Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Кърмене и захранване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора

В приказките

Мнения: 803
Вече и аз мога да се похваля,че имам изключително кърмено бебе-6месеца и 7дни.Постигнах това,благодарение на моята педиатърка и благодарение на всичко,което съм изчела тук-библиотеката,форумите и съветите на някои от вас,когато съм се колебаела,страхувала или не съм знаела какво да правя в определен момент.Казах постигнах,защото ми беше трудно да убеждавам всички мои близки,че бебето ми може без ВОДА,сокчета,пюрета и каши.Най-много зор видях със съпруга ми,но след няколко стотин опита от негова страна да предлага вода на бебо,които бяха пълен провал,най-накрая се реши да се довери на майчиния ми инстинкт и на някои неща,които почти насила го накарах да прочете от тук,за да се успокои и да повярва в ЧУДОТО.Защото при условие,че сме отгледали двете си деца с АМ по старата българска схема,сега на всички им се струва чудо невиждано,че едно бебе може да наддава по близо две кила на месец само от кърма.Но...доста хора,ме гледат скептично вече,че още не съм захранила и то визирам майки,които уж са съвременни и разбиращи.Собствената ми майка мисли,че кърмя толкова дълго,защото ме мързи да приготвям разните пюрета и каши,които според нея задължително се дават след третия месец,свекърва ми намеква деликатно,че съм се вманиачила вече с това кърмене и че го правя,защото не ми остават време и средства от другите две,за да купувам на изтърсачето,това,което съм давала на батковците му. Mr. GreenА това не е така,мога да ви гарантирам и още нямам никакви намерения да захранвам,защото моето майчино усещане е,че бебчето ми още няма нужда от захранване и не проявява никакъв интерес към нещата,които ядем ние в компанията му.Не е задължително да захранвам,нали?Има време и съм сигурна,че моето съкровище само ще ми подскаже кога е готово да яде нещо различно от моето вълшебно мляко.Наистина за него то е такова и заради АБКМ,която се прояви в третия месец и още ми се свива стомаха като си спомня картинката в болницата и това,което му причиних уж без да искам,но за една майка според мен такива оправдания са нелепи.И тъй като много се отплеснах искам да кажа на целия свят,дори да изкрещя,че кърмя бебето си,не защото ме мързи,не защото съм се вманиячила в това,а защото знам,че това е най-доброто за него,панацеята,водата,храната,ласката,обичта,всичко...Ще кърмя докато мога и докато той иска,ако ще папата да дойде и да ни направи челна стойка в хола,ние с мъничето няма да му обърнем внимание,защото ще сме заети с кърмене,с това вълшебство,с тази красива магия.Благодаря,ви че ви има...  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 301
Прочитайки заглавието, отворих темата ти малко войнствено настроена. Но поста ти ми обърна настроението на 180 градуса. Smile

Поздравления за успешното кърмене и най-вече за смелостта да се оставиш на майчиния инстинкт да те води, макар и да си отгледала 2 деца по други предписания.   bouquet  Успешно преборване с АБКМ ви пожелавам.  Hug
Цитирай

София, Младост 2

Мнения: 8 219
И мен заглавието ме подведе Mr. Green
Браво на теб за 6-те месеца изключително кърмене - наистина се изисква много убеденост и мотивация, за да се справиш, особено при наличието на различен предишен опит х2 и съответните колебания и противопоставяне Very Happy Но аз самата знам точно колко се променят нещата и нагласите покрай кърменето и затова напълно споделям емоциите ти Love
Бързо да минава непоносимостта към млякото Very Happy
Цитирай

Габрово

Мнения: 631
и аз си помислих че "някой ще ни говори че ни мързи да си гледаме децата както трябва "
супер правиш
 Peace
Цитирай

Анкх-Морпорк

Мнения: 3 363
На "многознайковците" отговаряй: "Нито мързел, нито пристрастеност, кърменето е естествено, полезно и дава най-доброто на бебето ми"

  bouquet  за теб Smile
Цитирай

Банско

Мнения: 2 829
Ами, аз да си призная-мен си ме мързи, а май съм и малко пристрастена, а и смятам че мога да си похарча парите за по-полезни неща от пюрета Mr. Green
Но не виждам нищо лошо в това, след като съвпада с убеждението ми че е полезно за детето ми.
Защо трябва да ми е трудно, като може да ми е лесно Mr. Green
Желая ти бързо да израстете проблема АБКМ и да ти е живо и здраво изтърсачето  bouquet
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
Много бойко заглавие с много мил завършек! Smile Много обичам да чета такива истории!
Цитирай


Мнения: 379
Уф,аз съм от мързеливите  Embarassed Но не това е основният ми мотив, де Smile както всички вас,вярвам,че правя най-доброто за детето си  Wink
Цитирай

Варна

Мнения: 942
  bouquetПоздравления за успешното кърмене  bouquetИ все така да продължавате!
Уф,аз съм от мързеливите  Embarassed Но не това е основният ми мотив, де Smile както всички вас,вярвам,че правя най-доброто за детето си  Wink
И аз така Embarassed
Успешно преборване с АБКМ ви пожелавам.   Hug
Цитирай

София

Мнения: 4 181
И аз съм от мързеливите, а напоследък ми се струва и от пристрастените. защото въпроси като този "докога ще кърмиш" ми се струват просто абсурдни и съвсем ненавременни Mr. Green
Поздравявам те за упоритостта и аз срещнах доста неразбиране в началото , но  с повтаряне до втръсване се постига много Wink
Успех в преборването на алергията, а междудругото какво толкова е станало?
ако ти се пише де, от млечните, които ти поемаш ли?
Цитирай

В приказките

Мнения: 803
Когато беше на 3 месеца му дадох 50 мл.Аптамил,и сега като се замисля и аз не знам защо така сглупих.Точно след половн час личицето му започна да става на малки червени петънца,за които си помислих,че най вероятно са от претопляне.Докато му сваля всички дрешки(така правя като му стане нервно)петната се бяха разпространили по коремчето.В разстояние на още половин час вече лицето му подпухна и ушите му станаха двойни и клепачите почти затвориха очичките му.Беше привечер,звъннах на личната и отидохме при нея вкъщи да го види,но докато пътувахме натам аз знаех какво съм направила и плачех в колата като непрекъснато повтарях на съпруга ми-отрових си детето,как можах.Тя като го видя дори не искаше да губи време с прегледи,а само написа един талон за хоспитализиране и ни прати в детското.А между другото положението ставаше все по-зле и по-зле.Бебчето ми вече почти не можеше да диша,и лицето му се беше деформирало,поне на мен така ми се стори.Дежурната лекарка тогава каза,че за пръв път вижда такава реакция с такива сериозни последствия.Направиха орбазон и калций венозно,снимка на бял дроб и система с глюкоза.Имам две деца,но никога не съм преживявала такъв ужас,за миг си мислех,че губя бебчето си и като виждах цялата тази суматоха,как изведнъж се насъбраха сума ти доктори и всички тичаха и нямаха време дори да ми обяснят какво точно става.Но аз знаех,че е страшно сериозно и докато детенцето ми пищеше в манипулационната,заобиколено от сестри и лекари,аз си биех главата в стената отвън в коридора(не ми разрешиха да стоя при него).Трудно успяха да му намерят вени по ръчичките и сложиха абоката в крачето,вързаха го за леглото и изкарах най-дългата нощ през живота си-в плач,обвинения,и знаете ли-аз му се извинявах,че съм му причинила това и очаквах да видя в малките очички,че не ми се сърди,целувах крачето и дишах в него,за да не му настине,защото беше хладничко тогава и нямаше как да го завия от системата.Оправи се за няколко дни и ни изписаха,но аз още не съм успяла да забравя и да се отърся от вината и от този неуписуем страх,че можех да загубя бебчето си и да съм виновна за това.Извинявайте ако съм ви отегчила,но това е нашата история с алергията.Ето защо не искам да захранвам още с нищо,стомаха ми се свива като видя кутия с АМ в магазините,скоро купих безмлечната оризова каша на хип,направих малко и после я изипах в мивката,а кутията хвърлих в коша,треререйки.Много важно,ще устискаме още малко и без каша,нали?И все си повтарям,че има време и съм сигурна,че този път не греша Praynig
Цитирай

София

Мнения: 667
лилиана с този разказ едва ли можеш да отегчиш някой. Аз лично се разплаках..
Продължавай да следваш майчиния си инстинкт и не гледай назад. Желая ви много здраве!

Иначе и аз не съм мързелива, но виж пристрастена може би да. Във всеки случей съм странна в очите на близки и приятели, но вече хич, ама хич не ми пука за тяхното мнение.

А според мен като решиш да захранваш по-добре да е с домашна каша - поне ще си сигурна какво точно има вътре  Peace
Цитирай

на запад

Мнения: 2 614
Ох, Лилиана, и аз като прочетох заглавието и влезнах, за да проверя този път, какво са измислили противниците на кърменето, а то какво се оказа...
Разказа ти беше потресаващ, радвам се, че всичко е приключило за теб и бебо!
Сигурно ти е било трудно в онзи момент, в болницата... Сега вече се чуства, че си спокойна, решена да "докараш до край" започнатото  bouquet. Поздравления! Hug
Приятно кърмене, и това че не бързаш да захраниш, въобще не е проблем. Много майки тук са избрали т.н.ар. "педагогическо захранване" и децата им са живи и здрави...
Ако искаш потърси и прочети темата на Деметра за Риско-Бориско - един малък сладур с 2-ма по-големи братя, и той захранен по същия начин!
Поздрави и успех!  bouquet
Цитирай

dimitrovgrad

Мнения: 22
Направо се разплаках.Ти си страхотна,невероятна и най-добрата мама.Давай така.
Цитирай

Варна

Мнения: 869
Когато беше на 3 месеца му дадох 50 мл.Аптамил,и сега като се замисля и аз не знам защо така сглупих.Точно след половн час личицето му започна да става на малки червени петънца,за които си помислих,че най вероятно са от претопляне.Докато му сваля всички дрешки(така правя като му стане нервно)петната се бяха разпространили по коремчето.В разстояние на още половин час вече лицето му подпухна и ушите му станаха двойни и клепачите почти затвориха очичките му.Беше привечер,звъннах на личната и отидохме при нея вкъщи да го види,но докато пътувахме натам аз знаех какво съм направила и плачех в колата като непрекъснато повтарях на съпруга ми-отрових си детето,как можах.Тя като го видя дори не искаше да губи време с прегледи,а само написа един талон за хоспитализиране и ни прати в детското.А между другото положението ставаше все по-зле и по-зле.Бебчето ми вече почти не можеше да диша,и лицето му се беше деформирало,поне на мен така ми се стори.Дежурната лекарка тогава каза,че за пръв път вижда такава реакция с такива сериозни последствия.Направиха орбазон и калций венозно,снимка на бял дроб и система с глюкоза.Имам две деца,но никога не съм преживявала такъв ужас,за миг си мислех,че губя бебчето си и като виждах цялата тази суматоха,как изведнъж се насъбраха сума ти доктори и всички тичаха и нямаха време дори да ми обяснят какво точно става.Но аз знаех,че е страшно сериозно и докато детенцето ми пищеше в манипулационната,заобиколено от сестри и лекари,аз си биех главата в стената отвън в коридора(не ми разрешиха да стоя при него).Трудно успяха да му намерят вени по ръчичките и сложиха абоката в крачето,вързаха го за леглото и изкарах най-дългата нощ през живота си-в плач,обвинения,и знаете ли-аз му се извинявах,че съм му причинила това и очаквах да видя в малките очички,че не ми се сърди,целувах крачето и дишах в него,за да не му настине,защото беше хладничко тогава и нямаше как да го завия от системата.Оправи се за няколко дни и ни изписаха,но аз още не съм успяла да забравя и да се отърся от вината и от този неуписуем страх,че можех да загубя бебчето си и да съм виновна за това.Извинявайте ако съм ви отегчила,но това е нашата история с алергията.Ето защо не искам да захранвам още с нищо,стомаха ми се свива като видя кутия с АМ в магазините,скоро купих безмлечната оризова каша на хип,направих малко и после я изипах в мивката,а кутията хвърлих в коша,треререйки.Много важно,ще устискаме още малко и без каша,нали?И все си повтарям,че има време и съм сигурна,че този път не греша Praynig
[/quote Ние с моя бебо не бяхме се виждали 20 дни.Той беше в кувиоз и след това няколко дни на легло.Бяха го захранили с шише.Така и не успях докато бяхме разделени да изцедя повече от 100 мл на ден.Опитвах през час -два но винаги неуспешно.Така след като бебо си дойде в къщи ми се наложи да го захраня с АМ.Сърцето ми се сви дали ще приеме новата храна.Аз имам алергии  към какво ли не,а той фамилна обремененост.Слава богу досега нямаме проблеми)Храним се с Аптамил и кърма)Но искам да кажа че има ситуации в които си пренуден да дохранваш,въпреки твърдата ми обеденост докато бях бременна че ще кърмя моето бебче до 6 месеца и ще бъде само и единствено на кърма.Понякога живота ни поднася изненади.А на теб искам да ти кажа:" Забрави случилото се.Не се поддавай на страха.Така или иначе ти предтои захранване рано или късно."Чао
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора