Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте, първо - желая ви весели празници и много сбъднати мечти!

Аз съм омъжена от една година и с момиченце на 11 месеца. Истината е, че исках този брак да е за цял живот и дъщеря ми да има здраво и щастливо семейство. А сега събирам сили за развод. От половин година обмислям този вариант и все намирам причини да го отхвърля. Бащата е много грижовен към дъщеря си, мил, внимателен и я обича. През една част от времето се държи така и с мен. Една трета от времето. През останалата е язвителен, сърдит, саркастичен и говори как е крайно време да си уреди живота - с по-малко нерви. Казва, че всяка жена в живота му мислела, че е единствената, а после се учудвала, че не е така. Аз печеля повече, плащам ипотека и бавачка, не съм лесен характер, но правя компромиси в името на това да сме семейство. Например тази вечер мъжът ми каза, че може би е време да досаждам на някой друг... А през деня - че ме обича. После - че няма минутка спокойствие с мен. Понякога плача сама, защото ми е обидно и тъжно. Наистина се постарах. Мъжът ми рядко ме обижда директно - например, че съм тъпа. Но прави язвителни, саркастични бележки, да разбера, че съм досадна селянка, която му трови живота и дори няма достатъчно пари. През останалото време се държи ОК. Разводът ме плаши - заради детето и разходите. А познавам и самотата. Извинявайте, имах нужда да си излея страховете. И да поискам съвет. Ако подобна ситуация ви е позната - ще съм ви благодарна.  Hug

Дано не съм ви натоварила, все пак Коледа иде.
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Честита Коледа и на теб!
Ситуацията ми е позната до болка! Подобно беше положението и при мен, без брака разбира се...и нахалството на бащата на дъщеря ми накрая да каже, че трябвало да си отида понеже вече стига толкова съм го тормозила! Давам си сметка, че ако той не беше пожелал да прекъснем връзката, аз най-късно до година след това щях да поискам. Същите промени в настроението, депресиите понеже той нямал пари и жилище, пък аз имам, тормоз как изглеждам, обличам и държа..а после възхвала колко съм супер...Просто в един момент стана лудница! Сега си давам сметка колко тъпи и безполезни компромиси съм правила и ми иде да се ритна здравата отзад! Но така е трябвало да стане! ooooh! ooooh!
Съвет не мога да ти дам в твоя случай, понеже всеки знае себе си. Пожелавам да вземеш правилното решение за теб и детето ти! Успех и стискам палци! Весели празници доколкото могат да бъдат за теб!  bouquet  bouquet  bouquet
Цитирай

космополитно

Мнения: 929
  dedea, думите ти разкриват най-вече твоето огорчение и тревога: какво и защо се случва между мен и съпругът ми?... Това, което си споделила и е много малко и обхващащо само част от взаимоотношенията помежду ви… Но ми направи впечатление, че в комуникацията между вас двамата се редуват като че периоди на доверие и близост с периоди на несигурност и дистанцираност: при съпруга ти това се изявява с употреба на груби и отхвърлящи те изрази, а при теб със самозатваряне. На база тази малка информация, която ти предоставяш тук бих допуснала, че в съпружеската ви двойка съществува затруднение да поддържате помежду си дистанция, която да се възприема и от двама ви като най-малко застрашителна по отношение на личното пространство на всеки един...
Ти знаеш кое е онова, което ви свързва; познаваш и/или можеш да предположиш какво е онова в твоето поведение, което провокира у мъжа ти гняв и агресия към теб? ” защото  ...”През останалото време се държи ОК " и ”...е много грижовен към дъщеря си, мил, внимателен и я обича.”
Би могла да се опиташ и да си дадеш отговор на въпроса: “Какво в неговото поведение те кара да се почувстваш по един или друг начин заплашена и предизвиква прилепчиво поведение, което се разпознава като досаждане?” Вие сте млада съпружеска двойка и мисля, че би било полезно да проведете със съпруга си един или поредица от разговори посветени на ДОГОВАРЯНЕТО по между ви на това кой какви лични потребности има и какви са очакванията му по отношение на другия? Това би ви помогнало по-ясно да очертаете границите на личните си пространства и дистанцията между вас: кой, кога и от колко време се нуждае за да остава насаме със себе си и да се посвети на важни за него дейности; кога да бъдете по-близки и интимни във взаимоотношенията си и как да показвате на другия от какво точно се нуждаете в настоящия момент?...
Бихте могли да попитате съпруга си какво го напряга във взаимоотношенията си с вас; какво го радва и го кара да ви чувства близка и обичана… Въобще говорете си за всички аспекти на комуникацията си, които показват някаква тенденция на затрудненост и неудовлетворителност.
Препоръчвам ви да провеждате тези разговори в подходяща романтична обстановка, 1dating когато имате достатъчно време и усещате партньора си предразположен да споделя и обсъжда…и когато детето ви спи.
Ще се радвам да споделите развитията след тези разговори! Успех! Макар и затормозяващи нещата не ми изглеждат драматични. Мисля, че имате всички шансове да опитате и да успеете да напаснете характерите и разбиранията си за семейство и семейни отношения за да имате удовлетворяващ съвместен живот занапред!
Цитирай


Мнения: 100
  Вие сте млада съпружеска двойка и мисля, че би било полезно да проведете със съпруга си един или поредица от разговори посветени на ДОГОВАРЯНЕТО по между ви на това кой какви лични потребности има и какви са очакванията му по отношение на другия? Това би ви помогнало по-ясно да очертаете границите на личните си пространства и дистанцията между вас: кой, кога и от колко време се нуждае за да остава насаме със себе си и да се посвети на важни за него дейности; кога да бъдете по-близки и интимни във взаимоотношенията си и как да показвате на другия от какво точно се нуждаете в настоящия момент?...
Бихте могли да попитате съпруга си какво го напряга във взаимоотношенията си с вас; какво го радва и го кара да ви чувства близка и обичана… Въобще говорете си за всички аспекти на комуникацията си, които показват някаква тенденция на затрудненост и неудовлетворителност.
Препоръчвам ви да провеждате тези разговори в подходяща романтична обстановка, 1dating когато имате достатъчно време и усещате партньора си предразположен да споделя и обсъжда…и когато детето ви спи.
Ще се радвам да споделите развитията след тези разговори! Успех! Макар и затормозяващи нещата не ми изглеждат драматични. Мисля, че имате всички шансове да опитате и да успеете да напаснете характерите и разбиранията си за семейство и семейни отношения за да имате удовлетворяващ съвместен живот занапред!

Споделям това мнение - мисля, че една година е твърде кратък период за адаптация един към друг. Опитайте се да положите повече усилия в тази посока и вярвам, че ще намерите верния път. За крайни решения винаги има време.
Цитирай

София и там където не се пуши

Мнения: 11 914
Има една зодия мъже, която просто са си такива. Не им обръщайте внимание. А може и да избива комплекси, че печелите повече от него. Времето за адаптация наистина ви е малко, но ако не може да го търпите това не значи, че трябва. Жените след раждане докъм две години са по-чувствителни - желая ви много сили. Щом е добър баща непременно си останете добри приятели.
Цитирай


Мнения: 1 023
... мисля, че една година е твърде кратък период за адаптация един към друг. Опитайте се да положите повече усилия в тази посока и вярвам, че ще намерите верния път. За крайни решения винаги има време.

1 година е и достатъ4но дълъг период от време за трупане на негативи и отчуждение.
и се преодолява много трудно - само от хора, които наистина са успели да са свързани помежду си.
другото е, все едно да се скриеш в килера и да 4акаш бурята да отмине.
и така всеки път.
до колко пъти.
Цитирай
Аз бих ти казала кое е най-добре според мен,не е съвет това а мнение.Мисли и имай план как би се справила ако не сте заедно,не чакай да го намразиш за да решиш че не можеш да си с него повече и опитай да запазиш отношенията му с дъщеря си и с теб.Кой знае може след време да се разделите и съберете отново.Ако има вариант пробвай раздяла,само временна,за да го свестиш и ти да помислиш,ако не го мразиш и в сърцето ти има място за него,и ако по някакви чудни стечения на обстоятелствата имаш възможност да се отделиш за месец два без да се развеждате и карате,защо не пробваш.Знам че това е фантастика може би,но ако имаш време да помислиш и той също кой знае,може да се окаже че е само временна криза?
Помисли много добре какво и как би правила без него,можеш ли наистина да си сама,да отгледаш дете и да си щастлива без него?Ако още мислиш че той е мъжът не чакай да се изпокарате и ненавиждате а просто му дай урок и намери начин да изразходвате отрицателната си енергия извън отношенията си,това е фантастика знам,но ако го обичаш,не стигай до крайности,защото може да няма връщане назад.Мисля че имаш възможност да овладееш положението,не се стртахувай и вземи нещата в ръцете си.Научи го урок без да го отрязваш напълно и тогава реши.
И ако решиш да си без него,ще ти е по-лесно ако имаш план преди да си го напуснала,дано помогна поне малко.
« Последна редакция: сб, 30 дек 2006, 07:24 от Nut »
Цитирай

Някъде на път....

Мнения: 10 091
dedea, първо си изясни какво наистина искаш и очакваш! Ако искаш да си с този човек - говорете и разбери какво той иска и мисли за себе си. Ако все пак решиш да вземеш решението да се разделиш с него - ок, давай, вероятно така ще е най-добре и за трима ви. Съвет няма да давам, защото в крайна сметка решението и отговорността са си твои! Но..... помисли пак!  Hug
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Много бързо реши развод
Извиняавай но никъде не писа говорили ли сте по тази тема
Ти каза ли му какво не ти харесва
ЗАщо ще почне изведнъж така някак си да те обижда - каква е причината
Аз бих си изяснила горните неща, бих му дала шанс да се промени и после бих действала с развода

И ние с мъжа ми се обиждаме и май по-често аз - винаги си има причина и за моите обиди и за неговите
От твоя разказ останах с впечатлението, че или ти не си дваш сметка защо той го прави или просто той е ненормален
Не го оправдавам - просто ти давам тема за размисъл - къде е проблема и дали е разрешим
Успех - и пак ти казвам аз бих търсила причината, бих я обсъдила, дала време да се промени и ако не стане - чао, да види, че и той не е единствен
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.