Господи, толкова самички.....
Момичета, така ме боли, понякога ми се струва, че ако още няколко секунди задържа в съзнанието си тези мисли просто ще ми спре сърцето.....
Искам да направя нещо, да ги осиновя всичките, да ги облека, обуя, гушкам денонощно, ако можеше и да ги родя всичките, че първите им съприкосновения със света още в утробата да са не нежелаенето им, а истинкото очакване на една майка. Не смея да отида пак, не мога да понеса тъгата им и безсилието си. Но пък не е честно да се бяга.....Искам да измисля нещо хубаво.....искам пак да отида.....
Момичета, така ме боли, понякога ми се струва, че ако още няколко секунди задържа в съзнанието си тези мисли просто ще ми спре сърцето.....
Искам да направя нещо, да ги осиновя всичките, да ги облека, обуя, гушкам денонощно, ако можеше и да ги родя всичките, че първите им съприкосновения със света още в утробата да са не нежелаенето им, а истинкото очакване на една майка. Не смея да отида пак, не мога да понеса тъгата им и безсилието си. Но пък не е честно да се бяга.....Искам да измисля нещо хубаво.....искам пак да отида.....
Да, предполагам, че на всички ни минават подобни мисли през главата, и че изпитваме подобни чувства. Извода, до който стигнах за себе си, е че си мислим, че нямаме сили, че няма да можем да издържим. Но всъщност, сме много по-силни, отколкото си мислим, и можем да понесем много повече, особено когато става въпрос, да дадем малко нежност и топлина, малко радост. Мисля си, че всъщност, тях това най-много ги радва.
, те ни познават , чакат , надявам се и обичат 
. 
!