Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

usa

Мнения: 3 491
Как го понасят децата и как им го обяснявате? Ако сте попадали в такава ситуация.
Малкият ми син например е много привързан към жената, която се грижеше за него в дома си с няколко други деца, и според мене има защо. Тя го гледаше в продължение на 3 години, къде почасово, къде почти целодневно, според моето натоварване. В момента също ходи при нея за по няколко часа веднъж на две седмици, на нас не ни е много удобно, живеем вече не толкова близко до нея, но той продължава да брои всеки ден до следващата им среща. От наесен обаче тръгва на предучилищна и няма е с толкова мобилна програма. Да не говорим, че има вероятност догодина тази жена да е съвсем надалече от нас.
И се чудя ... ако заприиска това дете да ходи при нея, как да му обясня, че това не може да стане? И че една толкова романтична и много съществена част от детството му всъщност е била бизнес? Жената също го обича и очаквам  да има картички и други дистанционни общувания. Но дали това стига?
В най-удобния възможен сценарий детето вече ще е достатъчно голямо и ще има други приоритети (училище, съученици ...). С брат му стана така, в един момент сам не искаше вече да ходи през ваканциите при нея, считаше се за голям.  Но пък той не е бил толкова привързан към дома й. Аз от своя страна нямам собствен детски опит с детегледачки, нито се сещам за познати, които да имат, съответно не знам как се развиват тези отношения, които за нас са бизнес, но за децата не съвсем.
Има ли някой, който е минал вече по този път, и знае как се поддържа връзка с бивша детегледачка, и как се представя тази ситуация на детето?
Цитирай


Мнения: 847
Здравей,
аз ще ти отговоря от страна на детгледа4ката,нали бях au pair във Фр-я 2 години..Когато изте4е договорът ми на вси4ки им беше мъ4но,даже и на семейството ,тъй като вси4ки бяхме свикнали един с друг..Аз се преместих в друг град ,на около 40 км от тях...Сега поддържаме връзка 4рез имейли,телефони ,като бяха по -малки се виждахме през по4ивните дни,канех ги на гости в къщи...в един момент на големия му омръзна,моми4енцето и то порастна и срещите ни се резредиха,но такъв е животът..Не се притеснявай ,ще видиш 4е и твоето дете ще порастне и няма да има такава нужда от нея,а и карти4ките,телефона също помагат.. Hug
Цитирай


Мнения: 434
Блажка,

Аз изпаднах в подобна ситуация миналата година, когато детегледачката внезапно се разболя и повече не можеше да гледа Хана. Всички много тежко го преживяхме, защото връзката им беше станала толкова силна, че си бяхме като едно голямо семейство. Като начало трябваше да променим седмичната рутина - посещенията станаха по-нарядко и по-къси, така че детето да не усети раздялата като внезапно скъсване или изчезване. Не казвам, че мина гладко, напротив - Хана все питаше за нея и за децата й, при всяко обличане и тръгване навън питаше дали отиваме при Илона и така около 2-3 месеца, докато рутината намалее. Ние все още поддържаме връзка, ходим си на гости, но Хана вече отвикна от нея.
Уточнявам, че става дума а дете на година и половина по това време. Виждам, че с порастването и връзките се заздравяват, така че може би ще ти е необходимо малко повече време. Но принципът на постепенното отучване според мен е валиден и за твоя случай.
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
Но принципът на постепенното отучване според мен е валиден и за твоя случай.
И аз така си го мисля, и се стараем така да процедираме. Водим го тази година веднъж на 2 седмици за по няколко часа, общо-взето час шофиране в едната посока, засичаме се по рождени дни, случвало се е да я викаме на гости с нейните деца. Ако все още тя е в страната догодина, смятам да го пращам през неучебните дни при нея, докато той сам се усети, че вече е голям и няма място при новото бебешко поколение в дома й. Пък ако тя замине нанякъде с тенденция никога вече да не се видим ... се надявам той да е пораснал достатъчно и дистанционните връзки да вършат работа.
Лично аз се радвам на тази привързаност, която той разви към нея. Считам го за нормален и красив етап от емоционалното развитие, и затова ми се иска както добре е започнал този етап, така и добре да завърши.
Благодаря ви за отговорите!  bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.