Публикувана: 10 ян. 2007, 10:28 ч.
Последно мнение: 15 ян. 2007, 21:22 ч.

Здравейте, нова съм и имам въпроси

2 137
21
1

Гост

10 ян. 2007, 10:28 ч.

Здравейте мили майчета и татковци,
Много се радвам, че открих този форум, който може би ще помогне на мен и моя съпруг да извървим трудния път да имаме наше детенце.
Малко предистория: След години борба със стерилитет и няколко спонтанни аборта ми откриха заболяване, което стопира плановете ни да се борим за така желаната бременност за неизвестен период от време.
В момента сме в процес на обсъждане със съпруга ми да започнем процедура по осиновяване, затова и има много въпроси, които ни вълнуват. Ще ви бъда много благодарна ако отделите малко време и ако можете да ни отговорите.
Все още ми е трудно да приема мисълта, че може би никога няма да бъда бременна, но осъзнавам, че бременността е само 9 месеца, а родителството е за цял живот. Просто ми е малко трудно след целия ад на проблемното забременяване и това, че забременяването се беше превърнало в единствената цел в живота ми.
Сега към въпросите, че ще стана много дълго.
Първото, което притеснява съпруга ми е обществото. Живеем в провинциален град, в който хората са доста студени, но много обичат да се бъркат и ровят в живота на останалите. Няколко пъти съм ставал свидетел на разговори за осиновени деца и това определено е голяма пикантерия. Ние сме големи хора и можем да преценим по отношението на приятелите и семейството и околните как да се държим при намеци и неприятни разговори, можем да игнорираме хората, които се опитват да ни навредят, но как би се справило едно дете с това? Не можем да го държим под похлупак, защото винаги ше се намери някой да му сподели "приятелски", че е осиновено. Прочетох много от мненията ви по въпроса кога се споделя с детенцето, че е осиновено, но кажете дали ранното казване ще имунизира детето срещу злите приказки? Далеч съм от мисълта, че ще направим едно дете нещастно като му дадем обич и семеен уют, а няма да израстне в домовете, но дали така няма без да искаме да му нанесем дълбока травма?
Другите ми въпроси са чисто документални.
Тъй като съм от друг по-голям град, но не съм си сменила т.нар гражданство това може ли да е проблем? Дали ще е по-добре да кандидатстваме в моя град или в този, в който живеем?
Имам проблеми със свекърва ми, която никога според мен няма да приеме решението ни. Живеем отделно, в собствен апартамент, независими сме финансово от тях, но нейното отношение може ли да навреди при написване на доклада за нас?

Можете ли да ни препоръчате книги за осиновяване, които да прочетем?

Благодаря ви, че ме прочетохте, надявам се скоро да споделя с вас новината, че сме започнали да събираме документи!
Весел ден!

# 1 10 ян. 2007, 10:50 ч.

Мнения: 171

Добре дошла при нас! Hug

Тук ще намериш много приятели и подкрепа.
Относно "приятелското" споделяне на детето, че е осиновено те уверявам че това не се случва само в по малките градове и именно навременното споделяне на истината е един от начините да предпазите детето. Ето и една книгата която ти препоръчвам и която ще даде отговор на много от твоите въпроси http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=18041

Цитат

Тъй като съм от друг по-голям град, но не съм си сменила т.нар гражданство това може ли да е проблем? Дали ще е по-добре да кандидатстваме в моя град или в този, в който живеем?
Имам проблеми със свекърва ми, която никога според мен няма да приеме решението ни. Живеем отделно, в собствен апартамент, независими сме финансово от тях, но нейното отношение може ли да навреди при написване на доклада за нас?

Мисля, че трябва да кандидатствате в града в който живеете, защото при проучването соц. работник ще дойде да огледа жилището където ще отглеждате детето. Относно свекито не се тревожи, нейното мнение се иска единствено когато живеете в едно жилище с нея, в противен случай соц. работник само ще ви попита какво е нейното мнение за осиновяването, т.е дали е запозната с решението ви и как го приема.

# 2 10 ян. 2007, 10:55 ч.

Мнения: 2 123

По първия въпрос - правилно поведение за пред простите хора няма Laughing

.
Ако си родила рано - си курва.
Ако си родила на 25 - си като всички, родила си защото другите са родили и те е било страх да не хартисаш
Ако си родила на 30, сигурно си правила аборт и затова не си могла да забременееш до сега.
Ако си родила над 35 или не си си намерила мъж, или мъжа ти е стерилен и детето не е от него.
Ако нямаш дете - ще чуеш "Ами поне едно дете да бяха осиновили, а то...."

Така, че за теб, както и за всеки друг, винаги ще има някой да говори нещо неприятно. Ако можеш игнорирай гадостите. Аз за себе си, като че ли почти съм успяла да го постигна, макар, че естествено понякога заболява като чуеш гадна приказка по твой адрес.
Предполагам, че повече те е страх, какво би могло да чуе детето ти по свой адрес. Първо според мен никога не можеш да го предпазиш напълно, от всичко, независимо дали е рожденно или осиновено. Единственото, което можеш да направиш е да му дадеш кураж и увереност, че е желано и обичано. Затова е важно ти да му кажеш, че е осиновено, защото така ти избираш и момента, и начина, по който да го съобщиш. В противен случай друг ще го направи, а така съм убедена, че е по-болезнено за всички.

По втория въпрос - след като си чела във форума, предполагам се намерила достатъчни информация какво да направиш за начало. Не разбирам за какво гражданство става въпрос, ако искаш напиши повече.

Успех в начинанието, убедена съм, че това е път към щастието
Поздрави

# 3 10 ян. 2007, 11:00 ч.

Благодаря за отговорите, вече си поръчах книгата и ще я четем със съпруга ми.
За гражданството- личната ми карта е издадена в друг град, постоянния ми адрес също е там, а по настоящ адрес се водя в града, в който живеем. Съпругът ми е с постоянен адрес и лична карта в същия този град.
Наистина не ме притеснява какво говорят хората за нас, защото малко или много приказки има покрай липсата на дете. Но ние сме големи хора и можем да се защитаваме, докато за едно дете ще е наистина трудно да се пребори с това, че първо осиновяването явно го прави различно в очите на хората и отделно с приказките, които ще чува за това осиновяване.
Винаги съм се чудила на хората, които с лека ръка могат да кажат нещо такова на дете, защото това не е тяхното дете, защото това не е тяхната работа. За съжаление това никога няма да се промени Sad

# 4 10 ян. 2007, 11:25 ч.

Там където е семейството ми
Мнения: 2 510

Здравей Бръмбалина.Първо добре дошла при нас.
Аз искам да те успокоя и да ти кажа,че аз съм също от много малък провинциален град,където всички са роднини или най-малкото се познават. Grinning

Въобще не ми дремеше,кой какво щял да говори за мен за съпругът ми и за децата ми,които искахме да осиновим.
Важното за мен беше да имам деца,за които да се грижим и на които да дадем любовта си.
Естественно е,че хорската злоба е голяма и аз неодавна,бях пуснала тема,за това как един познат ме засегна,като се изказа доста не на място,но с помоща на всички тук започнах да гледам на нещата по друг начин,или с две думи,хич да не ми пука.
Синът ми знае от къде е дошъл и как сме го взели.Всяка година ходим във домчето на посещение от където е.За момента е твърде малък според мен да разбере за какво наистина иде реч но ще дойде и този момент.
В момента ако ме пита "от коремчето ли съм ти дошъл мамо?Вие защо точно мен взехте от голямата бяла къща и т.н му отговарям простичко,така,че да може да ме разбере.
Повечето хора във града където живеем ни се радват но има и доста ,които се опитват във всеки един момент да ни подлеят вода,но да сме живи и здрави пък те каквото искат да правят.
Неодавна синът ми се прибра от градината и когато вечерта,както играеше изтреля"тате пък днес Тошко ми каза,че аз си нямам татко"
С баща му само се спогледахме и татко му простичко го попита"А ти какво му отговори на Тошко"
Тогава Боби се изправи,както играеше седнал и гордо каза
"казах му,че аз имам най добрият татко,който много ме обича,и това,че нямам татко не е истина,защото татко ми ме води всяка сутрин на градината и всяка вечер ме взима пък на Тошко татко му никога не е дошъл да го вземе от градината". Simple Smile

Разплаках се и избягах във кухнята.когато се върнах,мъжът ми беше прегърнал Боби,като го галеше по-косата и и му говореше,как той винаги ще си има своите мама и татко и своята сестричка.

