Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
   Сънувах едно много важно за мен място от детството ми.Мисля , че всеки има своята "тайна градина", която го е "събудила" за да открива красотата наоколо.
Има ли за вас в миналото ви, по-конкретно в детството, място, картина, музика, стих, което да е отключило въображението и таланта , който имате?Или просто да е отворило очите ви за красивото.
   В моя случай това наистина беше градина и наистина тайна.На няколко пресечки от дома имаше къща, където с баба ходехме често.Тя си говореше с жената , обикновено на портата, а аз стоях като препарирана и слисана от гледката зад тази врата.Къщата не беше нищо особено, дори повече от обикновена.Но двора...приказка HugМалко дворче в което имаше два замъка-къщи за гълъби.Пещера през която надолу се слизаше в лозето на дядото.Имаше каменни мостове по които ходеха каменни жени с делви/или амфори/ на рамо.Нещо в стила на древния Рим.В центъра на двора имаше градина/квадратна/ с всякакви каменни фигури наоколо и нещо като фонтан/ недействащ/, като голяма купа с орнаменти.В дъното на двора имаше кладенец, щъркел и каменен бухал със стъклени очи.И оградата обрасла с бръшлян...попадаш в приказен свят.Всичко това дело на дядото, самоук скулптор, но перфектно изпипано.
   Тогава съм била много малка, но винаги се връщам на това място да презаредя, макар отдавна да живея надалече.Ако вече не е разрушено ще го снимам за да ви го покажа.
   Другото такова място беше дома на една русенска художничка-Виолета Радкова.С дъщеря и бяхме съученички и прекарвах доста време у тях, а и ни бяха съседи.Картините на тази жена така ме омайваха и до днес много я харесвам.Тя беше сценограф в  театъра или операта , ако не се лъжа.У тях беше толкова различно, спрямо еднотипното обзавеждане през онези години.Някак си топло и романтично.И всичките тези картини по стените.Още помня портрета на Доньо Донев на статива в хола им.
   А и по-принцип Русе е характерен с множеството си архитектурни паметници.Няма как да живееш тук и да си безчувствен към красотата.
   
   Та това са те нещата , събудили в мен желанието да рисувам и да правя разни нещица от глина.Е, професионалист не станах, но поне се опитвам да правя нещо красиво.А как е при вас?
   
Цитирай

Варна

Мнения: 1 192
Моят "артистизъм" и черен хумор се събудиха през летата на село. Не се прибирах по цял ден, имахме една уличка под къщата на баба и дядо, на която се изхвърляха доста неща, викахме и "Боклукчийската уличка" и постоянно се ровехме за разни работи, които да пригодим за игра с другите деца от махалата. Съчинявах стихотворения за цялата махала. После се сещам, че имаше период, в който се държахме кошмарно - мажехме с презрели череши новоизмазаната ограда на комшийката, излъгахме бабите на пейката, че една баба от селото е умряла, ама се бяхме маскирали с жалейки.... ooooh!,
Сега като се сетя, ми иде да си шибна един шамар. Но забелязвам, че някои характеристики са ми се запазили или тогава са се зародили...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.