Публикувана: 4 ян. 2007, 14:47 ч.
Последно мнение: 22 юни 2007, 14:09 ч.

Красиви мами, кажете..

2 885
49
1

# 30 4 ян. 2007, 20:16 ч.

Мнения: X

Мдаааа......а аз наистина си мислех, че съм единствена, ама честно. Заобиколена от толкова красиви жена в последно време че бях решила, че съм мръднала нещо. Преди време четох една статия за Виктория Бекъм...детето и било с епилептични придацъци и обясняваха как светкавиците на фотоапаратите предизвикакват такива гърчове и припадаци - това го оостановили след като папараци ги заснели слизайки от колата си и детето припаднало. Пишеше, че всеки припадък може да е фатален..Имаше няколко нейни снимки....в магазин да пазарува, въпросната снимка в колата и т.н. Ми тя....толкова наконтена беше............че........впървия момент си помислих....ми какво като е някаква си там известна, тя за кое мисли първо, как ще изглежда пред въпросните папараци, или какво могат тези папараци да причинят на детето със снимките си. Абе...незнам как да обясня, може би някои хора приемат гримирането, като миенето на зъбите примерно. Без това неможе!
Май много се размислих....да сме живи и здрави, после красиви !

# 31 4 ян. 2007, 22:16 ч.

Sofia
Мнения: 6 932

Цитат на: klarisina в чт, 04 яну 2007, 18:34

Обратното би било коравосърдечие.

Това мнение е много ограничено ! Confused

Като не се грижиш за външния си вид, когато имаш проблеми, откъде знаеш другите как се чувстват и защо го правят?
Въпрос на психика е. Контролирам това , което мога. Правя всичко, което зависи от мен за здравето на децата ми, но има ситуации , в които съм безсилна. Няма нужда светът да го вижда по бледото ми измъчено лице.
Не ви ли хрумва, че освен защото са лоши майки, някои жени могат да ползват грима като маска, зад която крият болката си?

# 32 4 ян. 2007, 22:32 ч.

Мнения: 1 069

Докато бях по майчинство не съм слагала спирала месеци наред, но без червило на устните не прекрачвам прага на вратата. Ако някое дете ми е болно, това обсебва съзнанието ми, но не мисля, че трябва да е причина да се отнасям немърливо към външния си вид, т. е. да излизам навън като варено пиле.
Сега, когато ходя на работа , просто нямам право да не изглеждам добре, каквото и да ми се е случило.

# 33 4 ян. 2007, 23:30 ч.

Мнения: 658

Не мисля, че трябва да се притесняваш и да изживяваш това. Аз лично също не посягам към гримовете в такива ситуации, даже сега малкия е болен и ако някой ме попита къде са ми гримовете - няма да мога да отговоря Rolling Eyes

# 34 5 ян. 2007, 00:45 ч.

Мнения: 6 164

Досега нищо не ме е спирало и винаги се мацвам малко, но моя дечко още не е бил болен /да чукам на дърво/ и кой знае, може това вече да ме промени. Все пак ми е по-смисълче от всичко друго досега...

# 35 5 ян. 2007, 11:47 ч.

Мнения: 2 897

Ехааа...какви хубави думи за моята персона Blush

Благодаря,момичета,много сте мили Hug

(не съм чак толкова красива,бе,чаровна по-скоро)

# 36 5 ян. 2007, 12:42 ч.

Мнения: 252

Тук и сега е момента и аз да споделя нещо.Много рядко се случва да харесам, чисто по женски(не сега да ме сбъркате нещо)някое момиче.Но още с първото посещение във форума те забелязах- много мила, лъчезарна и естествена.Много се радвам, че не само аз споделям това мнение. Благодаря на съфорумките, че отвориха тази тема, а към теб мила Zorie-продължавай все в същия дух да красиш форума bouquet

# 37 5 ян. 2007, 13:49 ч.

Мнения: X

Цитат на: valieta в чт, 04 яну 2007, 22:32

Ето със това изобщо не съм съгласна. Как така каквото и да ти се е случило. Трябва да сме намацани на всяка цена така ли? Аз точно това не разбирам....как при вида на едно болно дете с 40 градуса температура и треска, майката може да седи пред огледалото. Нямам предвид че не е направила нищо за детето си ! Просто, нали по един закон в природата, по-силното чувство питъпява по-слабото. Та от там ми идва въпроса.....хем ти е гадно, хем искаш когато водиш детето за инжекция в поликлиниката да не изглеждаш на варено пиле. Еми чесно казано и на сурово да им мясам все ми е тая в такъв момент. Аз даже и да се гримирам, ще се разплача сигурно заедно с дечко и ще разцапам грима. Хм.
Това е само пример! И се радвам че попаднах на жена като теб, за които толкова отдавна давам пример. Искам да ми обясниш, как едното надделява над другото. И как желанието да си красива е преди всичко!

# 38 5 ян. 2007, 14:00 ч.

Мнения: X

Цитат на: Karen в чт, 04 яну 2007, 22:16

Цитат на: klarisina в чт, 04 яну 2007, 18:34

Обратното би било коравосърдечие.

Това мнение е много ограничено ! Confused

Съгласна съм с това, че на хората около нас не им дреме за нашите проблеми, или по-скоро нямаме право да ги занимаваме, защото може би и те си имат. Но кой е казал, че майките които се гримират в такива моменти са лоши майки? Далеч съм от тази мисъл, и съм убедена че е обратното, но точно в тези моменти, когато сме безсилни, лично аз се чустам направо смазана и отчаяна! Представям си следното....." седи си една жена, проблеми един куп, чуди се от къде да го захване, някой близък се разболява...всички са притеснени, извикали са лекар, той е направил каквото трябва или каквото е могъл и ТЯ вече е безсилна. Тоест неможе да направи нищо повече, и понеже се струпват прекалено много неща и се чувства направо ужасно, но неможе да направи нищо....какво ли си казва? абе, я дай да се нагримирам аз, и без това друго няма какво да правя" Точно ама точно така си ги представям тези жени.
И такава една жена...ми изглежда жалка.....в смисъл.....това не е начин за нищо, тя по този начин се опитва да скрие неща които всички виждат, но в очите на хората виждайки я наконтена, въсщност изглежда, че за нея има много по-важни неща на тоя свят, като например прическата!

# 39 5 ян. 2007, 18:20 ч.

Мнения: 4 473

Последните години почти не ползвам грим. Не мога да се похваля с безпроблемна орис, но и не смятам, че гримът ми може да ми повдигне духа и самочувствието, ако емоционално нещата са зле. Не е нужно и да `блестиш` с тонове грим, за да изглеждаш добре....или поне аз не харесавам нарисувани кукли. А съм срещала жени, които години наред преди това съм виждала с хипер много грим (перманентно състояние) и не съм могла да ги разпозная без такъв...

# 40 8 ян. 2007, 11:50 ч.

Мнения: 1 069

KATI_Z, това е моето мнение и не е чудно , че някой не е съгласен с него. А и мисля, че не си ме разбрала напълно. Аз по никакъв повод не се "мацам", а за да си сложа червило ми трябват не повече от 15 секунди. Мисля, че е въпрос на уважение към околните начина, по който изглеждаме. Не тръгваш по пенюара и с ролките на главата, нали?
Както вече споменах, когато някое дете ми е болно, това не ми е безразлично, разбира се, че ме тревожи, променя плановете ми и мн. др., но не изпадам в паника и не занемарявам, нито външния си вид, нито домакинството си.

# 41 8 ян. 2007, 12:23 ч.

Мнения: 2 152

Естествено, че ако и аз имам проблеми няма да обръщам внимание на външния си вид и то особено проблем от такова естество. Незнам какво бих направила, ако малкото ми слънце се разболее така - да не дава Госпо Praynig

. Сигурно ще се побъркам и последното нещо, за което ще си мисля е да се наклепотя.... Thinking

# 42 8 ян. 2007, 13:00 ч.

Sofia
Мнения: 6 932

Цитат на: KATI_Z в пт, 05 яну 2007, 14:00

И такава една жена...ми изглежда жалка.....в смисъл.....това не е начин за нищо, тя по този начин се опитва да скрие неща които всички виждат, но в очите на хората виждайки я наконтена, въсщност изглежда, че за нея има много по-важни неща на тоя свят, като например прическата!

МОже и да съм жалка като ходя гримирана и с прическа, но ти си смешна с горните разсъждения! Laughing

Детето ми има хронично заболяване. Черна забрадка ли да нося до края на живота си?

# 43 9 ян. 2007, 17:09 ч.

Цитат на: KATI_Z в чт, 04 яну 2007, 14:47

От много дълго време имам един..."проблем", всъщност, дори незнам как да го нарека. Може би е на психическа основа, но все се каня да питам при вас как е. Та така, и аз като всяка жена държа на добрия външен вид, добрата хигиена и т.н. Обичам да излизам ( когато мога де:)), да си слагам малко спирала, малко гланц, малко молив:) ноктите ми да са лакирани ( или само с безцветен лак), добре оформени, косата чиста и обикновено издухана и оформена - независимо дали съм в къщи или навън. Това просто създава самочувствие. НО, когато имам някакъв проблем или ми е тъжно за нещо, дори не поглеждам към гримовете! И си мисля....че не е редно.....че абе, много странно, но така го чувствам. Сега например, малкия е болен, беше много зле преди 2 дни, а точно на нова година имах гости в къщи. Всички се бяха..."барнали", а аз все едно очаквах да се случи нещо много лошо! Изкъпах се, сложих си един анцунг и цялата нощ влизах в стаята да преобличам малкия. Беше с 40 градуса Т почти, а на сутринта след празника беше много зле( Е...немога да си представя в такива моменти да се гримирам! Сега например, днес ми се излиза, а и има на кого да го оставя. Искам да ида да пия кафе...да си купя някое списание...да се разнообразя малко. И тъкмо се зачудих дали само една спирала да си сложа или само гланц и си казах :" Абе аз да не съм луда....дечко е още болен, има за една седмица антибиотик, аз ще се разкрасявам". Етова немога да го разбера, някак вътрешно е, чувстсво някакво. Като видя примерно понякога мойта кума ...ми тя е прекрасна! Много красива, висока,слаба, с невероятно излъчване, страхотни очи и мигли, и винаги си ги подсилва с малко грим! Е тя е така каквото и да става, и понякога като каже....децата са болни....или ....имам еди какъв си проблем....и си казвам, от къде и идва желание за такъв външен вид при тези проблеми ! Не ме разбирайте погрешно.....не се занемарявам! Остава само хигиената, а желанието дори за оформяне на косата ми се изпарява! Кажете при вас как е? Има ли в моменти в които не ви се мисли за нищо и ви е все едно как изглеждате и какви са те ! Или аз изкуквам?

Абсолютно същата съм като тебе,ама 1 към 1.Най-вече ми се скапва настроението като е болен малкия.Просто ми е мъчно да го гледам болен-все ми е притеснено,нямам тонус да приказвам,да мия чинии,да готвя...Ако примерно е зле 3 дни,през това време не мога да ям,апетита ми изчезва,само на кафета и цигари съм.А какво остава за обличане и гримиране Cry

Даже май съм по-зле и от теб.Но после като оздравее детето ,гледам света по различен начин,веднага живвам и си казвам че съм много зле,ако всеки път ми е толкова депресирано,казвам си че има хора и деца с много сериозни здравословни проблеми,ами те какво да кажат.
Трябва да се тонизирам в такива моменти,ама много не ми се удава.

# 44 9 ян. 2007, 17:45 ч.

Мнения: 877

Според мен не трябва да се оставяме на каквито и да е негативни чувства. Признавам, че ако нещо с детето не е наред изглеждам ужасно. За което изобщо не се извинявам, не трябва да е така. Защото все едно се предавам.
Макар, че не виждам смисъл да излизам на разходка на парзалката гримирана, просто нито слънце ме хваща, нито мога да си целуна детето.

Препоръчани теми

👜Нови придобивки в гардероба - 70

Третиноин /Ретин-А/, Ретиноидна киселина, Ретинол, Ретиноиди -Тема 13

Стилът ни според възрастта (40+) - лайфстайл тема за пораснали момичета. Април!

1 662
Козметика и мода

Как да се справим с пигментните петна (кожни, хормонални проблеми и др.) - 10

Причина:

Причина: