Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 49 отговора

Анкета

Изберете Вашия фаворит

 (Гласуването приключено: чт, 21 дек 2006, 17:25)
Въведи твоя глас

София

Мнения: 4 911
Моля, изберете Вашия фаворит и гласувайте.

Гласуването ще продължи до 21 декември.


мюриель


Кокоши му работи

Този разказ  е за птици,
но ще има и лисици,
за кокошки и за квачки,
за  пернатите  носачки
ще прехвърчат и петли,
тук таме  пера,  искри,
ще се леят сълзи птичи,
други ще се заобичат
и сред таз кокоша врява
нов живот се появява:
пиленцата припкат смело,
гордо майка им начело.
В курникът живот кипи,
днес  кокошите среди
се делят и прегрупират
и по клубове събират.
Но бедата все е тая,
че забравят най-накрая,
за лисицата лукава.
Но, читателю, не бива
ей така да се присмиваш
на кокошите заблуди.
Първо ги поопознай
и ще видиш, че и птици,
биват истински умници!
 

В нова сутрин над света
слънце весело изгря,
щом изгря и заприпича,
та животът се разтича
да се спретне за деня.
Утрото пристъпи смело
и към фермата на село,
слънчева ръка погали
кучето, овце и крави.
Топла ласка подари
на дървета и треви
и запъти се комай
право в птичия сарай.
Там не искаха да знаят,
че е слънцето изгряло.
Спорът бе от вечерта
и привършваше сега.
Изгревът смутено спря
пред кокошата вражда.
Две от личните носачки,
най-наперените квачки,
изтощени, изкълвани,
без пера и изтерзани,
водеха последен бой
пак за правото си кой
има повече влияние,
разум и образование,
кой е прав и кой е крив
сред кокошия елит.
Тук навреме се намеси,
щом храната им донесе,
тяхната стопанка мила
и разпръсна ги със вила.
Тъй спаси от изтребление
птичето си население.
Но, враждата не замря
в двата лагера затля
и сред крясъците 'Кой?!'
тръгнаха на водопой.
Клики, ложи и задруги
се изтъкваха в заслуги
кой как снася, мъти, люпи,
екнаха дебати люти.
И петелът се намеси
в таз война на интереси.
Две отлъчи, трета ритна,
после към стобора литна,
че от толкова задачи
пак го заболя главата,
покрай птичите интриги
бе пропуснал кукуригането.
Този пропуск бе обсъден,
порицан, след туй осъден,
сред  кокошите редици
дебнеха дребнави птици.
Философската дружина
се изтегли до комина
и обсъди с омерзение
тоз парад на оперение.
Някои скришом си напомниха
за подобни случки войнствени.
Други искаха наяве
да се вадят компромати,
щом е имало деяния -
нека има наказания.
Обществото бе смутено,
разярено, разделено,
и довчерашни другари
ритаха се кой де свари.
И навярно тъй безславно
би завършил този разказ,
ако в тази банда птички
нямаше добри душички.
Малка група сиви квачки
тръгна тихо по задачки,
тук наместиха крило,
там оправиха перо,
другаде организираха
връщане на перушината.
Другите  се позасрамиха
взеха да превързват раните
извиненията заваляха
вместо човка по главата.
Тъй мирът се възцари
пак в кокошите среди.
Пиленцата покрай майките си
припкаха и си играеха.
Слънчевият, хубав ден
влезе в курника сплотен.

Тъй завършва тази басня,
а за който не е ясно,
де лисицата остана
ще му кажем без покана,
че във птичата главица
беше нашата лисица,
дебнеща да стори зло
на другаря по перо.
И поука, ако щете,
може да си изведете:
Всички ние сме различни,
но сме част от ято птички
и до следващата битка,
можем да сме по-добрички.





Таня


За един глобален кошер ще Ви разкажа,
за едни пчелички, няколко осички,
но и стършелите няма да забравя.

В кошера килийките са най-различни,
според вкусовете на пчелите,
но пък винаги ще се намери,
недоволен и със куп проблеми.
Все килийките са малко,
все пищят че няма място.
И пчелите и осите искат май килии единични.

Имаме си и пчеличка майка,
строга, но пък справедлива.
Реда поддържа, тя горката, 
и за нещастие си повреди крилцата.
За това на помощ се притичват
неуморните пчели чистачки,
Яхнали метлите здраво,
те май най-обичат да разчистват.
В ръководството се подвизават
и преврати често преживяват.

В кошера пчелите рано стават
Малките на мира не ги оставят,
И за туй са толкоз нервни всички,
та изкарват си го чрез скандали. 
Тук проблеми, там сърдити
все някой нещо не разбрал е.
В кошера жуженето не спира
особено сеир, щом има.

При проблеми и тревоги страшни,
Всички дразги отминават
И дори да са обидени пчелите
в куп помагат на осите.
Кошерът във ритъм заработва,
за да подслади живота
на нуждаещите се пчели,
стършелчета и оси.

Извода от таз история, е че всички
можем да сме много по-добрички.
Добротата ни обединява,
и света по-сладък става.





secretgarden


Паячката срещнала една кокошка
и попитала я- Как да искам прошка
от мъжа ми и свекървата космата?
Съвсем ми се качиха на главата.
И искат малкия ми Страшимух
да бъде кръстен като свекъра- Лазюх
Не искам, но свекървата ме дразни
и дава на детето мухи мазни.
Аз казвам и "Недей !", а тя не чува,
куцука и на глуха се преструва.
Мъжа не си мръдва косматия крак,
а само се мръщи и суче мустак.
Съвсем ме хваща нервата тогава-
започвам да крещя и вдигам врява.
И дъра- бъра, дъра- бъра, дъра
и дъра- бъра, дъра, сто чадъра......
Кокошката разбиращо поклатила глава,
но както се досещате , тя не пасе трева
Погледнала я първо с лявото,
а после с дясното око
и без да мигне даже то
я клъвнала......

Поуката е ясна :

Недей да искаш тука мнение,
ако си нямаш подкрепление,
защото както казва леля Гошка-
"Кокошка няма прошка"

 Оправете коледното настроение
и пазете поведение




daffodil



Басня, адаптирана за камерна сцена


Първо действие
Бърлогата, около 18 ч.
Действащи лица: Стенли- лисугер на държавна работа; Стела- средностатистическа лисица, запазена за своите 34 години.

Лисугерът се връща от работа, събува се по средата на коридора, сяда на масата и се чеше.

            -   Стела, има ли ядене?
            -   Ъъъъ, има продукти за сандвичи, я намажи 3 филии. Нямах време да готвя, обаче на Полянката ми казаха страхотна рецепта за пиле с боров мед и люспи от шишарка.
            -   Да беше я пробвала тая рецепта, само си губиш времето на Полянката.
            -   Да беше донесъл пиле, като искаш да ядеш.
            -   Лисичетата спят ли?
            -   Не, у мама са. Късат ми нервите по цял ден. Писнало ми е от домакинстване, казвам ти. Егати слугинажа.
            -   А, няма ги. Я ела насам, да не си си къдрила опашката днес, по- бухнала седи.
            -   О, не, моля ти се, капнала съм!
            -   Все си капнала. Утре съм със същите чорапи, в знак на протест. Писна ми да спазвам хигиенни норми  с надежда да получа малко ласки. Ще ходя мърляв, поне да знам защо не е.а!
            -   Хахаха, колко си духовит, ще го разкажа утре на Полянката.
            -   А, има си хас! Ти с мен ли живееш или с ония фльорци от Полянката?!



Второ действие
Полянката, около 11 преди обяд на другия ден
Пълно е с всякакви женски животни, повечето с малките си, някои с плетки, фотоапарати, пазарски торби.

             -   О, Стела, накъдрена опашка много ти ходи, виж ми новата чанта от пера на червеношийка, а?    К’во ще кажеш?
             -   И моите обеци – от гущерови опашки, малко скъпички, но последен писък....
             -  Чудесни сте, момичета! Толкова сте красиви, страхотни цветови съчетания.
             -   Стелче, ти как си, как са лисичетата, Стенли?
             -   О, лисичетата вече броят до 19 на английски, развиват се много бързо на фона на връстниците си. Спокойни, ведри деца, цял ден рисувахме с водни бои. А Стенли доста работи, но снощи му сготвих пъдпъдъци с гарнитура, палнах свещи, малиново горско вино, едно- друго...знаете как е, хихик...Чудесен ми е той, извадих късмет със съпруг и с деца. Мислим да идем до една Тропическа гора на кратка ваканция, само двамата.
            -   Ех...
            -   Ахххх...
            -   Оххх...


Тук поуката каква е
лесно е да се узнае:
че мълвата във гората
и делата по къщята
често нямат допирателни
Важното е да сме обаятелни
и изкусно- описателни.




Алиса в огледалния свят


Малкото слонче с големите уши

/*Басня за един "редовен" потребител/

Живееше Малкото слонче с големите уши в Действителността.

Имаше нови обувки и обичаше да пие чай с приятелите си, обитаващи същата тази Действителност.
Естествено можеше само да си представи аромата на чая на другите, но това не го притесняваше, защото знаеше, че те имат силно развито въображение и то е също толкова реално за тях, колкото и те самите.

Ще ви издам една тайна: чаят на Малкото слонче с големите уши ухае на диви ягоди  .

Харесваше му да споделя Радостта си, а поводи за нея имаше често; но понякога му ставаше много тъжно, когато някои от приятелите му изпитваха болка или огорчение.
Хубавото на Действителността бе, че можеше да я погледне - отстрани, отгоре, отвътре - да я разтръска, за да намести разбъркващите се в нея Реалности.

Случваше се част от приятелите на Малкото слонче с големите уши да бъдат в лошо, бих казал "недспало" настроение... и тогава ставаше леко напрегнато - разменяха се недообмислени реплики и за негово най-голямо учудване - все се намираше някой, който да им отвърне и "веселбата" придобиваше застрашителни размери.
Говорещите искрено се обиждаха и приемаха Действителността за реална /в което няма нищо лошо, стига и тя да те приеме за такъв - а това не се случва никога /.

Други се настъпваха отчаяно по краката, за да застанат под светлината на прожекторите; някои имаха талант, други не... но Малкото слонче с големите уши обичаше да гледа представленията.

И все пак да пиеш чай с дъх на диви ягоди създава неповторима атмосфера в Действителността. Може би четящият тези редове ще предпочете друг аромат, кафе или дори стимулираща паметта напитка, но Малкото слонче с големите уши бе твърде скромно, за да си позволи подобна интерпретация на Реалността.

Най-голямо удовлетворение му носеше фактът, че част от обичащите да пият чай, притежаваха големи сърца и помагаха безкористно на имащите нужда от това. Малкото слонче с големите уши буквално се просълзяваше, когато ставаше свидетел на подобно благородство и се заричаше, когато има възможност да направи същото. Уви, до сега нямаше този шанс.

Вероятно читателят си спомня, че в началото споменах за новите обувки на Малкото слонче с големите уши. Един дъждовен ден те се намокриха твърде много и се разлепиха; то ги огледа съкрушено и се натъжи, защото нямаше възможност да си купи нови обувки, а идаваше есента. Сподели мимоходом на чаша чай със своите приятели от Действителността и легна да поспи уморено от дългия ден. Какво беше радостното му изумление, когато на сутринта откри, че някои от неговите приятели са решили, че имат излишни обувки и му ги подаряват от сърце.
Малкото слонче с големите уши бе безкрайно благодарно и винаги щеше да помни жеста им.

Да бъдеш част от Действителността си остава едно голямо и забавно Приключение!




Вечерница



Една лека здравна беседа

Имало едно време в една далечна планинска страна една матриархална крепост, наричана БГ Мамма. Летописците спорели в аналите как точно се чете името на крепостта – дали БеГе Мамма или БъГъ Мамма. При всяко положение имало натърване на Мто
На обитателите и управниците на крепостта им било все едно. Те намирали мястото вълшебно и това им стигало.

Управници на крепостта били Мамма и Татти. Всички знаели и за придворния магьосник със странното име Т3М4, който на магия държал крепостните стени прави и се грижел за всички сгради да си изпълняват функциите.

Освен главния палат, който бил обитаван основно от бъдещи и скоро станали такива майки, имало и още много кули, където се събирали по интереси. Най-посещаваното място било крепостната кръчма, наречена „Клюкарник”. Там се дискутирали най-различни теми, все на висок глас. Понякога не се изслушвали, стигало се до скандали и скубане на коси. Управниците, обаче следяли мълчаливо това поведение, защото знаели, че така се поддържа равновесието в крепостта и изпускането на пара било необходимо зло.

Обитателите били сплотено общество – когато някой страдал, гледали да му помогнат с добра дума, когато някой се нуждаел от съвет, винаги получавал.Но не се разминавало без пунически войни. Най-тежката битка била, когато се изострили различията между Карамелите и Биберонките. Тогава се наложило на магьоснка и управниците нда построят нова кула. Настанал мир.

Равновесие в климата на крепостта се опитвали да внасят и придворните шутове. Те били задължително мъже. Броели се на пръсти, но все пак ги имало. Имало доста странни птици между тях с крещящо оперение и дамите не знаели как да се отнасят към тях – с пренебрежение или с наслада.

Случвало се често обаче да забравят за какво са се събрали и наставали пак пунически войни за дреболии. Тогава тръгвала епидемия от болестта „Изтрещяване”. Най-често били нападани от нея покрай зимния сезон. Тогава на магьосника се налагало да взема крути мерки – вкарване в затвора, наречен „Бан” с доживотна присъда, или ако бил по-милостив, за няколко дни. Това се случвало при неособено прилично държане и словоблюдстване.

Всяка кула си имала свой управител. Много често обитателите не били съгласни с начина на управление на Модераторите, но нямало друг начин – някой все пак трябвало да въвежда ред сред 28 хилядното население на крепостта.

Някой се вземали насериозно и драпали нагоре жадни за власт. Други губели представа за истинската си личност и изпадали в депресия при всяка една забележка. Трети пък си правели непрекъснат карнавал – един ден груби и нетолерантни, на другия ден – хрисими ангелчета. Имало групировки между различните кули, понякога се стигало до войни – между новодошли и стари обитатели, между карамели и биберонки, интелигентни и не дотолкова, грамотни и уж грамотни, на можещи и на знаещи. Добре, че винаги намирали решение след изпускането на пара и крепостта все още стои на хълма.

Но всички тези крамоли тормозели сърцето на  Мамма. Тя залиняла, не ставала с дни от леглото. Никой не я виждал. Почнали да се чудят и да подпитват Модераторите дали знаят. Слухът пълзял и завлядал кръчмата и всички кули. Накрая Татти не издържал и споделил какво става с нея. Всички се затичали пред вратите на палата да носят цветя, подаръци, картички, мечета и други плюшени любимци.

