Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 51 отговора
За първи път се осмелявам да пиша тука. Сигурно сте прочели хиляди такива теми. Моля да ме извините.
Това е, ужасно много ме е страх, а вече не издържам. Хем искам да се махне от живота ми, хем си давам сметка на какво ще обрека себе си и децата ако ги оставя без баща.
Историята ни е банална - почти същата като на повечето от вас - незабелязване, безразлично отношение, липса на внимание и нежност, все по-чести закъснения вечер, необаждане, невдигане на телефона, агресия и арогантност.
Разбира се голяма част от вината е моя - все недоволна, вечно мърмореща и неразбираща го жена, готова винаги за скандал, невъздържана, ръсеща обидни епитети, студена...
Как да взема решение, не знам. Мисля го по цял ден и нощ. Представям си колко трудно ще ми бъде сама с две малки деца, чудя се как бих могла да им обясня, че татко им не е при тях, а и как ще се оправим финансово...
И най-вече много ме е страх от самотните вечери и нощи.
Как преодоляхте страховете си вие? Колко време ви беше необходимо да се решите? Имахте ли такива колебания и терзания?
Сигурна съм, че е било така и при вас, никой не зарязва с лека ръка нещо което е градил с години. Ако споделите може би ще намеря нещо и за себе си, което да ми помогне да събера кураж...
Цитирай

София

Мнения: 2 956
С риск на повечето от тук пишещите да не им хареса моето мнение- аз ще си го дам.
Досегашният ми скромен опит по темата ми показа едно- не робувам на никой и на никакви клишета...как ще се справиш ли? Ам иако искаш ще се справиш- начини винаги се намират...но да търпя това,което си изброила - в никакъв случай,замо заради това,че децата ще живеят разделени от баща си. А ,че и ти си виновна...ами винаги има двама виновни в тези отношения. Връзка и семейство не се градят от един човек...а щом има проблеми 99% пак се създават от двама души. Финансовата страна..ами проблем,но се получава...преди да забременя взимах много висока заплата...от както забременях спрях работа и досега си карам на едното майчинство, малко помощ от баща ми и малко от някой и друг приятел...туй е- заеми изплащам и пак свързвам двата края...пак ще кажа,че когато искаш- се получава. Незнам дали съм ти била полезна. Просто изказах своята гледна точка даже непълно. Каквото и решение да вземеш ти желая успех и щастие   bouquet
Цитирай


Мнения: 1 812
Подкрепам евридика напълно! PeaceНе е лесно ,но начини има!Щастлива съм ,че успях да взема решението на време и сега съм спокойна,щастлива и преследвам мечтите си!
Цитирай
Благодаря и на двете ви за отговорите.
На мен също ми е ясно, че начини има. Въпроса ми беше, дали има някаква формула за по-безболезнено взимане на решение, някакво самовнушение или нещо такова....
Явно обаче на никоя от вас не и се говори за неща, които е преодоляла и не иска да се връща към тях.
Цитирай

Варна.....

Мнения: 1 681
Формула- няма. Всяка една от нас, която е минала през периода на вземане на решението си е имала своите доводи за и против- все пак говорим за еднакви, но и различни житейски ситуации.
Мен лично ме крепеше и ми помагаше вярата в утре, в онези трудни моменти, винаги съм вярвала, че го правя за да живея аз и детето ми по- добре. Ако това наричаш формула......
Цитирай


Мнения: 4 469
Формула - няма.
Най-силният фактор при преодоляването на отрицателни чувства от всякакъв вид - времето.
Ще спреш да го мразиш, после ще спреш да мразиш себе си... и накрая ще започнеш да мразиш късмета си, който те е докарал дотам.  Wink
Ако успееш да се примириш и с ролята си на Марко Тотев - стигнала си успешно до финала.
Но - дотогава има още доста баници да изядеш. Сори, но е така. Хубавите неща, както всички знаем, стават бавноооооооо.
Цитирай

