Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Млека за кърмачета, захранване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 906 отговора

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
В тази тема каня майките, хранещи бебетата си с млека за кърмачета, да се представят, като отговорят на някои въпроси, за да знаем историята им.  Very Happy

Arrow Кои майки хранят бебетата си с млека за кърмачета?
 Arrow Кога започнахте? От родилния дом или първо на кърма, после на мляко за кърмачета/кърма от Банката за кърма?
 Arrow Сами ли взехте това решение, или с помощта на педиатъра/семейството?
« Последна редакция: нд, 19 окт 2008, 21:17 от Vivi »
Цитирай

София-Париж-София

Мнения: 3 152
Иво от раждането си е на изкуствено хранене, защото имах проблем със зърната (Иво просто така и не пожела да суче) и от събирането на кърмата едната ми гърда се удебели ужасно, започна начална форма на мастит и по съвет на лекаря ми пих Достинекс. Миналата седмица бях на мамография и след снимка мамоложката ме успокои и каза да не се чувстам виновна за спирането, тъй като имам едно единствено депо (незнам какъв термин употреби) за производство на кърма и така или иначе съм щяла да кърмя съвсем малко, дори се очуди как въобще съм имала кърма. Това е!
Цитирай


Мнения: 3 340
И малката ми е на адапт.мляко от самото начало.След едно тежко раждане така и не ми дойде кърма.След това ми дойде,но почти нищо не изцеждах-просто беше само коластра.Гърдите ми остана много спокойни и преди и след раждането.В интерес на истината не можах да си обясная на какво се далжи.Може би и от депресията след тежкото раждане Thinking

Много терзаех в началото и даже плачех,но не мисля,че имам вина затова.
Цитирай

sofia

Мнения: 1 412
Александьр пие мляко МИЛУМИЛ вече 4 месеца, само вечер по 250г. Кьрмих го 6мес. до последна капка кьрма. Решение за адапт. мл. взех след консултация с педиатьр, защото все пак трябва да яде някакво мляко.
Цитирай

София

Мнения: 770
Първите две седмици само кърмих, после започнах с добавката и така смесено продължих до края на 2 месец. От тогава само на ад. мляко.

До ден днешен страшно много се самообвинявам за това, но ...

Преди да родя четох много неща за кърменето, но когато настъпи момента, всичко ми изхвърча от главата, а имах и проблеми, заради които не можех да вляза и да прочета във форума съветите за успешно кърмене. Върха на всичко беше, когато след първото мерене педиатърката (сега не е същата) каза, че трябва да мина на добавка и най-спокойно ми каза "Спокойно няма да си единствената". Подейства ми много "окуражително", нямам думи. А за съвети за увеличаване на кърмата дори не се и напрегна да каже. Това е за съжаление.
Цитирай

София

Мнения: 5 102
Ние също сме на адаптирано. Още на 8-мия час от секциото се завлякох в неонатолгията, за да не свикнат бебетата с биберона и 7 дни ходех през 3 часа денонощно, много добре цокаха (особено Цвети - беше като зло куче) обаче тц- 6 пробни кърмения - най-големия успех беше + 20 грама. Една нощ на 4- тия ден гърдите ми станаха като камък - цяла нощ цедене на ръка, на сутринта мъжото донесе помпата - искрица надежда, но уви - после в къщи още 15 дни, мъки, рев, глад, цедене по 120 мл на ден (колкото за по 1 хранене на всяко бебе), 3 вида лактогонни чайове, вода по 3 литра  #Crazy  и се предадох - вече съвсем нищо нямаше ( язък че нося сутиен с чашка ДД  #Splat ).
Педиатърката ми каза, че кърменето е нещо прекрасно, но с две бебета - ще се побъркам та не мога да кажа, че ме е окуражила особено, а аз всяка вечер й звънях от родилното да се хваля, ако нещо все пак са успели да изцицат. Изобщо всички д-ри около мен бяха доста скептично настроени, та даже едва ли не ми се присмиваха на ентусиазма.
Само мъжа ми ме окуражаваше и ме успокояваше като почна да се самоукорявам - абе гадна работа, а как исках самоооо  Crying or Very sad  Crying or Very sad  Crying or Very sad
Цитирай

sofia

Мнения: 474
Ние се кърмихме активно до 4 месец включително. После постепенно включихме и адаптираното млекце - по съвет на лекарката , и двете активистки - бабите - особено свекървата, защото майка ми като си направи устата и аз веднага я смръмвам, ама свекървата си замълчавам. Тя не че ми се е налагала, ама нали знаете с постоянните намеквания " Ами тя сега плачи, защото май нямаш кърма" и  ей такива подобни. И човек в момент на слабост... и така - лека-полека.

На смесено до средата на 5 месец, и оттогава само на адаптирано.

Не четох опита на изстрадалите и успели майки и така. Дойде си стачката и лека-полека нещата приключиха. Имах кърма - не много, но предполагам достатъчно. Всеки месец бебка наддаваше по 1 кг, а след това с другото мляко по 600-700 гр.

Няма да навлизам в подробности за чувствата ми, но всеки път като четях /и чета/ историйте на въпросните майки - сърцето ми се къса!
Цитирай

Sofiа

Мнения: 2 568
Аз кърмих до края на 5-ти месец, когато внезапно ми спря кърмата. От тогава сме на адапт. мляко.
Цитирай

sofia

Мнения: 474
Мисля че резултата с неуспешното кърмене се дължи на:

ПЪРВО МЯСТО - неусведомеността на целия медицински персонал - начело с педиатри, акушер-гинеколози, акушерки и лекари за целия процес на кърмене, фази и етапи през които преминава, трудности и как да се справяме с тях. /Разбира се има и изключения, който може би се делят на пръсти/
Единствено, което ВИНАГИ те съветват, може би да се застраховат е добавката, макар бебчо да наддава добре - давай и добавчица за всеки случай...

ВТОРО МЯСТО - средствата за информация за успешно кърмене са изключително малко, написани като план без подробности - само главни точки, без да се дават никакви примери от практиката. Защо не се издадат по-обемни брошури и бременната жена като ходи на консултации да й се предлагат.
Или пък тези "училища" за бременни и те да ги разпространяват

ТРЕТО МЯСТО - чрез средствата за "масова информация" за бременност и раждане /бебешките списания/ там пак се дават компетентните мнения на въпросните доктори - скоро четох едно безумно изказване на някой си лекар май беше то Шейново.

ЧЕТВЪРТО МЯСТО - кърмещата майка с ревящо бебе няма подкрепа от никой в борбата за запазване на процеса, дори и от собствената си майка!

ПЕТО МЯСТО - нежелание от страна на майката!

Воо, няма да се обидя ако сметнеш за нужно да изтриеш постинга!
Цитирай

Все на втория етаж

Мнения: 5 781
Аз кърмих до края на втория месец и постепенно минахме на адаптирано,защото нямах кърма.Беше ми гадно,исках да кърмя,но не се самообвинявам,защото не мисля,че съм виновна с нещо.кърмата хич ми я нямаше.Важното е,че сме здрави.
Цитирай

У дома, при моето семейство

Мнения: 648
Аз кърмих 20дни, но кърмата ми не беше много като количество, бебка беше гладна извиках педиатърката, когато ми бутна гърдите /а те меки ли меки/ и направихме пробно кърмене, решихме че е по-добре да минем на изкуствено мляко Фризолак.Бебка си хапва добре, наддава добре, и въпреки че имах огромното желание да кърмя, съм доволна че и така бебенцето ми е живо и здравичко.
Цитирай

out of space

Мнения: 7 338
Ами да си кажа и аз.
Гери си я кърмех месец и половина, но мъките бяха ужасни. Непрекъснато ходех с температура, развих мастит, непрекъснато денем и нощем се цедях, сменях по три пъти чаршафите си на нощ, беше истински кошмар. Около 45- ия ден кърмата ми просто спря, което за мен беше истински благодат.
Още по- зле се получи с Юли- на втория ден вечерта след секциото още не ми беше тръгнала кърмата, но през нощта се събудих тресейки се с нетърпими болки. Като се погледнах в огледалото се ужасих- гърдите ми бяха на големи черни петна, не можех дори да ги пипна, но с триста зора успях да изцедя няколко капки.
Набързо събрах докторите, които също изцедиха по капка, две...
На сутришната визитация ми предложиха две решения, аз да избера- 1 месец да ходя всеки ден да ми бият някакви инжекции в дупето или Парлодел. Избрах второто, защото не ми се изживяваше отново кошмара, пък и така и така трябваше да ходя през два дни на изпити в друг град.
Постъпих съвсем правилно!
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Кърмих Дариа 10-тина дни, през цялото време й давах и добавка.

От самото начало на бременността нямах желание да кърмя. Не защото ще си разваля бюста, не защото ми се ходеше по дискотеки, не... просто мисълта ми беше неприятна. Както и вагиналното раждане, но там заради комплексни причини от самото начало знаех, че ще раждам секцио.
Реших, че ще се 'насиля', но ще кърмя детето.

Дадоха ми бебка на 24 час и аз компетентно питам дали са й давали нещо, а акушерките най-нагло ми казаха, че нищо не са й давали. Че е лъжа по-късно разбрах. Никой не ми обясни нагледно как аджеба се кърми, а аз преди това си мислех, че само подаваш и бебето си знае. Много наивно от моя страна.

В болницата ме заразиха с ентерококова инфекция /естествено казаха, че не са, а че аз съм я донесла/ - 4 дни бях с много висока температура 39 C и 3 антибиотика, но правех опити да кърмя. Странно всички лекари бяха 'за' кърменето ми. После разбрах, че гентамицина се предава през кърмата Sad
Спрях да кърмя окончателно /никога не ми е 'слизало' млякото както го описват - не съм имала напрежение в гърдите или спонтанно изтичане - нищо/ на 10-тия ден, когато девойката рева от глад цял следобед, а аз се чудех какво й има Sad.

Не се чувствам виновна. Живот и здраве смятам при второто, третото дете да се напрегна повече и да не се отказвам толкова лесно.

Използвам случая да благодаря на този форум за това, че направиха за мен мисълта за кърмене по-поносима психически.  Embarassed

Не отговорих цялостна: Започнах да дохранвам още от болницата с Аптамил, ние си донесохме кутията и там й правеха за нея специално от него. Педиатърката на болницата ми го препоръча като и натвърдих, че ме е страх от алергии.

Спрях по моя инициатива, педиатъра на бебето ми каза да кърмя и дохранвам.
Цитирай

София

Мнения: 6 098
Ния е на адаптирано от самото начало - така и не ми дойде истинската кърма, в родилното имах толкова много коластра, че ми тееше чак по краката, но щом се прибрах - край. Нито капка /е, ако 5мл. общо от двете гърди може да се нарече капка, значи съм имала/. Гърдите ми си останаха меки, но не съжалявам- каквото можах, направих, за това, което не можах хората са измислили адаптираното мляко.
Цитирай

София

Мнения: 5 710
Борис е захранен с формула първо, защото аз бях зле и не можех да го кърмя, а той беше спаднал доста на тегло.
После вкъщи бяхме на кърма и формула, защото така ми казаха от болницата въпреки, че от сегашната ми позиция мисля, че имах достатъчно кърма.
Педиатръката каза да се опитаме да минем само на кърма след като разбра, че се дохранваме. Обаче не било писано. Наложи се да ме кюретират 12 дни след раждането и да пия антибиотици и други лекарства.
Трябваше да изчакам и 24 часа да се изчистя от пълната упойка. Кърмата ми съвсем изчезна.
Да си призная не положих големи усилия да минем само на кърма отново, защото това значеше да се кърмим непрекъснато /кърмата ми наистина беше почти спряла/, аз бях ужасно уморена и нямах сили.
Свеки ме натискаше да кърмя, но аз просто бях на ръба и се предадох.
Сега съжалявам, но тогава не мислех така.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 906 отговора