Бихте ли дарили органите си?

  • 4 766
  • 143
  •   1
Отговори
# 60
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Разбира се.
На мен за какво са ми?

Ако има как бих отишла в някоя болница малко преди смъртта ми, за да стане съвсем както трябва.

Не държа на погребение.
Ако искат - да ме ползват като макет в моргата.

# 61
  • Мнения: 920
Ако става дума за мен - да. Но близките ми!? Дали биха искали да остане 1 празен чувал, който да погребат. И не съм сигурна дали бих искала да разфасоват някой от моите близки.

Стига, де, празен чувал... взимат вътрешни органи, после зашиват, отвън нищо не личи. Кой взима ръце, крака или глава... малко черен хумор  Sunglasses

Да, бе, то мойта глава и аз не бих си я поискала.
Може ли някоя блондинка с ръст 1.70

# 62
  • Мнения: 803

Да, нещо такова е. Доколко се диктува от сърцето, доколко от мозъка.
На мен хич не ми е ясно.
Пък и на учените.

На мен тези необясними неща някакси ми вдъхва надежда, че има нещо и след смъртта (може да звучи малко наивно Blush)

Извинете за отклонението.

# 63
  • Варна
  • Мнения: 917
категорично ДА

# 64
  • Мнения: 95
Не, не бих.
И се чудя колко от Вас, които заявявате в момента такова желание, го бяхте заявили и в здравната си книжка преди промяната в закона?

Какво има да се чудиш? Благодарение на тези, на които се чудиш ( и струва ми се - не разбираш и даже осъждаш) се спасяват човешки животи, остават неразбити сърца и има живот след трагедия.
Поклон на тези ,които не се чудят и даряват  Heart Eyes

Коя съм аз, че да осъждам когото и да е? Не ми е дадено такова право. И имам достатъчно акъл в главата си, за да не го правя. Всеки има право на мнение. Не всеки обаче го има.
Въпросът ми беше в съвсем различна посока. Говоря за това как преди промяната в закона имаше около 2000 човека, заявили съгласие за донорство. Без някой да ги пита. Факт.
Защото едно е да се говори, а друго да се направи нещо конкретно.
По-удобно и доходоносно е всеки да е по дефолт донор.
П.П. Зная какво е болката от загуба на най-близък човек. От това, че някой, наричащ себе си лекар, не си е свършил работата. Дано никога да не разберете какво имам предвид. Останете си със здраве.

Последна редакция: ср, 10 яну 2007, 22:49 от barabina

# 65
  • Мнения: 1 100
Не. В никакъв случай не бих дарила органите си. Наречете ме егоист. Няма да ми е приятно някой друг да се разхожда с моето сърце или моят черен дроб/бъбрек и тн.. Може би ако е за детенце...не знам.
За сега съм на мнение, че не искам. Но кой ли ще ме пита? Tired

# 66
  • София
  • Мнения: 7 097
Твърдо - да! Дори представяйки си как ме изкормват...

# 67
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
По-удобно и доходоносно е всеки да е по дефолт донор.

?

За мен пък е по-логично ПРЕДИ всичко всеки да е донор по дифолт.
По-цивиливовано някак.

Предполага се, че ако някой е толкова против ще си направи труда да се откаже.

# 68
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 839
Бих, да. И близките ми знаят това. Искам да ме раздадат цялата.. после да ме кремират.

Принципно не бях мислила за това, но когато преди 2 години почина един от най-добрите ми приятели, с когото учихме заедно 10 години... неговите органи бяха поискани още докато беше в кома (той получи инсулт). Родителите му се съгласиха... Всички тогава, хлапета по на 18 години, мислехме за това и си говорехме как това е правилно... че Миленски беше силно момче, спортист, здрав... всичките му органи бяха годни и можеха да спасят нечий друг живот. И сигурно са спасили...

# 69
  • Мнения: 2 792
Замислих се днес докато гледах "Спешно отделение",бих ли дарила органите си след смъртта ми newsm78.

  Извинявай, но ще те поправя малко, по правилно е да кажеш, бих ли искала органите ми,  да бъдат дарени след смъртта ми, защото дефакто ти вече няма да съществуваш и от там неспособна да взимаш решения, за каквото и да е било.
  Принципно идеята, мъртвото ми тяло да влезе в употреба, ми допада повече от идеята да си гние в земята, честно казано искрено и егоистично се надявам, съдбата  да бъде благосклонна към мен и смъртта да ме покоси във възраст,  в която вече не ставам за донор. Но принципно съм за идеята.

# 70
  • Мнения: 2 849
Бих ги дарила . Peace

# 71
  • Мнения: 75
Насам народе.На кой квот му трябва-да граби Joy                                                                                                                                                 Иначе,съвсем сериозно-ДА БИХ.Щом ще има шанс, за някой да продължи да се радва на живота

# 72
  • София
  • Мнения: 5 289
Замислих се днес докато гледах "Спешно отделение",бих ли дарила органите си след смъртта ми newsm78.

  Извинявай, но ще те поправя малко, по правилно е да кажеш, бих ли искала органите ми,  да бъдат дарени след смъртта ми, защото дефакто ти вече няма да съществуваш и от там неспособна да взимаш решения, за каквото и да е било.
 
Мерси за поправката,но все пак мисля че на всеки му е ясно,че това решение се взима преди смъртта,понеже след нея няма как да го вземеш.А също така щом желанието е мое,би следвало че аз ги дарявам и преди  смъртта ми съм пожелала това да стане действително.
Иначе си права,така е по правилно да се изразиш,но имайки предвид горенаписаното мисля,че и така става щом става въпрос за моето тяло,моите органи и моето желание да го направя.

# 73
  • София
  • Мнения: 6 360
Въпросът ми беше в съвсем различна посока. Говоря за това как преди промяната в закона имаше около 2000 човека, заявили съгласие за донорство. Без някой да ги пита. Факт.
Защото едно е да се говори, а друго да се направи нещо конкретно.
По-удобно и доходоносно е всеки да е по дефолт донор.

понеже е присъщо на човека да не мисли в ежедневието си по такива глобални въпроси и да не си дава газ да отиде до джипито да заяви, че иска да стане донор след смъртта си (ако и да е ЗА тая идея) - та именно затова имаше не около 2000, а едва около 400 души в цялат България, които бяха изрично заявили желание за донорство.
не е по-различно по света.

и именно затова се направи промяната в закона - по-удобно е. за по-доходоносно изобщо не може да се говори и е ГРЕХОТА да се говори.


радвам се да прочета, че в този форум младите жени масово са за идеята за донорство. спомням си какви отвратителни и цинични коментари бях чела във форумите на в-к Сега, когато приемаха промяната в закона. и то основно от дъртаци, чиито органи така или иначе стават само за кофата с боклук - ужасно ги беше страх някой да не ги заколи предсрочно, за да им продаде бъбречетата, пфу!

# 74
  • София
  • Мнения: 1 457
Да, бих ги дарила  Peace
Но тази тема ме накара малко да се замисля. Страх ме е да не се опорочи благородната идея за донорството и някои лекари да започнат да "помагат" срещу тлъста сума. Надявам се да разбирате какво искам да кажа.
Страхувам се не лично за мен, а за близките ми. Не зная как бих живяла с мисълта (дори само с подозрението), че е можело да бъде спасен, но нарочно не са направени нужните усилия, само защото някой друг човек е чакал за даден орган... Ох, просто е ужасно, но някак си вече отдавна загубих вяра в лекарското съсловие...

Общи условия

Активация на акаунт