Варна

Мнения: 12
Има формула... по-скоро катализатор за вземане на бързо решение Smile
И аз така се чудех - как ще живея, къде, с какви пари (на работа дори не ходех), как ще се оправя сама с малкото дете... докато един ден просто се наложи да се изнеса. Казвам "наложи", защото докато бях на гости на родителите си бащата просто ме уведоми по телефона, че трябва незабавно да отида и да си прибера нещата от дома му! В 11 часа вечерта! В този момент разбрах, че това е пътя и всичките ми колебания изчезнаха. Моментално се качихме на колата с брат ми, събрах всичко, за което се сетих  и така.... сега си живеем щастливо с детето Smile
За трудностите след раздялата няма да пиша - на всеки са познати, но искам да ти кажа, че трябва да имаш вяра в себе си, в приятелите си, в най-близките хора! Просто не падай духом, или поне го прави за кратко, за много кратко Smile
Жените винаги са били по-силния пол.... 
И както каза Касиопея - най-силния фактор за преодоляване не само на лошите чувства, а и на всичко останало - това е времето!
Цитирай


Мнения: 1 023
хъм.
най-лесно е да си тръгнеш - от това по лесно няма - казваш не мога пове4е така, защото не ми харесва, не ме прави доволна и това не е моята приказка.
как ще се справиш - къде няма да разбереш как, къде трудно, къде ве4е ще си забравила.
хората правилно са казала - не ме е страх от дните ми - те са пълни, страх ме е от нощите.

друго не видях оба4е в поста - ти оби4аш ли съпруга си още по някъв на4ин? а той теб?
негативните натрупвания трудно се преглъщат, ако няма желание и от двете страни, или кардинална смяна на ежедневието или местоживеенето.
най-лесно се реже - имаш 4уството 4е не е така, 4е сърцето ти е умряло, ма не умира. лошото е 4е връщане назад няма.

та, ако в душата ти все още не е умряло вси4ко и имаш желание - опитай се да потърсиш една друга формула - да преодолеете слу4илото се и да сте отново семейство. с пукнатини, но пък къде няма пукнатини.
по новите сгради също.

така, поне ще знаеш, 4е си направила вси4ко което е зависело от теб.
ако и това не помогне - 4антата, вратата и довиждане - от това не се умира, понякога е и по-добрият вариант.
Цитирай


Мнения: 1 624
та, ако в душата ти все още не е умряло вси4ко и имаш желание - опитай се да потърсиш една друга формула - да преодолеете слу4илото се и да сте отново семейство. с пукнатини, но пък къде няма пукнатини.
по новите сгради също.

И аз така мисля.
Ако смяташ, че всички възможности са изчерпани - тръгвай си!
Ако обаче има и минимален шанс - не го пропилявай!
Все пак имате две деца.
Макар, че децата "не слепват" нещо, което е безвъзвратно пропукано.
Ако те виждат отношението му към теб, което описваш като грубо и арогантно, що за среда е тази, в която ще растат, па била и тя "семейна".
Каквото и да решиш - успех!   bouquet
Ти поне имаш избор.

Цитирай
milk, благодаря ти за този пост.
Всичко което казваш е абсолютно така.
Смятам, че все още имам някакви чувства към мъжа ми, но те са затрупани под много чернилка и огорчение. За неговите чуства - вече въобще не съм сигурна. Може би и при него е така.
Смятам обаче, че аз съм човека, който полага повече усилия. Нормалния човек, като му кажеш че не ти е приятно да прави едно нещо - просто спира да го прави. Толкова е обидно да повтаряш едно и също стотици пъти, да получаваш обещания стотици пъти и после да видиш че си говорил на оня дето клати гората. Това най-много ме измъчва - несериозното и безотговорно отношение към собствените му думи и обещания.
Оказвам се в ситуация - или се примири или пак се примири.
Затова обмислям сериозно варианта с раздялата. Мисля си, че така ще се научи да поема повече отговорност, ще разбере какво означава да се грижиш сам за дом, домакинство. И какво означава самота...
Започвам да се замислям и дали няма трети човек?!
Не знам. Знам само колко тягостно и нещастно ми е,  а как може да се живее с това нещо...
Цитирай
Каквото и да решиш - успех!   bouquet
Ти поне имаш избор.
Благодаря ти много.    bouquet
Но когато човек няма избор просто приема неща такива каквито са.
Трудното е да се вземе решение, защото каквото и да реша, все не е най-доброто.
Може би тайно се надявам той да вземе решението...
Цитирай
Losha_supruga май си доста объркана и не е лошо да се замислиш повече върху поста на milk ,понякога пукнатините са само повърхностни и проблема може да е много по - малък от това което си мислим.По това което прочетох имам чувството че по скоро искаш да му дадеш урок и да го накараш да се замисли за бъдещето.
Цитирай


Мнения: 1 023
milk, благодаря ти за този пост.
Всичко което казваш е абсолютно така.
Смятам, че все още имам някакви чувства към мъжа ми, но те са затрупани под много чернилка и огорчение. За неговите чуства - вече въобще не съм сигурна. Може би и при него е така.
Смятам обаче, че аз съм човека, който полага повече усилия. Нормалния човек, като му кажеш че не ти е приятно да прави едно нещо - просто спира да го прави. Толкова е обидно да повтаряш едно и също стотици пъти, да получаваш обещания стотици пъти и после да видиш че си говорил на оня дето клати гората. Това най-много ме измъчва - несериозното и безотговорно отношение към собствените му думи и обещания.
Оказвам се в ситуация - или се примири или пак се примири.
Затова обмислям сериозно варианта с раздялата. Мисля си, че така ще се научи да поема повече отговорност, ще разбере какво означава да се грижиш сам за дом, домакинство. И какво означава самота...
Започвам да се замислям и дали няма трети човек?!
Не знам. Знам само колко тягостно и нещастно ми е,  а как може да се живее с това нещо...

не знам как да се обръщам към теб. "лоша съпруга" не ми харесва.
ма не знам и от къде да по4на - дисекция на поста няма да правя - хаоти4но, ма дано ти кажа вси4ко, което има да казвам.

1. не си виновна ти. към момента сме пренаситени от към мъже, неза4итащи стойността на жената като съпруга и майка. тая фигура е обезценена; дали и от криворазбраната еманципация, дали от предходен режим - жената е вси4ко плюс съпорт на мъжа.
а аз все си мисле, 4е би било редно да е по-ина4е.
пак се върнах на самата тема - 4етох колко си виновна - това ве4е се изтърка като номер, оба4е е неизменно мъжко оръжие - вменяването на вина, студенина, кавгаджиство, мърморене.
дори и да се 4устваш такава на моменти - не си била такава преди време, или рутината в отношенията и претопяването ти в о4ите на съпруга ти, неизбежно те правят такава.
и тук не иде ре4 за "искам си романтиката, пък!", а за уважение, привързаност и внимание - любовта при нужните условия, обикновено се връща или се трансформира.

2. като казвам да преоодолеете напрежението - с картите на масата, малко вероятно да се слу4и - и двамата сте твърде обострени - всеки е убеден в правотата си или се себеубеждава ежедневно; тоест да премине разговора в скандал е много вероятно и пак до никъде;
аз ли4но съм пробвала от общо посещение при психолог (пълно фиаско претърпя, а след това още по-лошо стана), до "помощ от приятел на 3 000 км" (добро като на4ален замисъл, но претърпя пълен крах - и ако съм знаела, какво ще се слу4и - нямало е да хвърлям толкова пари, тогава когато трябваше да се подготвям за раждането на сина ми).
но поне знам, 4е съм направила вси4ко което съм могла.
така 4е, помисли кой е твоя на4ин.
общ приятел.
роднина.
все някой.
трябва да има някой, който да може да ти помогне и да е добронамерен.

3. казваш 4е усещаш 4е има и трети 4овек - това пък въобще не го изяснявай - по-добре кажи 4е не искаш и да знаеш, но да приклю4и каквото има - това не се прощава и не се преглъща - винаги и винаги се връщаш назад... по-добре да останеш несигурна по въпроса и със съмнение, отколкото със сигурно и наранено его.
*много ще ти станат нещата за преглъщане.

4. щом го оби4аш кажи му го. това 4е не си доволна също.

5. попитай го как вижда живота си след 5 години или десет, и ти кажи за своя; понякога вси4ко идва от разминаване на приоритетите;

6. не омаловажавай работа си по отглеждане на децата и поддръжката на къща и домакинство; ако той омаловажава - детегледа4ка градина и ти по4вай работа ако нямаш към момента такава;

7. при две деца, ако не се нау4ил да бъде отговорен - сам надали ще се нау4и; напротив - ще се освободи от такава; 100 лв (издръжката) къде не ги е дал... така 4е , не това е на4ина да се нау4ат; намери си работа в друг град, или иди на по4ивка сама - изморена съм, объркана съм трябва да си помисля - остави го с двете деца; тогава ще видиш дали... ина4е сам - шапка на тояга;
липсата на децата в ежедневието няма да го накаже - ще си мисли 4е му липсват, щото подсъзнателно му е вменено по време на растеж и възпитание, 4е бащите не показват 4уства, но мнооооооого силно оби4ат... лол
обикновено върши работа - 4антата, врата и за леб, пък той с децата - all alone!

8. а, бе въобще нека ти разкаже как се 4уства от битието си и какво иска. ако те устройва добре, ако теб не те устройва оба4е, тогава ве4е нещата седят на съвсем разли4ни плоскости - и все едната ще трябва да се приближи до другата (равенство в живота няма - затова мисли си колко си склонна да компромисираш и до кога - целия цивот един компромис - не знам дали е най-добре).

а, бе въобще, каквото и да се слу4и - дано ти се полу4ат нещата и да си доволна накрая.
турците казват - пълно щастие няма - пожелавам ти достатъ4но.
Цитирай


Мнения: 1 431
В точка 1 милк бърка много според мен.
За останалите неща - и аз мисля така.
Цитирай
Благодаря на milk и Panther.
Развитие още няма. Като че ли чакам някой друг да реши нещата. Нямам волята и силата да взема нещата в ръцете си.


жената е вси4ко плюс съпорт на мъжа.
с това съм абсолютно 100% съгласна. Естествено от моя личен опит. В другите семейства не зная как стоят нещата. Със сигурност има и друг тип мъже, но за съжаление аз не съм случила на такъв. Както някой по-нагоре спомена - Марко Тотев.

"помощ от приятел на 3 000 км"
така 4е, помисли кой е твоя на4ин.
Избягах на 6000 км преди няколко месеца. Резултат имаше - докато липсвах - рев и страдание по телефона, като се върнах старата песен. Имаше обяснения от негова страна колко бил мислил и размислял, какви кардинални решения бил взел, как всичко щяло да се промени...
трябва да има някой, който да може да ти помогне и да е добронамерен.
Имаш предвид някой страничен, който да вземе отношение? Нещо като арбитър?
Опитах и с това. Но явно не подбрах правилния човек, защото беше изтълкувано като манипулация и промиване на мозъка.
3. казваш 4е усещаш 4е има и трети 4овек - това пък въобще не го изяснявай - по-добре кажи 4е не искаш и да знаеш, но да приклю4и каквото има - това не се прощава и не се преглъща - винаги и винаги се връщаш назад... по-добре да останеш несигурна по въпроса и със съмнение, отколкото със сигурно и наранено его.
*много ще ти станат нещата за преглъщане.
И с това съм съгласна, затова още не съм се заела сериозно да проуча въпроса. Но ако нещата не тръгнат в положит. посока в скоро време сигурно няма да успея да се удържа. Всъщност мисля, че това ще ми даде достатъчно основания, за да тегля чертата окончателно.
4. това 4е не си доволна също.
Казвала съм го милиони пъти. Всъщност толкова вече се е изтъркало. Тактиката му е "нападението е най-добрата защита" - опитам ли се да кажа нещо автоматично превключва на скандал. В последните дни има и друга тактика - слагат ми се думи в устата, правят се заключения и изводи, които въобще не съм си и помислила. Той смята че аз му тровя живота, че го мразя, затова го тормозя.
6. не омаловажавай работа си по отглеждане на децата и поддръжката на къща и домакинство; ако той омаловажава - детегледа4ка градина и ти по4вай работа ако нямаш към момента такава;
Работя отдавна. Не съм зависима от него, печеля достатъчно. Но и всичко останало по децата и дома лежи на моя гръб.
а, бе въобще, каквото и да се слу4и - дано ти се полу4ат нещата и да си доволна накрая.
турците казват - пълно щастие няма - пожелавам ти достатъ4но.
Май стана много объркано.
Благодаря за подкрепата и разбирането!  bouquet
Надявам се скоро да мога да си отдъхна и аз, какъвто и да е крайния резултат, поне ще е краен.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 51 отговора