Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 30 дек. 2006, 09:50 ч.
  • Преглеждания  3 003  Мнения  79  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 1 263
Как мислите, коя беше главната причина да създадете семейство-разума,чуствата или съдбата?
Доколко като се обърнете назад виждате,че сте вземали правилното решение?
Доколко това решение ви е накарало да се чуствате щастлива и  жена в пълния смисъл на думата-такава каквато винаги сте искали да бъдете или поне такава,на която ви се е искало поне малко да приличате?

Реклама
# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 497
Интересен въпрос!
Аз бях на 19, той на 21. Решихме да се оженим и да имаме дете през 1997 г - помните инфлацията, кризата, 3000 лв. за долар. И двамата студенти, изцяло на родителска издръжка. Определено грам разум не е имало в това решение, само една гола любов  Grinning. Не го отчитам като грешка, но определено ми е било рано. Ако дъщеря ми обаче реши да ми спретне този номер след някоя и друга годинка, ще бъда твърдо против. Нека се обичат младите, нека живеят заедно, но брак и дете на тази крехка възраст - не  Naughty.

# 2
  • там, където е сърцето
  • Мнения: 420
 Grinning Донякъде съдбата, но преди всичко чувствата.

# 3
  • Sf
  • Мнения: 3 040
Съдбата.Срещнах прекрасен мъж, а желанието за дете дойде почти веднага, така че и чувствата имат пръст в тая работа.

# 4
  • София
  • Мнения: 1 680
определено 4увствата бяха водещите,но исках то4но този мъж за баща на децата ми.сигурно и съдбата има роля, нали няма нищо слу4айно.

# 5
  • Мнения: 1 743
 Ами първо са чувствата, защото се влюбихме. Бахме заедно около 5-6 години, когато на мен ми се струваше естествено следващата стъпка да бъде брак и деца, или съответно раздяла ( не съм поставяла нещата така пред него разбирасе, просто си го мислех), обикновено от толкова дълги ввръзки, а и като не живеат заедно двамата, понякога се стига до раздяла. Обаче аз забременях и не му мислехме. Оженихме се. Много малко стаж имам за да кажа "като се обърна назад", но....определено не съжалявам. Чувствам се по-пълноценен и щастлив човек.

# 6
  • Мнения: 10 028
Всичко.
Не знам дали е грешка, надявам се че имаме още доста живот пред себе си... нещата се променят- днес е едно, утре- друго.
Чувствала съм се и щастлива, и нещастна. Не съжалявам за решението си.

# 7
  • Мнения: 6 167


ами не зная точно кое е надделяло.
зная само, че сме щастливи.
и не съжаляваме за нищо.

# 8
  • Мнения: 1 312
И чувствата,и разума...

# 9
  • На морето!
  • Мнения: 1 937
Чувствата,защото го обичам повече от всичко!
Разума,защото знам че той е най-доброто за мен!
Съдбата,защото е наистина невероятна нашета история!

# 10
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 263
На първо място чувствата, после и разума - искахме да сме заедно - това е!  Hug

# 11
  • София
  • Мнения: 1 097
Ами и трите.  Grinning
Съдбата ни събра, при това явно в подходящ момент.
Чувствата са ясни.
Но и разум имаше, защото осъзнавахме, че "от нас ще се получи семейство". В този смисъл не съм имала драмата - "много го обичам, но дали ще бъде подходящ съпруг и баща?" Беше очевидно.  Wink
 Sunglasses

# 12
  • Плевен
  • Мнения: 1 364
На първо място съдбата.И двамата бяхме "обвързани" с дълги връзки, но случайно се срещнахме и така...
Чувствата  и разума също.
Не съжалявам, даже съм благодарна на съдбата за тази среща  Laughing

# 13
  • Плевен
  • Мнения: 801
 newsm78 май и при нас съдбата...., следват чувствата и накрая разумът....

# 14
  • Мнения: 473
Историята на нашето запознанство е много странна и интересна и затова ще кажа, че съдбата е намесена за създаването на това семейство.
От позицията на доста преживени неща по време на тригодишната ни връзка не съм сигурна, че днес бих взела същото решение.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт