Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Кърмене и захранване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 29 отговора

София

Мнения: 533
Мили мами,

Преди време бях пуснала подобна тема, в която исках съвети как да се справя с моето пристрастено кърмаче и честите му будения по време нас ън... Пробвах всичко, което ми написахте - но, уви, нищо не помогна...

От една седмица вече положението стана нетърпимо. Не само че продължава с пълна сила да се буди през нощта (минимим 2-3 пъти), както и през дневното си спане (отново поне 2-3 пъти), но вече започва непрекъснато да ме дърпа за блузата и да ми сочи какво иска - нещо, което до момента никога не беше правил. Заспива само на гърда или ако ме няма, на люлката. Когато ме няма през деня, спи по 3-4 часа, ако аз го приспивам - се буди непрекъснато. И за да заспи отново - трябва да го кърмя. Сещате се, че така е из през нощта...

Всичко това вече започна много да ми писва!!! Няма защо да уточнявам, че съм фен на дългото кърмене (за да стигнем до тук Smile), както и на естественото отбиване. Но вече сериозно започвам да се притеснявам, че става много зависим от мен, че заради това кърмене не може да спи спокойно нито денем, нито вечер, а сега като за капак - като ме види, и веднага ме сочи!!! И докато не му дам, не спира да плаче.

То не бяха зъби, не бе чудо!!! Има 16 зъба, остават още 4 - уж растат, а никакви ги няма.

Бу, Хедра, Сладка Хапка, Джейд, Белинда, и всички останали дългокърмещи майки, които безкрайно много уважавам и на които страшно много благодаря   bouquet  bouquet  bouquet, че стигнахме до тук, МОЛЯ ВИ, ДАЙТЕ СЪВЕТИ КАКВО ДА ПРАВЯ?????

Цитирай

плевен

Мнения: 1 382
Дето се вика съм в началото на кърменето и сме само с 10 зъба, но се успокоявам с това, че като избият всички ще спре. Положението е абсолутно същото като при вас. Съветите ще са ми от полза и на мен, но си мисля, че търпението е главното
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
Теа, какво да ти кажа...последните 4 израстват най-зорно. Ако ползваш хомеопатия, можеш да се обърнеш към хомеопата си да му изпише лЮкарство за по-бързо прорязване на зъба.
Чела си сигурно аз как малко намалих нощните кърмения, освен в периоди на зъби - не работи ли при вас поне малко?
Цитирай


Мнения: 6 142
Вероятно аз не съм най-добрият съветник по тези въпроси, защото доста дълго време у нас нещата се диктуваха от кърмачето и едва след като й избиха взички зъби, аз взех думата и определих нови правила... и то едва след като бях сигурна, че не изпитва дискомфорта от зъбоникненето. В момента в тунела има една голяма и ярка светлина - дъщеря ми заспива сама и спи по цяла нощ, като дори в далечината отбиването (естественото) не е чак толкова небъдно. В смисъла, че почна да суче изброим брой пъти дневно (например днес - два пъти - неверотяно, но факт!!!)

Та за спането: Има няколко неща, които вършат работа не само при кърмачетата, но при всички деца на тази възраст:
- създай определен ритуал, свързан с приспиването: започнете подготовката навреме, преди детето да е преуморено. След като направите вечерния тоалет, легнете, разкажи му приказка (или почети малко от книжка). Нека нещата, свързани с лягането, са няколко, така че в едни момент, когато някой те замести, да не асоциира този процес само и единствено с кърменето, а да има други "повтарящи се дейдтвия" - миене на зъбки, четене на книжка, които да са част от приспиването. Малко тъпо звучи, ама не мога по-нормално да пиша. Две години и половина кърмене не са малко, оглупява се.
- когато се пробуди през нощта, не реагирай веднага. Остави таткото да се опита да го утеши. В тази ситуация за известно време с баща й си бяхме разменили местата и той спеше до нея, така че тя не ме виждаше през нощта и като примрънкаше малко на баща си, се обръщаше и пак заспиваше.

