Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 150
Здавейте.
Мисля, че всички, които имат повече от едно дете са се сблъсквали с различни форми на ревност от страна на по-голямите деца/дете. Надявам се тук да споделим с другите как се изразява ревността, задължително ли е да я има, как може да се предотврати или поне да се доведе до някакви разумни граници.
 Thinking
Големият ми син е на 3,5 години, а малкият се роди на 01.12.2006. Докато бях бременна мислех постоянно над този въпос, защото имам много познати, при които ревността между децата е толкова силна, че се стига даже до заключване на врати, постоянно дебнене и големи драми. Разбира се всичко това трае докато малкият член на семейството порасне толкова, че вече може да се комуникира с него и стане интересен за по-големите. Но как да доведем до минимум "кризисния" период? От опита на познати и мой личен установих, че кърменето е един от катализаторите на ревността. Затова се опитах да обясня на големия си син, че при него е било същото. Преди да се роди малкия ми син се опитах да подготвя големия максимално добре какво го очаква. Показах му филмите от неговите първи дни и месеци: изписването от болницата, погачата на 40-тия ден и т.н., така че да не очаква още в началото братче на неговата възраст, с което да започне да играе. Също така гледам максимално да го включвам, като помощник в гледането на малкия, а не да го изолирам. На детска градина го записахме няколко месеца преди да родя, за да свикне и да не реши, че го "гоним", за да дойде другото дете. Да чукна на дърво, засега ревността се движи в рамките на нормалното - простира се само дотам, че иска да има всичко, което има брат му или  повече от него. Надявам се да обменим опит в тази насока, защото колкото повече идеи има за приобщаване и привикване с новия член на семейството, толкова по-леко ще бъде за нас и любимите ни същества.
Цитирай

Старата столица

Мнения: 5 363
Пробвай с темата тук http://www.bg-mamma.com/index.php?board=12
Цитирай

варна

Мнения: 192
ние сме в същото положение. почти се побърквам. пак че през деня е на ясла. започна да се вдетенява, плаче. много се промени. аз се опитвам да прекарвам времето вечер като го взема от ясла изцяло с него. бебето отстава на заден план.
сега почти месец след появата на бебето положението е доста по-добро отколкото в началото. мисля че след още месец до два ще се оправим.
най-хубавото е че като го попита дали дава бебето и някои поиска да му го вземе, той започва да се кара и не го дава. казва,че е неговото еми. това ми стопля сърцето и разбирам, че всички усилия са си стрували
Цитирай

плевен

Мнения: 1 382
Много съм ревнувала от по-малката ми с 3 години сестра. Веднъж, както е била свита като пакет в пелените, цялата съм и наплюла лицето, майка ми щяла да припадне от изненада...бебка цялата в плюнки и мига на парцали
Цитирай

София

Мнения: 150
ние сме в същото положение. почти се побърквам. пак че през деня е на ясла. започна да се вдетенява, плаче. много се промени. аз се опитвам да прекарвам времето вечер като го взема от ясла изцяло с него. бебето отстава на заден план.
сега почти месец след появата на бебето положението е доста по-добро отколкото в началото. мисля че след още месец до два ще се оправим.
най-хубавото е че като го попита дали дава бебето и някои поиска да му го вземе, той започва да се кара и не го дава. казва,че е неговото еми. това ми стопля сърцето и разбирам, че всички усилия са си стрували
И нашият батко започна да се глези и да говори така, че да не го разбирам, защото му казах, че малкият още не може да говори. baby_neutralДругото, което най-много го тревожи е, че сега аз спя с малкия в детската стая, а той спи с таткото в нашето легло. Но аз всяка вечер му обещавам, че ако Марти спи спокойно, /което никога не се случва/ ще отивам да спя при тях. Така общо взето баткото заспива спокойно, а сутрин аз винаги се будя преди него и го събуждам, така че той не разбира, къде съм спала. За съжаление в някои случаи се налага да го излъжа, което изобщо не ми харесва. Старая се да го правя само в краен случай.
Цитирай

София

Мнения: 1 455
При нас ревноста беше първите два месеца.Може би той още не осъзнаваше съвсем,какво се случва,но нямаше 2 години.Сега нямам такива проблеми,напротив.Търси сестра си,по всякакъв начин се опитва да я разсмее и я имитира във всичко.Аз спя с нея в хола ,а мъжа ми със сина ми.Много рядко се е будил и ме е търсил,но в просъницата си пак заспива.
Цитирай

София

Мнения: 505
При нас ревност няма.  newsm47 Може би защото големите ни деца са породени и са свикнали да не са сами от съвсем малки. Мноого се радват на бебето и помагат както могат.  newsm53 Големи са сладури. Само веднъж дъщеря ми - на 3 годинки, ми каза - Маме, ти ядосваш ли ми се, че не ме гушкаш толкова често?  newsm12 Оффф, гадно ми стана. smile3518  Милото, то не само че не ревнува, ами си мисли, че съм му сърдита. Обясних й - за пореден път - че бебето има нужда от мене и те са по големи и т.н. Все още не е имало подобни въпроси. В общи линии е голяма веселба вкъщи.  smile3502 
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.