Можем ли нещо да направим?

16 дек. 2006, 15:50 ч.

Мнения: 1 652

Това е постинг на ДарзаМен от който вземем повод за тази тема. Но понеже не искам да цапотя хубавата друга тема, в която тя го беше написала, реших да отворя нова.
Цитат
ДарЗаМен, не искам да те обърквам, но аз бих си затраяла. Току виж им припомниш с какво могат да ти усложнят живота. Аз не знам коя наредба или правилник урежда това уведомяване на БМ след делото и има ли такава?

A! Ей затова иде реч! Защо трябва да ни усложняват живота? Може да звучи наивно, но не мога да преглътна тези моменти. Разбирам да съм тръгнала да им искам някаква облага, предимство, екстра, било материална или друга? Пари ли искам на държавата? Къща, доходна работа? Безплатно парно???

Дарена, знам, че е в наш интерес да си трайкаме, обаче лоша пътека очертаваме с това ни мълчание. Не може желанието да поемеш грижа за едно или повече деца, да продължава да бъде третирано като например да закупиш общински имот на ниска цена...

Викам си, айде стига са ни възпрепятствали! Защото, ако имаше малко по-сносен подход към хора, които не винаги и не задължително са проспериращи материално, и следователно те си знаят какво им коства подобно начинание, може би щяха да бъдат стотици, хиляди повече, а децата нямаше да седят по домовете. А може би това е проблема? Може би някой се нужаде от деца в домове за медико социални грижи???

А после ще пишем за ползващите "втори" начин за сдобиване с дете и за моралните устои на обществото...

Оплесквам темата...пардон!

Съгласна съм да не си траем. Но ако нещо ще правим ,то не така. Защото в момента в който си уязвима, заради детето те наистина могат да ти стъжнят живота мила, а не ми се иска. И отгоре на това- нищо няма после да се промени.
Не е в наш интерес нито на децата да си трайкаме, но това което можем да направим е да бъде по - организирано , а не инцидентна борба на една от нас.
Много пъти съм се питала - какво можем да направим?За да се промени закона в интерес на децата наистина. Аз не се сещам. Някога сме объждали тази тема. Но оттогава във форума влязоха много нови момичета. Може някоя от вас да има идея или просто идеята да се роди в дискусията ни.

Последна редакция: сб, 16 дек 2006, 15:59 от darena

# 1 18 дек. 2006, 20:28 ч.

Мнения: 1 843

Пак съм "токата и фуга", т.е. набързо, обаче не мога да те гледам сама в тази тема! Wink

Знае се, че не съм юрист, нито съм феномен в организираните действия, обаче по човешки виждам някои ситуации така:

В интерес на детето, за което най-важно е да отрасне с биологичната си майка:

1.   Срока за отказ от родителски права в след родилния период да бъде от порядъка на месец.

2.   Ако поради затруднения от някакво естество, БМ избере да остави детето си за отглеждане в ДМСГ, да й бъде предоставена тази възможност, без да дава отказ от родителски права, при следните условия:
-   да посещава детето си поне веднъж месечно
-   при липса на интерес и посещения в 6 поредни месеца и при наличието на информация на БМ за причините (БМ за целта трябва да подава точна информация при всяко посещение за актуалния си адрес), автоматично детето да бъде вписано в регистрите за осиновявания и документите му оформени по подходящ за случая начин.

3.   При невъзможност на БМ да отглежда детето си поради финансови причини, да бъде определена сума за подпомагане, равна на сумата заплащана на приемните семейства за отглеждане на дете. (Това може да позволи на доста майки да задържат децата си. Една приятелка изказа предположението, че ромите тогава ще раждат още повече…и аз запецнах. За това, наистина нямам готов отговор.).

4.   Тази точка е в подкрепа на казаното от Венециас: Намирам за особено жестоко към децата да бъдат запознати с хора, представяни им като родители, с които да създадат емоционална връзка и после внезапно да бъде прекъсната, било заради появата на БМ, било поради някакви фактори от бюрократично естество. В следствие, на което уведомителното писмо в периода след делото е някакъв абсурд от странно изтълкувана грижа за детето! Такова уведомление е разумно, единствено и само в периода преди да се осъществи среща между осиновителите и детето, т.е. непосредствено след като детето е било предложено за осиновяване.

# 2 18 дек. 2006, 22:38 ч.

Мнения: 677

Съгласна съм с вас и с идеите ви,но толкова неуредици има дори за самите деца от домовете,камо ли,че някой чиновник(с етика и емоции от бюро) би разбрал нашите идеи.
Понякога си мисля,че предлаганите закони преди да се одобрят ,трябва да се консултират с хора преживели емоцията на ситуацията,премислили всичките-да и не,осмислили минало,настояще и бъдеще.
Както се казва Нова година-нов късмет,дай Боже и за децата на България.
Бъдете здрави и търпеливи.

# 3 21 дек. 2006, 21:38 ч.

Мнения: 367

За съжаление, мисля, че нищо не може да се направи, докато някой от законодателите не преживее нещо подобно. Ако това , което съдията ми каза е вярно, то тогава всяка Б майка може да отиде и отвори досието и да види кои са осиновителите, къде живеят и къде работят и изобщо да прочете целия социален доклад. Това не може да е справедливо. Нито да е в защита на интересите на детето.

# 4 22 дек. 2006, 06:31 ч.

Мнения: 1 652

orange72, в случая с твоя съдия си мисля, че може да се направи нещо. Не съм на ясно какво, но мисля че donna е юрист, дано се включи. Аз също ще попитам адвокат - моя близка.

Причина:

Причина: