Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора


Мнения: 140
Здравейте на всички!Знам, че не трябва да се оплаквам имам едно прекрасно момиченце.Десет години го чаках и сега тя е за мен като Божи дар, но се чувствам ужасно сама.Таткото работи до късно ако се прибере в 9 вечерта съм щастлива, защото пътува има и двудневни и тридневни курсове, бори се нищо да не ни липсва и той е постоянно уморен.А аз се чувствам ужасно, станала съм 80кг чувствам се дебела, грозна не искам да се поглеждам в огледало.Нямам желание да излизам така съм се затворила в себе си.Тази вечер колегите ми ме поканиха на банкет, а на мен не ми се ходи.Как да облека нещо като нищо не харесвам по себе си.Някой чувствал ли се е така, има ли изход.Споделете вашия опит как отслабнахте как се справихте с изолацията през майчинството.Благодаря на всички предварително!!!
Цитирай

София

Мнения: 2 072
Да ти кажа честно, май всички сме се чувствали като теб, след раждането. Явно това си е някакво нормално депресивно състояние на психиката и организма. В този ред на мисли няма смисъл да ти обяснявам, че това ще отмине и ще се оправиш.
Ще отслабнеш, естествено! Ще систематизираш грижите за бебчо и ще намираш свободно време за да се погрижиш за себе си.
Отдай се на майчинството и цялото очарование на грижите за малкото си съкровище! Знай, че живота ти предстои, колкото по-голямо става детето ти, толкова по-лесно ще ти е и ти постепенно отново ще се върнеш към нормалния си начин на живот.
За някои майки този форум е първата стъпка към обществения живот, след затварянето в къщи.
Цитирай


Мнения: 258
Аз очаквам да родя всеки миг и скоро ще те разбера съвсем добре...

Недей да се депресираш допълнително - гушкай беби и му се радвай - детето осмисля всичко и заради него си струва напълняването, което пък е само временно състояние.
По-важен е вътрешният комфорт.

Усмихвай се вмъзможно най-често!
Цитирай

тук-там

Мнения: 1 080
Ако скоро си родила, е съвсем нормално да се чувстваш така, още повече, че мъжът ти отсъства и още не си във форма. Не се притеснявай, нормално е! Отпусни се и си дай време! Ще отмине!
Цитирай

Германия

Мнения: 560
Мили4ка , горе главата.
Имаш съпруг и дете ,които ти носят радост, малко ли е?
Вси4ко друго малко по мал,ко горе главата.
Аz като родих , единственото което се стараех беше да ссм прили4но сресана и иzмита, с подходяши дрехи и малко грижа zа лицето,крем4е, туй онуй, грима не е zадслжитzелен ,ако не ти харесва,. Другото вси4кото малко по малко по4на да се нарежда.Диети не съм паzила,но пък намалих порциите наполовина и ръфах плодове. ´ПОдейства. Ина4е и аz съм се 4увствала така, както и по4ти всяка жена в някои моменти.
Вярвам 4е вси4ко ще се наредиш и дано намериш сила да погледнеш в себе си и да видиш, 4е щом Бог след толкова 4акане те е дарил с тая радост, със сигурност си zаслужила и ще бъдеш беzкрайно щастлива.
Моля се zа тебе скотро да се по4увсвташ по добре...  Praynig
Цитирай

София

Мнения: 2 227
Здравей, казват, че следродилната депресия си е чист прогестеронов дефицит, а като  добавиш и натрупаните кг. през бременността + ограниченото време, картинката става "чудна". Аз също минах през следродилната депресия и мога да разбера какво ти е (както и повечето тук). Гадно е да, но се надявам да ти мине по-скоро. Все пак имаш най-големия дар на този свят.  bouquet
Цитирай

Sofia/Burgas

Мнения: 151
Аз също като snejka99 oчаквам скоро да се появи нашия бебок така, че сигурно тогава ще те разбера 100%, но въпреки това...мисля, че като влезеш в ритъм всичко ще си дойде на мястото. А и тук (във форума) може да получиш доста добри съвети Peace от мамчетата. Така, че мисли позитивно и се радвай на всеки момент от грижите за бебока, че после като порасне и като ни завърти ежедневието няма да разберем кога са пораснали.

Прегръщам те  Hug и те целувам   bouquet И повече усмивки
Цитирай


Мнения: 140
Благодаря ви!Да наистина всичко е така и аз го осъзнавам че това дете е най голямата радост, че постепенно ще отслабна ако си наложа воля разбира се.Но вече мина една година откакто родих а вместо да отслабвам аз все повече пълнея.Опитах да пазя диета няколко дни но тези 1-2 кг, които свалих после качих 5.Май използвам храненето като едно от малкото останали ми удоволствия и то се отразява.Ще гледам да влизам по често във форума за да разнообразявам ежедневието си,
Цитирай