За непристойното поведение на един кърмак на година и половина, нямам какво да кажа. И блузата ще ти дърпа, и ще те излага - това е етап от развитието. Все пак с известно усилие можеш да скъсиш този етап, така че да премине бързо. Иначе, ако не му покажеш, че тая работа хич не ти харесва, рискуваш да си откарате така бая време Very Happy

Намерих един интересен линк с инфо за въпросите на съня, може и да го знаеш, но все пак, прегледай го:
http://www.askdrsears.com/html/7/T070100.asp
Преди време Червената кралица беше пускала линк за даунлоуд на части от книгата на д-рите Сиърс за съня, но не си го запазих във фаворитите, а сега с тая търсачка нищо не мога да намеря. Ако някой го е запазил, може да го пусне пак. Имаше интересни неща.
Цитирай

Банско

Мнения: 2 829
Аз съм още в самото начало, но понеже имам намерение да ви догоня Very Happy започнах да турся информация за възможните проблеми...
Та в един руски форум имаще препоръка за такива случаи- ако има кой да помага на майката тя да излиза за по 2-3 часа всеки ден, така че детето да започне постепенно да свиква че няма любимата залъгалка да е постоянно на разположение.
Не знам дали това е приложимо и дали въобще помага, надявам се да споделите  bouquet
Също ще следя темата  Hug
Цитирай

София

Мнения: 533
Момичета, БЛАГОДАРЯ ВИ!!! Веднага се отзовахте - знаех си! Страхотни сте  newsm51

Бу, какво да ти кажа... Заведох го на хомеопат (класически, след като доста си изпатих с една боаронка) именно заради неспокойния сън. След двучасовото интервю уж му намери дълбокото лекарство и уж след като му го давах известно време, имаше някакъв ефект. Но после - спрях лекарството, трябваше да мине известно време и пак да звънна и така и още не съм звъннала... Но така или иначе ефектът при хомеопатията е много бавен във времето. А иначе, твоята техника с "ей сега, мамо, след малко" мина само веднъж. На следващия път - крясъци и истерии!!! SmileSmileSmile

Сладка Хапка, започвам от утре с ритуалите. Права си - ще трябва да има и други, освен миенете на зъбки и кърменето. Пробвали сме и таткото да го успокоява, но... сещате се за какви захласвания става въпрос като се събуди и някой друг освен мен влезе в стаята, или недай си Боже да вляза аз и да не му дам веднага!!!

Както ви споменах - притеснявам се и за зависимостта. Малко съм професионално деформирана (психолог съм Smile) и хич не ми се иска да си првая детето болезнено зависимо от мен. Пак някъде из форума бях писала, че изчетох какви ли не теории и психоанализи на детското развитие, с какви ли не колеги говорих по въпроса - и уж повечето (за съжаление не всички!!!) казват, че колкото по-дълго, толкова по-добре... Ама ей го на - пристрастено кърмаче, а Фройд би казал - със сигурност орална фиксация в бъдеще SmileSmileSmile (която се получава или при незадоволеност, или при презадоволеност в оралния стадий от развитието).

И отново към Бу, Сладка Хапка, Хедра, Джейд, Белинда и всички останали опитни дългокърмещи мами, хайде да пообсъдим темата за зависимостта и въобще има ли такава при големите кърмачета? Една колежка беше казала, че дългокърмените бебета са по-спокойни, по-уверени, с по-сигурна привързаност, защото простичко казано - каквото и да стане, си имат гърдата. По-толерантни са към разделите с майката, защото знаят, че мама ще се върне, а върне ли се - знаете SmileSmileSmile

Чели ли сте нещо по-психологическо относно ползите и евентуалните вреди Smile на дългото кърмене?
« Последна редакция: ср, 13 дек 2006, 23:28 от Tea_ »
Цитирай


Мнения: 4 008
Здравей.
Вече не съм кърмеща, поради новата бременност кърмата си "отиде", но кърмих 1 година и 9-10 месеца.
Кърмехме се и през нощта, по няколко пъти.  Rolling Eyes
Ще ти напиша моят опит, макар че не е от най-педагогическите. Но при нас само това остана като неприложен вариант.

Никакви ритуали при не помагаха, не признаваше никакво "отлагане" на кърменето за "малко по-късно" или забаламосване с нещо друго. Така и така бях решила да кърмя и нощем до 2 годишна възраст, та бях свикнала...

Във втория месец на бременността ми обаче се чувствах доста зле физически, гърдите ми бяха станали много чувствителни, нощем малката ме будеше по няколко пъти, бях недоспала и изтощена...Една нощ не издържах. И взех радикални мерки - просто се преместих в другата стая да спя. Оставих Мариела с баща й. Тогава тя бе на година и 6-7 месеца.

