Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 69 отговора

Разград-София

Мнения: 272
 Аз съм момиче на 19 години живеещо в едно малко градче в Русенска област.Казвам се Маргарита и искам да ви разкажа за кошкамра който преживяхме със съпруга ми преди две седмици.
Така.... както казах съм на 19 но това не ми попречи да се задомя с приятеля ми и да пожелаем да имаме дете.След много упреци и кавги че съм прекалено малка за да се женя или да имам дете аз не отстъпих и началото на лятото заживях с приятеля ми , а след това и се появи нашата малка радост.Края на месец септември разбрах че съм бременна в третия месец.За нас беше най -хубавото нещо и неможехме да се нарадваме на факта че ще сме семейство и че ще имаме едно малко слънчице което да ни стопля и радва,но за тези около нас новината в самото начало беше като ужас ,като кошмар от който искаха да се събудят.И така от деня в който разбраха и родители и близки не ми даваха мира,че съм прекалено малка,че ще си погубя живота,че съм си сасипала бъдещето,че се заробвам в пелени лиги и сополи за цял живот.Това ми късаше сърцето ,че най-близките ми не се радваха на тази малка душичка.След време всичко отшумя и останаха спомените за тези случки.Вече всички се примириха и чакаха бебо да се появи на бял свят............ но  на 12 декември бебо реши колкото неочаквано дойде толкова и неочаквано да си тръгне.
Втози ден се събудих с ужасни болки ниско доло и в кръста ,обадих се на баща ми и докато дойде и докато отидем до най-близката болница (тази в Разград ), аз вече небях на себеси от болка.От мига в който прекрачих прага на болницата усещах че ще се случи най-лошото.В спешна ме бавиха 10-15 мин защото документацията им е по важна от здравето на пациента,от спешна ме преместиха в геникология там чаках 10-15 мин някой да се появи за да ме прегледат,а болката междувременно се засилваше.След като се появи д-р№1(няма да споменавам имена защото не заслужават след ужаса който ме накараха да преживея)свиреки си и пляскайки с раце той ме погледна и каза -"момиченце аз ли трябва да те кача на магарето,я бързо се събличай и се мятай.",но аз не успях да се кача веднага защото точно в този момент имах контрахция и  бях се свила на кълбо,след като ми отмина контракцията незнам как съм се съблякла,но бях останала по тениска и пак ме сви контракция но вместо д-р №1 и сестрата която беше в стаята да ми помогнат те решиха да ме нахокат "хайде бе момиче какво ми се глезиш",след като ме прегледа той отсече "А сестра тая я отпиши ще го абортира,викай д-р №2 да я изражада" , и замина!Санитарките ме изместиха в реанимация и затвориха вратата.Стоях сама в една огромна стая сама и осещах как бебо се мърдаше и се изтласкваше надоло.Болката беше неописуема и аз почнах да викам вече,сигурно беше минал половин час когато една от санитарките отвори вратата и каза "Какво бе да не те напъва?".След още 15 мин се появи  доктор и акушерка и още с влизането думите му бяха "Тая бременност май е нежелана?" а аз вече през сължи му  се сопнах и му казах че е желана , а той ми отговори "ако е желана нямаше да дойдеш сега ,а още докато те заболи.вече си с пълно разкритие и неможем да направим нищо" след тези думи ми спука водите и при първата кантракция ме накара да напъна,бебо излезе малък син и заплака,едвам успях да го зърна за мъг преди да го махнат от стаята след думите на онзи уж лекар"махайго от тука,немога да го гледам.и това ми било майка ,да убие детето си.махайго." коя майка би си убила дето ви питам? след като го махнаха от стаята той ме натисна за да излезе плацентата ,след това ми направиха кюртажа и ме затвориха в тази огромна стая сама.Не ми дадаха да го видя дори не ми казаха дали е мамче или момиче. изкарах ноща будна ходеща напред назад из стаята плачейки .Една от санитарките помолих да отиде и да види какво след малко тя дойде и ми каза -момче.След нея се появи онзи псевдо доктор -"защо плачеш?Няма да плачеш,ако си искала да не загубиш бебето си щяла да дойдеш навреме" един вид че аз нарочно не съм дошла за да загубя бебо.След тези негови думи аз просто кимах с глава и слушах как ми обеснява че чак след 6 месеца мога да си помисля за друго бебе и че сега след раждането ако съм имала някакви ослужнения да съм отидела в частния му кабинет да ме видел.На другия ден пожелах да ме изпишат и се прибрах при съпругаси.И така вече две седмици ние скърбим за нашето момченце и още неможем да се съвземем от шока и загубата.Заркла съм се че ако някой ден забременея отново няма да потърся лекар докато не дойде време за раждане,бих ходила на консълтации но при акушерка ,а не при изрод като този който ме изражда,защото това за мен не е лекар не не лекар дори и човек не е ,защото никоя майка не би убила или наранила детето си, а те ме изкараха хладнокръвен убиец и дори неми позволиха да го гушна .Дано никой не преживее това което преживях аз,защото на 19 или на 39 майката си е майка и скърби цял живот за детето си.
Цитирай

Ruse

Мнения: 366
Съжалявам, миличка  Hug Много съжалявам, че само на 19 години е трябвало да преживееш този ад. Иска ми се да те прегърна, защото не ми идват думи да те успокоя. А и всички думи на света да изговоря, пак няма да намаля болката ти. От опит знам, че няма сила на света, която да изтрие тази болка. Бъди силна и не се отчайвай. Желая ти новата година да ти донесе нова бременност. Желая това на всички момичета, които чакат малките слънчица да сгреят сърцата им.   bouquet
Цитирай


Мнения: 9 963
Ужасно съжалявам за загубата ти. Много си млада и трябва да надживееш болката... животът е пред теб.
Много силно ти желая следващата Коледа да е по-щастлива за теб и съпруга ти. Нова година- нов късмет!
Цитирай

София

Мнения: 1 946
Искренно се надявам кошмарът да отане само в спомените ти.Нова година ,нов късмет!Също се надявам сполетялото Ви нещастие да отвори очите на вашите роднини ,и следващото детенце да бъде желано от всички ви.
Цитирай

София

Мнения: 355
Мила Маргарита,искрено съжалявам за загубата ти!Разбирам те прекрасно,защото и аз бях на 19,когато април тази година разбрах че съм  бременна.И мен не ме оставиха на мира близки,родители,свекърва,а аз така силно желаех бебчето си.В резултат на всичките нерви и некомпетентността на една некъдърна лекарка загубих бебо в края на 3-тия месец.Болката беше огромна....болката още не спира да ме гори...На 21 декември ми беше денят на термина,но бебо отдавна го нямаше....За Коледа в един от подаръците имаше бебешки пантофки-прегръщах ги и не спирах да плача....Мина толкова време,но болката не спира....И моето трябваше да е момченце.....
Болката няма да спре мила,тя няма да изчезне,....Тя става част от нас и ние трябва да се научим да живеем с нея...
Но не забравяй,че ни остава и надеждата,надеждата че не след дълго и нас ще ни споходи щастието да гушкаме най-сладките бебчета!!!
От сърце ти желая следващата Коледа да ти донесе много щастие,а защо не и едно следко бебче! Hug
  bouquet  bouquet  bouquet
Цитирай

Карлово

Мнения: 4 021
Съжалявам за загубата ти, силно те прегръщам и дано в новата година дочакаш едно малко човече!
Цитирай

София

Мнения: 1 209
Съжалявам много за случилото се.
Какъв то и да си, като пациент заслужаваш само най-доброто.
Нямам думи.
Цитирай


Мнения: 5 623
Миличка съжалвам много за случилото се не се отчайвай .Това което разказваш за отношението на персонала е просто ужасно думи нямам.
Нека догодина мечтите ви се сбъднат!  bouquet
Цитирай

DXB

Мнения: 806
Съжалявам за случилото ти се.  Crying or Very sad

Ти пишеш, че бебето е проплакало, как така изведнъж доктора казва бебето не е живо, махайте го и не ти го показват?
Тук ми мирише на нещо гнило от страна на докторите Shocked
Имам предвид знам сходни случки  Sad
Защо не настоява да го видиш след това?

Дано Новата Година те направи щастлива!!   bouquet



Цитирай

Шопия

Мнения: 6 270
Марги,  Hug
Преживяли сте нещо, което бележи хората завинаги. Сега е по-важно да бъдеш много обичана. И дано тази загуба бъде последното лошо нещо във вашия живот.  Hug

 #2gunfire. Защо допускат да вземат диплома, а после да се държат като последна инстанция  #2gunfire
« Последна редакция: чт, 28 дек 2006, 14:12 от рони »
Цитирай

Разград-София

Мнения: 272
Първо искам да благодаря на всички за топлите думи и съчуствието.Болката наистина е ужасна и непоносима,но реших че ако споделя с някой случилотосе знам че поне малко ще  ми олекне.
Любс - Бебчето се роди живо пое въздух и заплака,плачещо го изнесаха като някакво животно в подлогата.Думите на лекаря баха - "Няма никакъв шанс да оживее,прекалено е малко и излезе от стаята.После се молих на санитарките да отидат да видят какво е защото и това не ми казаха, а не да ми дадът да го видя.Да не съм страдала още повече това беше оправданието.
elektra_86 - Мила благодаря за разбирането и много съжелявам за твоята загуба и те разбирам напълно.Дано и твоите близки да те разбират от тук нататък и да те подкрепят.В моя случей само майка ми и баща ми стояха денем и нощем и плакаха с мен и продължават да плачат за малкото ми ангелче.Свекърва ми от толкова хора които дойдоха да ме видят в болницата единствена дойде с усмивка на лице и каза -"Нищо то е било момче,сега ще имате момиче".За нея беше по важно какъв ще е пола на детето и как ще се казва от колкото дали съм добре или бебето.Та тя ни принуди посред зима да се изнесем със съпруга ми защото се месеше във всичко и ни настройваше един срещу друг.Просто думи нямам.Нервите които изхабих повреме на тази бременност бяха ужасно много,и няма никога да си простя ако причината за преждевременното раждане  е това.
Болката остава завинаги!
Цитирай

гр. София

Мнения: 135
Съжалявам борисе със мъката и гледай напред ще видищ как другата година ще бъдещ най щастливата майка на света. Знам, че боли преживях нещо подобно. Много силно те Hug Hug.
Цитирай

Варна

Мнения: 196
Мила Маги разбирам те напълно, защото аз изживях същия кошмар като твоя със същото отношение на лекарите, и моето изгубено бебче също беше момченце ,което изплака и повече не видях! Прегръщам те силно и ти пожелавам следващата ти бременност да е успешна.
 Много е важно да се разбере причината за късния аборт, ако вече не е остановена. При мен е диагноза - Истмико цервикална недостатъчност - и следващата ми бременност премина със серклаж! Целувки миличка!
Цитирай


Мнения: 9 963
Непонятно ми е как така отписват живо бебе вместо да се борят за живота му Shocked В коя седмица го роди? Сигурно е много болезнено да пишеш, но не си обяснявам какво е това нехайство на лекарите Mad
Цитирай

Разград-София

Мнения: 272
силвър -Много съжелявам за твоето ангелче и мога да ти кажа че те разбирам напълно и ти съчувствам ,защото ужаса остава за винаги и спомена за малките ни душички които си отидаха завинаги.Все още ми зучи плачът му в главата ми ,а образътму ще остане запечатан завинаги в съзнанието ми.

 Благодаря за разбирането.Немога да ви опиша с думи колко много ми помагат вашите думи.Благодаря че споделяте мъката ни. Колкото до причината- след нова година ще отида да взема резултатите и да ме прегледат ище ви пиша какво са казали.Въпреки че от една страна честно казано неискам да знам ,но няма как.Съмнението че аз съм виновна ме гризе и просто немога да си намеря място.
Прегръщам ви силно Hug Hug Hug и ви пожелавам най-веселите и щастливи празници и успешна и безгрижна нова година!  bouquet  bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 69 отговора