Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора


Мнения: 84
Не знам дали сте успели да гледате този нов филм,в който цялото човечество е поразено от безплодие, най-младият човек във света има статус на медийна звезда, а бременните жени са си истински природен феномен или чудо...
Филмът няма много общо с темата за отношението на обществото към бременните жени, по-скоро е една фикция, която дава по-друг ъгъл на възприемане на реалността, ...но!
Нормално ли е общество, което е безразлично към жените, носещи нов живот?!? Въобще може ли да се нарече общество, група индивиди, чието поведение признава единствено собствените им потребности, да не кажа съществуване. Думата ми е за всички онези наши сънародници, които се возят в градския транспорт, по трамваите, автобусите и маршрутките, които ходят по улицата и се редят на опашките в магазините, на касите за ток и парно,  или по институциите и учрежденията, и които са абсолютно СЛЕПИ за явлението "бременна жена"...Това са всякакви хора - пенсионери, млади и по-зрели жени, мъже на средна възраст, най-вече  "човеци" (ако могат да бъдат наречени така), които гледат безразлично пред себе си, през прозореца или въобще някъде настрани, така че да не забелязват себеподобните си. Това безразлично отношение на мен може единствено да ми говори, че живеем във време, в което жените не са майки или баби,  мъжете не са съпрузи, бащи или дядовци, а какво остава за децата и младежите...
и ако ние, бременните жени, сме "в това положение" за относително кратко време, то какво да кажем за другите уязвими групи като възрастни хора, хора с увреждания и т.н които си носят теглото, удвоено и със стигмата за това, че са различни, поставена от същото това безсърдечно общество от ....Проблемът за абсолютното безразличие и духовно оскотяване на българите е за съжаление много много голям.... от липса на отговорност към себе си и гражданско съзнание стават трагичните катастрофи като тази край Бяла, деца убиват деца, улиците ни са заринати с боклуци, а дори и обект, което трябва да е национално историческо наследство, става въпрос за разкопките на остатъци от стари крепостни стени на Сердика, точно до заведението Руини на Екзарх Йосиф, са превърнати  в сметище...
Не сме народ, а ... прекалено е тъжно да си го признаем... и то точно в навечерието на Християнските Коледни празници
Цитирай

София

Мнения: 225
 Crying or Very sadДаааа, за съжаление това е истината.  #Cussing out
Много гочно и добре казано. Всеки ден вървейки по улиците, се чудя сама на себе си в какъв свята живея - аз и всички останали разбира се. Свят на безразличие, простота, алчност, злоба и безхаберие. И вместо да вървим по пътя на Европа (вкл. по чисто човешки показатели) ние затъваме все по-дълбоко и по-дълбоко, единствено и само, защото не виждаме по-далеч от собствения си нос. За съжаление Mad
Все още не съм бременна, нито имам деца (надявам се скоро да ми се случи, това прекрасноо нещо), но това не ми пречи да бъда свидетел на всекидневието, което за съжаление е жалко.
Жалки сме и ние, защото сами си го правим такова.
Ето вчера например в автобуса се качи бременна......Циганка, в момента в който погледна за свободни места всички глави се обърнаха към прозорците:
Първо: - поради горепосочените причини и
Второ: ЗАЩОТО Е ЦИГАНКА (казвам го абсолютно аргументирано, защото имаше такова изказване в автобуса).
Е, в следващия момент нали се сещате какво стана - близо до нея седеше един ЦИГАНИН, който й отстъпи мястото си.
Въпросът ми е - ЗАЩО? става така - циганка или не (не че ги защитавам, но трябва да си признаем, че всички сме хора има и добри и лоши и от нас и от тях), това е жена, бременна и жена, и подобна дискриминация е показателна за всичко останало, дори може да се тръгне от тук, защото в крайна сметка - Ние не уважаваме първо себе си, а какво остава за другите - ДРУГИТЕ - инвалиди, бременни, пенсионери - за някои - това са хора, различни , а защо...
Цитирай

София

Мнения: 1 455
Да за съжаление всичко описано е вярно. Sad Но най отговорни за мен са институциите,които не защитават правата на инвлидите.Нали обществото трябва да вземе пример от някъде.Аз живея в Ст.Град и в района има много семейства с увредено зрение.За съжаление и дечицата им на повечето са сляпи явно е наследствено при някои. Често ги засичам и хората около тях са толкова бездушни,просто няма човек който да им е подал ръка.Веднъж се разхождам с детето ми и бременна и от далече гледам един от тях - сляп с пръчката седи на кръстовището и чака да пресече.Там нямаше пешеходна пътека и човека си чакаше.Аз пресякох и го попитах дали иска да му помогна,той не ми отговори,казах му ,че сега може да пресече и той тръгна.Учудих се,че даже не ми благодари и се замислих,че може би съм го стреснала.Просто ми прави впечатление,че и те са много студени.И друг път съм се сблъсквала,но тези хора са свикнали да се справят сами и не разчитат на нашата гражданска съвест.Не знам.Да сме живи и здрави и дано държавата най после погледне на тези хора с други очи.
Цитирай

София

Мнения: 492
Тъжно е, много е тъжно ...
В градския транспорт ме влудява това, че те гледат от глава до пети и с интерес оглеждат корема ти, но най-възмутимо си стоят и дори за миг не се чувстват неудобно.
Ние обаче сме тези, които трябва да научим и възпитаме децата си така, че да не се срамуваме от тях. НИЕ МОЖЕМ поне това да направим. НИЕ СМЕ СИЛНИ поне в това отношение 
Цитирай

В полите на Пирин планина

Мнения: 13 051
Тъжно е наистина, че такива неща като съвест и човещина са вече отживелица. Живеем в комерсиален век с други приоритети  ooooh!. Затворихме се в черупките си в борбата за задоволяване на първосигналните ни нужди  Rolling Eyes
Не съм песимист, но не виждам на къде води пътя, по който е тръгнала нашата държава, да не говорим за БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Confused
Цитирай

сф

Мнения: 3 078
бременността е естествено състояние на жената. никога не се уморявам да го повтарям. искрено не разбирам защо бременната жена или с есърди, че хората се отнасят към нея като към инвалид, или се сърди, че хората не се отнасят към нея като към инвалид. аз съм бременна. и в това няма нищо необичайно или свръхестествено.

ако бремената се чувтва зле, да го каже - никой няма да откаже помощ, съдействие, да отстъпи ред/място и пр. същото ще се случи и ако не съм бременна, но помоля учтиво и възпитано. убедена съм в това. или тези, които откажат, ще се много малък процент, дори нищожен.

а хората с увреждания са съвсем друго нещо. и дори те не търсят и не искат съжаление и отношение като към инвалиди. искат нормални и естествени неща, отношение като към равен, възможност за равнопоставеност или изобщо възможност да докажат, че могат и струват нещо. и в това съм убедена, защото 6 години работя с хора с увреждания и умиращи. но това е друга тема...

и не съм съгласна, че безразличието е "абсолютно" и българите са "духовно осакатени". както във всяка друга област, у дома промените идват бавно. но идват все пак и се случват. и това е факт. можем да показваме нетърпение, че промените не се случват бързо и нямат светкавичен ефект, че не са доизмислени и дори понякога не са докрай ефективни (дори често, всъщност), но да се говори в абсолютни стойности не съм съгласна.

иначе е хубаво, че по празници хората си задават въпроси и мислят за неща, за които обикновено избягват да мислят. лошото е, че е предимно около празници.

мирни празници желая от сърце!
Цитирай

гр. Русе

Мнения: 497
Темата е много тъжна и за съжаление е така навсякъде!
Едва ли се сещаме само по  празниците за такива мили неща  Naughty
Аз рядко се возя в градски транспорт, но винаги спирам, дори и да не е на пешеходна пътека, за да пресече майка с дете или възрастни хора Peace
Хубаво е, когато повече хора правят тези елементарни жестове.   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 2 199
бременността е естествено състояние на жената. никога не се уморявам да го повтарям. искрено не разбирам защо бременната жена или с есърди, че хората се отнасят към нея като към инвалид, или се сърди, че хората не се отнасят към нея като към инвалид. аз съм бременна. и в това няма нищо необичайно или свръхестествено.

ако бремената се чувтва зле, да го каже - никой няма да откаже помощ, съдействие, да отстъпи ред/място и пр. същото ще се случи и ако не съм бременна, но помоля учтиво и възпитано. убедена съм в това. или тези, които откажат, ще се много малък процент, дори нищожен.

И аз мисля, че бременните не са природен феномен, който автоматично предизвиква по-особено отношение към тях. През цялата си бременност не съм седяла нито веднъж в градския транспорт. Ако една бъдеща майка мисли, че не може да издържи в превозно средство има избор да вземе друг транспорт или да ходи пеша. Това е мое мнение. Аз лично никога не съм пропуснала да отстъпя място на възрастен човек, майка с дете или бременна жена. Но има и още един аспект на отношението към другите и това е възпитанието, което точно ние даваме на нашите собствени деца. На мен ми омръзна да срещам майки, които носят ученическите чанти на децата си (големи деца - примерно 3-ти, 4-ти клас) и в момента, в който им отстъпят място сяда детето, а майката с багажа седи права. Еми това дете как ще отстъпва място на някой утре? Друг пример - качва се майка с дете, сядат и детето започва да се храни с мазна баница. И после - защо е мръсно? Друг пример - малка уличка без пешеходна пътека, 3 коли на кръст. И вместо да изчака въпросните коли да минат майка с дете започва да се кара на шофьора, че тя е с предимство, защото е с дете (?). Е при това положение ако утре детето излезе на платното и го блъсне кола кой всъщност ще бъде виновен. Има хиляди други примери, но и без това достатъчно ви напълних главатра с празни мисли. Така че не е лошо да се замислим от тази гледна точка дали и ние правим достатъчно по въпроса.
Цитирай


Мнения: 84
бременността е естествено състояние на жената. никога не се уморявам да го повтарям. искрено не разбирам защо бременната жена или с есърди, че хората се отнасят към нея като към инвалид, или се сърди, че хората не се отнасят към нея като към инвалид. аз съм бременна. и в това няма нищо необичайно или свръхестествено.

ако бремената се чувтва зле, да го каже - никой няма да откаже помощ, съдействие, да отстъпи ред/място и пр. същото ще се случи и ако не съм бременна, но помоля учтиво и възпитано. убедена съм в това. или тези, които откажат, ще се много малък процент, дори нищожен.


Съгласна съм че бремеността е естествено състояние на жената, затова и аз съм си ходила на работа през цялата бременност и почти не съм си променила начина на живот. Но точно затова ми се налага да ползвам градски транспорт, понякога дори и да взимам маршрутка, защото не мога да си позволя да давам 10 лв на ден за такси. Возенето на бременна жена обаче в градския транспорт и в маршрутка крие сериозни рискове. Жалко че някои майки са забравили какво е това да се чувстваш отговорен за плода, който носиш в себе си и който е толкова, толкова крехък.....
Цитирай


Мнения: 9 990
Boto, ъвсем не съм съгласна с примерите, които си посочила.Даже малко се ядосах, ще прощаваш, ако звуча зла.Ето ти моят случай например-качвам се с дете, което ходи на градина и чантата му също не е лека-вътре са-пижами, пантофи, кърпи и някоя играчка сложи...после-учениците в начален клас са с доста тежки чанти също.Какво очакваш-ако някой се сети да ми птстъпи място-да седна аз, а детето ми да стои?Като съм склонна да твърдя, че то не може да пази равновесие така, както аз, при рязко спиране например-да паднат върху него 5 баби накуп у да го смачкат ли?Вторият ти пример-аз пък все бабички с банички виждам по трамвая.И с кисело зеле...Когато аз давам на детето да яде нещо, гледам да не мърси, иначе после и яке пера все пак.Ако закъснява за закуската в градината, заради безумният трафик, а не защото се е успало и само си е виновно-да го държа гладно до обяд ли?Третият ти пример ре от най -любимите ми/ при все, че съм шофьор!/Едно е да чакаш навън, с дете за ръка, с торби в другата ръка или премръзнал/ за детето да не говорим/ или спечен от задуха и прахта, да минат макар и три коли, друго е да изчакаш в колата, зад волана на седалката, с нетежащо нищо в ръцете на практика.
За обобщението, че не сме народ...няма да се изкажа.... Tired
Цитирай