Какво се случи ли - естествено, рев по нощите. Идваше по 1-2 пъти до хола, където бях аз, да ме търси. Това продължи 3 нощи. На 4-тата само поревала малко в леглото, баща й казал, че мама спи, и тя си легнала гушната до него.

Честно, чувствах се виновна и гузна, че детето ми плаче пред вратата, но от друга страна вече бях доста изтормозена покрай неразположенията от началната бременност. Жадувах поне за спокоен сън. И след първата 1-2 нощи, когато аха-аха да стана и да си я взема при мен, си мислех, че сега направя ли го, пак се връщаме на изходна позиция. За мое учудване, Мариела за 4 нощи спря да плаче. 1-2 седмици може би след това се будела пак по няколко пъти - навик, предполагам - но баща й я гушвал и тя си заспивала.

Сега спи значително по-здрав и спокоен сън.

А следобедното спане при нас е по същия начин, независимо, че не се кърмим вече - ако я оставя на майка ми или на свекърва ми - спи по 2-3 часа, а при мен - час и половина най-много.

За евентуални вреди на дългото кърмене не знам. Не наблюдавам такива.  Wink Дъщеря ми расте едно изключително будно, палаво, хитро  Mr. Green, любвеобвилно и инатливо дете, желаещо и борещо се за самостоятелност и отстояване на собствените решения. Маймуна и половина, с други думи.  Laughing
Към мен е привързана най-много, но смятам, че е естествена тази привързаност за тази възраст. Няма проблеми да я оставям на някого, за да излезна навън, или когато ходех на работа преди болничния по майчинство.

С приключването на кърменето стана още по-любвеобвилна, искаща и раздаваща прегръдки, целувки, милувки, търсеща постоянно контакт с нас - родителите, и с бабите, постоянно бърбори и разказва нещо...Много е контактна. Заиграва се и самичка, измисля си истории, говори наяве и наужким по телефона, грижи се за куклите, кара колело, строи кули от кубчета, рисува си и т.н...Не ми се струва "увредена" от дългото кърмене.  Smile
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
И отново към Бу, Сладка Хапка, Хедра, Джейд, Белинда и всички останали опитни дългокърмещи мами, хайде да пообсъдим темата за зависимостта и въобще има ли такава при големите кърмачета? Една колежка беше казала, че дългокърмените бебета са по-спокойни, по-уверени, с по-сигурна привързаност, защото простичко казано - каквото и да стане, си имат гърдата. По-толерантни са към разделите с майката, защото знаят, че мама ще се върне, а върне ли се - знаете SmileSmileSmile

Чели ли сте нещо по-психологическо относно ползите и евентуалните вреди Smile на дългото кърмене?
И съм чела, и го виждам на практика.
Те са по-спокойни, по-уверени, с по-сигурна привързаност, но не заради наличието на гърдите на майка си, а защото потребностите им са задоволени и те се чувстват уверени в родителката си  Very Happy Понеже механизмът на кърмене работи по-фино от този на изк. хранене (няма начин да му дадеш по едно шише да изяде двадесет пъти на ден!), нуждите на детето са удовлетворени (физически и психически) и то може да се отдаде на други дела.
Моето кърмаче е дърто, на преклонна възраст вече. Много общителна, независима, социална...изобщо - каквото се сетиш. Не ми е залепена за полата изобщо, изключая моменти на нормална детска плахост в първи мигове на среща с непознати, които преодолява прекалено бързо  Crazy (оня ден подвикна на едно момиче в един магазин за кафе и чай има ли си мъж, момичето се изкикоти и каза, че не, защото е още млада, а моята ме разнесе - коя съм, за кого съм женена (понеже вече не съм малка!), как се казва баща й, приятелката й, на приятелката майка й и баща й, къде живеем, баба, дядо и всички други детайли, за които се сети... всичко това - скорострелно и с хора, с които общуваше от броени минути  ooooh!)
Спокойно се оставя да я гледат други близки хора без никакъв проблем - това след като мина две години, възрастта, в която и кърмени и некърмени много настояват да са обезателно залепени за майка си (или който ги гледа най-много).
И така Smile Общо взето компетентните източници също потвърждават наблюденията ми над моето морско опитно свинче  Mr. Green

Вероятно аз не съм най-добрият съветник по тези въпроси, защото доста дълго време у нас нещата се диктуваха от кърмачето и едва след като й избиха взички зъби, аз взех думата и определих нови правила... и то едва след като бях сигурна, че не изпитва дискомфорта от зъбоникненето.
Това беше точно така и при нас. Като изби и последният зъб, за броени дни започна да спи по цяла нощ без репресии от моя страна.

В момента в тунела има една голяма и ярка светлина - дъщеря ми заспива сама и спи по цяла нощ, като дори в далечината отбиването (естественото) не е чак толкова небъдно. В смисъла, че почна да суче изброим брой пъти дневно (например днес - два пъти - неверотяно, но факт!!!)
Сладка моя прелест, да не те обезкуражавам много, ама... Мая суче от мнооооого време само вечер. Две поредни вечери (завчера и вчера) заспа съвсем сама - без да иска моля, ам, само да си държим ръцете, а после да се върти и да въздиша тежко  Laughing Викам си, брей! Ама нъц... днес вечерта след приказката пак поиска моля, ам и потвърди в отговор на моя въпрос, че не, изобщо не се е объркала, моля, ам!  Rolling Eyes Тъй.
Цитирай

В заешката дупка

Мнения: 2 829
Това, което според мен е важно и което се оказа печeлившо при нас, освен ритулите преди лягане и неподаването на гърдата при всеки звук нощем, е кърменето да не бъде единственият начин на приспиване. Тук важна роля имаше таткото и то още когато синът ни беше доста малък.  Това според мен помогна и за лекото овладяване на нощните будения от съпругът ми.

А и аз не винаги съм приспивала синът си на гърдата. Заспивал е само докато го галя по главичката, примерно.  Това още като беше на 2-3 месеца. Имаше период, в които си смучеше пръста за заспиване. Нощем пък не съм реагирала светкавично на размърдваният му. Още на няколко месеца като беше се е случвало да успее да се унесе сам или само като го галим (аз или баща му).

В момента вечерното лягане протича така: Прибираме играчките. Мием зъбки. Тримата се гушкаме в леглото. Разглеждаме книжка. Загасяме лампата. Аз го кърмя. Той се обръща по корем. Аз го целувам и излизам от стаята. Баща му лежи до него докато той заспи. Или пък аз лежа до него докато заспи. Не си смуче палеца. Биба не ползва. Буди се като си лягаме към 23-24 часа. След това чак в 6 - 6.30. Някой път го усещам, че се пробужда, върти се, въздиша и  после заспива сам.

Да добавя, че никога не сме го оставяли да реве.
« Последна редакция: чт, 14 дек 2006, 02:26 от Червената Кралица »
Цитирай

София

Мнения: 533
Бу   bouquet,

И аз уж имам подобни наблюдения над моето кърмаче, но... Реших да се консултирам с вас! И Денис е спокойно дете, с характер (и то какъв!!!), самостоятелно - заиграва се сам, не търси постоянно вниманието ми, от някои непознати - плаче, от други - не. Най-много се изненадах септември, когато трябваше да започна да го оставям на детегледачка за по няколко часа - мислех, че ще има проблем при разделянето. Но нямаше абсолютно никакъв!!! Прие жената от раз - и още на следващия ден ги оставих сами, той изобщо не е плакал за мен. Така е и до момента Smile

Абсолютно съм съгласна за уникалността на контакта между майката и кърменото бебе. Но се питам до колко и в каква степен, кърменето на голямото дете не се превръща в навик (когато се събуди през нощта, да търси само и единствено гърдата)? На годинка и половина и след това децата вече осъзнават доста неща, знаят какво искат Smile И ако при всяка болка, фрустрация, потребност от утеха, предлагам гърдата - или ако просто той си я иска на всяка цена, защото през целия му съзнателен и несъзнателен Smile живот е било така, до колко това е добре??? До колко ще се научи да се утешава сам - интернализирайки майчината любов, нежност и грижа, но без гърдата?

Оф, объркана съм - и то е под влияние на психологията. Блажени са незнаещите Smile Какви ли не теории ми се блъскат в главата, заедно със силното ми желание да направя най-доброто за детето си... От една страна - естественото отбиване е най-перфектния вариант, защото една от първите и най-сериозни травми за детето е именно отбиването, при което то страда. От друга - всичките онези теории, според които майката е тази, която трябва да научи детето си на постепенни нетравматични раздели, първата от която е отбиването. И ако не го направи, сливането майка-дете в психичен план оставало прекалено силно и какво лине още...
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
Абсолютно съм съгласна за уникалността на контакта между майката и кърменото бебе. Но се питам до колко и в каква степен, кърменето на голямото дете не се превръща в навик (когато се събуди през нощта, да търси само и единствено гърдата)? На годинка и половина и след това децата вече осъзнават доста неща, знаят какво искат Smile И ако при всяка болка, фрустрация, потребност от утеха, предлагам гърдата - или ако просто той си я иска на всяка цена, защото през целия му съзнателен и несъзнателен Smile живот е било така, до колко това е добре??? До колко ще се научи да се утешава сам - интернализирайки майчината любов, нежност и грижа, но без гърдата?
Ами може би точно към година - година и половина са достатъчно осъзнати, за да се превърне търсенето на гърдата донякъде в навик. С внимателно подтикване на други занимания (през деня) и не твърде прибързано даване да суче през нощта (със забележка, че все пак това не е на всяка цена, защото примерно в 2/3 от случаите може да се буди от болезнени венци) детето само се учи постепенно, че не винаги ще суче, т.е. да остане кърменето когато е нужно, а не за залъгалка. Последното понякога е неизбежно, защото те не говорят, а ние не четем мисли Smile
Но с вслушване в детето и в нашите чувства вярвам, че е постижимо Smile
Цитирай


Мнения: 6 142
...Но се питам до колко и в каква степен, кърменето на голямото дете не се превръща в навик (когато се събуди през нощта, да търси само и единствено гърдата)? На годинка и половина и след това децата вече осъзнават доста неща, знаят какво искат Smile И ако при всяка болка, фрустрация, потребност от утеха, предлагам гърдата - или ако просто той си я иска на всяка цена, защото през целия му съзнателен и несъзнателен Smile живот е било така, до колко това е добре??? До колко ще се научи да се утешава сам - интернализирайки майчината любов, нежност и грижа, но без гърдата?
Теа, и без да е непременно психолог, всяка майка на голямо кърмаче си е задавала под една или друга форма тези въпроси. За жастие животът ти предлага сам отговорите и за още по-голямо щастие тези отговори за много обнадеждаващи.

Децата са социални същества. те общуват не само с майка си (и с гърдите й), но и с бащи, братя, сестри, баби, дядовци, бавачки, съседи и цял куп други хора край тях. Израствайки, ежедневно попадат в стотици ситуации, при които им се налага да търсят опора или утеха и житейски погледнато, ние не сме винаги край тях. Така че кърмачетата по естествен начин си изграждат механизъм да се справят с тия сътресения. Вярно е, че ако детето ти се удари и ти си до него, първата му реакция е да се зарови в пазвата ти. Но падайки десетки пъти, ще бъде и в положение, когато му се налага да потърси утеха при баба, при по-голямо дете и естествено и неусетно ще си даде сметка, че гърдата не е универсалното успокоително.

Това поне наблюдавам сега при дъщеря си. Понеже е доста енергична, тя реагира на дразненията с агресия - тази сутрин започна да рита стъклото на прозореца, докато ме изпращаше на работа (тя се качва на кухненския плот, за да ме гледа как отивам на работа). Мисълта ми е, че рано или късно (на практика точно навреме), периода на зависимост към майчините гърди се израства и децата сами намират свои начини да се справят с проблемите си.
Цитирай

в сбъднатите мечти

Мнения: 223
И аз ще следя с интетес темата,че има какво да се научи, а и при нас тепърва предстои.
Цитирай

София, Младост 2

Мнения: 8 219
От една страна - естественото отбиване е най-перфектния вариант, защото една от първите и най-сериозни травми за детето е именно отбиването, при което то страда. От друга - всичките онези теории, според които майката е тази, която трябва да научи детето си на постепенни нетравматични раздели, първата от която е отбиването. И ако не го направи, сливането майка-дете в психичен план оставало прекалено силно и какво лине още...
Аз малко по никое време се включвам, ама ей тази теория мен ме вади от кожата ми - че майката трябвало да научи детето на раздели (трябвало!) и трябва да се започне точно с отбиването. И без да съм чела много ще се сетя, че авторът на тази теория е мъж Tired
Не вярвам в това - твърдо и без никакви уговорки. Просто защото непрекъснато виждам на живо как децата спокойно понасят раздели с мама без това да включва отбиване. На практика отбиването започва още с първата лъжичка твърда храна - и е много плавен процес, разтегнат надълго във времето. А раздялата с майката реално започва от прерязването на пъпната връв, т.е. доста по-отрано. Не знам как ги гледат психолозите тези неща, но нещо ми куца тая логика.
И понеже се отвях с теоретични разсъждения (пристрастни, неподкрепени с четене), да споделя как е при нас. На вашата възраст беше същото - сучене по безброй много пъти на ден, а нощните не ги броя въобще (макар че не са много - обикновено между 1 и 3 - и са краткотрайни, не повече от 2-3 мин). После изведнъж стана промяна - рязко и без някаква видима причина. Взе да се отвява, да не си иска - дневните кърмения се сведоха до 3-4, понякога и по-малко, ако е на интересно място и мен ме няма. Заспиването неусетно също се промени - взе да спи сама на леглото си (което въведохме на вашата възраст), суче по 2х всяка гърда и след това се търкулва на леглото си и заспива сама след известно въздишане и въртене. Нощните си остават твърд брой, макар че имаше вече нощи, в които не се буди (обаче покрай тръгването на ясли всичко това отиде по дяволите, понеже е безкрайно стресирана - но съм сигурна, че е временно). Дневното заспиване твърдо се промени и от носене в слинга (продължило около година и половина на всяко дневно спане) си стана кратко и бързо приспиване със сукане на леглото. Разделите с мен се оказаха лесни като при вас - оставена вкъщи с друг човек си беше съвсем спокойна и дори не мрънкаше, когато тръгвам. Тръгването ми на работа не се отрази никак, както и началното тръгване на градина с мен, където всички се удивляваха колко спокойно и уверено детенце е (от седмица обаче се прехвърли в яслата и тук вече настана трагедия, но това е друга тема).
Така че от моя опит мога да кажа само едно - кърменето е твърде интересно и динамично взаимодействие между майката и детето и промените настъпват когато най-малко очакваш, но неминуемо. Със сигурност процеса може да се моделира, ако на някой от двойката нещата не му харесват - но съм твърдо убедена, че дори без съзнателно вмешателство нещата се променят във времето, стига човек да има вяра в себе си и детето и търпение (както и да не възникнат обстоятелства, които да налагат промяна).
Може да звуча малко рязко относно теориите, но съм все още афектирана от една от сестрите в яслата, която безцеремонно и с ясно неодобрение ми заяви, че `тая работа`(кърменето) трябвало да бъде прекратена и че тя разбирала колко е трудно да се прекъсне връзката с детето, но това трябвало да стане в един момент - което силно ме ядоса, защото не смятам, че връзката ми с детето се дължи изцяло на кърменето, нито пък имам каквото и намерение да прекъсвам връзката си с което и да е от децата ми - все едно кърмено или не. Та затова реагирам остро на такива идеи.
Цитирай

София

Мнения: 533
Сладка Хапка, знам, че всяка една майка си задава всичките тези въпроси, но наистина понякога всичките тези психологически теории, знания, практиката и някои ужасяващи клинични примери са кошмарно бреме... И наистина ми се иска да не ги знаех, но...

Хедра, чудех се защо те няма SmileSmileSmile И мен точно ей тази теория ми бърка не знам къде... И за съжаление, не позна - измислила я е жена, и то една от най-известните детски психоаналитички в световен мащаб - Франсоаз Долто. А за това, че майката трябва да научи детето си на раздели - тук няма нищо лошо, така е. Още от малки е добре стъпка по стъпка да ги учим на самостоятелност. Виж, за това че отбиването е първата раздяла... Тя дори нарича отбиването с термина "орална кастрация" и я определя като изключително важна за здравата психика на детето. Да не влизам в подробности от теорията й, че съвсем ще побеснееш SmileSmileSmile Защо мислиш аз съм се видяла в чудо!!!!

А относно Денис - моля ви, дайте ми конкретни съвети какво да го правя, като започне да ми дърпа блузата??? Ако започна да му обяснявам, той започва да се дразни, че му отлагам удовлоствието и започват пак разни ревове. Засега помага единствено забаламосването с нещо... Бу, през нощта как да разбера дали се буди от зъби или от нещо друго? Пробвала съм с песнички и какво ли не, но не помага. Той само като ме види, ме сочи и си иска своето Smile
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 29 отговора