Привет мами !
Ей ме на,пиша ви с цицина на главата.Още не мога да се свестя от силния удар който дъщеря ми ми нанесе.Не съм я предизвикала.Лежахме си на спалнята,гледахме анимация и тя изведнъж със всичка сила ме удари по челото със чашата Авент ! Ужасно ме заболя !Веднага и викнах и я попитах защо ме удря.Тя само се сви и ме погледна смирено.Ядосах се и излязох от стаята.И докато пишех тая тема,се обади майка.Докато говорех с нея,дребната взе една пръчка и взе да ме удря.Спокойно и казах да не го прави ,но тя продължи.Кипна ми и и ударих един шамар,за което в момента ме е срам
Затворих я сама в стаята наказана а тя се скъса да реве.
Ама така никой не печели.И двете сме разстроени,а идеята е да я накарам да разбере че е направила нещо лошо от което ме боли.
Много ми е мъчно и незнам как да реагирам.Чувствам се виновна,сигурно съм лоша майка.Другите майки май не правят така.... Признавам,че може просто да е искала внимание.Ама какво да направя и аз като вече изнемогвам,по цял ден (често и нощ) сме сами,тя е палава,вече силички нямам.Не е ли нормално да се изнервям ?
Хубаво е че бързо забравя и ми прощава.Но аз се терзая.
Преди около месец например ме удари жестоко с една тежка играчка.Направи го в гръб.Не очаквах.Помислих че ми е счупила носа,болката беше непоносима.И друг път се е опитвала да ме удря,но бързата ми реакция ме е спасявала.
А иначе е много добро детенце,обожава да ме гушка и целува.Кротичка и добронамерена е.
Мами,кажете ми какво да правя,защо ме удря ? Как да реагирам най-добре ?
Ох,една буца ми е заседнала в гърлото.......
За протокола да отбележа,че баща си го удря повече и от мен.