Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Кърмене и захранване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 56
и моят син, както и вероятно и вашите когато мина деветия си месец доста се промени... стана много по-съзнателен в желанията и настояванията си... промени се и начинът, по който иска да суче

чела съм да разказвате за бебетата ви, които ви разсъбличат, за да сучат щом ви видят и за това как се тръшкат, ако не получат гърда в момента, в който им се иска

мислех, че ще се отбием с Рои преди този период, но сякаш той вече е започнал... не е съвсем краен де  Rolling Eyes

това, което ми се иска да ви помоля да поразкажете е какво сте чели или мислите за кърменето като пристрастяване и "абстиненцията" при кърмачетата 
Цитирай

София, Младост 2

Мнения: 8 219
Доколкото разбирам, те притеснява това дали дългото кърмене е вредно по някакъв начин за детето, дали го прави зависимо (пристрастено) и оттам тиранично в изискванията си и как ще се справяш с нуждите на голямото разбиращо кърмаче.
Кърменето като такова не е вреден навик - то е необходимост за детето дълго след сроковете, които в съвременното общество се приемат за нормални. Ако можеш да погледнеш на нещата така - детето не е цивилизовано създание. То е първично, държи се така, както са се държали хилядите поколения деца още от времето на далечните ни общи прародители с маймуните Laughing Т.е. - за него това, че в днешно време има разни възгледи за това кога трябва да е отбито едно дете (`ако е достатъчно голямо да си иска, значи е твърде голямо, за да суче`), не означават нищо - то живее по същите вътрешни биологични закони, както пещерното бебе и организмът му не се е изменил особено по отношение на нуждата от кърмата като хранителен и най-вече като протективен имунологичен фактор за първите няколко години от живота му.
Самият факт, че децата се отбиват по естествен път, дори без да бъдат специално окуражавани и учени на това, показва едно - че кърменето, колкото и да продължи, е просто фаза в развитието, която се надживява с порастването. Т.е. - не може изобщо да се говори за кърменето като за болестно пристрастяване или един вид психологически наркотик, който да го прави зависимо. Точно обратното - доста многобройни изследвания показват, че когато нуждите на детето са били посрещани със съответното внимание, то израства като уверен в себе си и стабилен психически човек.
Относно тръшкането и ревовете, когато не могат да получат пожеланото нещо в момента, в който им е хрумнало - това е абсолютно естествената фаза във възрастта над годинката. Независимо дали са все още кърмени или не, всички деца минават през тази фаза - дали ще си искат да сучат, дали ще се тръшкат за шоколад в магазина, дали за 5-тата поред количка, независимо че вкъщи имат още 4 абсолютно същите - все едно. Реакцията им е на отказа (на факта, че нещо не им се позволява), а не към обекта на отказа (гърда, шоколад или количка).
Притеснението за майките в този период е как да отговарят на потребностите на детето, без да се чувстват претоварени и без това да ги въвлича в конфликт или притеснителни ситуации пред околните. Начините за справяне със ситуацията са много и разнообразни - всеки сам намира кое е най-удобно за него. Повечето големи кърмачета могат да приемат известни ограничения, когато са в нормалното си бодро и любознателно състояние - ситуацията може да излезе от контрол, ако са гладни, уморени или силно разстроени - тогава най-често сученето е единственото, което може да ги успокои и утеши. Затова има няколко простички практични правила - излизанията да се планират във време, когато детето е бодро, нахранено и не е близо до времето за сън. Да имаш под ръка нещо за хапване и нещо за пиене, с което да можеш да му отвлечеш вниманието за няколко минути, ако се наложи. Да се оглеждаш за удобни места, където може ненатрапчиво да накърмиш детето, ако ситуацията излезе от контрол (паркинга, където е колата; кабинка за мерене на дрехи и т.н. - в зависимост от мястото и твоите разбирания).
Относно абстиненцията - не мисля, че при бебета може да се говори за абстиненция. Децата преживяват отбиването по различен начин и често твърде дълбоко и драматично, ако то се прави насилствено, твърде бързо или в неподходящ за детето момент. Т.е. реакциите зависят не от степен на пристрастяване, а от това дали ще се намери подходящият подход. Всяко дете може да бъде отбито по всяко време, когато се наложи или когато майката реши - важното е нещата да протекат така, че то да има време да се приспособи и нуждите му от любов, ласка и физически контакт да бъдат посрещнати по алтернативен начин, а не да се очаква, че ще бъдат заличени едновременно с отказа на гърдата. Ако нещата се правят плавно, с достатъчно време и удвоено внимание към детето, най-често отбиването протича без драми, т.е. не се проявява никакъв абстинентен синдром Laughing
Цитирай

София

Мнения: 613
Да, децата растат и вече се случват, видими за всички, промени в тяхното развитие. И аз мисля, че реагират на отказа и това няма общо с кърменето. Ето например, моята дъщеря започва страшно да се сърди когато си види чинийката, а пък аз се бавя с приготвянаето на твърдата храна. Или пък иска да вземе ключовете точно в момента, в който заключвам вратата. Ясно ми показва, че иска дадено нещо и го изразява чрез емоциите си (на този етап мисля, че е съвсем нормално). При нея даже наблюдавам спад на интереса към кърменето. Сама започна да разрежда кърменията и през деня и през нощта. Аз продължавам да и предлагам начесто, но в никакъв случай не мога да я накарам да суче, ако не иска. Може да е временно, а може и да влиза в друг етап от своето развитие. Мисля, че самата тя ще покаже какво ще се случва от тук нататък. Не се притеснявам от "пристрастяване".
Цитирай


Мнения: 56
благодаря ви

 
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.