ч.

Мнения: 750

Хора, бее

Ще искам авторски права върху темата, ако не пише никой освен мен и ще си я направя своеобразна книжка, така да знаете! Crossing Arms

# 58 24 апр. 2007, 11:35 ч.

Мнения: 1 770

искрено ме разсмя.....

Ето нещо малко по-различно от мен:

# 59 24 апр. 2007, 16:06 ч.

Мнения: 750

Когато смехът ми ехти над морето,
капка от твойте очи там ще проблесне.
На лунна светлина чайки не бродят.
Над тъмно море само крясъци сеят.
В нощта приливът бавно се пени.
изнася творби от морето.
Ти там си, в безбройни къдели
вълни, мислиш за мене.
Но не като друг път. Сега е различно.
Сега спомени носи този мрак,
таз тишина. И в боя си
гларуси шепнат за мен
и за твойта тъга.
Морето бе наше. Морето и нощния плаж.
Когато престана да мислиш за мене,
започна да чуваш там моя смях.

Последна редакция: ср, 25 апр 2007, 10:24 от konche

Препоръчани теми

стихотворения?

Препоръчайте ми книга-игра

за детските приказки и мечти........

Романите на "Арлекин"

Причина:

Причина: