Отвратена съм

  • 8 849
  • 133
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 664
 Баба ми си отива.Личният и лекар с триста зора бе придуман да дойде у дома да я види и най-накрая констатира, че имала "всички признаци на човек, който трябва да бъде приет в болница". Линейка, спешен център и там сблъсък с някакви дребни хорица, които нямат правото да се наричат лекари. Лекарка, която крещи на майка ми да млъкне, докато жената притеснена се опитва да обясни състоянието на баба ми, санитарки, които гледат на кръв, защото трябва да помогнат на една 70 годишна жена да седне в инвалидна количка и продължението ми е гнусно да го разказвам. Завършекът e три часовото висене в т.нар " спешен център ".Отказаха да я приемат в болницата, отказаха дори да и направят скенер, защото им бил развален. "Диагнозата" "Жената имала нужда от гледане".
Преди време бях пуснала тема за това дали е срамно да си българин...Да, срам ме е , че съм българка! Срам ме е от това, че живея в държава, в която хората заради които и ние съществуваме на тази земя биват изритвани от болницата, защото са стари и защото никое болнично заведение не желае да приеме човек, който си отива. Гнусно ми е, че на тази жена, която вече бере душа бе отказана дори линейка за обратния път от болницата до дома. Срам ме е и ми е мъчно в безсилието ми да променя скапаната истина

Последна редакция: нд, 07 яну 2007, 01:29 от Kasidy

# 1
  • out of space
  • Мнения: 8 569
Отвратена си и има защо! Хич не ми е чужда случката.  Confused

# 2
  • Мнения: 4 664
Може ли заради това, че човек е стар да откажат?! Индиректно това  ни казваха през цялото време. Отказвам да приема, че имат право на това

# 3
  • Мнения: 1 568
Съжалявам мила,но това е действителността-грозна и гнусна!!! Цял живот горката женица е работила и дерзала в тая страна,отгледала е децата си в нея и ги е учела да обичат родината си.................. Cry

Срам и позор!!!!

# 4
  • Мнения: 834
Могат, а  и доста често го правят. Дори сякаш не им пука като говорим за човек над 60 г. тъжната истина, съжалявам че ти се случва.

# 5
  • Мнения: 3 491
Kasidy, тежко е, но ако баба ти си отива и абсолютно нищо не може да се направи, по-добре да е сред своите у дома. Моята почина преди около 3 години в болница. Гадно ми беше, че не можах да отида на погребението, но някак си го приех. Все още не мога обаче да приема това, което майка ми разказа за безобразното отношение в болницата към последните дни на баба ми. Никой не заслужава да умре сред толкова самота и цинизъм.

# 6
  • Мнения: 1 393
Kasidy, много съжалявам за емоциите, които изпитваш и гадното отношение и унижението, на които е било подложена баба ти.
Знам от личен опит за какво говориш и искрено ти съчувствам.  Hug

# 7
  • Sf
  • Мнения: 808
Съжалявам много за това, което ви се случва... Надявам се човешкото и дългът в лекарите да проговори и да изпълнят отговорностите си!

Ако имате нерви, можете да подадете оплакване в Здравната каса или да намесите медия. Малко да ги стреснете...

Съжалявам още веднъж! Моля се всичко да се оправи и баба ти да се подобри!!!

# 8
  • Мнения: 5 468
Същият кошмар го преживях през август Cry. Майка ми започна да завалва говора си, извиках Бърза помощ веднага. Дойде един пич (впоследствие разбрах, че е фелдшер), каза че е вдигнала кръвно и си тръгна.
Втори ден - завалян говор и не може да става от леглото, болки в главата... викам пак БП. Идват и казват, че е за Неврологично отделение със съмнение за инсулт. Взимат я, връща се след 1 час - нямала данни за инсулт!
Трети ден - вече е като парцал, само лежи със затворени очи в къщи и едвам говори. Последва жестока криза - инсулт пред очите ни. Викам ги. Идват... "А, тази жена що е още тук?"... А де? Що е още тук?!... зъбя се отчаяно аз Cry...

Отиват с татко в линейката отново до Неврологично... след 2 часа звъня на татко да го питам, какво става... той казва, че не искат да я приемат и още стоят в БП. Като им слуша коментарите вдига кръвно 240... отписват я. Отчаяна звъня на сестра ми, тя звъни на неин бивш съученик, па баща му бил доктор в тази болница... след 10 мин. баща ми ми звъни и казва, че майка са я приели. Връзки Sick!
Сутринта да й занесял дрехи... ама сутринта изпаднала в кома, на обяд починала... съобщава ни завеждащата отделение (само тогава видяхме любезно отношение Sick).
Караха ни да подпишем нещо, че сме доволни от лечението - отказах... поисках аутопсия. Ходих да говоря с патоанатома..., поисках документа от аутопсията... нямали практика да го дават на роднини. Стоял в архива. Още никой не ми го е дал. Отвратена съм, отвратена съм от всички.

Писах жалба до Министерството на Здравеопазването. Отговориха ми точно 1 месец след смъртта й: "Всичко, което е било по силите на докторите е било направено... Три дена й е оказвана медицинска помощ... лекувана е с това, това и това... Късмет..."
Лъжи, лъжи... много лъжи.
Не вярвам вече на доктори, нещо повече - ненавиждам ги и знам, че са неграмотници. Новите завършват с царски пищови, а старите лежат на стари "слави". И че майка ми си замина на 60 години, без да й се окаже никаква помощ. Просто я изчакахме да си замине.
Никога няма да го преодолея това. Бях там, гледах, а с нищо не можах да помогна.

# 9
  • Мнения: 4 664
Благодаря момичета. Кросамая, едва ли сме единствените на които се случва подобно нещо, а за жалби и оплаквания време не остана. Пооплаках се тук, върнах се с толкова негативни настроения вътре в мен, че ми идеше да крещя.
Много, много съжалявам Tired

# 10
  • Мнения: 398
Ох!
Аман от такива лекари Sad
Малко съм пристрастна защото не е минало много време откак се карах с една псевдолекарка.
Написах писма до където ми дойде на ум.Надявам се да съм последната с която се е държала така гадно. След мен се е държала с майка ми много мило и до края на престоя и в болницата всеки ден ходела да я пита как е.
Затова-не се предавай,а се карай с тях.Пиши писма и оплаквания.Ако не помогнеш на баба си може да помогнеш на някой друг болен.
Опита ми показа,че ги е страх и като усетят,че няма да се примириш" омекват".

# 11
  • В тъмната гора.
  • Мнения: 2 343
И аз звъних преди 2 години синът ми беше изписан от болница, но недоизлекуван и получи лек спазъм, извиках БП, дойдоха взеха ни, прегледа ни лекар и каза, че всичко е отминало да се отиваме. Линейка не ни отпуснаха, защото това не било обществен транспорт - беше късна есен и 2 часа през ноща, съпругът ми беше на работа. Гушнах детето и тръгнахме в ноща, чух лай на кучета, сърцето ми щеше да изскочи, слоших малкия на рамете си и се затичах до една бутка да го кача отгоре, за да не го докопат. Слава Богу, кучетата не минаха от нашата страна. Взех детето си и с тичане се прибрах. После два часа се тресох от нерви. Иска ми се да ги прокълна всички продажни и некадърни лекарски задници.

# 12
  • Мнения: 409
Могат, а  и доста често го правят. Дори сякаш не им пука като говорим за човек над 60 г. тъжната истина, съжалявам че ти се случва.
Sad

Може, може баща ми никой не иска да го преглежда, води се за тях неразрешим случай. Жив за нас, за тях е "отписан"!?
Ходя с него ако има проблем, защото не му обръщат внимание и се държат адски грозно, пред мен не смеят.  Cry

# 13
  • Мнения: 198
 Cry
съжалявам за вси4ки които сме имали "удоволствието"да се разправяме с некадърници!!
и жалкото е 4е не са само в бг..те са навсякъде..

# 14
  • Мнения: 3 405
Разбирам те. Sad

А трябва нашите възрастни родственици да си отидат достойно!

Общи условия

Активация на акаунт