Мнения: 458
Здравейте,
аз наистина от години не съм се возила в градският транспорт и не знам как са там нещата.
Към "по-различните" имам специално отношение и винаги там се стремя хем да им помогна, хем общуването да е между равни.
Не смятам че бременните и майките спадат към "по-различните". Особенно майките - както казва една приятелка - "В крайна сметка, всеки майка го е родила".  Да, бременните на моменти имат необходимоста от малко повече грижи и внимание. Има нещо друго обаче, което ме притеснява. Какво правят тези бременни на опашките в магазините, за ток, парно и т.н. Никой неможе да ме убеди че те всичките са съвсем самички и че трябва сами да се справят с всичко, че мъжете им толковма много работят че не могат да помогнат .... По скоро има една тенденция да се иска предимство за това че са бременни ... същото е и с майките.
Проблема според мен идва и от това - ок, а когато не сме бременни, когато не сме с детето, ние самите отстъпваме ли място, пускаме ли някой пред нас, даваме ли път, помагаме ли ... или се сещаме за тези неща само когато ние искаме тази привилегия.
Аз както казах не използвам градски транспорт, карам кола. В повечето случая спирам колата и пускам пешеходците да преминат, не защото има бременни или жени с деца сред тях, а защото си мисля че така е по-цивилизовано. Пускам и коли, на които им е трудно да се включат. Не мисля че тези мой действие, кои знае колко ме забавят. Има и други случай, когато подавам газ и слаомирам между неориентираните пешеходци (понякога наистина умеят да бъдат супер неорентирани, креативни, флегматични или невероятно нахални  Rolling Eyes), когато нарочно не пускам някоя кола, правеща супер нагли маневри, за да се пререди  2 коли напред примерно ... Нещата са шарени и мисля че се свеждат до основни неща като възпитание, култура и толератност ... а не до това кои има повече привилегии или че някой трябва постоянно да се съобразява с него ....
Цитирай


Мнения: 9 990
Ами ей в това е драмата-не става въпрос за привилегии....Няма такова нещо.Никой не е привилегирован.Аз отстъпвам И сега-втори път бременна, с дете в ръце и корем.Отстъпвала съм и с първата си бременност.Защото съм видяла някой в по-голяма нужда.Спирам и давам път, когато съм с колата, защото така е по правилник-изкарала съм си книжката сама все пак.Нищо, че ме псуват най-хамалски при тези ми действия...За инвалидизираните-какво да кажа???Всяка сутрин съм свидетел, как на кръстовището на България с Несторов една жена бута по платното инвалидна количка , минава на косъм между колите, защото не може през подлеза да мине....рядко някой им спира, обаче наред с нея всички, подчертавам дебело-ВСИЧКИ от отсрещните строежи с баничка в тръка и захапали цигара слаломират баш на светофата, между колоната, като подлеза е буквално на 2 крачки...и се сърдят като им свирнеш....и кълнат...
Да, нещата са много шарени и опират до някъде в правила, които не се спазват-простичко е.Ако се спазваха поне половината от Писаните правила, и една малка част от Неписаните/ била съм И чавдарче И пионерче, та съм учена да помагам по дефолт/...нещата щяха да са по-различни...
И не на последно място-народът озверя през всичките години...Ще ме прощавате, но и аз не съм от желязи все пак, душата ми понякога е ранима и 5 дена някой да ме гази и мачка и ръга най-демонстративно, че и детето ми-още по зле/ като заговорихме за деца в градски транспорт ме учудва малко това, че като са деца като че ли нямат права, нямат нужда от място, нямат право ли на такова, не са ли и те хора?Няколко пъти съм се обяснявала с хора, които искат да стане малката ми дъщеря/ няма и 4 годинки/ за да седнат-защо?Качила се е, дупчила съм билет, седнала е...Защото видите ли-заемала била място, или поне да седнела в мен...пак питам-защо?За да е сгъната на 15 в мен в жегата или с 2 ката дрехи зимата и да и е крайно неудобно?няма ли право да седне нормално, както искат и големите хора всъщност?/Та-ако 5 дена ме мачкат-по пазари/ къде съм била тръгнала с това дете/ и къде ли не-на 6 ден и аз започвам с лакти-неизбежно е, форма на защита е.И пак не съм от крайните де...
« Последна редакция: пт, 15 дек 2006, 15:35 от пенелопа »
Цитирай

Старата столица

Мнения: 5 363
Тъжно е наистина, че такива неща като съвест и човещина са вече отживелица. Живеем в комерсиален век с други приоритети  ooooh!. Затворихме се в черупките си в борбата за задоволяване на първосигналните ни нужди  Rolling Eyes
Не съм песимист, но не виждам на къде води пътя, по който е тръгнала нашата държава, да не говорим за БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Confused
Хубаво казано Peace
Цитирай


Мнения: 9 990
И тук бих попитала-коя е първосигналната Ви нужда, която толкова Ви е комерсиализирала?
Ако борбата ми да поставя детето си в изгодна и равна поне позиция с останалите Хора е това-то нека.Не смятам възрастта за определяща за ползване на привилегии.Ако детето ми е зле-редно е жена на 55 години, която е добре да му отстъпи.Ако детето ми види човек на 55 години, който има нужда да мине напред на опашка или да седне някъде-да отстъпи то.А не по подразбиране децата винаги да са някъде назад, в периферията под апела-млади са, здрави са, ще търпят.Кой определя всъщност кой какви нужди има? Thinking
Цитирай

София

Мнения: 2 199
Boto, ъвсем не съм съгласна с примерите, които си посочила.Даже малко се ядосах, ще прощаваш, ако звуча зла.Ето ти моят случай например-качвам се с дете, което ходи на градина и чантата му също не е лека-вътре са-пижами, пантофи, кърпи и някоя играчка сложи...после-учениците в начален клас са с доста тежки чанти също.Какво очакваш-ако някой се сети да ми птстъпи място-да седна аз, а детето ми да стои?Като съм склонна да твърдя, че то не може да пази равновесие така, както аз, при рязко спиране например-да паднат върху него 5 баби накуп у да го смачкат ли?Вторият ти пример-аз пък все бабички с банички виждам по трамвая.И с кисело зеле...Когато аз давам на детето да яде нещо, гледам да не мърси, иначе после и яке пера все пак.Ако закъснява за закуската в градината, заради безумният трафик, а не защото се е успало и само си е виновно-да го държа гладно до обяд ли?Третият ти пример ре от най -любимите ми/ при все, че съм шофьор!/Едно е да чакаш навън, с дете за ръка, с торби в другата ръка или премръзнал/ за детето да не говорим/ или спечен от задуха и прахта, да минат макар и три коли, друго е да изчакаш в колата, зад волана на седалката, с нетежащо нищо в ръцете на практика.
За обобщението, че не сме народ...няма да се изкажа.... Tired
Първия ми пример касае големи деца - посочила съм 3-ти, 4-ти клас, което за мен си е дете, което може не само да се държи стабилно, но и да си носи чантата. Естествено, че дете в детската градина не може да помъкне раницата си и не може да се крепи само. Но ако 10 годишно дете седи, а майка му е права за мен това е недопустимо и така то няма да се научи, че има хора, които имат повече нужда да седнат от него. За храненето - за този случай, който ти си посочила си права, но аз редовно срещам деца, чиито майки ги хранят в градския транспорт вечер, което за мен е недопустимо, нали се предполага, че си отиват в къщи. А за третия пример определено не съм съгласна с теб. Има правила на движението, които трябва да се спазват. Не може да се чака всеки, на който му е хрумнало да пресича и то на най необичайни места. А всъщност този пример го дадох, защото така самите деца растат с убеждението, че са с предимство на платното. Специално обърнах внимание на този аспект от ситуацията. Защото детето се учи от майка си. На мен никога не ми е било проблем, когато не съм на пешеходна пътека да изчакам да минат колите и чак тогава да пресека. Не бързам чак толкова.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора