Много време мина и до сега небях писала в този фокум 
. Само искам да споделя с вас , че днес стават 12 години откакто аз загубих моето детенце. Незнам какво точно и как да ви го кажа , болката отмина, но спомена остана. Днес съм майка на едно прекрасно момченце и спрях да си задавам въпросите които ме мъчеха през всичките тези години. Аз така и не видях детето си , помня всичко от онази ужасна сутрин, помня и болката и после онази ужасна студена стая където леглата бяха без чаршафи и никой не вляза да види как съм . Помня прозореца и как през този ден завяля сняг. Дали се забравя ... ами аз не съм забравила , но сега гледам на нещата по друг начин. 11 години по късно аз бях отново бременна.
Сега ще споделя с вас за една друга болка , която промени моята гледна точка. Бях бременна в 4 месец когато момченцето на моя колега почина а беше само на 1 годинка.Тогава всички питаха мен как се чувства той , а аз на всички трябваше да обясня че е най- добре никога да не научат какво е да си на негово място. Бях съсипана незнаех къде да се дяна , моят корем растеше с всеки изминал ден и само мога да предполагам как се е чувствал той.
Сега след всичко което се случи мисля че болката си е болка винаги. Прегръщам си момченцето много го целувам и се моля за всички ангелчета .
Да не забравя да спомена още едно ангелче родено с моя син
Михаела 19.05 - на мама mcheuz Почивай в мир, миличка!
. Само искам да споделя с вас , че днес стават 12 години откакто аз загубих моето детенце. Незнам какво точно и как да ви го кажа , болката отмина, но спомена остана. Днес съм майка на едно прекрасно момченце и спрях да си задавам въпросите които ме мъчеха през всичките тези години. Аз така и не видях детето си , помня всичко от онази ужасна сутрин, помня и болката и после онази ужасна студена стая където леглата бяха без чаршафи и никой не вляза да види как съм . Помня прозореца и как през този ден завяля сняг. Дали се забравя ... ами аз не съм забравила , но сега гледам на нещата по друг начин. 11 години по късно аз бях отново бременна. Сега ще споделя с вас за една друга болка , която промени моята гледна точка. Бях бременна в 4 месец когато момченцето на моя колега почина а беше само на 1 годинка.Тогава всички питаха мен как се чувства той , а аз на всички трябваше да обясня че е най- добре никога да не научат какво е да си на негово място. Бях съсипана незнаех къде да се дяна , моят корем растеше с всеки изминал ден и само мога да предполагам как се е чувствал той.
Сега след всичко което се случи мисля че болката си е болка винаги. Прегръщам си момченцето много го целувам и се моля за всички ангелчета .
Да не забравя да спомена още едно ангелче родено с моя син
Михаела 19.05 - на мама mcheuz Почивай в мир, миличка! 