Оххх,отплеснах се но с този разказ исках да ти кажа,че ако в даден момент,обясниш простичко и съвсем разбираемо на детето си от къде едошло,няма по-никакъв начин чуждите подмятания да го травмират.

За свекич,какво да ти кажа,моята също не прие решението ни,но децата щяха да са мои и на мъжът ми,тъй,че какво казва и мисли не ми пукаше. Mr. Green

Сега се прави на много загрижена баба,макар,че за нея съществуват само двама внуци-(племениците)
Моите за между другото,но пък другите им баба и дядо им дават стократно обичта и любовта си.
Hug

Поздрави

# 5 10 ян. 2007, 11:55 ч.

Мнения: 131

Здравейте и от мен! Аз също съм нова - в този форум, а и в намерението да си осиновим дете с моя съпруг.
Относно твоя въпрос за гражданството - виж http://baoo-bg.org/forum/viewforum.php?f=18&sid=eff031f163fc … 368b9eb40784c8f47
Там има "правни въпроси по темата" осиновяване, а като подтема - " всички стъпки при подаване на документите"/пиша по памет и е възможно да не съм съвсем точна". Но най-общо се каза, че документите се подават по постоянен адрес на един от осиновителете /когато постоянните адреси на двамата кандидат родители са различни/.
Единствено ме притеснява, че там информацията е малко стара, но нали, ако е вярно това, което съм чула - процедурата по осиновяването вече е по - опрастена и ставало по- бързо Simple Smile

Успех!

# 6 10 ян. 2007, 12:21 ч.

Мнения: 3 715

Аз също бях с постоянен адрес в друг град и настоящ тям, където живеем, но ни казаха, да променя постоянния си адрес, макар че не е задължително. Мъжът ми е в почти същото положение, с разликата, че постоянният му адрес е в града, в който живеем, но на друго място, но си има настоящ адрес там, където си живеем. Просто направихме копие на неговата адресна карта за настоящ адрес или както там се казваше тази жълтата бланка и готово. Опитаха се и него да накарат да си сменя личната карта, но ги отрязахме, че никъде не пише, че и двамата трябва да сме с еднакъв постоянен адрес, изискването е да сме с еднакъв настоящ адрес и се отказаха. В общи линии забелязвам, че социалните работници си придават прекалено много важност и изискват документи, които не са задължителни.

# 7 10 ян. 2007, 12:30 ч.

София
Мнения: 9 517

За постоянния адрес на мен ми казаха, че поне единия от двамата съпрузи трябва да е по постоянен адрес в района, в който подаваме документите. За другия е достатъчно да има удостоверение за временен адрес от общината. Ние обаче и двамата в момента си сменяме личните карти (за всеки случай).
Относно родителите - социалната работничка ме попита, дали имаме тяхната подкрепа. Отговорих, че по всяка вероятност я нямаме (майка ми не прие много добре новината за осиновяването, а на майката на мъж ми не сме казали още). Увериха ме, че по този въпрос имат изградена практика и не е задължителна тяхната подкрепа, когато живеете отделно.
И аз сега стартирам, желая ти успех и много скоро да сте трима (още тази година Grinning

# 8 10 ян. 2007, 12:48 ч.

Мнения: 1 615

Успех на всички - бъдещи и настоящи!

# 9 10 ян. 2007, 14:05 ч.

Мнения: 3 715

И нас ни питаха дали имаме подкрепата на близките си и ние казахме, че я имаме, макар че имаше някои изцепки от страна на леля ми и сестра ми, а на свекър ми изобщо не сме казали и не знаем той какво мисли по въпроса, пък и не ни интересува, даже не знаем свекърва ми дали му е казала, но решихме да не изпадаме в такива подробности пред социалните. Все пак ние осиновяваме, а не нашите близки.

# 10 10 ян. 2007, 22:17 ч.

на път
Мнения: 2 804

Цитат на: kakayaka в ср, 10 яну 2007, 14:05

И нас ни питаха дали имаме подкрепата на близките си и ние казахме, че я имаме

Нас не само но питаха, но и се срещнаха с майка ми, баща ми, поръчителите ни ... в три срещи и ги поразпитаха на дълго и на широко за нас, като ни помолиха ние да излезем (а срещите бяха в къщи Wink

та си поседях на балкона. Laughing

# 11 11 ян. 2007, 00:01 ч.

Мнения: 677

Добре дошли бъдещи мами при нас.
Щом сте в форума,пишете и четете точно тези теми значи първата крачка е направена.
Главното е двамата със съпруга си да отстоявате еднакво решението си за осиновяване.Вие градите семейство и вие си дарявате обич и не живеете живота на родителите си,а своя собствен.Бъдете с гордо вдигнати глави и не позволявайте никой да ви се меси.
Както е в малкия град така е и в големия,доброжелатели пълно,но щом вие си говорите за всичко с вашето дете,щом нямате тайни от него и искрено отговаряте на въпросите му няма страшно,детето ще си разбира нещата така както са дадени за неговата възраст.Бъдете силни и се обичайте.Търпение и ще се появи и вашето слънчице у дома.
Успех.
Бъдете здрави и по-скоро да пишете за радостта в душите си.
Не сте сами,както една мама написа в друга тема-Много сме силни сме.
Всичко добро по пътя,който сте си избрали.
bouquet

# 12 12 ян. 2007, 13:20 ч.

Трявна
Мнения: 174

Цитат на: zoika в чт, 11 яну 2007, 00:01

Както е в малкия град така е и в големия,доброжелатели пълно,но щом вие си говорите за всичко с вашето дете,щом нямате тайни от него и искрено отговаряте на въпросите му няма страшно,детето ще си разбира нещата така както са дадени за неговата възраст.

Добре дошли на всички нови момичета във форума и от мен. Hug

Във връзка с отношенията на хората в малкия град мога да кажа , че на прицел са не само осиновители и осиновени, но и всяко друго " малко по - различно" - според техните критерии семейство. Моят съпруг има сестра, която е самотна майка, а племенника ми е едно обичано дете от целия ни род. Миналата година му беше първа в училище -беше първолак Grinning

и веднага се намери детенце, което констатирало, че няма татко . Отговорът на нашия малчуган обаче бил - " Че за какво ми е такъв татко, като твоят, който се напива / бащата на другото дете наистина има проблеми с алкохола, в малкия град нищо не остава скрито/, а аз имам най-големия и най-добрия вуйчо..." Е, естествено след тези думи , нашият ходи понабит, но беше горд, че е отговорил на съученика си.Е , според мен така отговарям на въпроса ти мила Брамбалина - как се справя едно дете в подобна ситуация. Всъщност, ако едно дете е обградено с обич и внимание в семейството си, ако с нужния подход е било запознато навреме с историята на семейството си, то реагира достойно в такива ситуации Peace

# 13 12 ян. 2007, 20:51 ч.

Здравейте! Редовно чета форума, но съм писала само няколко пъти.Искам да се обърна към всички бъдещи майки. Наскоро научих от една моя позната,че във дома във Враца има 90 деца без родители.Аз не зная дали всички имат откази от БМ , но ако на някой му предстои осиновяване си струва да опита и в тази регионална дирекция. Броят на тези деца се е увеличил в края на миналата година.Преди да осиновя двете си деца имам два спонтанни аборта и след това повече не съм забременявала.След втория бях изпаднала в дълбока депресия и изпадах в страшни нервни кризи.Започнах да търся отговори защо не мога да имам деца и така започнах да чета окултна литература.Тези книги ми помогнаха да погледна на света по друг начин да мога да разбирам себе си и околните по добре.Сега не ме интересува какво ше каже някой на мен или на децата ми.От тези книги разбрах,че най важното е да обичаш като не искаш нищо в замяна,че трябва да даряваме децата си с любов и много внимание.Стана малко объркано но смятам,че децата ни се появяват тогава когато сме готови за това.Ако процедурата се бави или става трудно значи нашето дете още не се е родило или документите му не са готови.Преди около 2 години взехме документи и решихме да осиновим второ дете,но всичко ни се видя много сложно и се отказахме.Миналата година взехме пак документи и всичко тръгна от само себе си.От първият документ който извадихме до вземането на малката в къщи минаха 4,5 месеца.Малката е в къщи близо 8 месеца коренно се е променила дори и външно.Всички наши познати казват,че започва да прилича все повече на мен, а бати прилича на баща си.В къщи е малка лудница понякога ме дразнят много ,но когато ги видя вечер как спят забравям всичко . Пожелавам на всички бъдещи майки да вярват, че всичко ще стане бързо и от само себе си ,че тяхното дете е там и ги чака.