Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 37 отговора


Мнения: 140
От 1 година съм майка, сега тепърва ми предстои да измина дългия път на порастване на детето ми.Детска градина, училище, пубертет все още нямам опит.Детето на съпруга ми е 17г. и доскоро живееше при майка си, но преди 2 месеца се премести при нас.До преди няколко дни беше идеално, но вече почнаха проблемите.Как да се науча да говоря с него, да го разбирам, но и същото време да го науча да ме уважава? Яълката на раздора беше всекидневните задължения.Моето мнение е, че той вече е голям и трябва да има някакви задължения, да изхвърли боклука, да пусне прахусмокачка, да гледа сестра си докато върша нещо.А неговото мнение е, че няма никакви задължения и само ако има желание може да ми помогне.Баща му го няма по цял ден и цялата отговорност е върху мен.Как да постъпя?Дали аз не греша, че го карам да ми помага?
Цитирай

NL

Мнения: 1 560
Естествено,че трябва да помага и да те уважава Peace.Нямам опит с положението newsm78,но ще следя темата,защото и моят съпруг има дете,но засега живэ при майка си.
Цитирай

под голямата лоза

Мнения: 7 727
.........Моето мнение е, че той вече е голям и трябва да има някакви задължения, да изхвърли боклука, да пусне прахусмокачка, да гледа сестра си докато върша нещо.А неговото мнение е, че няма никакви задължения и само ако има желание може да ми помогне.Баща му го няма по цял ден и цялата отговорност е върху мен.Как да постъпя?Дали аз не греша, че го карам да ми помага?

Мисля, че си абсолютно права thumbsup
Това, че не си му родна майка не му дава право да се държи с теб като към чужд човек, още повече, че живее в твойта къща.  Peace
Цитирай


Мнения: 140
Много е трудно.Особено ако самият ти все още не си бил родител на голямо дете.Сигурно ако детето ми беше по- голямо щях да съм по-подготвена.А сега и аз трябва да се науча да бъда майка да рзбирам проблемите му, да му помагам когато има нужда и да го науча да бъде по отговорен.Лошото е, че докато са били с баща си той не ги е карал да му помагат за нищо а е гледал сам да си върши работата.Майка им пък стоварваше почти цялата отговорност на тях и правеха всичко в къщи.Говоря в множествено число защото са две момчета в момента малкия/на 12г./ е при майка си.Сега той се страхува да не постъпя като майка му и да оставя той да върши всичко.А пък аз нямам идея как въобще да се държа.Само искам да сме в добри отношения защото вече сме едно с-во, а е много трудно да живееш в неразбирателство. newsm78
Цитирай

София

Мнения: 2 199
Мисля, че трябва да поговорите заедно тримата- ти, съпруга ти и сина му. Да им обясниш, че в едно семейство, което живее в една къща всеки трябва да има определени задължения заедно да решите кой какво трябва да прави. Аз се съмнявам, че ще можеш да убедиш младежа да гледа сестра си, но поне би трябвало да си разпределите поравно домакинските задължения. Но за целта би трябвало да имаш подкрепата на баща му. Ако не я получиш задачата ти е почти непосилна. Приятеля ми също има големи деца, но те не живеят заедно с нас, така, че съветите ми са съвсем теоретични. Надявам се при теб нещата да потръгнат и да нямаш поводи за притеснение.
Цитирай


Мнения: 766
 Аз съм от другата страна - баща ми е женен 2 - ри път . Неговата съпруга спечели моето уважение и това на брат ми с времето , не насилвай нещата. Това е твой дом , колкото и нейн , така че не се страхувай да изискваш . Той вече е голям , може да започнеш с дребни неща - жената на баща ми винаги ми правеше кафе сутрин ( като бях на тази възраст) и си говорехме , по това време бях пропушила и си позволявах да го правя пред нея , а пред баща ми още не  т.е това , че нямах вътрешни спирачки ми помогна в началото и колкото и да е странно ни помогна да се опознаем по-бързо .Разликата със сестра ми е точно 17 години и бебето също ни сближи . Скоро им бях на гости и установих , че наистина техният дом се крепи на нея . Бавно и полека е моят съвет . Сигурна съм , че ще се справиш ! Peace
« Последна редакция: вт, 26 дек 2006, 18:38 от барабалекс »
Цитирай

София

Мнения: 901
Мисля, че трябва да поговорите заедно тримата- ти, съпруга ти и сина му. Да им обясниш, че в едно семейство, което живее в една къща всеки трябва да има определени задължения заедно да решите кой какво трябва да прави. Аз се съмнявам, че ще можеш да убедиш младежа да гледа сестра си, но поне би трябвало да си разпределите поравно домакинските задължения. Но за целта би трябвало да имаш подкрепата на баща му. Ако не я получиш задачата ти е почти непосилна.

Абсолютно подкрепям. newsm10
Цитирай

София

Мнения: 1 210
Да , разбирам и знам, че ситуацията е колкото риторична, толкова и деликатна......
Аз също съм "пресна" майка, а баткото / синът на половинката / е на 13.....
При вас голямото дете е достатъчно голямо, да не е дете вече, докато ние сме в тази възраст , в която сме деца, когато искаме да играем на топка в хола и големи хора , що се касае до реакции и усещане на нещата........ Confused

Моето мнение също е , че всеки трябва да има определени ангажименти, а уважението и добрия тон са задължителни.....ако идват и отвътре - най - добре , не че винаги се получава...... Peace

Аз лично се опитвам от самото начло да убедя мъжа ми, че никога няма да мога да бъда за сина му като родна майка, не е и нужно - той си я има жива и здрава.....
Същевременно, правя винаги усилия "всичко да е на шест" , но когато детето, както споменах по - горе е вече достатъчно голямо да осъзнава нещата, то може да ти бъде съюзник, а може ако реши да бъде и яростен опонент.....
Пожелавам да изгладите нещата възможно най - скоро !
Ще следя темата
Цитирай

gatorland

Мнения: 3 478
А какво мисли съпругът ти по въпроса? Мисля че трябва да го обсъдиш с него и после тримата на 6 очи да си изясните кой какво и кога. Определено на мен не би ми харесало 17 год. младеж да е готованец в моя дом, докато аз трябва да гледам и бебе и да върша всичко останало.
Цитирай


Мнения: 701
Имате нужда от разговари-ти със съпруга си,той с него или и тримата заедно!Присъединявам се към мнението,че всичко трябва да става бавно и внимателно,че трябва да спечелиш уважението на това момче,пък и симпатиите му дори!А за помощта-задължително трябва да ти помага,дори и заради самото негово възпитание,да не говорим пък,че има и малка сестричка в момента!
Цитирай

София

Мнения: 7 718
В никакъв случай не го карай да ти помага.
Първо го направи свой приятел. Той сам ще поиска да ти помага после.
Влез в живота му, прави се че не разбираш това или онова, искай му мнението, разрешавай му да пуши, питай го за компютри, ако се интересува, разрешавай му да пийва. Но днес, ако му кажеш колко е хубаво кафе с цигара, утре му разкажи за рака на белия дроб без да споменаваш пушенето.
Говори му за секс, за предпазване, питай го за поза "стоножка" и т.н.
Говорете за приятелите му, казвай му колко харесваш този или онзи и т.н.
Цитирай

София и там където не се пуши

Мнения: 11 914
Ако е в самостоятелна стая, нека той си я чисти подрежда баща му да си го учи. Ако трябва да помага не да отидите например и да го дигнете от заниманията, а да си знае задълженията - боклук, чиния и т.н негова работа когато може и трябва.
Когато ви се наложи да гледа детето, помолете го, но това разбира се да е в краен случай. Той не ви е детегледачка. Например ако спи детенцето - моля те наглеждай го излизам за малко.

А докато правите нещо и той да я гледа може, ако я сложите в кошарка и при него, ако той иска.

Той все пак е ученик и трябва да учи. Аз никога не ангажирам и не съм ангажирала голямото си дете да се грижи за малкото. Така се намразват.
Цитирай
Аз бих направила така,но това е мое мнение,не го приемай като съвет а само като мнение от новак:)
Първо кажи на мъжа си какви мислиш, че са задълженията на доведеният ти син и после поговори с него,не си му майка но живеете заедно и трябва да се съобразявате един с друг,това може и мъжът ти да му го обясни,не се карай с детето,но не го толерирай когато не се придържа към плана,просто бъди честна,ти в крайна сметка не можеш да компенсираш за първия брак на мъжа си и да го глезиш.Труден път си избрала,знаеш това ,но ако си честен човек и добронамерен ще успееш.Разбира се важно е и хората околко теб да са свестни.
Цитирай
аз също съм от другата страна. баща ми се ожени повторно и заживяхме с мащеха и двама доведени братя.

мога да ти кажа, че ако поговориш с доведения си син на четири очи и то като голям човек, не да му четеш конско, ще спечелиш. прави са момичетата, че първо трябва да го направиш свой приятел. тънка е границата между това да го накараш да ти вярва, да те уважава и да те обикне един ден- дай боже! в никой случай не се съюзявай с него (например да му даваш да пуши), а след това да го "споделяш" на баща му! момчето ще те разбере и повярвай ми- повече никога няма да ти има доверие за нищо.

що се отнася до домакинските задължения, в разговор можеш да му обясниш( поне аз така бих направила), че ще разиташ на него, когато ти е много тежко, защото той е достатъчно голям и може да ти бъде опора, но наистина прибягвай само в крайни случаи до тази помощ!

Успех! дано скоро се похвалиш, въпреки че за тези неща се изисква много време!
Цитирай

Sofia

Мнения: 116
Много деликатна ситуация
С един разговор няма да стане. Неговите интереси са мноооого далеч от твойте.
Всичко е до характери и до възпитание. Да гледа детето мисля, няма да стане. Все пак е и момче на 17. Да помага в домакинството - сигурно, но малко и по желание.
Някой беше писъл " че това е твоята къща " - което не е така.
Това е ВАШАТА къща и не карай бащата да стои като буфер между вас - първоначално може да е удобно и резултатно, но крайния ефект едва ли ще е задоволителен
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 37 отговора