Вече и аз мога да се похваля,че имам изключително кърмено бебе-6месеца и 7дни.Постигнах това,благодарение на моята педиатърка и благодарение на всичко,което съм изчела тук-библиотеката,форумите и съветите на някои от вас,когато съм се колебаела,страхувала или не съм знаела какво да правя в определен момент.Казах постигнах,защото ми беше трудно да убеждавам всички мои близки,че бебето ми може без ВОДА,сокчета,пюрета и каши.Най-много зор видях със съпруга ми,но след няколко стотин опита от негова страна да предлага вода на бебо,които бяха пълен провал,най-накрая се реши да се довери на майчиния ми инстинкт и на някои неща,които почти насила го накарах да прочете от тук,за да се успокои и да повярва в ЧУДОТО.Защото при условие,че сме отгледали двете си деца с АМ по старата българска схема,сега на всички им се струва чудо невиждано,че едно бебе може да наддава по близо две кила на месец само от кърма.Но...доста хора,ме гледат скептично вече,че още не съм захранила и то визирам майки,които уж са съвременни и разбиращи.Собствената ми майка мисли,че кърмя толкова дълго,защото ме мързи да приготвям разните пюрета и каши,които според нея задължително се дават след третия месец,свекърва ми намеква деликатно,че съм се вманиачила вече с това кърмене и че го правя,защото не ми остават време и средства от другите две,за да купувам на изтърсачето,това,което съм давала на батковците му. 
А това не е така,мога да ви гарантирам и още нямам никакви намерения да захранвам,защото моето майчино усещане е,че бебчето ми още няма нужда от захранване и не проявява никакъв интерес към нещата,които ядем ние в компанията му.Не е задължително да захранвам,нали?Има време и съм сигурна,че моето съкровище само ще ми подскаже кога е готово да яде нещо различно от моето вълшебно мляко.Наистина за него то е такова и заради АБКМ,която се прояви в третия месец и още ми се свива стомаха като си спомня картинката в болницата и това,което му причиних уж без да искам,но за една майка според мен такива оправдания са нелепи.И тъй като много се отплеснах искам да кажа на целия свят,дори да изкрещя,че кърмя бебето си,не защото ме мързи,не защото съм се вманиячила в това,а защото знам,че това е най-доброто за него,панацеята,водата,храната,ласката,обичта,всичко...Ще кърмя докато мога и докато той иска,ако ще папата да дойде и да ни направи челна стойка в хола,ние с мъничето няма да му обърнем внимание,защото ще сме заети с кърмене,с това вълшебство,с тази красива магия.Благодаря,ви че ви има... 
А това не е така,мога да ви гарантирам и още нямам никакви намерения да захранвам,защото моето майчино усещане е,че бебчето ми още няма нужда от захранване и не проявява никакъв интерес към нещата,които ядем ние в компанията му.Не е задължително да захранвам,нали?Има време и съм сигурна,че моето съкровище само ще ми подскаже кога е готово да яде нещо различно от моето вълшебно мляко.Наистина за него то е такова и заради АБКМ,която се прояви в третия месец и още ми се свива стомаха като си спомня картинката в болницата и това,което му причиних уж без да искам,но за една майка според мен такива оправдания са нелепи.И тъй като много се отплеснах искам да кажа на целия свят,дори да изкрещя,че кърмя бебето си,не защото ме мързи,не защото съм се вманиячила в това,а защото знам,че това е най-доброто за него,панацеята,водата,храната,ласката,обичта,всичко...Ще кърмя докато мога и докато той иска,ако ще папата да дойде и да ни направи челна стойка в хола,ние с мъничето няма да му обърнем внимание,защото ще сме заети с кърмене,с това вълшебство,с тази красива магия.Благодаря,ви че ви има... 
Но аз самата знам точно колко се променят нещата и нагласите покрай кърменето и затова напълно споделям емоциите ти 
Но не това е основният ми мотив, де 
