Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора


Мнения: 141
Запознахме се преди малко повече от три години и беше нещо като влюбване от пръв поглед. Но той го прие на сериозно. Иска дом, семейство, обич...за цял живот. А мен това за "цял живот" ме плаши. Плаши ме, че ще трябва да съобразявам плановете си с някой друг, плаши ме, че ще завися от някого, че ще трябва да се съобразявам, плаши ме, че няма пак да се влюбвам, плаши ме, че всяка вечер ще си лягам само до един, плаши ме, че животът ми ще свърши. Не искам да го нараня, да, обичам го, искам да сме заедно, но не обвързващо, а не знам как да му го обясня. Звучи ужасно егоистично. И това знам. Плаши ме и самотата, има моменти, в които чувствам, че ме е старх, че ще остарея сама, че няма да има кой "една чаша вода да ми донесе"...
Сигурно Ви звуча като някоя тинейджърка дето не знае какво иска. А съм почти на 27 години и животът ми е чудесен. Имам хубава работа, забавления, всичко съм постигнала сама, това ми харесва, знам, че мога още, искам да съм вечно влюбена, искам някой да е влюбен в мен, но без ангажименти...
Хора, моля Ви, кажете ми как да му обясня, че не мога да се обвържа, не още, без да го нараня, без да изпитвам угризения, без да се налага да избира между него и себе си.
Възприемам една евентуална сватба като собственото си погребение.
Или все пак да поговоря с психиатър?
Благодаря, че ме изслушахте.
Цитирай

София

Мнения: 901
От това което си написала не се разбира дали живеете заедно или не. Ако  е не - тогава може да му предложиш да опитате да живеете заедно без ангажименти.  Пък някой ден може и ти да започнеш да изкаш по-силно обвързване. Thinking
Или пък да се опиташ да му обясниш по някакъв начин какво те притеснява и да го помолиш да прояви търпение и да изчака, докато станеш готова за това.
Успех. Дано скоро разрешите проблема си и ти скоро да преодолееш страховете си. Peace
Цитирай

София

Мнения: 460
Донякъде те разбирам, защото досега съм живяла живота си така, както смятам за най добре без да позволявам да ми се налагат чужди желания. Прекъснах една връзка от две години, точно когато ми предложиха брак, защото нямаше да е най доброто и за двама ни. Правих неща, за които са ме обявявали за луд човек, но това не ми е пречило никак, защото приятелите и семейството ми са били зад мен.
Сега съм омъжена и с деца:)))) и е страхотно.
Винаги съм се стремяла да давам най доброто от себе си, да изживея всеки ден пълноценно и удовлетворяващо, защото знам че живота на тази земя е само един. Когато съм си мислила за връзката която искам, исках най доброто за себе си и човека до мен и бях готова да чакам дълго, е не ми се наложи чак толкова. Трябва да решиш какво искаш и да го следваш. За всяко нещо в живота ни има подходящ момент, следвай сърцето си. За съжаление може да нараниш човека, които обичаш, съжалявам, но живота с неудовлетворен човек далеч не е за предпочитане. Пожелавам ти мъдрост в избора и една удовлетворяваща нова година Hug
Цитирай

София

Мнения: 19 731
Според мен ти още не си срещнала своята половинка.
Не те плаши страха от обвързване, а подсъзнателно че не това е човека.
Цитирай

София

Мнения: 7 718
Щом се страхуваш, това не е твоят човек.
Когато обичаш истински - нищо не те интересува.
Цитирай

София

Мнения: 2 199
Мисля, че не всеки може да се обвърже с някой с брак, без това да означава, че не се обичат или че не е вярната половинка. Една връзка може да бъде сериозна и без непременно да е свързана с брак. Мисля, че трябва да му кажеш точно това, което казваш на нас. Звучи съвсем обосновано и не виждам причина да не те разбере.
Цитирай

София

Мнения: 747
Страхът от самотата си е диагноза, може да сполети човек много рано. И аз имам нещо такова. Но чак пък за психиатър да ти е случая... съвземи се Hug
А след 3 годишна връзка е нормално да не чувстваш шеметния прилив на хормони. Любовта е "химия"; доказано е, че влюбването при жената може да продължи максимум 18 месеца, при мъжа-12. После идват привързаността, отговорността, една по-зряла обич...
Цитирай

NL

Мнения: 1 560
И аз съм на мнение ,че не си срешнала ЧОВЕКЪТ.До преди 2 год.и половина разсаждавах по същия начин.Бягах когато опреше ножът до брак.Имам няколко сериозни връзки зад гърба си и все така бягах накрая от същия този твои страх(дори и от сегашния си мъж избягах преди близо 4 год,защото още не бях готова 35 hahaha).Поговори с него,обясни му как стоят нещата,и само ти можеш да вземеш най правилното решение.В едно съм сигурна,не винаги ще мислиш така .Приоритетите на човек се променят с времето.Още не си готова....така че кажи му го-право и директно.Успех!!!
Цитирай


Мнения: 7 473
Когато обичаш силно някого, единственното ти желание е да си непрекъснато с него Love Love, явно това не е точният човек.  Thinking Но, ако все пак го обичаш , поговори с него, опатайте да поживеете заедно и ще видиш дали страхът ти няма да мине Laughing  Peace
Цитирай

Пловдив

Мнения: 350
Твоите думи са все едно аз съм ги написала там Smile И аз не съм шантава тийнейджърка, лятото ме настигната заветните 30  Wink

Както можеш да видиш от лентичката ми, чакам бебе от дългогодишния си приятел. Не съм омъжена за него- отклоних темата директно, когато се повдигна. Засега изтъквам и различни "обективни" причини да не живеем заедно.
Имам трайни чувства към него, има и "тръпка", но не смятам, че този човек е подходящ за съпруг. Аз самата не желая да бъда обвързана в брак, нито имам готовност да бъда нечия съпруга. Прекалено ценя независимостта си, интересувам се и от продължаване на кариерата си. Имам и някои други съображения от семейно естество /относно моето собствено семейство/, които не бих искала да засягам тук.
За сметка на това много се радвам,че ми предстои /живот и здраве!/ да стана майка; радвам се, че именно той е баща на детето ми.
Занимавам те надълго със себе си, защото смятам, че ти най-добре си усещаш и знаеш от какво ТИ имаш нужда.
Не споделям изказаните по-горе мнения, че когато "истински обичаш" /тва пък кво значи- просто клише!/ някого, си готова да забравиш и зарежеш всичко, за да си " непрекъснато с него".... На чешит като мен самата идея да съм дори с най-любимия си човек непрекъснато ми звучи малко стряскащо....
"С него" също може да означава милион неща и да има безброй варианти, особено в днешно време- желая ти успех, който и да избереш!
Цитирай

София

Мнения: 4 556
И аз като повечето съм на мнение, че не си срещнала половинката си. Хората се събират не толкова защото така "трябва" или за да не са самотни или от скука, а защото не могат да се разделят, защото изпитват непрекъсната нужда да са един с друг.

Конкретно в твоя случай нямам какво да те посъветвам, за да си изясниш нещата за себе си. Но мисля, че е по-коректно да бъдеш искрена с човека и да му кажеш точно до къде се простират чувствата ти, какво за теб означава вашата връзка и как точно я приемаш ти. Ако е много влюбен в теб може и изобщо да не те разбере, но трябва поне да си му казала.
Представям си какво е да си срещнал човека, с когото да искаш да си цял живот, а отсреща да има някакво уклончиво "ще видим, има време", и в един момент да се окажеш изритан, когато другият срещне истинската си половинка.
Цитирай

София

Мнения: 7 718
Не споделям изказаните по-горе мнения, че когато "истински обичаш" /тва пък кво значи- просто клише!/

Не споделяш, защото не познаваш истинската любов.
Когато един ден я срещнеш ще си спомниш за това клише. Wink
Истинска любов не те ограбва, тя ти дава криле, с които да летиш и съзидаваш.
Истинската любов е изключително градивна. Във всяко отношение.

Аз моята я срещнах доста късно. Laughing
Цитирай

Варна,морето,сините вълни.

Мнения: 2 785
Когато срещнеш подходящият човек въпроси, че ще си лягаш до някого всеки ден до края на живота си просто не стоят. Щастлив си, че ще се будиш точно до този човек всеки ден и първото нещо, което ще виждаш е лицето му. Поне за мен е така. Много пъти съм била влюбена, но никога не съм искала да бъда цял живот с някого, освен със съпруга ми.
Ако наистина обичаш този човек, обясни му, че не си готова да се обвържеш точно на този етап от живота си, а не че изобщо не искаш да се омъжваш. Приоритетите се променят, просто го помоли да прояви търпение и да те изчака.
Цитирай

София

Мнения: 9 099
Абсолютно същото се случи на най-добрия ми приятел съвсем скоро - имаха връзка няколко години, заживяха заедно, той й предложи брак, тя каза "да"....и после си тръгна от него...Със същите обяснения, които ти сега пишеш тук - че й е по-добре сама, да не се съобразява с никого, да е свободна, да се влюбва още, и още...Той почти умря от разбито сърце. Сега, година по-късно всичко е различно SmileТя отново живее с някакво момче - явно все пак не й е по-добре сама WinkТой още търси любовта, дано късметът е с него Hug
Според мен те просто не бяхя двете половинки на едно и също нещо. И вие не сте. Остави го да намери щастието си другаде, очевидно не си точният човек за него Peace Само си губите времето.
Цитирай


Мнения: 141
"Когато истински обичаш":
-не спираш да работиш и да се развиваш;
-не спираш да планираш бъдещето;
-не спираш да имаш нужда от определени доходи, за да поддържаш определен стандарт на живот, защото, съгласете се, ама сметки не се плащат и не се пазарува в магазина с "обичам половинката си", а с пари;
-не затварят дискотеките, не спират купоните, не свършват интересните хора;
-ти и половинката ти продължавате да живеете в две различни тела, които доста често имат различни нужди и носите две души, които имат различни потребности;
-появява се още една чиния за миене, още един спален комплект за пране и такива ми ти битовизми...
И искаш не искаш, когато си с някого трябва да се съобразяваш с всичко гореизложено, и с още хиляди неща (проблеми).
За протокола-не живеем заедно, емоционално стабилен човек съм - т.е когато съм с някого съм с него и това е, но, искам, ако може без да губя свободата си, без да ме притискат, всеки да си живее в собствената къща, да си се грижи сам за собствените си отговорности и ангажименти, пък да си се обичаме, лошо няма. Разбира се, изключвам случаите, когато да речем половинаката е болна(да не дава Господ), или има нужда от помощ, тогава съм винаги на линия, 24х7 и давам всичко от себе си. Но брак, живеене заедно, айде не, мерси.
Кога обичаш истински? Можеш ли да обичаш лъжливо? Май не, можеш само да си личностно недиференциран и да си мислиш, че ти трябва още някой, за да си завършена личност. А аз съм едно цяло и не искам да се деля.
Witchie, thank q, people, радвам се, че не съм само аз, бях започнала да си мисля, че съм сбъркана. Леко бременеене и хубаво и здарво бебче.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора