Синдром на Кавазаки

Eто и нашата история:
Дъщеря ми е на  3 г. и 10 м.
Между 10 и 16.01.2011 г. пи Клацид с диагноза ангина. После една седмица беше добре. Петък срещу събота (21 срещу 22.01.2011 г.) вдигна пак температура и в събота я водихме в МЦ Превент, където доктора каза, че е бронхит и й изписа Зинат. Пиехме си ние Зинат-а, но Т не спадаше, поддържаше до около 38,5.
На 27.01.2011 г., пети ден от включване на АБ и видимо влошено състояние на детето, ние пак тръгнахме по доктори. Наравиха й снимка и установиха, че белия дроб е добре. Установиха, че има увеличен лимфен възел от дясно под ухото. Започнаха да мислят какво точно е, насрочиха изследвания за другия ден и т.н. Към 21 ч. на същия ден вдигна 39,5 и ние се изплашихме много. Бялото на очите й стана кърваво червено. Започнахме да се чудим в коя болница да отидем. В крайна сметка отидохме в Токуда. Пуснаха ни изследвания, прегледа ни д-р Петрова. И така симптомите бяха: висока Т, увеличен лимфен възел от едната страна, ужасно зачервени очи (някакъв конюнктивит, който забравих), почти незабележим обрив, който се появяваше и изчезваше и леко подути пръстчета на ръцете. Д-р Петрова ни каза, че се съмнява в една много рядка болест (Кавазаки) и ни препоръча на сутринта заедно с нея да я прегледа и д-р Лисички в същата болница. Прибрахме се в къщи и аз цяла нощ освен с високата Т се борех с интернет и написаното там и бях в несвяст от притеснение.
И така в 8,30 ч. на 28.01.2011 г. (петък) ни прегледаха д-р Лисички и д-р Петрова и се подвърди, че е Кавазаки. Веднага ни пратиха в Педиатрията при д-р Телчарова. Приеха ни, направиха необходимите изследвания и започнахме с високи дози Аспирин протект (4 х 200 мг.) и Ранатидин (2 х 40 мг.) В понеделник (на 31.01.2011 г.) д-р Маринов й направи ехокардиография и установи, че сърцето и артериите са здрави и няма никакви поражения. Щастието не може да се опише.
Постепенно дъщеря ми понижаваше Т и с времето въобще спря да вдига. Решиха да ни намалят дозата Аспирин. От 03.02.2011 г. започна да приема 50 мг. (1/2 таблетка) Аспирин протект веднъж дневно и Ранатидин 2 х 40 мг.
На 07.02.2011 г. д-р Маринов пак й направи ехокардиография и още същия ден ни изписаха да си пием Аспирин-а в къщи. Казаха много да я пазим от вируси сега, та ще си поседи поне един месец в къщи. В началото на март сме пак на ехокардиография, а в края на февруари на контролен преглед и изследвания при д-р Телчарова.
Искам да изкажа огромните си благодарности на всички споменати лекари. Ако не бяха д-р Петрова и д-р Лисички, не ми се мисли колко ценно време можехме да изгубим, докато се чудим какво й е. На д-р Телчарова и д-р Маринов също съм страшно благодарна за грижите, които положиха з адъщеря ми. Всички те, освен професионалисти, са и прекрасни добри хора. Благодарим ви!
Дано децата са здрави и не се налага да пишем и четем такива теми!  

П.П. Забравих да кажа, че в деня на изписването започна да се лющи едното пръстче на ръката, а до сега и още едно се е залющило.

Здравейте мами, и аз ще се включа в темата, т.к. дъщеря ми (на 6г. и половина) от 28.01 до сега има два пъти диагнози скарлатина, първата поставена от личната лекарка, а втората от 09.02 поставена в Инфекциозна клиника Плевен, където я и лекуваха. При вторият случай личната изказа съмнение за синдром на Кавазаки, но лекуващата в клиниката категорично я отхвърли. Иска ми се да и вярвам, защото все пак е професор. Сега детето ми е добре, от 2 дни сме в къщи, но това нещо не ме успокоява. Кажете ми, обривът при този синдром силно сърбящ ли е?

При нас не беше силно сърбящ.Беше придружен с оток.За всеки случай може да я заведеш да и направят ехография на сърцето.Изледвахте ли нивата на тромбоцити в кръвта?

Тромбоцитите бяха в норма, но беше с левкоцитоза и ускорена утайка. Поради това инфекционистката предположи, че се касае за недоизлекувана бактериална инфекция, но пък гърленият секрет беше отрицателен. Не знам дали има случаи на скарлатина с отрицателен гърлен секрет. Общо взето и температурата беше само за 2 дни, обривъ също. От инфекциозната клиника ни изписаха с нормализирани кръвни показатели. Направо вече се побърках:(

veilchen, дъщеря ми нямаше сърбежи. Освен това при Кавазаки поддържат висока Т около 10 дни, има и други "задължителни" симптоми.
Мисля си, че ако е недоизлекувана инфекция (все пак лекувана с АБ), може гърления секрет да е отрицателен.

Дано да е така, няма нищо по-лошо от това да ти е болно детето. Тя наистина вече беше пила АБ, когато и взеха гърления секрет, а иначе направо 2 нощи не спа от чесане и то най-вече по краката. Така беше и първия път при поставената и диагноза скарлатина, същите симптоми. Кошмар! Моля се вече да е добре, както и всички деца.

zdraveite mili mami. imam sin na godina i osem meseca i toi boleduva ot tozi sindrom na kavazaki.zimata vleznahme v bolnica s dvostranna plevmoniq i ot tejkata infekciq se predobi i tazi bolest.podarjahme visoka temperetura,visoki levkociti,malinovi usni,lu6pene na pra64etata na ra4i4kite i kra4encata i kup drugi priznaci na bolestta.lejahme v bolnica po revmatologiq i tam ni se provede le4enieto,no slava na boga nqmame ni6to zasegnato.prodaljavame
 le4enieto s asrerin i ejemese4no pravime palna kravna kartina i hodim na kardilok.molq vi pi6ete mi

Цветелина Тодорова, не се притеснявай, щом са ви хванали навреме всичко ще е о.к.
Моята дъщеря боледува през 2009, 4 месеца пихме аспирин и това беше. Сега си е нормално и здраво дете.
Успех ви желая!

Мили мами, върнахте ме години назад и като ви чета пак ми настръхва козината от ужас от това което всички сме преживяли. 2004г м. март. Не поставиха Д. Кавазаки, защото нямаше всички пълни симптоми- нямаше кожното лющене. Иначе температурата, обрива, конюнктивита, тромбоцитозата, лимфните възли- точно така беше. Ехокардиографията ни беше в норма, оттогава не съм повтаряла това изследване. При  нас започна след пиелонефрит и  последващи рецидивиращи цистити вследствие проблем с уринирането. Беше с растеж в посявките на урината с месеци, на антибиотично лечение с месеци и на фона на това дойде високата температура с обривите. 5 /ПЕТ!!/ стерилни урини- без растеж и тезата за пиелонефрита не отпадаше. Все пак беше преди 8г, а виждам, че оттогава до сега нещата са се променили в посока към по-бързо достигане до диагнозата и съответното лечение. Най-страшно е детето да е зле, и да няма диагноза. Слава Богу, мина всичко. Сега е нормално, здраво дете, учи, тренира...  Боледуваше по-често в градинска възраст, след тръгване на училище почти не се е разболявал и всичко е нормално. Казвам това за да не се притеснявате за бъдещото развитие на детето. За преживения кошмар продължаваме да правим оброк за здраве на Благовещение и  дай, Боже, все така- сме здрави и добре.
Пожелавам и на вас същото. На момента е много тежко, но минава и се забравя. Имайте сили и вяра, че всичко ще бъде наред и то ще бъде.

Здравейте
Виждам, че е стара тема, но все пак..
Някой би ли споделил как се развива детето му след болестта?

При нас няма последици. Вече е на 19 години. Контролни ехокардиографии без установяване на проблем преди няколко години по съвсем друг повод. Дано при всички е така.