Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 28 отговора
Защо не мога да се отърва от упреците на майка ми, че съм лоша майка.
Не разбирам как повечето други жени могат да правят изцепки от рода "да не вадят кашлящо дете от морето с цел закаляване" и да ста отлични майки, а аз "да разголвам така детето" и да съм лоша майка. Другите - да оставят дете на 2 месеца за да посетят чужбина, продължават да са добри майки, а аз да не се отделям от децата си и пак да съм лоша майка, че не обръщам внимание на децата си.

Не мога повече. Последния път и заявих, че не искам 3 месеца да се сеща нито за мен, нито за децата ми, изобщо за всичко покрай мен, да забрави че някога е имала дъщеря, както всички благинки от мен. Нека да досажда на другите с постоянните си упреци и вмешателство. Опита да причаква детето след училище и "случайно" да се засичат в градския транспорт.
Оставям на страна, че малкото ми дете има непоносимост от някои храни, а тя ме дебне и зад гърба ми и натъпква в устата точно тези храни. Не засягам и това, че оставя едно 8 годишно дете да "наглежда" сестра си на 2 годинки в необезопасен апартамент, и когато голямото ми реве по телефона, че малкото не го слуша и пипа кабелите и конактите тя да се прибира и да му вдига скандал защо ми се е обаждал за глупости.
Постоянно ми дудне главата колко добра майка била тя и как се грижела не само за своите деца, но и за децата на нейната сестра, как ми е отгледала децата и т.н. Заради това от години не съм си позволявала да оставя децата през почвините дни при нея (особено след случая с обаждането на голямото ми дете) - на собствената ми майка, която твърди че ме обичала много и можело да разчитам на нея.
Не издържам вече на тормоза, че заради нея трябва да дебна голямото дете, не желая да ми помага, просто искам да не ми пречи - много ли е според вас?

Пиша всичко това, защото тези 3 месеца вече изтичат, но знам, че за нея пак аз съм виновна и се държа "отвратително неуважително" към нея. Тя е дотолкова властна, че е подчинила баща ми изцяло, той приема за истина дори ако тя му каже, че черния цвят всъщност е бял. Имам семейство с големи деца, искам си собствения живот, дори подчинен на децата, но не и подчинен на нея - много ли е според вас? Кажете как мога да се освободя от нейното присъствие.
За нея "обичам", "уважавам" означава "подчинявам се". Дайте съвет как да излезна от ситуацията, като дете ми беше промила мозъка и не виждах какво ми причинява. Сега имам семейство, не мога да спася семейството си от нея, вече не ми останаха сили да го пазя от нея.
Цитирай

в моя дом

Мнения: 1 022
Ох незнам какво да ти кажа в този случай.

Може би да я изолираш, да не и позволяваш да идва у вас и да избягваш контактите си с нея.

Много сложна ситуация.
Цитирай

Ruse

Мнения: 730
Ох незнам какво да ти кажа в този случай.

Може би да я изолираш, да не и позволяваш да идва у вас и да избягваш контактите си с нея.

Много сложна ситуация.


Аз съм на същото мнение Peace
Цитирай

в здрача

Мнения: 1 871
Определи едно място за среща достатъчно изолирано, където никой да не ви безпокои и й обясни в най-големи подробности какво в нея не харесваш и как те кара да се чувстваш - всичко й кажи без да й даваш възможност да вземе думата и продължавай дори да видиш сълзите в очите й. Ще се чувстваш адски неудобно, ще ти е много трудно, ще те боли адски, но го направи.
Аз така постъпих, вярно още на 16 като бях - четох разни книжки от серията психология на ежедневието и те ми отвориха очите и положението коренно се промени - като отношение, е не завинаги, периодично пак си имаме подобни разговори, последния след като ми заяви да се развеждам, че не понасяла съпруга ми /спореха за начините за лечение !!!/, пък аз й отговорих че аз живея с него не тя и не й е нужно да го търпи, вече разговорите не са чак толкова трудни и рядко ревем, аз след тях, а тя по време на самия разговор.

Пречиства, много пречиства. Възможно е да ти се разсърди, възможно е да не ти говори и дълго време, но ще си вземе поука. Пък и по-добре така, отколкото непрекъснато да се тормозиш.
Цитирай


Мнения: 143
От опит знам, че хора с такива характери не се убеждават, уговарят и т.н. За тях техните мисли и действия са най-правилните. Да не говорим, че е въпросния човек е вече на възраст, а всички знаем, че възрастните хора са с вече изградени характери и принципи - не търпят промяна.
Ситуацията е сложна, комплексна. Не смятам, че може да се даде еднозначен отговор как да предпазиш семейството си или как да сперш нейното влияние. Но смятам, че подхода не трябва да е насочен към нейните действия, а в обратна посока - твоите и на семейството ти.
Ти казваш, че децата са ти големи, което означава, че можеш да им обясниш обстоятелствата. Но най-вече да обясниш на себе си, колко е важно и задължително /в името на твоето семейство/ да се отърсиш от "промития си мозък" /извинявам се ако звучи грубо Smile/ Че нападките, обидите и вмешателството идват от нея - така е, но че ти и помагаш като ги приемаш и им се "връзваш" е по-страшното. Твоето семейство ще следва твоя пример на поведение спрямо нея, тя е твоя майка. Ако ти им покажеш, че нейните приказки и действия не могат да ви навредят, те ще приемат нещата по спокойно. Казвам го това защото децата ти ще израстнат с мисълта, че подобно поведение не трябва да се игфнорира. Относно даването на хранта, която детото ти не трябва да приема: трудно ми е да кажа. Предполагам това е храна, която то харесва и ще му е трудно да се въздържи, но все пак би могло да го направи.
С две думи искам да ти кажа следното - не се опитвай да и се противопоставиш. Просто я игнорирай! Вярно, че е твоя майка и че трябва да я уважаваш и обичаш, но ти имаш нещо по ценно от нея - твоето семейство! Не се оптвай да "спасиш" семейството си от нея. Просто я забрави. Надявам се да не съм била груба и неуважителна към проблема ти, силно се моля да намериш сили в себе си и да загърбиш предрасъдъците, които са ти насадени.
п.с. и не си лоша майка Smile
Цитирай

Варна

Мнения: 9 095
аз понеже съм малко импулсивна, хич нямаше да стигна до твоето положение и със сигурност колкото и да съжалявам след това бих й казала неща които няма как да не помни и за които да не се сеща всеки път, когато пак се опита да ми се намеси в живота, при мен за радост няма такива проблеми, но ако поемеш нещата в свои ръце и ти няма да ги имаш, на мен баба ми така ми плямпа и нарежда, ама като си й кажа да си ходи и тя млъква #2gunfire иначе, ако искаш и съпруга включи в инициативата, но първо се оттърви от чувството за вина което имаш и после подходи с твърда ръка Twisted Evil, покажи й просто че можеш и без нея, само не се хващай ако почне да реве, защото такъв тип хора ми се струват малко актьори и гледат как да ти се качат на главата, успех Peace
Цитирай


Мнения: 1 172
И моята е такава. Аз пък директно съм й обяснила, че няма право да ме съди що за родител съм, след като тя самата не е гледала собствените си деца до определена възраст (до 3-4год) и не знае как се гледат толкова малки деца. На теория всичко е много лесно, когато някой друг отказва детето от памперси, биберони, когато друг го облича и съответно носи "вината" за настинките и т.н. Но това не й пречи да продължава да мърмори.
Обясни и ти на твоята, че не си безгрешна, но си достатъчно добра майка;че децата ти са толкова порастнали, здрави, умни и т.н. защото вие сте достатъчно грижовни, отговорни и добри родители. Изтъкни постиженията ви в тази област като отговор на нейните критики  Wink Въобще дай й да разбере, че не приемаш нейната критика и тя не може да ти влияе по никакъв начин.
Цитирай
Благодаря ви за разбирането.
Има няколко неща - за нещастие колкото и да съм пряма и откровена не иска да ми се засегне. Продължава си по своя начин. От сълзите и не се трогвам, защото няма да жертвам семейството си заради нейните капризи.
Не мога обаче да не се "връзвам" на храната - не е такава, която малката обича. Става въпрос за непоносимост към храни, които тя повръща после. След такава случка майка ми просто казва "повръща, зощото ще се разболява" и пак аз съм виновна, че съм разболяла детето. Смята, че го глезя с подбирането на храна, а пък от друга страна не го пазя добре - изобщо шантава работа.
Отдавна престана да ми пука дали глезят и лигавят децата ми, става въпрос за тяхното здраве и безопасност.
Както писах - наложих изолация, но тя дебне детето - отиват още 100лв месечно за бензин. Изобщо във всеки разговор с децата се меси и тя, просто нахлува в стаята.
Наложих си да ходя у тях на гости заради децата - да виждат баба си и дядо си, иначе нежеланието да имам контакт с нея е от поне 10 години. Дори като родих втория път мъжа ми си взе отпуска, за да не допусна по никакъв начин някой да ми се меси.

Не мога съвсем да я игнорирам, защото е отвратително някой да казва на децата ми, че имат лоша майка - дори това прави тя. Когато е в контакт със сина ми му се меси на него да му казва какво да прави. Представете си, дори отиде на една родителска среща да се представя за "родителско тяло" с извинението "ми аз не знахе, че ще отидете".

От 13 години съм семейна, борих се, вече не издържам - решение трябва да намеря генерално, защото не си е работа допълнително да пазя децата от нея цял живот. Сега са на 11 и 5г. Смешно ще е ако го взимам от училище до 18 и показваме пред съучениците и учителите му какъв проблем имаме с бабата.
Но Anneese е права - всяка година все по-зле става, и излизат с оправданието - "ние не можем тепърва да се променяме. МИ като не могат просто да стоят далече. Ама не разбират. И баща ми прави всичко каквото тя му каже.
Няма да споменавам, че заради нея се наложи преди няколко години да отложим операцията на детето ми - самата ситуация е направо смешна. Нейни думи са че не тя е отговорна за децата ми, но не преставя да се прави тя на такава.
Аз го приемам като "тормоз", защото не мога доброволно да се откъсна от нея - не би се спряла и пред насилие, а ме е възпитала, че ръка на родител не се всига. Т.е. и на 60 да стана тя може да ме гази в буквалния смисъл на думата само за да направи, това което тя смята за правилно.
Цитирай


Мнения: 1 264
Оффф,майка ми е същата-ни се води,ни се кара #CrazyОбижда се от най-малката забележка,не търпи критика,ужасно властна и авторитарна,абе Овен отвсякъде!Много трудно се общува с нея,много...
Цитирай
Дайте ми моля наистина съвет, вероятно после ще съжалявам, че толкова много си "разголвам душата", вече е късно да се местим с децата в друг град, но дори не съм сигурна, че и това ще помогне - тя е пенсионерка, с прилична пенсия, баща ми работи - финансово са много по-добре от нас и могат да си позволят да продължат дори в друг град.
Не искам пари, не искам помощ, просто искам да бъда оставена на мира. Въпроси като "мъжа ти не е свестен" ги прекратих още в началото, справих се с това като просто престанах да говоря с нея за лични неща и игнорирах темата. С нея обаче всичко има само временен ефект, а сили за борба не ми останаха. А казват, че съм била борбена личност...
Ако просто се откажа ще изгубя всичко, защото тя почти разруши семейството на леля ми с постоянното си месене. Сега е на път да постигне същото с моето семейство.
Цитирай


Мнения: 2 564
Имам сериозен личен опит с подобна ситуация  Confused

Майка ми никога не е залитала в насока обвинения, че съм лоша майка, но затова пък има куп други хитове. При положение, че винаги съм се справяла сама успешно с всичко и не са ми помогнали никога за каквото и да е, тя ми е намирала невероятно количество кусури  Mr. Green Мъжът ми не е от София, собствен апартамент още не съм си купила (това като бях на 26 години примерно), защо не съм заминала да уча в чужбина (бяха ме приели, но аз се отказах), как така всичките ми приятелки са се оженили за богати мъже, а аз не и други такива. Това е само върха на айсберга, разбира се, няма да изпадам в детайли. Поради споменатите и неспоменати причини аз контактувам с нея 2-3 пъти годишно по телефон и веднъж на живо за не повече от 2 дена. Това е формулата, при която и двете си живеем доволно и щастливо. Майка ми се радва, че си има 2 хубави внучета на снимка в хола, а аз се радвам, че не се караме пред децата и те имат идеята, че имат в София и други баба и дядо. Знам, звучи много странно, но това е - най-големия успех, който съм постигнала е, че не се караме. Чак да искам да се разбираме е един абсурд. А да се насилвам да общуваме по-често, означава да си стопим нервите и аз, и тя. Е, няма нужда, ще мина и без това общуване  Smile
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 160
Ами има едно нещо - нарича се ограничителна заповед. Щом друго не помага, подай оплакване за психически тормоз от нейна страна и пойскай ограничителна заповед за определен период от време. Ще я засегнеш при всички случаи, но сама казваш, че положението е нетърпимо и я искаш далеч от семейството си. Вярно решението е кардинално, звучи ужасно, но не виждам друг вариант. Не съм наясно с цялата процедура, но лесно можеш да разучиш точно какви са стъпките. 
Цитирай
Благодаря много за информацията. Притесняват ме само финансовата страна на проблема. Към кой мога да се обърна за повече информация?
Цитирай

София

Мнения: 667
Аз на твое място предполагам бих се преместила в друг град. Без да ги уведомявам къде съм, без да им се обаждам повече. Защо мислиш, че е късно?
А също ако двамата с мъжа ти им кажете, че не искате да ви се месят повече, че не искате да имате нищо общо и, че ако продължат да тормозят децата ще искате да бъде издадена ограничителна заповед. Мисля, че с мъжа ти трябва сега да сте много сплутени и да действате твърдо и решително.

Много е трудно знам!
Успех ви желая!
Цитирай


Мнения: 143
Може би нагласата ми е такава и не е правилно да давам мнение в конкретната ситуация, но аз не бих реагирала кардинално. Не бих защото кардиналните мерки винаги водят до кардинални решения с голямо отражение върху извършителите - в 90% от случаите лошо отражение. Искам да кажа, че цели този процес може да те удовлетвори или да ти помогне да се чувстваш добре за момента, но семейството ти ще поеме целия негативизъм на ситуацията. А ти едва ли го искаш. Когато си на война трябва да си спокоен за да е спокойна и армията ти.
От тук си мисля, че евентуално "съюзничество" с други роднини, претърпели или в момента поемащи нейното вмешателство би било полезно за теб.
Но помни, че каквото и да предприемеш не си сама и трябва да мислиш за другите и последствията  , които ще поемат - добри или лоши.
Ако не съм дала съвет, се надявам да съм дала поне насока в която да помислиш.
Успех  newsm10
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 28 отговора