Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора

Плевен

Мнения: 801
Тъй като сме много субективни, с мъжо решихме, че ни трябва странично мнение по въпроса.
Ситуацията е следната, доколкото мога на кратко:
преди 4 години напуснах хубава работа в любимия си град Търново, за да отида в напълно непознатия ми Плевен, за да бъда с Него. И досега не свикнах с този град. Нито аз съм от Плевен, нито мъжо, за 4 години не успяхме да си създадем кой знае какви приятелски връзки, т.е. самотни сме, или поне така се чувстваме в Плевен откъм социални контакти.  Имаме сравнително добри работи - той е журналист в местния всекидневник, аз работя в регионалния исторически музей (т.е. полудържавна работа с всичките му екстри). Роди ни се детенце и сме много щастливи от това, но не сме щастливи в самия град, поне аз, де...не мога да се примиря с много неща тук. Не харесвам работата си, защото не се чувствам пълноценна в музея, по цял ден стоя на едно бюро и не правя кой знае какво, освен да попълвам някаква бумащина, от която едва ли човечеството има нужда, абе направо си бездействам, но въпреки това съм осигурена, всеки месец си получавам заплатката и така...но не се чувствам жива там....това преди да родя, де, докато работех....Пробвах да си сменя работата, т.е. кандидатсвах на доста места, но нъцки....то с тази археология, която съм завършила.....абе нямам думи....знам и английски, но нали не съм филолог, а в провинцията реалностите са съвсем други, ако бях в София щяха веднага да ме лапнат някъде с езикова гимназия и сертификат, но тук нещата се опират до диплома...уф, много се отплеснах.....мисълта ми е, че поне досега съм се сблъсквала с доста тесногръдо мислене......още повече, че по рождение имам лицева пареза и това до известна степен си е спънка при явяване на интервю за работа....абе да ви кажа, на доста места направо са ми заявявали, че нямам нужната външност и то за някаква длъжности от сорта на продавач, тук в Плевен разбира, се.....в Търново беше съвсем различно.....
та в момента чуденката ни от какво идва....
цели 4 години опявах на мъжо, че искам да се върна в Търново, но досега не излизаше никаква възможност.......
преди седмица му се обадиха от Търновски вестник с предложение за работа и аз вместо да се зарадвам (Та това ми беше мечта последните 4 години) започнах да се колебая, някакви страхове се загнездиха в мен, чак главата ме боли от мислене....а то какво мислене....добре, сега съм в майчинство, хубаво, ще се преместим, но след като ми изтече майчинството, какво правя аз...никак не съм конкуретноспособна на  трудовия пазар, това едно на ръка...Второ - тук вече си имаме установени неща, свързани с детенце.....добър педиатър и други  изпробвани мед. специалисти според случая, разучих въпросите с ясли и детски градини.....удобен център за разходки с количка, за разлика от Търново, където детето ми има да с е надишва с вредни изпарения....., ако се разболява, не дай си боже, ще мога да си взимам болничен без някой да се заяжда с мен (все пак си е полудържавна работа), каква работа и дали ще мога да си намеря работа в Търново;  абе изобщо като ме налегнаха едни въпроси....та чак ми призля........мисълта ми тече в насоката "За какво ни е да гоним дивото, за да се отказваме от питомното", но от друга страна като се сетя, че тук се чувствам изхабена и нищо не ме провокира......Търново си е доста вдъхновяваш град...моля ви за съувет или по-скоро за страничен поглед на ситуацията - много сме навътре с мъжо......и извинявайте, че толкова дълъг постинг в стил Лична драма, ама наистина сме в голяма чуденка.....
Цитирай

София

Мнения: 1 165
леле попадала съм в подобна ситуация мнение не мога да дам ще ти разкажа на кратко при мен как беше. И аз така около четири години само че преди да се омъжя все пиля, че искам да си живея в софия там си имам жилище. около две години преди сватбата живяхме заедно в своге. Дойде моментът уж да се решим къде ще сме. Мъж ми заяви, че не иска да ходи там,че като имаме дете няма да е спокоен, че не може спокойно и сам да играе и пр. пр. знаеш предполагам как стоят нещата. АЗ много исках в един момент се скарахме и му казах или идваш с мен или не. Да ама като го склоних и аз така нещо не ми се тръгваше хем искам хем свикнах със спокойния живот и по-малкото напрежение тук. Така и тогава испуснах момента разколебах се. Честно сега малко съжалявам, но сега вече абсурд да го навия имаме и детенце той още повече трепери и още повече се е заинатил като магаре че няма да се помести от тук. Ако имам втора възможност сигурно не бих я пропуснала особено ако имам финансовата възможнаст да бъда и за малко без работа пък все нещо ще изкочи който търси намира мисля. Трудно се взимат решения  особено такива направо незнам...
Цитирай


Мнения: 2 564
фурур, само едно мога да ти кажа: никога не си дори и помисляй, че не си конкурентноспособна на трудовия пазар!!! Това е една безумна мисъл, която трябва да забравиш. Защо винаги и задължително работата трябва да е свързана с образованието? В момента в България е пълна анархия на повечето места. Аз никога не съм се реализирала като филолог и грам не страдам от това. Бъди сигурна, че ще се реализираш, и то добре, просто си повярвай, че е така!

Иначе за Плевен ти влизам в положение - представи си какво ми е на мен, дето 30 години съм живяла в София и изведнъж се оказвам тук  Mr. Green Но - това, което постигам тук, в София като служител в престижна фирма имаше да го гледам през крив макарон, така че хич не ми пука. До София отскачам най-редовно. За мен домът е там, където е най-добре за всички, в случая за нас това е Плевен, защото оттук си ръководим бизнеса.

Търново е супер. Никога не съм живяла там, но сега там имаме склад и когато съм ходила, много ми харесва града.

Направи така, че за вас да е най-добре. Но най-важното е да бъдеш оптимист и да можеш да рискуваш в точния момент, ако си струва. Аз навремето напуснах хубава и стабилна работа в София, за да дойда в Плевен и да се захвана с нещо, от което си нямах грам понятие. Ако не бях го направила, не искам и да си помислям на какъв етап съм щяла да бъда сега. Поздрави  Love
Цитирай


Мнения: 4 806
Търново е страхотен град. Има и една невероятна педиатърка, на която ще съм до гроб признателна. Има си и места за разходки. Но не в това е проблемът. Даже не и в конкурентноспособността на трудовия пазар. Проблемът е в това, че преместването е една голяма промяна и е нормално да предизвиква съмнения и колебания. Неизвестността винаги плаши. Човек често предпочита по - лошото положение на нещата, стига да са познати. Случва се да изпитва и разочарование, че не е направил най-добрия избор.
В случая съвет не може да се даде. Само мога да кажа, че за себе си предпочитам да съжалявам за това, което съм направила, отколкото за това, което не съм направила.
Кураж и дано вземеш по - доброто решение. Идеални варианти няма - винаги е въпрос на някакви компромиси.
А дали не е знак на съдбата (както напоследък се разисква във форума)?

Цитирай


Мнения: 1 260
Местете се. Мечтала си за това точно, надявала си се и ето твоето желание се реализира. Всичко ще се нареди. Лекар за детето, познанства. Щом не си щастлива в Плевен и съпругът ти също е на мнение да се преместите, направете го. И не си мисли тези дивотии за конкурентноспособността, казал ти го е някой пълен задръстеняк като си кандидатствала за работа. А и в София никого не лапват без борба. Усмихни се и пълен напред! А и Търново е супер по-интересно от Плевен - моля не искам никого да обидя с този коментар.
Цитирай

Плевен

Мнения: 801
де да можех да получа някакъв знак, както стана когато се чудех дали да идвам към Плевен......даже може и да ви разкажа за тогавашното "чудо", защото си беше такова.......но тогава бях в по-измъчена ситуация.......не бях убедена, че това е Мъжът и дали си заслужава да замина при него в Плевен, и точно когато бях в най-голяма безизходица в чантата ми се появи камък с изографисан портрет на Богородица с младенеца........представете си смайването ми от това нещо......питах тогава най-близките си хора в Търново, дали някой от тях не ми го е сложил в чантата....всички отричаха.....приех този знак като благословия за преместването ми в Плевен, направих го, заминах в Плевен и оооо, чудо, камъкът изчезна още в края на първата седмица, когато се преместих......от вътрешния джоб на чантата ми, който се закопчава с цип........голяма мистерия, обърнах всичко в къщи, е никъде не го намерих, дори след като се преместихме в друга квартира, в смисъл и мебелите след като махнахме, нямаше го този камък....ей така изчезна както се беше появил......мъжът ми в първия случай ми се надсмиваше, че си измислям чудеса, но след като изчезна камъка и той малко се стресна....
когато Драго получи предложението за работа в Търново така силно се помолих за някакъв знак, но не  всякога става или по-скоро не разбирам какво ми казват знаците - ето ще разкажа....над леглото на бебето ни в единия край съм закачила едно кръстче, подарено ни, когато Радост се роди......до сега въобще не го беше забелязавала дори, но на сутринта след предложението, като я взех от леглото й и я преместих на нашето легло (така правим всяка сутрин - взимаме я при нас, да си поиграем малко, преди мъжо да тръгне на работа), та като я взех при нас, не съм я видяла какво е държала в ръката си, ами мъжо я забеляза, че по някакъв начин е успяла да откачи кръстчето и го беше завряла в устата си.....за първи път се случва да го забележи, въпреки, че леглото е с обиколници и почти не се вижда....не знам, като знак ли да го приемам това нещо и ако да, изобщо не мога да разбера смисълът му........така, че го оставих на заден план
и друго  - два дни след предложението, хората се обадиха нищо да не предприемаме засега, т.е., че нещата май няма да се получат и ние с драго решихме, че така трябва да стане, т.е. щом с еколебаем, значи трябва да си останем в Плевен и някак си малко с епоуспокоихме, но вчера след 4 дни, хората пак се обадиха и го викат на разговор, просто вече тотално се объркахме........все едно имаме някаква завеса, някакво було и аз не знам къде, на очите ли, на разсъжденията ли, и не можем да прозрем накъде ни водят нещата....
за протокола само- мъжо е практикуващ будист, а аз не знам каква съм по отношение на вярата, вярвам в Бог, но пък и медитирам с мъжо.......абе каша, всеки случай сме духовнотърсещи личности.....
Цитирай


Мнения: 4 806
Уффф, не мога да си позволя да тълкувам знаците, това с кръстчето може да е просто стечение на обстоятелствата... Но, каквато атмосфера има в и около Търново, другаде няма. А манастрите наблизо, а природа, а селата? Също така, знам, че в Търново има доста работа с хуманитарна насоченост - музеи, издателства... За хора с интелектуална насоченост работа има.
Цитирай

Ботевград

Мнения: 2 289
Премествай се, така и така сте на квартира, тоест нищо не Ви пречи да си заплатите наема за месец-два напред, да отидете в Търново и ако не стане да се върнете обратно в Плевен!  Peace
Аз лично ако си мечтая много за нещо никога не бих се замислила дали ... или ...  Hug
А и винаги е хубаво и интересно животът ти да тръгне в малко по-различна посока от сивото ежедневие  Love
Цитирай

Sofia

Мнения: 116
Много тежки размисли - мести се, още повече като му предлагат по хубава работа.
Хората до Канада бягат с едната гола идея, че ще се уредят по добре. А работа все ще намериш - дома и стените помагат  Peace
Цитирай

София

Мнения: 58
Местете се. Какво му се чудиш. Не е ли важно душата да е щастлива. Трудности с работа и други битовизми навсякъде и винаги има.
Вслушайте се в инстинкта той няма да ви излъже за отговора. newsm10
Цитирай

Варна

Мнения: 208
фурор,
изчетох с интерес темата ти. Още повече, че съм завършила във В. Търново, а и ми е роден край. Мен пък съдбата ме довя във Варна и макар, че не сме имали подобна на вашата дилема, представям си как се чувстваш.
Била съм и в Плевен често на разходка, но не ме привлича много като град. Мисля си, че с право тъгуваш и мечтаеш за родното Търново.
Според мен не е необходимо да чакаш знак, а просто да послушаш сърцето си. А и каквото има да става, то неминуемо си става, умуваме или не много-много за него.
Другите преди мен са писали, че хората до Канада (а и не само до там) тръгват, та в този смисъл дилемата Търново-Плевен не е кой знае колко страшна. Още повече, както друг някой спомена, винаги може да си оставите вратичка за връщане, което според мен е най-разумното. Би могла да вземеш неплатен отпуск или нещо такова, да си дадете време за адаптация, след което ще вземете генералното решение, а и времето само ще покаже.
Колкото за медицинското обслужване и детето, не се тревожи, и аз така се притеснявах, когато щерката беше на годинка и трябваше да се преместваме, но слава Богу, свикна и се нагоди към новия морски климат.
И още нещо - съгласна съм с другите, че в никакъв случай не си конкурентно неспособна. Направо се издразних, като прочетох. Интелигетния и знаещ човек си намира мястото, стига да го търси упорито и да не пада духом. Понякога не става за година-две, но, такова е положението в БГ в момента, какво да се прави.
Желая ви успех в начинанието, а и вярвам, че ще го имате!
Цитирай

Плевен

Мнения: 801
не, не, не чакам "знак свише" за вземането на решението...
просто съм малко учудена от себе си, досега винаги когато се е налагало да взимаме решения, аз залагах на интуицията си, а мъжо на разума, в конкретния случай ролите се размениха..........и някак си не се чувствам в кожата си вслушвайки се в разума.........
абе мн сложно.....писах в първия си пост, че по рождение имам лицева пареза, по принцип това ме е правело по-борбена през целия ми досегашен живот и не ми е пречило особено, даже напротив, но от както живея в Плевен, вярвайте ми, направо стигнах до комплекси  , като цяло тук хората са доста тесногръди и в повечето случаи гледат как изглеждаш и те съдят без дори да проведат един разговор с теб, не преувеличавам нещата, просто защото ги преживях явявайки се на достатъчно интервюта за работа, където ми беше дадено да разбера, че "опаковката" не им харесва, а това малко или много обезсърчава....не знам Търново как се  е променил, но малко ме плаши перспективата като се преместя, да се сблъскам отново с подобни нелепости при търсенето ми на работа......
Цитирай


Мнения: 9 963
От прочетенето в постинга ти си правя извод, че аз бих се преместила (без да чета другите мнения). Но вие си знаете най-добре... Анализирайте обективно всички плюсове и минуси на едното и другото място и теглете чертата.
Цитирай


Мнения: 143
Фурор, аз бях в твоето положение /или поне на половина/ преди 1 година и половина. Аз съм родена в Плевен, но целия ми съзнателен живот премина във Велико Търново. Съпруга ми е роден и израсъл на пъпа на търново; страхотен град - обожавам го! Там е цялото ми семейство, приятели и т.н., но с това не се живее. Бяхме високоплатени в няшия град, но ние искахме повече и така преди година и нещо просто си стегнахме куфарите, бебето и нас си и се пренесохме... в Костинброд. Тук поканиха съпруга ми да живее.
Нямаме приятели тук, самотно ни е. Също както вас си имахме живота в Търново, но в името на детето /защото всичко беше заради нея/ се преместихме.
Сега, когато тегля чертата и си направя равносметка, се намират неща, за които д асъжалявам, но плюсовете са повече.
Моя съвет е - ВРЪЩАЙ СЕ В ТЪРНОВО!!! Предполагам са му по предложили работа в "Янтра днес" /сега там търсят човек/, и смятам, че е хубава работата там. А археологията, ами брат ми завърши същото, както и Английския му помагат да продава успешно имоти в Балкана - история, мистерии....чужденците ги харесват. Избор винаги има - ако смяташ, че вашето семество е готово и има нужда от тази крачка - действай!
Успех и да кажеш какво сте решили!!!
Поздрави на Търново, ако си отидеш скоро там - много ми липсва! Smile
Цитирай


Мнения: 655
фурор, ако аз бях на твое място щях да се преместя в Търново. След като толкова време не си свикнала, по-добре не се мъчи. Относно работата- наистина е трудно, но все ще намериш нещо. Най-важното е да сте щастливи,а близо до приятелите и близките съм сигурна , че ще сте спокойни.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора