Да, говоря, запо4нах наскоро, беше на 4,5 години и има голямо желание да учи английски също и голям напредък. Възприема го като наш таен език. Нарочно не започнах да му го натрапвам по-рано макар 4е можех
- Публикувана: 17 дек. 2006, 21:54 ч.
- Последно мнение: 19 дек. 2006, 16:57 ч.
Говорите ли на децата си на чуждия език, който владеете?!
Само да не те е яд един ден като тръгне на училище и всички деца покрай него знаят английски примерно и имат шестици, а твоето топръв се мъчи да запомня думички 
Изтрещяхте, хора
Не съм против ученето на чужд език от малко дете. Напротив. Вече гледаме филмчетата за Меси и Липи, имаме книжки, казва определени думички, които е чул от телевизията или е запомнил от така проведеното домашно обучение
Но да се твърди, че ако започна да говоря на детето си само на английски отсега, ще му направя добро, е несериозно. В двуезичните семейства - ситуацията е съвсем различна. Но в България, при двама българи-родители, аз, майката, с моята роля да науча детето на МАЙЧИНИЯ МУ ЕЗИК, да му набивам в главата нещо, което така или иначе ще научи по-късно...от какъв зор? 
аз пък не виждам нищо лошо да се учи и друг език, освен майчиния, от най- ранна възраст. не постоянствам, но по време на игра ползвам отделни думи на английски веднага след българския вариант- обяснила съм му че е на английски, това не знам дали го разбира по същество, но като му покажа да речем топка и го питам
-какво е?
-топка
-а на английски?
-бол
ей така ще си караме и занапред
-какво е?
-топка
-а на английски?
-бол
ей така ще си караме и занапред
Засега само знае няколко думички и е слушал много музика. Така, че е свикнал със звученето на езика поне сигурна съм. Мислех си, че е хубаво да гледа филмчета , които е гледал на български , да ги гледа дублирани на съответния език. 
Мисля, че въпросът е повече насочен към тези от нас, които живеят в Бг и не са омъжени за чужденци.
Без да се обиждат дамите, ми звучи страшно снобско и като онзи български цар, който говорел на конете си на немски. Не, благодаря, особено когато има отчайващ акцент /както е в повечето случаи/. С мъжа ми сме имали доста спорове по въпроса и аз твърдо отказвам да говоря на малкия на английски. Може и да е грешка, не знам.
Подкрепям!!! И между другото не съм убедена, че владеенето на даден чужд език означава способност да бъде преподаван. Говорим, за дете, живеещо в България. Ако съм в чужбина е друго.. то там е в средата на чуждия език, а българския е майчиния. Така ще научи и двата. За да говоря на детето си чужд език, който владея първо трябва да го знам перфектно и второ трабва да имам умение да преподавам въпросния език, иначе става голяма боза. Това е моето мнение...
Vache , не става въпрос за "преподаване", а за научаване на "втори майчин" език. Не вярвам да си "преподавала" на дъщеря си българския.
Това имах в предвид по "граматика" - преподаването обикновено става на базата на граматиката, но повечето деца на 7 годишна възраст говорят доста добре български без да имат понятие кое как се пише и кога се членува с пълен член. Надявам се Иса да го е разбрала правилно.
Наистина е въпрос на личен избор, така че не твърдя, че едните са "снобки", а другите "прости".
Това имах в предвид по "граматика" - преподаването обикновено става на базата на граматиката, но повечето деца на 7 годишна възраст говорят доста добре български без да имат понятие кое как се пише и кога се членува с пълен член. Надявам се Иса да го е разбрала правилно.
Наистина е въпрос на личен избор, така че не твърдя, че едните са "снобки", а другите "прости".
Само да не те е яд един ден като тръгне на училище и всички деца покрай него знаят английски примерно и имат шестици, а твоето топръв се мъчи да запомня думички
Изтрещяхте, хора
Не съм против ученето на чужд език от малко дете. Напротив. Вече гледаме филмчетата за Меси и Липи, имаме книжки, казва определени думички, които е чул от телевизията или е запомнил от така проведеното домашно обучение
Но да се твърди, че ако започна да говоря на детето си само на английски отсега, ще му направя добро, е несериозно. В двуезичните семейства - ситуацията е съвсем различна. Но в България, при двама българи-родители, аз, майката, с моята роля да науча детето на МАЙЧИНИЯ МУ ЕЗИК, да му набивам в главата нещо, което така или иначе ще научи по-късно...от какъв зор? Подкрепям това и предишното мнение на belinda.
Прекалено снобско и амбициозно, та дори и да се живее в друга държава, дори тогава смятам, че е задължително да се говори на български, защото тогава има опасност да се забрави и ненаучи добре родния език........
Повечето от мамите, които са се включили в темата имат малки дечица.
Та струва ми се, че въпросът е по-скоро колко амбициозни са родителите.
Пропуснах възможността да отгледам полиглотче, щото с таткото не можахме да се разберем на кой от езиците, които той владее да говори на дъщеря ни.
Лично аз в момента дооправям българския и покрай първолачето си припомням, че "предвид" е просто "предвид", а не "в предвид", защото това са два предлога... уважаеми "гост".
Та струва ми се, че въпросът е по-скоро колко амбициозни са родителите.
Пропуснах възможността да отгледам полиглотче, щото с таткото не можахме да се разберем на кой от езиците, които той владее да говори на дъщеря ни.
Лично аз в момента дооправям българския и покрай първолачето си припомням, че "предвид" е просто "предвид", а не "в предвид", защото това са два предлога... уважаеми "гост".
Да, говорим на два езика в къщи, а и двамата сме българи... Просто така си остана от времето докато бяхме в Израел. Аз на български, таткото на иврит. Това ни съветваха в консултациите тамошните лекари. Да развият "слух" към други езици,... Така си и остана като се върнахме в БГ. Намат проблем с "научаването" на българския, напротив речникът им е доста по-богат от този, на доста тяхни връстници. Освен това всяко лято си идват племениците ми от Израел и общуването с тях щеше да е проблем, а сега моите даже влизат в ролята на преводачи на бабата и дядото...Сега и в градината "учат" английски - записах ги не от "снобство", а защото преценихме със съпруга ми, че ще е нещо интересно за тях да влиза човек, "говорещ не като мама или татко", един вид някакво разнообразие....За моя радост знаят вече доста думички.
Резултата е, че имат игра: "мама казва: куче, татко казва: келев, а тийчър - дог" и се забавляват - на този етап това е целта - да се забавляват!
Резултата е, че имат игра: "мама казва: куче, татко казва: келев, а тийчър - дог" и се забавляват - на този етап това е целта - да се забавляват!
Не, защото доскоро не искаше. Само се смееше и казваше да спра. Сега е на 6 години и започна да проявява интерес.
Vache , не става въпрос за "преподаване", а за научаване на "втори майчин" език. Не вярвам да си "преподавала" на дъщеря си българския.
Това имах в предвид по "граматика" - преподаването обикновено става на базата на граматиката, но повечето деца на 7 годишна възраст говорят доста добре български без да имат понятие кое как се пише и кога се членува с пълен член. Надявам се Иса да го е разбрала правилно.
Наистина е въпрос на личен избор, така че не твърдя, че едните са "снобки", а другите "прости".
Това имах в предвид по "граматика" - преподаването обикновено става на базата на граматиката, но повечето деца на 7 годишна възраст говорят доста добре български без да имат понятие кое как се пише и кога се членува с пълен член. Надявам се Иса да го е разбрала правилно.
Наистина е въпрос на личен избор, така че не твърдя, че едните са "снобки", а другите "прости".
Е как да не става въпрос за преподаване... Май ти не си разбрала.... Става дума за ЧУЖД език, не за МАЙЧИН. Има разлика все пак. Въпроса, или поне аз така разбрах е за това дали ние майките в БГ говорим на чужд език (който владеем) на децата си, а не за двуезични семейства. Аз мога да си мисля, че владея езика, а това да не е така. Тук не се обсъжда и чуждоезиковото обучение в ранна възраст, а това дали родителят (българин) комуникира с детето си на чужд език. И в този смисъл се смятам за права!