София

Мнения: 6 164
Време и търпение му е майката. Трябва да разбереш, че това е нормален период за една млада майка, жена скоро родила и не си първата, не си последната, не си и единствената. С времето и килцата се свалят, и времето за теб става повече, и за поддържане, и за излизане, и в ритъм ще си влезете. Не пишеш кога си родила. Първите месеци наистина е по-голяма нуждата някой да е  до теб и да не си сама, но като поотрасне малко ще се почувстваш по-уверена. Крис беше на 3 месеца, когато мъжа ми тръгна по командировки - по 2 седмици го няма, идва за един уикенд, пак заминава за 2 седмици, пак си идва за уикенд, то дететоп стана на 6 мес. докато се прибере за малко повече и айде пак сега ходи чат-пат, но за по седмица най-много. Не е успокоение, знам, но искам да ти кажа, че влезеш ли в ритъм всичко става по-лесно. За теб са важни социалните контакти сега, трябва да си спокойна и весела, за да гледаш детето си по-добре, те усещат и за да ти е по-леко на теб самата. Тъй че не си ограничавай контактите заради толкова глупава причина. Родилка си, какво? Някой ще каже гледай я тая ли? Хайде, голямо момиче си, стегни се! Hug
Цитирай


Мнения: 858
Миличка сигурно всички ние сме се чувствали така!
За себе си установих,че е много важно да се виждам с хора,да излизам,да имам време за себе си и за мъжа ми!Първият месец нямахме ден в който някой да не е дошъл на гости да ни види или да помогне с нещо.После започнахме едни дълги и весели разходки на вън с други мами и бебоци.След това предприехме пътешествие до планината,до друг град,ходихме на гости до наши познати,приятели,роднини.Сега не съм пропуснала покана за коледно парти,танци и хубави разговори!Имам да свалям кг,свалям ги постепенно с много упорство и с движение.Поне една събота в месеца е моя,да се поглезя,да отида на фризъор,козметик,да си купя нещо,да пия кафе с приятелки!Не разбирам,защо трябва човек да е в изолация!Ежедневието ми е толкова разнообразни,че има дни в които си мечтая да си лежа и с никого да не се виждам и да не ми звънят!
Моят съвет е да излизаш ,да си се виждаш с приятелки,ако не те да идват при теб и ходи на места където са те поканили,общувай тук във форума.Едва ли им пука на хората колко кг си.Ако обаче ти си притеснена това го виждат и другите и то на мига.
Цитирай

къщичката

Мнения: 174
Здравей!
Като начало ти предлагам да облечеш все нещо и да идеш на срещата с колегите! /стига дса има кой да гледа бебо/
Не се затваряй! Излез!
Цитирай

София - Бургас

Мнения: 1 666
Според мен - най - доброто лекарство:
- контакт с хора!
Цитирай

Горно нанадолнище

Мнения: 2 005
Здравей!Напълно те разбирам,защото и аз доста време чаках моя син.Изкарах много трудна бременост,9м. не излязох от патологична.Родих и след доста проблеми ни изписаха живи и здрави.Криси като стана на 5м. се наложи да ме оперират втори път от миома.Много трудно ни беше,защото нямаше кой да гледа Криси.Тати си взе отпуск и се гледаха докато изляза от болницата.И на нашия тати работата му е такава,че често отсъства и се налага дори и сама да го къпя.Така,че много добре те разбирам.Но при мен има още 1 проблем:на главите си имаме едни изкукуригали свекар и свекарва.Можеш да си представиш за какво става въпрос,всъшност ъпсурт е да си представиш,не мога да ти опиша #Cussing outКриси вече е на 1г.5м. и продължаваме да си го гледаме сами,където и да тръгнем той е с нас,но ако ти кажа,че от 2г. не сме излизали като хората...Бях изпаднала като теб в ужасна депресия,затова че корема ми не се прибира,килцата в повече...Писна ми да ме питат не си ли бременна и да давам обяснения на всеки.В момента съм на антидеприсанти и се чувствам по-добре,пък и,който не ме харесва няма вкус!Важното е,че си имам едно прекрасно съкровище и мил съпруг до себе си HugГоре главата и напред newsm10 bye
Цитирай

София

Мнения: 2 956
Всички са ти казали чудесни неща ,както и много верни ...няма да повтарям написаното от тях.. присъединявам се към него и искам да ти пожелая по-бързо излизане от това ти състояние,защото е ужасно меко казано...както сама си написала като начало по-често влизане във форума не би ти се отразило зле (ако мъничето те оставя разбира се  Laughing ) успех  Hug  bouquet
Цитирай


Мнения: 766
 И аз минах през подобен период , даже май влизам в нов такъв ...неизбежно е сякаш . При мен точно излизането и общуването с една -две приятелки дадоха резултат . Ходи като те канят . Започни да правиш нещо за себе си , прави упражнения , или си кажи , че всеки ден ще се разхождаш поне по 30 минути навън . Ей такива дребни неща ще те разсеят . Няма да си вечно дебела , нито тъжна . Аз моите митични 25 кг свалих , ще свалиш и ти твоите , това да е проблема . Ежедневието , особено през зимата може да бъде смазващо , затова си намери удоволствия - аз например реших , че готвенето ме кара да се чувствам добре и като съм се разготвила от 2 седмици  у нас се чудят какво става  Crazy. Горе главата и не се давай на черните мисли , че те само това чакат и докато се усетиш са те обсебили напълно ...говоря от собствен опит Tired
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора