Мъжът ми присъства на раждането,през цялото време ми държа ръката и си говорехме,което много ми помогна и успокои може би и за това родих толкова лесно и бързо.Не съм го карала насила той сам изяви желание,и съм безкрайно щастлива както и той,мога да кажа че след раждането се обичаме дори повече и секса също е невероятен.Мисля че раждането е нещо прекрасно и естествено в живота на едно семейство и никога няма да забравя този миг и сълзите в очите на съпруга ми.В много страни дори и по големи деца от семейството присъстват на раждането.Но всеки има право да избира и всеки си решава за себе си.Аз горещо ти го препоръчвам,няма нищо по хубаво човека,който обичаш и те обича от цялото си сърце да е до теб в този велик момент.
- Публикувана: 30 дек. 2006, 19:11 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2007, 12:08 ч.
Присъствието на таткото по време на раждането?
Да, именно няма смисъл от караници. Въпросът е до лично разбиране и усещане на двойката.
Не нападайте Динчо, защото това, което тя казва е, че е добре да можеш да разчиташ на мъжа дори и в "гадни ситуации".
А ако темата беше: "Присъствието на майка Ви по време на раждането"? Защо не, тя знае какво е. Преживяла го е. Може би няколко пъти. Ще откажете ли подкрепата й?
А вие самите, раждалите (понеже аз още не съм) бихте ли предпочели да сте с пълна упойка и просто да не сте там? Да не изпитате болката, грозотата (или красотата, според разбирането) на сцената? Да си починете и чак тогава да видите детето си след ден-два, пет?
Не нападайте Динчо, защото това, което тя казва е, че е добре да можеш да разчиташ на мъжа дори и в "гадни ситуации".
А ако темата беше: "Присъствието на майка Ви по време на раждането"? Защо не, тя знае какво е. Преживяла го е. Може би няколко пъти. Ще откажете ли подкрепата й?
А вие самите, раждалите (понеже аз още не съм) бихте ли предпочели да сте с пълна упойка и просто да не сте там? Да не изпитате болката, грозотата (или красотата, според разбирането) на сцената? Да си починете и чак тогава да видите детето си след ден-два, пет?
Предстои ми да раждам съвсем скоро както се вижда от лентичката ми и мъжа ми ще бъде до мен по негово собствено желание . В началото на бременността, когато раждането ми се струваше толкова далече го бях попитала дали би присъствал.Е, беше почти обиден, че му задавам такъв въпрос.Мнението му беше, че сме създали заедно това дете и трябва да бъдем заедно когато се появява на света.
От приятелки, на които мъжете им са присъствали на раждането съм чула същото, което споделя Cvetyab -"че раждането е нещо прекрасно и естествено в живота на едно семейство и никога няма да забравя този миг и сълзите в очите на съпруга ми" ...защо тогава трябва да ги лишаваме от този момент?
От приятелки, на които мъжете им са присъствали на раждането съм чула същото, което споделя Cvetyab -"че раждането е нещо прекрасно и естествено в живота на едно семейство и никога няма да забравя този миг и сълзите в очите на съпруга ми" ...защо тогава трябва да ги лишаваме от този момент?
... А вие самите, раждалите (понеже аз още не съм) бихте ли предпочели да сте с пълна упойка и просто да не сте там? Да не изпитате болката, грозотата (или красотата, според разбирането) на сцената? Да си починете и чак тогава да видите детето си след ден-два, пет?
Зависи от много неща
не е толкова просто ...Ако раждах нормално- да, бих искала да е до мен. До тогава винаги в труден момент е бил до мен, а по-труден от този не съм имала (дано и нямам).
Но раждах секцио, а в България не допускат бащата в операционната
без подкрепа на близък човек, без никой познат наоколо- НЕ, никога не бих избрала спиналата. Щом не може да присъства бащата, няма да я има и майката- избрах пълна упойка. Видях детето и мъжа си веднага, щом излязох от упойката. И това е нещо 
Ето за това казвам, че трябва нещата да се решат от мъжа и жената - разговори.
Аз не бих избрала пълна упойка, в това съм абсолютно сигурна. Искам да видя детето си в момента, в който "излезе". Независимо по какъв начин. Дори секцио. Готова да съм да изтърпя всякаква болка, търпяла съм тъй или иначе (физическа).
Дали таткото иска - негов избор. (потретвам) Аз - да!!!
Аз не бих избрала пълна упойка, в това съм абсолютно сигурна. Искам да видя детето си в момента, в който "излезе". Независимо по какъв начин. Дори секцио. Готова да съм да изтърпя всякаква болка, търпяла съм тъй или иначе (физическа).
Дали таткото иска - негов избор. (потретвам) Аз - да!!!
А ако темата беше: "Присъствието на майка Ви по време на раждането"? Защо не, тя знае какво е. Преживяла го е. Може би няколко пъти. Ще откажете ли подкрепата й?
също не, майка ми пък съвсем няма работа там.
Никол, моите уважения, чак изритан бащата не е, знаеш вече и при секцио тук-там бащата може да присъства
и форумки могат да го потвърдят.
Не отивам и вторият път без него.80% от спокойствието ми е от това , че сме заедно.А и той не би си помислил да ме остави да раждам сама.
Първия път и майка беше с нас, защото така исках , а моят се съгласи, първо раждане , много ме беше шубе
Сега ще сме двамата само 
Раждах с епидурал , нямам оплаквания , нито страхове за втория път.
Първия път и майка беше с нас, защото така исках , а моят се съгласи, първо раждане , много ме беше шубе
Сега ще сме двамата само Раждах с епидурал , нямам оплаквания , нито страхове за втория път.
И двамата искаме той да присъства на събитието, но в нашата болница това не е възможно. 
По едно време даже мислехме да ходя на друго място, но този вариант засега отпада.
Както вече са писали другите момичета, раждането е нещо съвсем нормално, не е болест, нито нещо тайно и срамно, което не е за пред мъже.
По едно време даже мислехме да ходя на друго място, но този вариант засега отпада. Както вече са писали другите момичета, раждането е нещо съвсем нормално, не е болест, нито нещо тайно и срамно, което не е за пред мъже.
При първото ми раждане бащата не присъства. Раждах в България и това си беше съвсем нормално. Но и обстановката там доста ме стресира, предполагам, че и таткото би се чувствал по същия начин. Когато забременях втория път, бъдещият татко сам пожела да присъства, за него си беше съвсем естествено да е до мен. Стаята в която раждах, беше така обзаведена, че родилката и таткото да се чувстват конфортно. Аз бях много по-спокойна, когато той беше до мен, помагаше ми да се разхождам, разтриваше ми кръста и ми държеше ръката. Видя как се роди сина му и до сега разказва, че по-хубаво преживяване не е имал.
Истинската обич се крие в сивото и скучно ежедневие, дори и в най-неудобните ситуации, като в тази някой да ти рови в задника.
Хората са толкова различни и отношенията им- толкова специфични,че подобно изказване ми се струва малко крайно
Може би при някои двойки любовта се възприема и така...Но други имат нужда от запазване на някакво лично пространство, което може да бъде от порядъка на това да си затваряш вратата на тоалетната и да влизаш сам/а/ в банята до отделен кръг приятели или ходене на почивка "разделно".
А по темата: аз самата съм против и дори не съм коментирала с таткото все още- ние сме от "много самостоятелните" двойки. Но той казва, че ще бъде там за мен и ще ми държи ръката, така че докъдето докторите го допуснат и той самият си реши, нека остане.
Предпочитам да родя със секцио и с риск да си спечеля възмущението на част от вас- да, възприемам раждането във всичките му варианти като мъчителен, вероятно рисков, неестетичен, напълно физиологичен дори примитивен момент, в който имам нужда единствено от компетентен медицински персонал; момент лишен от романтика и отблъскващ за околните.
В резултат на който се появява чудото