Сигурно много от вас ще ми кажат, че бързам, че е твърде рано да се отчайвам и пр. Други обаче със сигурност са изживяли всичко, през което аз минавам сега и много добре знаят колко е кошмарно. Вече 2 години ИСКАМ БЕБЕ! Е искам, ама НЯМААА! Лекари, болници, хапчета, мерене на температура, тестове за овулация, вече дори мога да кажа - "секс не за удоволствие, а с определена цел" и вече неизменното "Няма проблеми, то си е Божа работа!"
Еми да, ама аз не съм Дева Мария, та да е "Божа работа" и затова се омъжих и разчитам на съпруга си, а не на Светците и пр. Преди поне знаех, че гадинките хламидии пречат, а сега каква е пречката.
Луднах вече. Започнах да сънувам тестове за бременност, видеозони и бебета. Всичките ми приятелки, колежки и роднини вече или са бременни или имат по 1-2 малки съкровища. Няма начин и да "не мисля за това", защото искам или не тези мисли сами се настаняват в главата ми и ме измъчват. Незнам докога ще имам силички и надежда да издържа.Усещам, че се сривам а съм безсилна. Когато преди 1 седмица най-добрата ми приятелка ми каза, че е бременна, се зарадвах естествено, но вместо да изразя радостта си аз се разплаках и неможах да спра 8 часа. Мъжа ми се побърка. Аз се депресирах още повече...ДОКОГА?????