Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 53 отговора
здравейте преди 3 години детето ми беш на годинка и 3 месеца но все още не можеше да ходи стабилно.кат всяка майка аз се притесних и споделих своет притеснение с моя личен лекар,той ми даде направление за невролог и ме прати в клиника "детско здраве" та попаднах на др. димитрина христова.тя прегледа детето ми и каза че има за какво да се притеснявам и реши да му направи кръвно изследване.след 2 или 3 дена отидохме за резултати,прие ме друга докторка която не беше невролог но не си спомням името и.тя ме помоли да изчакам и излезе от стаята,след малко се върна доста притеснена и ми  каза че детето ми има серьозно заболяване.тогава аз станах и тръгнах към кабинета на др.христова.срещнахме се в коридора на болницата,оше там тя започна да ми обяснява колко е серьозен проблема.беше на 2 пръста разстояние от лицето ми и крещеше ,чедетето ми има прогресивна мускулна дистрофия "дюшен" като стане на 4 годинки ще седне в инвалидна количка,а на 20 ще умре.също така ми каза че като забременея втори път трябва да си направя генно изследване за да не раждам повче некачествени деца -"ясно ли ти е"?!.главата ми се завъртя и аз загубих съзнание.когато се осъзнах тя продължи да ми крещи и ми каза да не изстерясвам зашото от тук нататък нещата ще станат много серьозни и аз трябва да съм силна.цялата тази сцена се разиграва в коридора на болницата пред всички пациенти и лекари,и най лошото беше че когато на мен ми прилоша никой от така нареченита "лекари" не ми помогнаха дори с една чаша вода.др христова ми даде направление за др. литвиненко който работи в детски център до военна болница.когат отидохме при него
той ни посрещна на входа,хвана детето ми за ръка и го поведе по стълбите.още качвайки ги той каза -"да наистина това е прогресивна мускулна дистрофия".с това едно изречение той смаза всички мой надежди.влязохме в някакво предверие,седнахме той продължи да наблюдава детето ми как се движи без да направи физически преглед и каза на сестрата че това е 100% дюшен.прие го в болницата за изследвания,взеха ни кръв на него му направиха някакво изследване с игли в мускулите.на втория ден от престоя му в болницата дойде някаква рехабилитаторка и ни качи на втория етаж за да ми покаже как да го раздвижвам.беше се  надвесила над него и каза-"горкото дете,язък за хубавото момченце", веднага след това ми обясни че има частен кабинет във който трябва да водя детето си на рехабилитация.тогава каточели в мен нещо се съвзе,грабнах си детето и без да се обадя на някой напуснах болницата.когато се прибрахме мъжът ми реши на другия ден да отидем и да вземем епикризата,но за съжаление не ни я дадоха.след време аз разбрах ,че др.литвиненко и др.христова работят заедно.детето ми в момента е на 5г. , тича като щуро без да спре,проблема се оказа ,че има плоскостъпие.откакто  носи ортопедични стелки няма проблем.детето ми не помни нищо за моя радост , но нанесената ми психическа травма остава завинаги.





П.С.

споделям това свое преживяване с вас с надеждата да ви предпазя от подобни КОШМАРНИ преживявания.
« Последна редакция: вт, 29 апр 2008, 04:36 от iskrica_nadejda »
Цитирай

София

Мнения: 998
Много се радвам, ча в крайна сметка твоето дете е добре. Наистина има родители, които подобно на теб са се сблъскали с лекарска грубост или грешна диагноза. Със сигурност травмата за теб ще остане дълго, но ако това ще те успокои.....помисли, как би могла да се чувстваш, ако беше станало точно обратното....ако някои мил и любезен лекар ти беше казал, че детето ти е напълно здраво, а скоро след това разбереш, че ще умре. Защото и това се е случвало. Важното е обаче, ти да намериш сили да забравиш за това.....казваш, че не можеш? Намерил/а си сили, доколкото разбирам, много дълго време да живееш с мисълта за диагнозата "мускулна дистрофия". Значи си силен човек и ще намериш сили да преодолееш и възмущението. Не бива да позволяваш да трови живота ти.    Hug
« Последна редакция: ср, 13 дек 2006, 23:58 от елена акманова »
Цитирай


Мнения: 4 792
Ами това което описваш е отвратително, наистина понякога лекарите се държат ужасно. Аз съм водила Мария и при двамата гореспоменати специалисти, но нямам отношение към професионализма им, слава богу детето ми е добре и се надявам да не ми се налага пак да ги посещавам. Радвам се, че поставената диагноза е грешна и детенцето ти е добре.
Цитирай

София

Мнения: 998
marychery, ме подсети, за д-р Литвиненко. Не искам да коментирам самият него, но истината е, че постави диагнозата на Боби още с първия преглед. И настоящата ни лекарка, направи същото разбира се, но в крайна сметка добре, че във вашия случай са сбъркали.  Peace
Цитирай

Където свършва пътят на надежата и почва кръстопътят на умората

Мнения: 313
Започвам с това, че не искам да защитавам никого, да влизам в спорове или нещо подобно...просто изказвам собственото си мнение.

Доктор Христова постави диагноза на сина ми след 15 минутен преглед като каза нещо от рода на "съмнявам се за нещо сериозно, но не искам да го коментираме преди да се направят всички изследвания". На направлението за ЕМГ и генетично изследване беше написала диагнозата, само че тогава на нас съкращението нищо не ни говореше. В последствие, за съжаление, се потвърди. При всичките прегледи, на които сме ходили, включително и първия, чак се дразня колко тихо говори и трябва да се напрягам, за да я чувам.
Точно д-р Христова ме предупреди, още преди да съм прочел каквото и да е за заболяването, да не се прави активна рехабилитация, защото е противопоказна. След което ни прати на същото място при рехабилитаторка да ни покаже какви упражнения можем да правим. Исках да платя, за да идва рехабилитатор вкъщи поне в началото - не се съгласиха. Предложиха ми, ако искам да го водя в Педиатрията. Тогава си намерихме рехабилитаторка чрез познати и момичето беше достатъчно коректно да се откаже след няколко идвания като си каза, че не е компетентна и я е страх да не навреди повече.
И още нещо...досега не съм платил нито една стотинка за всички прегледи, на които сме били при д-р Христова. Настоявал съм да платя, тъй като сме ходили без направление, и винаги отговорът е бил "от вас пари не мога да взема".

Колкото до професионализъм...не сам аз този, който може да оценява, но бях свидетел на интересен случай. Семейство с малко момиченце (на около 3г) чака пред кабинета й.
Д-р. Хр.: "Вие за какво чакате"
Бащата: "За преглед"
Д-р. Хр.: "Какво му има на детето"
Бащата: "Блъска се в мебелите и в стените като ходи"
Д-р. Хр.: "Припадала ли е"
Бащата: "Не, но понякога се отнася"
Д-р. Хр. към детето: "Я си поеми въздух и ми следи пръста"
след 15 сек..."Това е епилепсия"
Бащата: "Вие сте 3тия лекар, при който идваме...просто искахме да сме сигурни - и другите това казаха"

Та случки всякакви...в лош момент, на неподходящо място...понякога и паметта ни играе лоши номера със спомените, особено при силен стрес...

Добре е, че детето Ви е здраво. Пожелавам Ви никога повече да не се сблъсквате с лекари, освен с личния за профилактични прегледи.   bouquet

//А Литвиненко не исках да го коментирам, но е споменат. IMHO Литвиненко е много добър диагностик и голям специалист по ЕМГ. Но не искам при никакви обстоятелства той да е човекът, който има да ми съобщи нещо неприятно...подходът му е...нямам думи.
Цитирай

София

Мнения: 998
Но не искам при никакви обстоятелства той да е човекът, който има да ми съобщи нещо неприятно...подходът му е...нямам думи.
Wink
Цитирай


Мнения: 156
Здравейте и от мен. Реших да ви разкажа за моят син, който в момента е на шест години, но когато беше на една, вдигна много висока температура 41 градуса и я поддържаше три дни.Ходихме на прегледи, нямаше други симптоми, общо взето никой не казваше нищо конкретно. Чрез една моя приятелка отидохме и в детската педиатрия на бул.Д. Несторов и там съвсем небрежно ми подхвърлиха евентуална диагноза синдром на Хочкин (извинете ме, ако не е точно името) или с други думи - рак на лимфните възли, които впрочем се бяха подули, но още преди това. Няма нужда да ви описвам страховете и безсънните нощи, докато направим консултация с хематолог,който категорично отхвърли диагнозата. Но мен ме изуми начина по който се поднася информацията на родителите за едно такова евентуално тежко заболяване. Rolling Eyes
Цитирай

София

Мнения: 1 588
...грешна диагноза съсипа живота ми...

Ами, скъпа! Погледни го от друга гледна точка! Ти си щастливка, ако всичко това е вярно! Сигурно си една от много малкото, отишли си в къщи със здравото со дете, на което е поставена по погрешка плашеща диагноза. Тук повечето, ако не и всички мами и татковци, си мечтаят диагнозите на децата им да са грешни... И въпреки това не пишат, че животът им е съсипан... Болните деца не съсипват живота на родителите си, но човек това го разбира, чак като му се случи наистина...

Това, което ме озадачава само, е как завършва историята ти. Двама специалисти ти казват такава диагноза, а ти си отиваш в къщи с детето и 3 години тотално нехаеш за диагнозата!? Поне така излиза от написаното... Ей това не го разбрах... Поне прочете ли нещо повече за това заболяване?
« Последна редакция: чт, 14 дек 2006, 00:57 от Мария »
Цитирай

София

Мнения: 476
Чудесно е че детето е добре. Smile
Но е отвратително отношението на лекарите, за съжаление на повечето. Смятам че трябва по човешки подход при съобщаването на тежки диагнози, нужно е разбиране и поне привидно съчувствие от страна на лекарите(но не съжаление). Нужно е да окуражават майките , а не просто да им похвърлят някакви изречения във въздуха...
Аман вече от тая смотана "демокрация" ...........
Цитирай

густо майна Филибето

Мнения: 6 489
Важното е, че краят е хубав! И на мен не ми харесва заглавието. Тук пишем родители на деца с верни, за съжаление, диагнози. За себе си не мога да кажа, че животът ми е съсипан. Много различен - да, но с това не е дошъл краят му. Защо толкова толкова тъжно заглавие за един толкова добър изход от ситуацията?!
Цитирай
(към Мария) след като се прибрахме се консултирах с други лекари,направихме генно изследване което не показа че има това заболяване , мисля че никоя майка не би се отказала да се бори до край
Цитирай

Bristol

Мнения: 6 644
Това, което ме озадачава само, е как завършва историята ти. Двама специалисти ти казват такава диагноза, а ти си отиваш в къщи с детето и 3 години тотално нехаеш за диагнозата!? Поне така излиза от написаното... Ей това не го разбрах... Поне прочете ли нещо повече за това заболяване?
Явно си чела между редовете!
desipepi, радвай се на здравичкото си детенце  Hug
Цитирай

густо майна Филибето

Мнения: 6 489
Точно това се разбира от историята  - а периода до петте години ?
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Точно това се разбира от историята  - а периода до петте години ?
абсолютно точно
и заглавието - извинявай но защо ти СЪСИПАХА ЖИВОТА?
кое му се съсипа? стреса ни нанася поражения, но определено тук има родители, които знаят че уви децата им са с необратими диагнози и никой не каза, че живота му се съсипва...
заглавието ме шокира на фона на цялата щаслива ситуация - дай боже всеки му такова "съсипване" - ще преживея стреса, само и само детето ми да е здраво
Цитирай

Bristol

Мнения: 6 644
За челите между редовете или не завършили четенето си до края  Wink
детето ми в момента е на 5г. , тича като щуро без да спре,проблема се оказа ,че има плоскостъпие.откакто  носи ортопедични стелки няма проблем.детето ми не помни нищо за моя радост , но нанесената ми психическа травма остава завинаги.
Или вие предположихте, че момичето само е поставило диагнозата на детето си  newsm78
Наистина заглавието е малко шокиращо...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 53 отговора