Сърцето на Мамма се пробудило, съживило, възрадвало. Всенародната любов я стоплила и тя бавно, но славно оздравяла.
От този ден насам обитателите на крепостта били по-толерантни, по-готови да си помагат и свадите прекратявали на бърза ръка.
Настанал мир и тъй до днешни дни.

Поука – Здравето е най-голямото богатство, затова си пазете нервите и тези на околните и не влизайте във крепостни конфликти. Те са вредни за вашето здраве.




Анда



Имало едно време една баба, която воювала с календара. Ще кажете, всички баби воюват с календара, късат страници и гледат да се изкарат млади розови пъпчици, макар вече да са станали като онези розички в торбичките с потпури.

Но тази баба воювала със собствения си кухненски календар, който бил останал от студентската квартира на внука й и озарявал кухнята й с прелестите на "Момичето за август", "Момичето за септември" и най-вече, моля ви се, "Момичето за април".

Съгласете се (ако обичате), че "Момичето за април" не би трябвало да наднича изпод другите месеци и да пръска роса от цветето в косите си по бабиния тиквеник. Нито пък да се фука с красивия си кърмачески сутиен. За да не се чувства изтикана от собствената си кухня, бабата се заела да пече меденки, да разказва на внуците приказки и дори си изплела розови кюлоти с дантела. "Кой сега е номер едно, на-на-на-на-на", тананикала си бабата, докато вадела от фурната поредната тава. Но календарът я гледал неумолимо, сякаш не само "Момичето за април", а и всички останали девчонки се били наговорили да й се присмеят така, че чак фикусът й посърнал и едно листо пожълтяло, изсъхнало и окапало. Бабата го свила на пура и запалила. Димът я замаял.

Започнало да й се привижда, че самата тя е календарно момиче, момиче от друг календар, може би календарът на маите или ацтеките... или онзи календар, едновремешният, дето мерел времето не по месеци, а по отлитането и долитането на щъркелите, по сеитбата и беритбата. И както си мечтаела, заспала; заспала и засънувала, че виси на календара в собствената си кухня, заголила млечнобяла гръд, завила свилени бедра, виси и усеща как парата от тиквеника леко сбръчква хартията, на която е отпечатана, образувайки й невидим целулит... усещала как скоро времето ще премине и календарът ще се разлисти, как април ще се смени с май, май с юни... и с нея ще се случи онова, което се случва с календарите за отминалите месеци (в най-добрия случай, постелка за шкафа с брашното). И понеже било сън и можела да прави каквото си иска, тя накарала времето да спре, да се закове не в един месец, а в един ден, в един ден от април. Тя била момичето на април. На първи април.




Мамунката



Врабчо и Мравчо

Както си клечеше на клонака Врабчо
Зърна той забързан Мравчо.

Мравчо бърза, че в мравуняка премиера има – представление.
Генерална репетиция - няма място за издънка.
Репетира той по пътя, всяка дума с повторение
Че любимата му – Гвендолин ще го чака после вънка.

Само Врабчо дето мисли отвисоко с отвращение:
“Тези твари долу, дето ходят и се клатят,
и се лутат и се бутат, уж че ходят с направление
Мразя ги! Вечно разноглед ме правят.
 
Тези твари, толкоз малки, кльощави и жалки
Де се е събрала памет в тях
да запомнят стихчета римувани и песни?
Сигурно са много лесни тези мравешки пиеси.”

Конферансието пръв на сцената излезе,
Мравчо монолог от Шекспир произнесе
Аверът му оркестър струнен дирижира.
А малката му братовчедка след това със патос рецитира.

Врабчо както трупа злоба и омраза
След като видя туй чудо каза:
“Да... по-други са от мене мравките,
но любов и топлина излъчват те.”

Научете се, дечица, макар и някой по-различен,
заслужава уважение, защото чувства  и обича.
И към него с толерантност и търпение
Трябва да е пълно наш’то отношение.




chandra



Въображаемо интервю с един потребител на bg-mamma от мъжки пол
(показания на последния оцелял)

- Опишете се, моля със 2-3 думи!
- Е, не съм тарикат, но не съм и глупак,
според IQ теста съм средно умен,
ма не съм и нек'ъв муньо, все пак!

- А какво търсите в един женски форум?
- Само това, което е вътре - няма как,
толкова кокошки в един сайт затворени,
а петелът се е накокошинил, все пак! 

- Вашето мнение, да речем, за аборта?
- Абе вие всички още тънете в мрак -
секса вече си е за рекорда и спорта,
а има и презервативи, все пак! 

- А за кърменето, при това изключително?
- Не отричам, че към ц*ци имам мерак...
Да ги деля с няк'во бебе, ако е наложително,
съм съгласен, кърмата е вкусна, все пак...

- А за сладката професия домакиня?
- Мда, няма по-голям кеф за един моряк
да слезе от кораба, поошмулен и поосвинен,
а в къщи да го чака Пенелопа, все пак! 

- А какво мислите за изневярата?
- Скромно - пътнички много, и само един влак...
Трескам и бегам, без да повтарям -
и чуждите жени са хора, все пак!




Safo



БГ – Мамма*

Имало една измислена държава
със име кратко – БГ-Мамма.
Там обикновените неща
били със странни имена.
Например всички жители,
наричали се потребители,
а кметовете – модератори,
монарсите – администратори.
Когато някой там не е желан –
налагали му БАН.
Банът има сила на печат,
ударен във паспорта с черен цвят.
Но стига съм ви занимавала със управлението,
да видим как живее населението.
В зависимост от броя мнения,
тук има разделения.
Едни Новаци се наричат
и от всичко най-обичат
да мрънкат, че не са добре приети
и че на тях не им се давало съвети.
Други пък са Потребители със стаж,
на тях носът им е на другия етаж
и повечето имат мощно лоби
да се подкрепят – туй за тях е хоби.
Тук има даже Ветерани стари,
преди нанасяли си люти рани,
но по-ниски днес са от тревата –
за тях позната е Играта.
Сега те идват тук за развлечение
и  да споделят по някое вълнение.

Но има нишчица една,
която свързва ги в таз страна -
България на всички е в сърцата,
макар че някои далече гледат си децата.

Но таз държавица забавна,
тъй като е виртуална,
Дядо Коледа не посещавал
и подаръци не давал.
Решили няколко Потребители,
писмо да пратят, а пък видите ли,
може старецът от тук да мине,
да ги зарадва посред зиме.
И тъй – един е-мейла му открил,
а друг – писмото съчинил.
Трети, вместо карта линк му сложи,
че Рудолф да не се изложи
и да прескочи БГ-Мамма,
подаръци за тях да няма.
Изпратиха писмото те
и пръстите на двете си ръце,
стиснаха със нетърпение,
дано да имат посещение.

В Лапландия компютърът щом включи,
писмото Дядо Коледа получи.
Прочете го, и се почеса –
“От де ми знаят тез адреса!”
Но после му се проясни,
че беше пускал го във сайтове едни
на разни джуджета безработни,
на майсторлък и труд грамотни.
Така открили му адреса,
Щом оставя го във нет-а!

Дядо Коледа, все пак, реши,
държавата да посети,
пък и не ще се затруднява много,
едничко КЛИК – и всичко е готово!

 И тъй …
Щом Коледа дойде,
старецът чувала взе,
постави мишката на линк-а
и в БГ-Мамма той пристигна.
Огледа се и тръгна той полека,
по първата пътека.
Тъй стигна до града,
наречен кратко – Правила.
Но пусто беше там, защо ли,
нима тук никой не говори?
На дядото му се доплака,
щом разбра че никой не го чака.
След като се поуспокои,
реши той другаде да провери.
Чу страхотен шум и врява,
Господи, какво тук става!
Смутен и плах пристъпи бавно,
че става нещо – туй е явно,
чу някой да се пазари,
а друг подвикна – “Я се засрами!
Обувки скъсани продаваш
и лъжеш без да се смущаваш!”
Гласът не му остана длъжен: “Я мълчи!
Щом стоката ми не харесваш ти
във магазина бързичко иди
и от там си я купи!”
     
Уплашен Дядо Коледа си каза:
“Не, тук не ще да вляза!
Какво е туй? Какъв е тоз змиярник?”
Тогаз прочете – Продавалник!
- А, ясна работа – не чакат мен -
въздъхна белобрадко поуспокоен-
от мойте дарове тук нужда нямат,
ще си вървя, а те да си продават.
     
Подмина и табелата голяма,
където пишеше “Красива мама”.
“Не бива, помисли със вълнение,
да се подлагам аз на изкушение.”
На “Татковци” вратата леко се отвори,
погледна плахо … и се ококори,
какви са тез нецензурни слова,
какво говорят … ужас … срамота!

Щом стигна до вратата “Хоби”
чу някой тихо да говори,
за фотошоп, картини и цветя,
за плетки и за други нещица.
Е, стопли му се най-подир сърцето,
зарадва се и каза: “Ето,
тези мили дами със вълнение,
ще ги даря със вдъхновение.
Това за тях ще бъде моят дар
да творят със устрем и със жар!”
     
Затвори творческата им врата
и пред “Нашите деца” се озова.
Тук разговорът се върти
около детските беди –
“Дали е рано за гърне?”
Кажете - да или пък не?”,
“Разбира ме, но не говори?”,
“Със мене постоянно спори!”,
“Не иска нищо да яде!”,
“Кажете име за момче!”.
   
- Е, тука за подарък знам,
какво на майките да дам!
Търпение им трябва само,
за да расте детето им голямо!
     
До болните деца щом спря,
сърцето му се разтуптя,
дари им много здраве и късмет,
животът да им стане лек.
На майките им - много сили,
да правят те децата си щастливи,
и тихо промълви това:
“За тях ще има чудеса!” 

През “Самотните родители” щом мина,
дари ги с нежността на длан любима,
а на почернените майчини сърца,
изпрати много топлина.

На бебеискащите даде обещание,
че ще се сбъдне тяхното желание.
Кърмачки с некърмачки помири
и тъй страната се успокои.
В готварския – по щипчица подправка
раздаде той на всяка кулинарка
и каза им по две-три тайни
за ястия на вкус омайни.
     
Щом стигна пред врата “Движение”,
потръпна във безмълвно възхищение,
протегна към чувала със ръка,
а после рече: “Не така!
Тук нуждата им е голяма, знам
и всичките подаръци ще дам!”
И щом видя усмивките щастливи
по лицата на децата мили,
Дядо Коледа разбра сега,
че туй що върши не е само работа.
Че радост няма по-голяма от това,
да промениш нелепата съдба,
на тез, които са лишени от любов
да стоплиш и за миг живота им суров.
     
По БГ-Мамма пътищата продължи да крачи
мислейки, че свършли са всичките задачи
Учуди се, душата му се сви,
щом неотворена врата откри.
Подаръци той нямаше си вече,
смутено позамисли си и рече:
“Клюкарник – тази думичка не знам,
а и подаръци не мога да им дам,
но ще ги развеселя поне,
тъй празникът ще мине по-добре!”.

 А Коледа каква пък тук цареше!
Един подаръците си редеше,
други гледаха със възхищение,
трети – със неодобрение:
“Защо вий даровете мерите си тук,
за тях не сте положили частица труд!”
Четвърти викна силно: “Я, кажете,
кого харесвате и моля, посочете,
със имена, че иначе не зная,
кои са ми приятелите най-накрая!”
     
И колкото да ви се вижда странно,
на Дядо Коледа му стана тъй забавно,
че взе решение не много мъдро –
ще остане тук за дълго!

И за да не кажете сега: “Сафо,
туй басня ли е, или пък какво?
Поуката къде тук дреме,
защо загуби ни ти толкоз време?”,
ще кажа в заключение,
на своето творение,
че в БГ-Мамма, таз страна измислена,
намира всеки свойта истина –
някои отварят си устата,
други - съвети търсят за децата,
трети красота създават,
но всички тук се забавляват!

И, драги ми съфорумци, помнете,
че Дядо Коледа е тука вече,
под всеки ник, той може да се крие,
подарък искате ли вие?
Той гледа кой къде се подвизава
и тъй подаръците ще раздава!

*Всички прилики с реални лица и събития са случайни!



Assinka



Кравешка задруга

В нашия краварник стар
имаме си нов другар -
крава - мила и приятна,
мъничко неадекватна.
Не в час с новите тенденции,
но и с множество претенции -
под час тя вимето предлага
със времето си, за да разполага;
захранва рано със трева,
пои телето със вода...
Уж търси съвети от другите крави,
а слуша майка си какво да прави,
а тя всеки ден по телефона звъни -
"Време е с люцерна да захраниш ти!"
"Как, бе майко, люцерната е вредна
може на детето да му е за последно!!!"
Изпадна кравата във притеснение
и в депресивно настроение.
Млякото драстично намаля,
телето гладно замуча,
започна нощем да се буди...
Що да стори? - наш'та крава се зачуди.
Намери решение - в краварника стар
появи се на другия ден ВЕТЕРИНАР!
Прегледа телето и заключи вещо:
Ще трябва да даваш добавка - Човешко!
....................................................................
Другите крави в протест замучаха,
настана война под познатата стряха.
И новата крава се врътна обидено,
взе си теленцето и си отиде.
Техните съвети не бяха за нея,
за всичко тя имаше свои идеи,
свои разбирания и възприятия...
за "четящите крави" съвсем непонятни.
Този Краварник не беше нейното място.
Не се върна повече - това е ясно!

Поуката от тази история в кравешки стил - Не си ври рогата там, където няма да ти помиришат опашката!
или - БГ-Мамма има нужда от всеки свой потребител! Всеки има опит и идеи, ценни за някой друг. Глупаво е някой да се чувства отблъснат само защото има различно от "общото" мнение.



Veselushka



ЛИСАНА КАЛПАЗАНА

Искам нещо аз да ви разкажа
За да ви покажа
Случки от живота най-реални
И събития не дотам идеални

Живяла нявга рошава Лисанка
На китна слънчева полянка
Обичала живота, полята, гората
И често си мързелувала из нивята.

Имала тя нрав неспокоен
Но водела живот достоен
Обичала да си угажда,
Каквото хапне-все и се услажда.

Харесвало й да я уважават
Желанията да й размножават,
Да се облича спретнато и чисто
.....очаквало я бъдеще лъчисто.

И тъй през летен слънчев ден
Тя срещнала един Лисан смутен
И пламнала веднага между тях искрата
.......започнала ИГРАТА.

Залюбили се закачливо
Очаквало ги бъдеще щастливо
Безумно влюбили се те
....и си направили дете.

Заживели в сговор и честито
Лисанка някога поглеждала сърдито,
Но Лисан винаги прощавал
И никога не задълбавал.

Но не щеш ли през една студена зима,
Когато Лиска се чудела какво още да има,
Седнала на компа и по Интернет
Запознала се с Лисун напет.

С думи най-прекрасни и сияйни
Пращал й  Лисун ес-ем-ес-и омайни
И на припек сред гората
Между тях пламнала искрата.

След седмица страсти безумни
Двете главици умни
Взели решение да избягат
Вместо в ай-си-кю-то локуми да разтягат.
Взели и детенцето мъничко
Да не е без майка си самичко.

Изминали седмица, две
Малкото започнало да реве:
“Мамо, мамо тати къде е?
Кога ще дойде да ме вземе?”

Поразмислила Лисана
“Леле, каква съм калпазана!
Какво аз сама си сторих?
Защо с никой аз не поговорих?
Та аз Лисан обичам
А след Лисун да тичам!
Ще взема срам не срам
Да се върна при Лисан!
Но Лисан дали ще ме приеме?
Ще иска ли отново да ме вземе?”

Бързичко багажа си събрала
При Лисан с детето се прибрала.

А Лисан бил толкова озадачен,
Толкова угрижен и смутен
Излакал три ведра сълзи,
Но той бил свикнал да мълчи.

Ще успее ли Лисан да й прости?
Ще може ли и това да премълчи?

Това още никой неможе да каже,
Само времето ще покаже.

Какво е нужно за да се решиш
Семейство и дом да разрушиш?
Глупостта човешка покой не знае,
Но никога не е късно човек да се покае.

И накрая .........съвет приемете!
Обичайте се лудо и безумно
И правете компромиси разумно!



teo7777


 Кошутата и болното еленче

Ще ви разкажа за една гора,
далечна много, много била тя,
живеели си там животни всякакви,
без проблеми, кой знае някакви.

Но случи се веднъж беля...........,
едно еленче мъничко се разболя,
и майка му се втурна през глава,
да дири помощ, в дивата гора.

Но всички бяха тооолкова заети,
улисани в проблемите си, клети,
за чубричка бе тръгнала Мецана,
рано, рано, още отзарана.

А Вълчо, пък с брашно, омазан цял,
немил-недраг, се скиташе тъй бял.
Кума Лиса, пък си имаше проблеми,
с хитростите си направи, тя бели големи.

Доктор Га, с Гъбарко се червеше,
и зает премного, с лудориите му беше,
таралежите с луда жар,
мажеха училището с вар.

Тъй в голямата гора,
всички имаха си грижи, да.
А, майката на болното еленче,
остана си съвсееем сама..........

Погрижи се за рожбичката си една,
тревичка прясна й набра,
и болното еленче, за радост
най-голяма, взе че оздравя.

И рано, рано, заранта,
макар и уморена от нощта,
със свита от тревоги, майчина душа,
на разходка го изведе тя.

Но на полянката, сред гъстата гора,
под кестена вековен, що видя,
лисанче мъничко, и за беля,
краченцето си бе ударило, каква беда.

На помощ, тя му се притече веднага,
лисанчето прегърна и сама,
краченцето превърза му с липа,
и бързо, бързо го занесе у дома.

Кошутата бе майчица добра,
и ласкави и нежни песнички му пя,
макар да имаше си грижи и сама,
над малкото лисанче, като родна майка бдя.

И в този миг довлече се Лисана,
припряна, притеснена, запъхтяна,
след нея идеха децата,
и всичките животни, от гората.

Мълвата бързичко разнесло бе врабчето,
че Кума Лиса си загубила детето,
кумичката я знаеме, че е устата,
и врява беше вдигнала до небесата.

Лисанчето си щом видя,
прегърна го, зарадва му се много,
и без да каже нищо, тръгна към вратата,
забравила за думата, Добрата.

А на животните отпред, що бяха
Мецана, Вълчо, Зайьо, Ежко,
историята Бухала разказа, и тежко
въздъхна, а после мъдро каза:

- Детето на Кошутата бе болно,
и търсеше съвет и дума блага тя,
но никой не намери време,
да й помогне в нейната беда.

Тогава сепната лисана спря,
и рече, грешката си щом съзря:
- А за помощта ти, въпреки това,
БЛАГОДАРЯ, ти даде ни урок, по доброта.

Поуката съм сигурна, че ви е ясна,
затуй тук свършва, тази басня.
 



Без заглавие..............

Тихо, тихо стъпвам,
в нощта, аз мълчешком,
и леко се промъквам,
душата ми самотна, търси дом.

Открих бебрежен свят,
богат и необятен,
в който вихри се въртят,
от чувства, свят за мен понятен.

Намерих нежност, топлота,
намерих щастие и радост,
намерих болка и тъга,
намерих, туй що е младост.

Във вихър чуден и безумен,
въртят се всякакви съдби,
свят чаровен, шарен, шумен,
с натежали клони, плачещи върби.

С нетърпение се втурвам там,
веднага, щом намеря време,
богат с приятели е този храм,
и там намирам, лек за всяко бреме.

Тихо, тихо стъпвам в нощта,
и търся отговор в мен,
ала от страх потръпвам,
омагьосана и в пълен плен.

Страхувам се защото знам,
че туй е свят като галерия,
а аз съм малък и нищожен плам,
от тази вихрена феерия.

Не очаквайте поука,
и басня също няма,
не ще намерите я тука,
а само форумът ни БГ-Мама.




SheDevil



Форумски арт

Откак` събрах се с тези хора,
и подкрепата познах,
някои пишат и мърморят,
с други от сърце се смях.

Някой сладкодумник
в нещо ще ме убеди,
друг пък, виждаш ли,
по-хитър е твърди.

Други на светци се правят,
само поучават,
но в крайна сметка,
"банче" получават.

Трети пишат и превеждат,
тихо стихчета подреждат,
правят чудни календари,
фотошопски материали.

Съфорумки любими,
тук вий сте моите роднини,
нова клюка да науча,
с вкусна гозба да сполуча.
Помежду си - мили, неспокойни,
пред другите - буйни, непокорни.

Всяка вика: "Аман, не мий` на хала..."
обаче тайно се надява,
съветче ценно да получи,
лекче ново да научи...

Съвет ли търсиш тук се спри,
успокой се, прочети.
Без съвет другарски,
светът ще натежи,
с капчица надежда,
по-леко ти е в тези дни.

В тез` думи подредени,
поуката каква е,
мили майчета засмени?
Ясно е като зората,
съвет ли търсиш,
включваш се в "тайфата".

Май че дълго се получи,
перота чак запуши...
Чест на вас, добрите хора,
сбрани тука в този форум.

Това ще кажа,
и с туй ще свърша,
че нова "линкче" аз научих,
и отива да разуча.
Очите детски жадно чакат,
да се престраша да "забауча".




catch



На засмяната поляна срещнали се Вълчо и Мецана и обсъдили горките колко лоши са змиите .Минало известно време налегнало Мецана тежко бреме ,болест лоша я споходила - нито яла нито ходела. Змиите бързичччко разбрали после тайно се събрали от отровата си дали. Лек направили от нея.
Изводът какъв е тука - направете си поука. Никаква измама няма -животи спасява БГ-МАММА.








Макар че някои от произведенията не са точно басни, съм включила всички в гласуването (само авторските произведения). Надявам се никой да не е против това - все пак конкурсът е за забавление и идеята му е да допринесе за повече усмивки преди празниците.

Цитирай


Мнения: 1 629
За Дафодил е моят глас Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 890
 Сафооо smile3501 smile3501 smile3501
Цитирай

София

Мнения: 2 534
 teo newsm18, teo newsm18 newsm18 newsm18, teo  newsm18 newsm18 newsm18
Цитирай

Springfield, VA

Мнения: 5 625
За Мюриелката гласувах  Very Happy
Цитирай
SheDevil  Peace
Цитирай

London, UK

Мнения: 706
За daffodil са моите  smile3501
Цитирай


Мнения: 6 026
Аз за себе си гласувах......щях за Сафо........но много изоставам и затова...... Whistling
Цитирай


Мнения: 1 174
Ей страхотни творения.  Love Всяка една от вас заслужава приза  Peace
Цитирай

Abu Dhabi

Мнения: 7 987
мюриель ми е фаворит още от първото прочитане.
Цитирай


Мнения: 1 143
Сафо  newsm10
Цитирай

tardis

Мнения: 328
Сафо!
Разчувства ме Love
Цитирай

Варна

Мнения: 1 191
Искрено блаодаря на гласуващите за мен.
Аз гласувах за Мюриел по убеждение, не за да и върна жеста.
А, и...няма да карам роднини и приятели да се регистрират заради конкурса. ( SheDevil  Wink )
Цитирай


Мнения: 4 320
мюриель  Peace
Цитирай

In the world of miracles...

Мнения: 1 884
Искрено блаодаря на гласуващите за мен.
Аз гласувах за Мюриел по убеждение, не за да и върна жеста.
А, и...няма да карам роднини и приятели да се регистрират заради конкурса. ( SheDevil  Wink )

daffodil - не смятам че тук е мястото за някакви обяснения, а също така не смятам че дължа на някого такива. Pagan е снаха ми, както е видно не е регистрирана сега.  Използва форума за собствена информираност, понеже също е майка. Не е много на ти с интернета и компютрите.  Не вярвам ти да караш роднини да гласуват за теб, защо смяташ че аз го правя?
Дори и да съм го направила, не виждам какво трябва да те дразни това. Не съм правила агитации из форума, участвах си напълно честно. Смятах че ме познаваш достъчно добре, за да прецениш че участвам заради веселбата и самата идея, а не заради подаръци, но явно съм грешала. В този смисъл се отказвам от участие в конкурса.
« Последна редакция: сб, 16 дек 2006, 19:45 от SheDevil »
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 49 отговора