Прехвърлям се във вашия форум

Здравей,  NikiFin ! Честито за хубавата новина!
Не претендирам да съм компетентна, но бебетата винаги са с отделни пъпни връви. Освен ако нямаш предвид, че са с отделни плаценти? Но и това  не винаги означава, че ще са разноячни. Не ме бива по обясненията и затова оставам на някой друг да го разясни.

NikiFin, добре дошла при нас! Желая ти лека бременност! 
Моите бяха в една плацента и ги водеха еднояйчни, но все повече започват да се различават, та вече не знам какви са - едно или двуяйчни.

Здравей, добре дошла!!!
Кога ще дойдат и бебетата?

Всички близнаци имат две пъпни върви, ако са съвсем отделни плацентите- определено са двуяйчни. Ако са подпомогнати с лекарства или станали пъвия месец след спиране на контрацептиви- пак най-често са двуяйчни.

Наде- твоите на снимката като еднояйчни ми изглеждат

Здравей NikiFin желая ти лека бременност моите също се водят еднояйчни защото са били с една плацента и две торбички ама както и при Надето се резличават доста и направо се съмнявам когато се родят ще ти кажат със сигурност какви са.

Много се изложих с тези връви Ама и докторката се изложи май щото така както ми го обясни на английски (явно не и е особено добър английския щото точно така се разбира - пъпна връв). Както и да е, явно плацента е имала предвид. Всъщност и тя каза, че на този етап не може да се каже със сигурност какви са, чак като се родят. Ама некак си не и повярвах 
На 7 юли ми е термина иначе

Чела съм, че и еднояйчните могат да са със съвсем отделни плаценти. Всякакви варианти има при тях. Зависи кога са се отделили. Ако е съвсем в началото, още по пътя, може да са с 2 
Леко и безавариино на НикиФин   

Честито NikiFin! Пожелавам ти лека и безпроблемна бременност и един съвет - не знам как са "правилата" в Дания, но щом носиш близнаци, направи така, че поне веднъж в месеца да те гледат на ехограф, за да се види как се развиват бебетата. Има и други желателни прегледи, за които можеш да се информираш във форума и от лекарите, разбира се. Без да те плаша, но близнашките бременности протичат по-тежичко и е хубаво да има по-чест лекарски контрол, а и при най-малко неразположение, болка и др. неприятни симптоми, търси лекарски съвет. Те може да не са свикнали, но ти си настоявай и си искай и информация, и прегледи, и изследвания. И да не забравя, радвай се всеки ден на бременността си и дано да ти е лека.
Поздрави и пожелания за весели Новогодишни празници.

4естито бъде6то мам4е, леко бременеене
dustin може ли такива не6та пи6е6  стига с това 4ерногледство, а и лекарите си знаят работата. не виждам за6то трябва да се 6а6кат по този на4ин бременните  как ли пък веднъж някой лекар тук не ми подхвърли подобни гнусотии, смятам 4е има за6то да е така

Не съм съгласна, че близнашките бременности протичат по-тежичко   Може рискът от усложнение да е по-висок, но до там  И именно заради рисковия фактор в Бг се правят прегледи на 2 седмици при многоплодовите спрямо на 1 месец при едноплодовите бременности.

Ще дам за пример себе си - да чукна на дърво, до момента не съм имала сериозни проблеми освен силните болки в кръста, които си имам от втората седмица още. Дори стандартните `екстри` не съм имала като гадене, повръщане, смяна на вкус, непоносимост към храни и миризми и т.н. Единственият ми по-сериозен проблем беше кървенето в края на 3ти месец, което не подмина едно 15% от момичетата в моя месец в отчетни, т.е. не беше в резултат на това, че нося близнаци  Естесвено, тежи ми от рано, но е нормално след като в момента нося 2кг бебета вместо стандартния 1кг 

НикиФин, на въпроса ти, виняги са с отделни пъпни връви,но може да се каже дали са еднояйчни ако са в общ сак например; ако са в отделни 100% не може да се знае дори и след раждането, освен при оределени изследвания. Може да се каже дали са двуячни докато ги носиш ако се забележи съществена разлика в бебетата при обстоен преглед - при мен например на ФМ видяхме костната им структура, която сериозно се различаваше - едното беше с моята, а другото с тази на мъжа ми, така че няма как да са еднояйчни 

Ами казаха, че се правят по-чести прегледи ама за сканинг не - предлага се само един който вече мина в 13та седмица и един в 20та. Предполагам че ако има проблеми и повече може да направят, но за сега не намират за нужно.
Много ме е страх - предната ми бременност и особено раждането не бяха никак леки. Често казвах, че този път както и да мине едва ли ще е по-зле от преди. Но не бива така да се говори, защото винаги може да е по-зле и аз май успешно предизвиквам съдбата. Така че вече се убеждавам на практика, че близнашките бременности протичат по-тежичко. Не само, че ми се гади много повече от преди ами в 3 ти месец изглеждам като в 5ти както дях 
Освен това нещо не ми дава мира и цяла нощ не спах заради него, отделно че сърцето ми бие много силно и не мога да си спя. На снимката едното бебе е заело много странно положение - главата му не е във водата, а като че ли е заседнала в някаква тъкан и то не може да я движи. Обърнах внимание на докторката, но тя каза, че нямало проблем. Но не изглеждаше много убедена.

NikiFin, време е да изгониш черните мисли от главата - не предизвиквай съдбата  Сърцебиенето е съвсем нормален признак на бремеността и не е задължително да го имаш всеки път. Корема ти ще е по-голям, то е ясно, но така или иначе при втора бременност коремът започва да личи от по-рано, защото веднъж е бил преразтегнат...

И накратко, стига си се шашкала, мисли за хубавите неща 

еее, стига де!
Изобщо не ти вярвам, а за снимката, въобще!

Многоплодните бременности наистина са по-рискови, но лекарите си знаят работата.

Леле, ти си герой. Каква ще им е разликата с момчето  ти? 
Не съм близнашка майка, но често надничам в този форум - много се кефя на близнаци и винаги съм искала, ама понеже не се получиха си направихме две едно след друго 
Не мога да ти отговоря на основния въпрос, но ми се ще да коментирам по отношение на втората бременност. При мен втората бременност пролича по-рано, корема ми беше... огромен, грамаден... невероятно голям...  Така че това е нормално. Нооо, раждането ми мина супер лесно и супер бързо, въпреки, че родих бебе над 4 кила. Така че не се шашкай излишно, радвай се на късмета си, пожелавам ти лека бременност, леко раждане, здрави бебета и леки първи месеци.... И баткото да слуша! 

Мерси. Ами разликата като се родят на термин ще е около 2 години, щото и Давид е роден юли. Но нали близнаци се раждали по-рано, та ще е по-малко от 2 години. Много е непослушен Давид, едва с него се оправям и последното, за което си мечтаех са близнаци. Иначе родих нормално предния път, но доста трудно. Сега въпреки, че съм много против секцио, почвам все по-сериозно да се замислям за него - заради децата, не заради мен - доколкото знам нормално си е най-добре, че мога да си стана да си ходя веднага, а със секцио трябва да лежа няколко дена и няма да мога да си гледам децата, а като знам мъжо колко помага... 

какво лежане, кви 5 лева  5 4аса след операцията се къпах сама. стига ве4е с тези митове 

Честита бременност и от мен! Дано е лека

Джъмп, зависи кой как се чувства. На мен ми беше ниско кръвното и на следващия ден направих общо 3 разходки по коридора и толкова се изморих, че не можах да отида да си видя децата вечерта Къпах се чак в деня преди изписването. Просто не можах да събера сили преди това

6тото късно си се раздвижила, 4ак на другия ден. аз имах късмета да съм в отделението за оперирани, не при родилките и те вдигат веднага, но една позната лежа 7 дена  ми нормално да не може да си гледа детето после. ти да не мисли6, 4е мен не ме е боляло (отказах вси4ки обезболява6ти) и не съм била уморена, бях но знаех 4е си е за мое добро. втория ден бях супер, да бавно се придвижвах и с по4ивки, но не се залежах

Може би си права, но тъй като родих в 2 часа на обяд и до 3 без 15 ме шиха, после пое нощната смяна в 8 и нямаше кой да ме раздвижва. Момичетата, които бяха родили преди мен същия ден след 2 дена припкаха по коридора, а аз едвам местех краци

и аз раждах в 1:45, в 6:30 ме закараха в отделението, закусих и айде в банята. една сестра стоя с мен в банята, ако не6то ми стане ло6о все пак и това бе6е. после понеже отказах инжекциите за тромбоза казаха много да се движа и това бе6е, просто се движех 

Ето виджаш ли какви неща научава във форума, явно е трябвало да ме вдигнат по-рано и после нямаше да се влача 5 дена едва едва Аз храна получих чак на другия ден към 8 и то парченце извара Не е чудно, че ми е било ниско кръвното

ама тя вината не е в теб. доколкото знам в бг ви държат по 24 4аса в следоперационна зала, а тук само няколко 4аса. изоб6то вси4ко е разли4но тук и в бг  например и водонепромокаемите лепенки за раната тук не са лукс, а необходимост  изоб6то  .......... надявам се някой ден и в бг да е така 
аз малко остро реагирам, 6тото много ме бяха напла6или, 4е е стра6но секциото, 4е е тежка коремна операция, 4е няма да си вдигам децата и т.н. и както никифин се бях видяла в 4удо кой 6те ми гледа аз като няма да мога  та бях супер изненадана, 4е не6тата не са 4ак така

На мен децата ми ги донесоха на 6-тия ден в стаята/преди това бяха на системи и нямаше как/, но си ги гледах сама по цял ден

Иначе другите мацки, които бяха родили същия ден, но по-рано си ги изправиха на 6-тия час, но моя 6-ти беше по време на нощната смяна, навръх Ивановден и явно затова така се е получило

много кофти, да. те и моите бяха в неонатологията, но аз си ходех при тях по няколко пъти на ден

Е, и аз , за да ги кърмя, но не ми даваха да ги изнасям от отделението.

Горкичката ти!  Дано да има кой да ти помага, че с породени деца не е лесно, още повече с ТРИ  То е трудно последните месеци на бремеността и първите след раждането... Ама с близнаци... не знам точно как е. Ако си нямаш баби наблизо, наеми си поне жена да идва, щото сама ще ти е почти невъзможно да се справиш... От опит ти го казвам. Аз имах детегледачка, която гледаше Ани след като София се роди (пък и преди това, защото аз работя) и съм много доволна от решението си. Ама като порастнат бебетата... ще стане супер, щото сега моите ги гледам - много хубаво си играят и двете много се забавляват  Даже Ани като е на ясли и на София й е супер скучно в къщи и само гледа някъде да захапе одеалцето и да заспи 

А за раждането - не го мисли от сега. Като му дойде времето лекарите ще преценят най-добре. Обачетолкова скоро след първо раждане, ако има предпоставки да родиш нормално направи го,защото съм убедена, че ще родиш по-леко. Аз с Ани също имах тежко раждане, но София компенсира 

Хайде успех! Давай смело напред, пък то като "влезнеш в джаза" няма мърдане и ще се справиш някак. Ако имаш нужда от споделяне - пиши ми на лични! 

Дано не се обидиш, ама от позицията на каква изказваш съжаление , защото това аз възприемам така, не като съчувствие, а като допълнително нагнветяване на напрежение.
Айде нЕма нужда

Всъщност съм съвсем добронмерена. И понеже няма нужда да се залъгваме реших,че е по-добре да си говорим директно. Няма нещо по-хубаво от децата, и както вече казах, това да имаш близнаци си е дар от съдбата, но истината е, че близнаци се гледат трудно, а когато има и 2 годишно братче положението вече наистина е сложно. Да не би да отричаш това? 
Съжалявам ако съм останала неразбрана.

аз пък винаги съм казвала, 4е близнаци се гледат супер лесно. не знам само как 4овек, който няма може да каже, 4е е трудно  а и за присъствието на баткото аз не мога да коментирам, тъй като нямам голямо дете  така 4е лесно или трудно може да каже 4овек в подобна ситуация

Тъй като аз съм в подобна ситуация, с деца с разлика 1 година и 1 месеца, мога да кажа че се гледат трудно. Вярно е, че не знам как е с близнаци.
Ама не е ли по-добре човек да е подготвен за трудностите вместо да се залъгва, че всичко ще е песен. Затова дадох такъв комнетар, съжалявам, всичко хубаво и... мир! 

Здравейте!
И аз като НикиФин съм в същата ситуация,но едва преди два дни разбрах,че съм бременна с близнаци и в момента съм в 6-та г.с.Тоест още  е много рано при мен да се каже каквото и да било.Моля се всичко да  е наред и с двата плода,защото много си ги искам и за сега чета вашата тема с голям интерес.Вълнувам се за всичко.Нищо че ми е рано.
А за това как ще отглеждам три мъничета едновременно-да ви кажа четно-и аз незнам?Бъдещият батко-Ники-на 21.08.ще стане на 2г.,а моят близнашки термин е на 25.09.,и като се има пред вид това,че близнаците се раждат по-рано,децато ще са с разлика точно 2г.Аз намирам това за предимство за самите деца,но за мен........,замислям се.Ще ми е невероятно трудно наистина,най-вече първите месеци.Бабите-и двете работят,дядовците -и те,таткото може да се освобождава по-често,защото е ЕТ,и ще разчитам на неговата помощ поне в началото.Ако видя зора,може да потърся някое момиче да ми помага срещу заплащане....,макар че няма да ми е приятно да ангажирам чужд човек.И за сега това са ми разсъжденията за създалата се ситуация...Ако всичко с бременността ми е нормално,ще пиша отново!
Бъдете здрави всички!
НикиФин,желая ти лека бременност и леко раждане!Успех!

А била си гладна през това време? Щото при мен от последното ми хранене до раждането минаха 24 часа, но изобщо не можех да ям и след това, въпреки че веднага ми предложиха сандвичи. Та ядох чак на другия ден сутринта - демек след още 12 часа. Ама глад ли ме беше налегнал братчееее. Поне беше бюфет и си ядох и пих на корем кво ми душа воли 

Знам, че си добронамерена, личи си и ти благодаря. Вече не знам кое от двете е по-дразнещо - да те плашат зорлям още повече или уж за да те успокоят, да ти кажат, че няма страшно, ще се справиш сам - това го примам повече като не разбиране на проблема ми или просто незаинтересованост, а не като успокоение и затова ме дразни. Всъщност с каквато и цел да ми кажат, че е трудно, ще повярвам, най-вече защото и аз си го представям така. Не може да се генерализира, защото не зависи само от броя на децата, ами и от това колко са проблемни. И в крайна сметка понеже аз почти сама си гледам сина и знам най-добре какво да очаквам от него. Пък и още са ми пресни спомените от началото - откачах с това говедце. Пък и вчера се заприказвах с многодетна мама - има цели 5, първите 2 от които близнаци. Та ситуацията е малко по-различна, при нея липсва баткото. Имаше и една друга (и тя многодетна, ама без близнаци), която ме успокояваше, че с близнаци щяло да бъде много весело. И близнашката майка се намеси и каза, че наистина е весело за всички останали с изключение на майката. Личеше си по изражението и, че споменът никак не е приятен. Каза че като преобуе и накърми едното и после е толкова уморена, че няма сили за другото. Изобщо бебета близнаци били кошмар. Като пораснат вече било по-лесно.  Но тя си говори от личен опит. Въпреки че баткото ми е много непослушен и родителите му са големи диваци   ... си тая надежда, че Господ ще се смили над мен и близнаците ми няма да са толкова ужасни като първото 

знаеш ли, аз пък съм на мнение, че човек са си прави проблемите до голяма степен.
Едда ли смяташ, че е ти е лесно, просто се мобилизираш, организираш и действаш. Другият вариант е да се самосъжаляваш и страдаш.

Казаното от цитираната жена за мен е непонятно- също говоря от собствен опит.

Боряна, добре дошла и се надявам всичко да е наред с бебчетата!   
Никифин, както казват хората Господ си знае работата. И аз така се молех , бебетата да не са диви като каката и така и стана. Вики искаше само на ръце, непрекъснато внимание, само я прехвърляхме един на друг, нощем се будеше по 10 пъти. А тия двамата юнаци - спокойни деца, спят си, играят си самички - абе песен. Така че ти пожелавам кротки дечица.
Между другото от доста майки чувам, че ако първото е било буйно, второто е кротко и обратно.
И наистина, както казва Поларфокс, всичко е въпрос на организация и мобилизация. Иначе най-лесно е да се оплакваш и правиш на страдалец.
Децата са радост, независимо дали идват в подходящ момент или не.

Едва ли е излъгала - явно всичко си е индивидуално и си зависи от майката и децата. Разбирам я ако децата са ревливи и не я оставят да се наспи. Когато човек е уморен от недоспиване и най-дребното нещо му изглежда голяма тежест. Така бях с моя син и споменът за началните месеци не ми е никак приятен - направо се чудя как съм оцеляла. Но мои приятелки имат спокойни деца и като им говоря не разбират за кво става дума. Не разбират и че не яде, и че не прави абсолютно нищо като другите деца на неговата възраст. Те с удоволствие си гледат децата, учат ги на разни неща и се радват на постиженията им и се хвалят налево и надесно. А аз само се оплаквам, защото моят син е тотално различен, не възприема като му се говори и ми убива желанието да се занимавам с него.  Само се чудя как да го разкарам при някой "разбирач" да го погледа малко, щото всички дават акъл ама като им дойде до главата и не правят нищо. Имам предвид свекърва ми и в яслата - само те са имали по-дълъг контакт с него и са го видели кво представлява. Педагозите в яслата вече ми съчувстват, а свекърва ми - на нея като че ли не и пука и едва ли не се забавлява на мой гръб. 
Ама днеска ми преля за кой ли път и пак за кой ли път решавам да го вкарам това детище в релсите.  Върти ни всички на пръста си, баща му го глези, щото рядко е с него и още не му е писнало на човека. Така че не съм много наясно как сама ще се справя, ама не съм човек който се предава така лесно 

според мен децата подлежат на дресировка, разбирайте ме както щете. Но това не става в един момент, като решеш, че ти е писнало от лигавщини и рев, а от самото начало.
Леко, нежно и без насилие. Само така се получава.
"Вкарване в релсите" не съм видяла успешно

Много мои близки с малки деца имат проблеми- ревливи бебета, не спяли, не ядяли. Ама какво правят по въпроса- нищо, освен дза ги разнасят с часове на ръце, в точно определен ритъм и поза. Обикновено пак без ефект, на въпроса Защо- отговор- Ама то реве.
Резултат- подлудени родители и деца.

Просто според мен е най-добре човек да вземе нещата в свои ръце от начало, защото при всички тези случаи, любящите баби помощнички са изиграли съществена роля.
Каквото и както сам си направиш.
Успех!

Съгласна съм с теб, че дресировката определено помага. Но въпреки всичко не мога да кажа, че всички деца са еднакви и че родителите са ги направили такива каквито са. То още от родилния дом си проличава кое какво е де се вика. Определено моят син не е носен много, на ръце не е приспиван, само успокояван - не може като ревне все пак да не го вземеш, нали. За бабите съм съгласна, че много усират нещата, ама ние баби помощнички не сме имали. Освен 2 месеца майка ми, но аз си го гледах въпреки че беше тук - само и го оставах за 5-6 часа докато бях на училище. На свекърва ми никога не съм го оставяла - мъжа ми го води при нея за малко да му се порадва, но никога не е бил насаме с нея. Пък и тя не го глези изобщо, по-скоро не му обръща внимание. Ама не пропуска да направи някоя беля като да го почерпи със сладки или да му даде сладолед когато знае че е болен и зелената му цифка ще и избоде очите.
Все с добро до сега съм пробвала и с обяснения - никакъв ефект. Сега съм решила че много няма да се обяснявам и действам с твърдост - казвам веднъж. Ако не разбере - действам.  И аз съм на принципа как си го направиш. Ако става дума за детето ти вече много играят чувствата. Ама ако се налага ще ги ignore. Стискай палци

Eх NikiFin, добре че си бременна с близнаци, та още не си насметена, че не можеш да се справиш с едно дете. Тук в близнашкия е табу да споделяш, че с едно дете ти е трудно. Въобще думата "трудно" не се приема. Веднага ти се обяснява, че не си дотам кадърна да се справяш. Една мама имаше куража да каже, че е трудно и получи "червен картон". Както и да е.
От постингите ти усещам, че си доста напрегната. Нормално е да си мислиш как ще се справяш. Хайде, това го остави за по-после. Сега си бременей.
Тук от време на време се появява една мама с трима мъже - един батко и две момченца-близначета. Гледа си ги повечето време сама, а е направила така, че баткото помага колкото и когато може. Може би ще успееш и ти да накараш по-голямото си дете да се чувства като батко. Защо не се пробваш да му говориш и за предстоящата промяна и т.н. Подхвърлям идеи. От личния си опит установявам, че майката може най-силно да влияе върху поведението на детето.
Леко бременеене.

Ехааааа, голяма изненада. честито, честито, радваш ли се? Аз бих била ужасена...
Лека бременност ти желая 

Хехе. И аз бях ужасена, шокирана, паникьосана. Ама да ти кажа... лека полека... свиква се с мисълта... Абе къде едно там и две вика сестра ми 
Много ти е благо детето Блондинке. Хубавец ще бъде, да знаеш, и умен. Те ти - орисахме го набърже 

Така или иначе вече взех участие в темата да кажа пак какво си мисля, по повод на отговора ти  Нещо ми дава грешка като се опитам да цитирам... както и да е...

Първо - стискам палци двата броя да са кротички. Моята Анна също е доста щура. Не се оплаквам, в никакъв случай, защото в сравнение с други деца е направо ангелче, но все пак като за момиче е голяма щурачка, много емоционална, нощно време спи лошо от както се е родила до ден днешен и аз не си спомням от кога не съм спала непробудно ЦЯЛА нощ...  В момента е в т.нар. бебешки пубертет и е НЕ-ВЪЗ-МОЖ-НА   
София е пълна противоположност - абсолютен непокист, биволско спокойствие, нищо не би й направило кой знае какво впечатление... Спи като пън по цяла нощ - от 20,00 до 8,00. Малките изключения са когато й пониква зъб, в нощта преди да пробие, или когато е болна. Така че наистина, ако децата са кротички, или поне разбрани, положението не е толкова тежко  Или поне едно от тях да е кротко  И кой каквото иска да ми разправя със щури деца не можеш да излезнеш на глава, ако ще да си най-великия педагог на света... Виждала съм такива диваци по улиците и направо ми става мъчно за клетите майчици - то направо ме можеш да го спреш. И те милите им майки само гледат да ги опазят не се пребият някъде, иначе ги оставят да се въргалят както си искат, не за друго, а просто защото нямат алтернатива. Моя мъж е бил такава ГАД и на майка му и до ден днешен са й пресни спомените колко бой е ял и колко нерви е потрошила. А сега ела да го видиш - перфектия мъж, съпруг и баща  Много го бива във всичко, което прави, страшно енергичен, инициативен и точен! Айде стига съм го хвалила, че ще вземе да прочете...
Та мисълта ми беше, че това че сега твоя е толкова щур, не означава ще ще е лош човек. Проблема е, че на тебе ти се разгонва фамилията... И пак там е проблема с породените деца. Иначе няма нищо, ама нищо по-добро от деца с малка разлика. За тях това е перфектно. Ето ги сега моите - София е вече на 1 годинка, знаеш ли как си играят - просто са супер. Не се чудиш какво да им измислиш като занимание да не им е скучно. Те непрекъснато си измислят разни неща. Отделен е въпроса, че в повечето случаи става въпрос за бели, като плюене на водата от шишето, вадене на мокрите кърпички от кутията въргаляне по студените плочки...
Та така... Общо взето кой каквото ти говори докато сама не минеш по пътя си никога няма да разбереш какво е. Радостта е голяма, но и грижите и нервите също... Ще се справиш, няма къде да ходиш, то е ясно. Въпроса е от сега да се заредиш със МНОГО търпение и да се примириш, че в дадени моменти не могат всички да са щастливи - все някое ще реве за нещо. Даже понякога на мен ми става смешно... Ани реве - гушкам, сФоия реве, че не гушкам и нея, оставям Ани, гушкам София, Ани реве, че не я гушкам и в един момент и двете циврат, а аз направо си умирам от смях.... 

Има и по-смешен вариант момичета! Единия близнак беше ангелче като бебе, а другия можеше да даде обяснение на желанието да убиеш някого. Баткото, който беше на три години, когато се родиха близнаците беше ревльо и половина и цивреше за "нема нищо" чааак до 6 годишен. Нощем ми идваше да       

Хехе. Да не си виждала Давидко  Все едно него си описала - ГАД на квадрат. И наистина хората ме съжаляват. Само мъжът ми и свекървата - НЕ. Даже тази женица имам чувство, че едва ли не злорадства. Понеже си мисли, че ми е много лек живота и така ми се пада сега един дивак да ме тормози. Ама пък си ми е сладък и чаровник и не бих го заменила за друг.
Много се дразня на майки, накоито са им се паднали кротки и послушни деца и без проблем си ги гледат по книга. И като се оплачеш, че твоето е диване и почват да ти дават съвети от книгите, които те уж ползвали много успешно и които ти си пробвал без резултат. И разбира се те обвинят, че не си добър педагог и сам си си виновен, че детето ти е каквото е. А на практика те дори не знаят какво значи проблемно дете - само в книгите са чели за тях, но са готови да стоварят цялата вина върху майката. Тяхното дете примерно веднъж ревнало без да е гладно и те не го взели на ръце или не знам си кво и се успокоило и айде - това е начина - лесно и просто.  Всъщност знам си, че си го заслужавам такова диво, и то не защото аз съм била също голям дивак (но само това - други проблеми не съм създавала, като неядене и т.под.) защото обвинявах сестра ми, че не може да готви, затова детето и не яде. Ама се оказа, че не това е причината и съм била несправедлива. Така че верно си - кой не е минал по пътя не може да разбере за кво иде реч

Има една народна поговорка, която научих тук във форума. Мисля, че е многоооо подходяща:

Момче и пуйче трудно се гледа, а кога се отгледа голяма гад става.

Сега да не се засегнете нещо. То аз гледам 2 пуйчета и потвърждавам, че засега първата част е вярна.