Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бебета
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 155
Мили мами, как успяхте/тези от вас/, които са се върнали на работа.
Вероятно ще се наложи да започна работа през март, защото предложението е твърде добро, за да бъде отказано. Но пък направо не знам как ще се откъсна от малкото слънце. Изобщо не обсъждам чисто организационните проблеми с бавачки и прочие...Да не говорим, че той още не е захранен/само на кърма е/ и сега ще трябва доста по-бързо и това да започнем.
Просто сърцето ми се къса, като си помисля, че ще трябва до го оставя толкова малък и сладък и да не го виждам цял ден. Плаче ми се! smile3518. А и като виждам колко е привързан към мен. Като ме види, все едно слънцето изгрява. Дали няма до го травмирам, дали няма да отвикне от мен??? Май не съм готова за това и ме е страх!
Моля споделете вашият опит!
Цитирай

Старата столица

Мнения: 5 363
Не съм се върнала на работа,но това ми предстои и на мен.Макар,че ние сме по-големи,аз също мисля за тези неща.
Няма да отвикне от теб-това е сигурно.Само дето ще пропуснеш много важни етапи от развитието му-не само във физиологичен,но и в емоционален план.
Ако наистина ще започваш работа просто трябва да се примириш с това.Все пак детето ти ще го гледат,както кажеш,ще го виждаш вечер и през почивните дни ще сте заедно-тежко е наистина,но няма как.
Цитирай

Русе

Мнения: 264
Разбирам те напълно! Дъщеря ми беше на 11 месеца, когато се отказах да започна работа - сърце не ми даде. Убедена съм, че за детето няма по-добро от собствената му майка, а и не можеш да върнеш времето назад. Лично аз днес не съжалявам, че не приех, година по-късно можех да избирам от три предложения за работа., така че в това отношение няма нища фатално. Зависи доколко можеш да си позволиш да караш с парите за майчинство.  Confused
Цитирай


Мнения: 9 990
Няма значение кога се е случило това-рано или след годинката.Емоционално е едно и също.Откъсването от детето е еднакво "болезнено" и в началото и по-късно.Ще го "преболедуваш", ще мине, може би не съвсем.Ето, аз до ден днешен си мисля за моето денем, нищо, че вече е на 4.До кога ли?Може би винаги ще е така, незнам.Е, няма общо с мъката в началото, но си е все едно такова усещането.....
Цитирай

Sofia

Мнения: 907
Тая мисъл и на мен не ми дава мира, откак минаха празниците  Crying or Very sad . И аз ще трябва да се върна на работа след два месеца, ама той поне е по - големичък. А на три месеца мисля, че не бих могла да го оставя  newsm78, е, ако не съм притисната финансово разбира се ...
Цитирай


Мнения: 683
Върнах се на работа, когато синът ми започна 6-я месец, но все пак работя на смени по 6 часа, и то 2-3 пъти в седмицата и нямаше никакви проблеми, кърмих го доскоро, докато стана на 11,5 месеца. Дори на мен ми се отразява разтоварващо да съм извън къщи от време на време, а и мъника така свикна да не е постоянно с мен, когато ме няма е с тати или баба.
Цитирай

у дома

Мнения: 948
Няма значение кога се е случило това-рано или след годинката.Емоционално е едно и също.Откъсването от детето е еднакво "болезнено" и в началото и по-късно.Ще го "преболедуваш", ще мине, може би не съвсем.Ето, аз до ден днешен си мисля за моето денем, нищо, че вече е на 4.До кога ли?Може би винаги ще е така, незнам.
Все едно аз съм го писала...
Цитирай

Brossard, QC, Canada

Мнения: 642
Аз се върнах на работа когато щерката навърши 3 месеца. Не съм го изживявала тежко най-вероятно защото исках да се върна на работа. сега се чувствам по-пълноценна, защото като не съм я виждала цяла ден, вечер страшно много й се радвам и т.н. Като бях вкъщи по цял ден, постоянно бързах да свърша домакинската работа и на практика не й обръщах достатъчно внимания.
Цитирай

София

Мнения: 1 656
Ох, колко добре те разбирам... Много кофти момент е. При мен стана постепенно - прърво се върнах в университета и имах лекции само 3 дни в седмицата до обяд (така продължахме да се кърмим).

После като стана на година и половина започнах работа. Никак не е лесно, но пък няма начин. Но не се притеснявай, няма да се отдръпне детето от теб - нито емоционално нито физически, защото все пак ще сте заедно доста време, а и връзката майка-дете е много силна!!!
Цитирай


Мнения: 1 294
Детето ми беше на 4 месеца когато ми се обадиха от работа с молбата да започна.Два дена мислих над това и колкото пъти погледнех детето си ревях.В крайна сметка, отказах им и смятам решението си и до днес за много правилно.
Вярно по-трудно ни е сега финансово, но поне детето си има майка, а майката бебе Mr. GreenА парите винаги успяват да ни стигнат за нуждите на детето, ние се жертваме за някой материални неща, но жертвата си заслужава напълно Love
Цитирай

Софийското дъно на световните гащи:)

Мнения: 2 124
Аз започнах работа месец, преди малкия да направи 3 годинки. Всеки божи ден сме били заедно и сме се забавлявали, карали....гледах го как се променя всеки ден. Трудно е, но е наложително оставянето (освен, ако не си наследил някой и друг милион Money).
Пенелопа правилно е казала - няма значение колко е малко детенцето, винаги е трудно.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.