Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 1 263
Как мислите, коя беше главната причина да създадете семейство-разума,чуствата или съдбата?
Доколко като се обърнете назад виждате,че сте вземали правилното решение?
Доколко това решение ви е накарало да се чуствате щастлива и  жена в пълния смисъл на думата-такава каквато винаги сте искали да бъдете или поне такава,на която ви се е искало поне малко да приличате?

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 508
Интересен въпрос!
Аз бях на 19, той на 21. Решихме да се оженим и да имаме дете през 1997 г - помните инфлацията, кризата, 3000 лв. за долар. И двамата студенти, изцяло на родителска издръжка. Определено грам разум не е имало в това решение, само една гола любов  Grinning. Не го отчитам като грешка, но определено ми е било рано. Ако дъщеря ми обаче реши да ми спретне този номер след някоя и друга годинка, ще бъда твърдо против. Нека се обичат младите, нека живеят заедно, но брак и дете на тази крехка възраст - не  Naughty.

# 2
  • там, където е сърцето
  • Мнения: 420
 Grinning Донякъде съдбата, но преди всичко чувствата.

# 3
  • Sf
  • Мнения: 3 261
Съдбата.Срещнах прекрасен мъж, а желанието за дете дойде почти веднага, така че и чувствата имат пръст в тая работа.

# 4
  • София
  • Мнения: 1 680
определено 4увствата бяха водещите,но исках то4но този мъж за баща на децата ми.сигурно и съдбата има роля, нали няма нищо слу4айно.

# 5
  • Мнения: 1 975
 Ами първо са чувствата, защото се влюбихме. Бахме заедно около 5-6 години, когато на мен ми се струваше естествено следващата стъпка да бъде брак и деца, или съответно раздяла ( не съм поставяла нещата така пред него разбирасе, просто си го мислех), обикновено от толкова дълги ввръзки, а и като не живеат заедно двамата, понякога се стига до раздяла. Обаче аз забременях и не му мислехме. Оженихме се. Много малко стаж имам за да кажа "като се обърна назад", но....определено не съжалявам. Чувствам се по-пълноценен и щастлив човек.

# 6
  • Алпите
  • Мнения: 10 164
Всичко.
Не знам дали е грешка, надявам се че имаме още доста живот пред себе си... нещата се променят- днес е едно, утре- друго.
Чувствала съм се и щастлива, и нещастна. Не съжалявам за решението си.

# 7
  • Мнения: 6 167


ами не зная точно кое е надделяло.
зная само, че сме щастливи.
и не съжаляваме за нищо.

# 8
  • Мнения: 1 321
И чувствата,и разума...

# 9
  • На морето!
  • Мнения: 2 179
Чувствата,защото го обичам повече от всичко!
Разума,защото знам че той е най-доброто за мен!
Съдбата,защото е наистина невероятна нашета история!

# 10
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 352
На първо място чувствата, после и разума - искахме да сме заедно - това е!  Hug

# 11
  • София
  • Мнения: 1 133
Ами и трите.  Grinning
Съдбата ни събра, при това явно в подходящ момент.
Чувствата са ясни.
Но и разум имаше, защото осъзнавахме, че "от нас ще се получи семейство". В този смисъл не съм имала драмата - "много го обичам, но дали ще бъде подходящ съпруг и баща?" Беше очевидно.  Wink
 Sunglasses

# 12
  • Плевен
  • Мнения: 1 364
На първо място съдбата.И двамата бяхме "обвързани" с дълги връзки, но случайно се срещнахме и така...
Чувствата  и разума също.
Не съжалявам, даже съм благодарна на съдбата за тази среща  Laughing

# 13
  • Плевен
  • Мнения: 801
 newsm78 май и при нас съдбата...., следват чувствата и накрая разумът....

# 14
  • Мнения: 473
Историята на нашето запознанство е много странна и интересна и затова ще кажа, че съдбата е намесена за създаването на това семейство.
От позицията на доста преживени неща по време на тригодишната ни връзка не съм сигурна, че днес бих взела същото решение.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт